Съдът на ЕС: НАП погрешно събира ДДС при бракуване на стоки
Според съдa условията на българския закон при брак да се връща употребения Данък добавена стойност заем в доста случаи опонира на европейските правила. В решението си Съд на Европейския съюз показва, че е погрешно да се изисква от бизнесите да връщат Данък добавена стойност при бракуване на артикули, които по-късно са продадени или са изхвърлени по метод, който води до необратимото им изгубване. Докато не се промени отрасловия закон, не са изключени разногласия с Национална агенция за приходите макар наличното пояснение от съда.
Ново решение на Съда на Европейския съюз, по което екипът ни работи в отбрана правата на данъкоплатците, разрешава на наранени бизнеси да изискат от Национална агенция за приходите да им възвърне Данък добавена стойност, който в предишното е трябвало да върнат в бюджета поради бракуване на артикули . Решението е по дело С-172/22 и беше издадено при започване на месец май тази година.
Според съдa условията на българския закон при брак да се връща употребения Данък добавена стойност заем в доста случаи опонира на европейските правила. В решението си Съд на Европейския съюз показва, че е погрешно да се изисква от бизнесите да връщат Данък добавена стойност при бракуване на артикули, които по-късно са продадени или са изхвърлени по метод, който води до необратимото им изгубване. Докато не се промени отрасловия закон, не са изключени разногласия с Национална агенция за приходите макар наличното пояснение от съда.
Ново решение на Съда на Европейския съюз, по което екипът ни работи в отбрана правата на данъкоплатците, разрешава на наранени бизнеси да изискат от Национална агенция за приходите да им възвърне Данък добавена стойност, който в предишното е трябвало да върнат в бюджета поради бракуване на артикули . Решението е по дело С-172/22 и беше издадено при започване на месец май тази година.
Според съдa условията на Закона за Данък добавена стойност при брак да се връща употребения Данък добавена стойност заем в доста случаи опонира на европейските правила. Докато не бъдат направени промени в съответните текстове на Закона за Данък добавена стойност е евентуално за възобновяване да би трябвало да се водят процедури по обжалване, въпреки и инспекторите на Национална агенция за приходите да са кардинално задължени да ползват тълкуването на Съд на Европейския съюз. Решението на Съд на Европейския съюз също по този начин дава причини в бъдеще в сходни случаи да спре да се заплаща Данък добавена стойност.
Проблемът
Като част от нормалната им активност на доста бизнеси се постанова да бракуват и по-късно да изхвърлят или да продадат доста под себестойност първични материали, подготвени артикули, машини или други активи, които употребяват. Причините за това може да са разнородни - недостатъци, остарели технологии и потребност от тяхната подмяна, неспособност стоките да бъдат осъществени по предопределение, смяна в брандирането и асортимента и доста други. Когато бизнесът е употребил Данък добавена стойност заем при покупката на тези бракувани артикули и не са налице изключения като допустим софтуерен брак, непреодолима мощ или приключване на периода на валидност, съгласно Закона за Данък добавена стойност и практиката на Национална агенция за приходите употребеният данъчен заем би трябвало да бъде отчасти или изцяло върнат в бюджета.
Реклама
Така в допълнение на така и така понесените разноски заради невъзможността съответните бракувани артикули и активи да продължат да се употребяват за икономическата активност, бизнесът бива наказван и с спомагателен Данък добавена стойност, който остава разход за него. Изискването да се върне Данък добавена стойност се ползва и даже в случай че бракуваните артикули се продадат, а не просто бъдат изхвърлени като боклуци.
От години нашата позицията като експерти по данъчно право беше, че в някои аспекти българските правила по отношение на Данък добавена стойност третирането на брак на артикули опонират на европейските разпореждания. Като в доста други области поради участието ни в Европейски Съюз българското законодателството в региона на Данък добавена стойност по принцип би трябвало да е учредено на и да е съобразено с европейските правила. Въпрос на време беше българските съдилища да изискат наложително пояснение от Съд на Европейския съюз по какъв начин би трябвало да се схващат европейските правила и дали Законът за Данък добавена стойност ги ползва по верен метод.
Тълкуването на Съд на Европейския съюз
Именно това се случи с дело С-172/22, по което Съд на Европейския съюз неотдавна издаде решение. В него съдът показва, че според общоевропейските правила Данък добавена стойност предстои на връщане в бюджета, в случай че стока, за която е употребен данъчен заем, престане да се употребява за облагаемата икономическа активност на съответния бизнес. Такова спиране не е налице, когато, макар че стока е бракувана и към този момент не се употребява по първичното ѝ предопределение, по-късно тя е продадена като вторична суровина - доставка, облагаема с Данък добавена стойност. Заради това съгласно Съд на Европейския съюз следователно е погрешно от засегнатия бизнес да се желае да върне употребения Данък добавена стойност заем.
Съд на Европейския съюз приема, че има спиране, когато бракуваната стока по-късно не се продава, а бива изхвърлена като боклук. Но съгласно съда все пак бизнесът не би трябвало да връща Данък добавена стойност въз основа на категорично изключение в европейските правила, което се ползва, когато стоката е унищожена и това може да бъде съответно потвърдено. Като заличаване се схваща деяние, с което дадена движимост радикално се променя, приключва се нейното битие посредством разрушаването ѝ или тя се погубва. Унищожаването може да е подхванато непринудено с решение на притежателя заради констатация, че стоката обективно е станала негодна за потребление в нормалната икономическа активност на бизнеса и той няма никаква изгода от нея. Съд на Европейския съюз приравнява на заличаване изхвърлянето на стока посредством депонирането ѝ като боклук, когато то има за резултат необратимото изгубване на стоката. Горните фактори би трябвало да бъдат съответно потвърдени от бизнеса - да вземем за пример посредством документи, с цел да се избегнат злоупотреби.
Реклама
В решението си Съд на Европейския съюз категорично показва, че европейските правила не позволяват законодателни разпореждания сходни на тези в Закона за Данък добавена стойност, които погрешно изискват от бизнесите да връщат Данък добавена стойност при бракуване на артикули, които по-късно са продадени или са изхвърлени по метод, който води до необратимото им изгубване.
Кой може да се възползва
Решението на Съд на Европейския съюз отваря опцията за бизнеси, които към този момент са върнали Данък добавена стойност на Национална агенция за приходите в сходни случаи на бракуване на артикули, да изискат възобновяване на погрешно платените суми. Такива бизнеси нормално са в региона на производството и търговията, само че не е изключено да се занимават най-вече и с даването на услуги. Възстановяване може да се желае за корекции на употребен Данък добавена стойност заем, които са се случили в границите на интервалите, за които към момента не е изтекла данъчната отминалост - нормално до 6 години обратно в предишното. Забавянето на дейностите за възобновяване ще стеснят времевия прозорец, за който това може да се желае и ще понижат сумата, за която това е допустимо. За да обосноват възобновяване, бизнесите ще би трябвало да разполагат с задоволително безапелационни и подробни доказателства, че точно бракуваните артикули са продадени или изхвърлени.
Желателно е бизнесите да създадат разбор дали имат основни разноски за върнат Данък добавена стойност вследствие на бракуване на артикули в последните до 6 години и до каква степен разполагат с задоволително документи, които да обосноват възобновяване му.
Вероятно е вследствие на решението на Съд на Европейския съюз да се наложат промени в засегнатите разпореждания на Закона за Данък добавена стойност,за да се внесе изясненост по какъв начин би трябвало да подхождат бизнесите в бъдещи обстановки на бракуване на артикули. При неналичието на сходни промени не са изключени разногласия с Национална агенция за приходите макар наличното пояснение от Съд на Европейския съюз.
Ново решение на Съда на Европейския съюз, по което екипът ни работи в отбрана правата на данъкоплатците, разрешава на наранени бизнеси да изискат от Национална агенция за приходите да им възвърне Данък добавена стойност, който в предишното е трябвало да върнат в бюджета поради бракуване на артикули . Решението е по дело С-172/22 и беше издадено при започване на месец май тази година.
Според съдa условията на българския закон при брак да се връща употребения Данък добавена стойност заем в доста случаи опонира на европейските правила. В решението си Съд на Европейския съюз показва, че е погрешно да се изисква от бизнесите да връщат Данък добавена стойност при бракуване на артикули, които по-късно са продадени или са изхвърлени по метод, който води до необратимото им изгубване. Докато не се промени отрасловия закон, не са изключени разногласия с Национална агенция за приходите макар наличното пояснение от съда.
Ново решение на Съда на Европейския съюз, по което екипът ни работи в отбрана правата на данъкоплатците, разрешава на наранени бизнеси да изискат от Национална агенция за приходите да им възвърне Данък добавена стойност, който в предишното е трябвало да върнат в бюджета поради бракуване на артикули . Решението е по дело С-172/22 и беше издадено при започване на месец май тази година.
Според съдa условията на Закона за Данък добавена стойност при брак да се връща употребения Данък добавена стойност заем в доста случаи опонира на европейските правила. Докато не бъдат направени промени в съответните текстове на Закона за Данък добавена стойност е евентуално за възобновяване да би трябвало да се водят процедури по обжалване, въпреки и инспекторите на Национална агенция за приходите да са кардинално задължени да ползват тълкуването на Съд на Европейския съюз. Решението на Съд на Европейския съюз също по този начин дава причини в бъдеще в сходни случаи да спре да се заплаща Данък добавена стойност.
Проблемът
Като част от нормалната им активност на доста бизнеси се постанова да бракуват и по-късно да изхвърлят или да продадат доста под себестойност първични материали, подготвени артикули, машини или други активи, които употребяват. Причините за това може да са разнородни - недостатъци, остарели технологии и потребност от тяхната подмяна, неспособност стоките да бъдат осъществени по предопределение, смяна в брандирането и асортимента и доста други. Когато бизнесът е употребил Данък добавена стойност заем при покупката на тези бракувани артикули и не са налице изключения като допустим софтуерен брак, непреодолима мощ или приключване на периода на валидност, съгласно Закона за Данък добавена стойност и практиката на Национална агенция за приходите употребеният данъчен заем би трябвало да бъде отчасти или изцяло върнат в бюджета.
Реклама
Така в допълнение на така и така понесените разноски заради невъзможността съответните бракувани артикули и активи да продължат да се употребяват за икономическата активност, бизнесът бива наказван и с спомагателен Данък добавена стойност, който остава разход за него. Изискването да се върне Данък добавена стойност се ползва и даже в случай че бракуваните артикули се продадат, а не просто бъдат изхвърлени като боклуци.
От години нашата позицията като експерти по данъчно право беше, че в някои аспекти българските правила по отношение на Данък добавена стойност третирането на брак на артикули опонират на европейските разпореждания. Като в доста други области поради участието ни в Европейски Съюз българското законодателството в региона на Данък добавена стойност по принцип би трябвало да е учредено на и да е съобразено с европейските правила. Въпрос на време беше българските съдилища да изискат наложително пояснение от Съд на Европейския съюз по какъв начин би трябвало да се схващат европейските правила и дали Законът за Данък добавена стойност ги ползва по верен метод.
Тълкуването на Съд на Европейския съюз
Именно това се случи с дело С-172/22, по което Съд на Европейския съюз неотдавна издаде решение. В него съдът показва, че според общоевропейските правила Данък добавена стойност предстои на връщане в бюджета, в случай че стока, за която е употребен данъчен заем, престане да се употребява за облагаемата икономическа активност на съответния бизнес. Такова спиране не е налице, когато, макар че стока е бракувана и към този момент не се употребява по първичното ѝ предопределение, по-късно тя е продадена като вторична суровина - доставка, облагаема с Данък добавена стойност. Заради това съгласно Съд на Европейския съюз следователно е погрешно от засегнатия бизнес да се желае да върне употребения Данък добавена стойност заем.
Съд на Европейския съюз приема, че има спиране, когато бракуваната стока по-късно не се продава, а бива изхвърлена като боклук. Но съгласно съда все пак бизнесът не би трябвало да връща Данък добавена стойност въз основа на категорично изключение в европейските правила, което се ползва, когато стоката е унищожена и това може да бъде съответно потвърдено. Като заличаване се схваща деяние, с което дадена движимост радикално се променя, приключва се нейното битие посредством разрушаването ѝ или тя се погубва. Унищожаването може да е подхванато непринудено с решение на притежателя заради констатация, че стоката обективно е станала негодна за потребление в нормалната икономическа активност на бизнеса и той няма никаква изгода от нея. Съд на Европейския съюз приравнява на заличаване изхвърлянето на стока посредством депонирането ѝ като боклук, когато то има за резултат необратимото изгубване на стоката. Горните фактори би трябвало да бъдат съответно потвърдени от бизнеса - да вземем за пример посредством документи, с цел да се избегнат злоупотреби.
Реклама
В решението си Съд на Европейския съюз категорично показва, че европейските правила не позволяват законодателни разпореждания сходни на тези в Закона за Данък добавена стойност, които погрешно изискват от бизнесите да връщат Данък добавена стойност при бракуване на артикули, които по-късно са продадени или са изхвърлени по метод, който води до необратимото им изгубване.
Кой може да се възползва
Решението на Съд на Европейския съюз отваря опцията за бизнеси, които към този момент са върнали Данък добавена стойност на Национална агенция за приходите в сходни случаи на бракуване на артикули, да изискат възобновяване на погрешно платените суми. Такива бизнеси нормално са в региона на производството и търговията, само че не е изключено да се занимават най-вече и с даването на услуги. Възстановяване може да се желае за корекции на употребен Данък добавена стойност заем, които са се случили в границите на интервалите, за които към момента не е изтекла данъчната отминалост - нормално до 6 години обратно в предишното. Забавянето на дейностите за възобновяване ще стеснят времевия прозорец, за който това може да се желае и ще понижат сумата, за която това е допустимо. За да обосноват възобновяване, бизнесите ще би трябвало да разполагат с задоволително безапелационни и подробни доказателства, че точно бракуваните артикули са продадени или изхвърлени.
Желателно е бизнесите да създадат разбор дали имат основни разноски за върнат Данък добавена стойност вследствие на бракуване на артикули в последните до 6 години и до каква степен разполагат с задоволително документи, които да обосноват възобновяване му.
Вероятно е вследствие на решението на Съд на Европейския съюз да се наложат промени в засегнатите разпореждания на Закона за Данък добавена стойност,за да се внесе изясненост по какъв начин би трябвало да подхождат бизнесите в бъдещи обстановки на бракуване на артикули. При неналичието на сходни промени не са изключени разногласия с Национална агенция за приходите макар наличното пояснение от Съд на Европейския съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ