ПрофилРосица Велкова започва кариерата си в Министерството на финансите и

...
ПрофилРосица Велкова започва кариерата си в Министерството на финансите и
Коментари Харесай

Интервю| Росица Велкова: Дефицит от 3% от БВП не е възможен без приходни мерки

ПрофилРосица Велкова стартира кариерата си в Министерството на финансите и минава през разнообразни позиции през последните 29 години. Преди да поеме поста на длъжностен финансов министър, беше заместник-министър с сектор бюджет в две държавни управления - " Борисов 3 " и това на Кирил Петков. Интервюто с нея е документално, защото нямаше опция за диалог заради служебно пътешестване. ПрофилРосица Велкова стартира кариерата си в Министерството на финансите и минава през разнообразни позиции през последните 29 години. Преди да поеме поста на длъжностен финансов министър, беше заместник-министър с сектор бюджет в две държавни управления - " Борисов 3 " и това на Кирил Петков. Интервюто с нея е документално, защото нямаше опция за диалог заради служебно пътешестване. Вашата първична поръчка беше да подготвите бюджет за 2023 година, който да е с недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт. Защо се отказахте?
За да се реализира, без да се орязват обществени разноски, служебното държавно управление приготви пакет от промени в данъчното законодателство, включващи възобновяване на понижени ставки на Данък добавена стойност, така наречен налог свръхпечалба и други. На 19 април двете най-големи парламентарно показани политически сили - ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната " - " Демократична България ", оповестиха, че не поддържат препоръчаните от нас данъчни промени, посредством които се постигаше целевият размер на бюджетното салдо - недостиг в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт. Подобни позиции бяха изразени и от другите парламентарно показани партии както по време на предизборната акция, по този начин и след изборите.

При очевидна липса на парламентарна поддръжка за оповестените от служебното държавно управление промени в данъчното законодателство внасянето в Народно събрание на бюджет с недостиг от 3% е с предупреден край и единствено ще бъде изгубено скъпо парламентарно време, с цел да бъдат отхвърлени препоръчаните промени в данъчните закони. Затова след извършени предварителни диалози и разбор служебното държавно управление реши да бъде импортиран план на закон за държавния бюджет за 2023 година, създаден на база настоящото законодателство, в това число с резултатите от законодателните промени от 44-ото, 46-ото и най-много от 47-ото и 48-ото Народно заседание.
Реклама
В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023 - 2025 година са препоръчани редица приходни и разходни ограничения със съответния фискален резултат, които в случай че срещнат парламентарна поддръжка, биха могли да спомогнат за привеждането на недостига в границите на 3-процентното ограничаване.
Може ли депутатите в Народното събрание да трансформират салдото, записано в законопроекта на бюджет, импортиран от Министерския съвет?
Законът за обществените финанси лимитира опцията народните представители да вършат оферти по законопроекта за бюджета при нарушение на препоръчаното от Министерския съвет бюджетно салдо при разглеждането на бюджетните закони в комисията, отговаряща за бюджета (която обобщава мненията на останалите непрекъснати комисии и предложенията на националните представители). Но според Правилника за организацията и активността на Народното събрание при разглеждане на законопроектите на второ гласоподаване депутатите не са лимитирани да оферират и да одобряват промени по бюджета, които да въздействат на салдото на признатия на първо гласоподаване законопроект.

Служебното държавно управление изцяло поддържа приемане на бюджет в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт недостиг, което е в сходство с националните фискални правила и ограничавания, както и с Маастрихтските критерии и е основно освен за еврозоната, само че и българските жители и бизнесът да не бъдат натоварени с изплащането на дълг. Екипът на МФ ще бъде разполагаем на народните представители за отразяване на допустимите за тях вероятни корекции в тази посока. Всички рационални и реалистични оферти за стесняване на недостига ще бъдат остойностени и показани на Народното събрание.
Според вас може ли бюджет 2023 да е с недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, без да се пипат разноски и без да се подвигат налози? Ако вие би трябвало да съкратите разноски, кои биха били?
Според мен не е допустимо да се реализира недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт без приемането на приходни и разходни ограничения. Служебното държавно управление предложи за публично разискване пакет данъчни закони, което беше вид за реализиране на недостиг от 3%.
Реклама
Не бих предложила понижаване на разноски, тъй като за някои от тях към този момент са достигнати избрани равнища и ограничението им може да докара до обществено напрежение, до закъснение на растежа на стопанската система, както и до неусвояване на европейски средства. Обсъжданото в публичното пространство редуциране на личен състав в администрацията е политика, която следва да се предприеме от постоянно държавно управление, само че резултатът от сходно деяние няма да настъпи през 2023 година, даже ще докара до в допълнение натоварване на бюджетните разноски в 2023 година, защото следва да бъдат изплатени редица компенсации. В частта на разноските бих предложила отсрочване във времето на някои заплащания. Те са посочени в разходните ограничения в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза.
Може ли да обясните докога теоретично страната може да работи с удължителен закон, в случай че този парламент не одобри бюджет за 2023 година? Какви са рисковете? И с какво импортираният от вас бюджет се разграничава от удължителния?
Срокът на деяние на удължителния закон е до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година, само че за период, не по-дълъг от три месеца. В този период не се включва времето, в което Народното събрание е необуздано и ново не е конституирано. На процедура срокът на деяние на удължителния закон за бюджета е до 10 юни 2023 година В случай че до 10 юни 2023 година не бъде признат от Народното събрание бюджет за 2023 година, следва да се приложи наредбата на член 87, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Това значи Народното събрание по предложение на Министерския съвет да дефинира с решение спомагателен период за събиране на доходи, за осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния. Това на процедура ще докара до мощно ограничение на разноските до размера на постъпилите доходи и ще направи невероятно финансирането в цялостен размер и обсег на настоящите политики - пенсии, заплати, делегирани от страната действия, здравноосигурителни заплащания, помощи и компенсации, защита и сигурност и други, а за осъществяването на редица обществени, здравни и други заплащания няма да има нужните законови условия (няма да имат избрани размери).

Ако не бъде признат до 10 юни закон за бюджета, би могло да се продължи действието за прочут интервал на така наречен удължителен закон, с цел да не се ограничи финансирането на разноски до неприемливи за обществото и бизнеса размери.

Разликата сред оферти законопроект за бюджета за 2023 година и удължителния закон е, че в хипотезата за неприети бюджети разноските и прехвърлянията следват признатите политики според настоящото законодателство, което води до по-висок недостиг без ограничаване. Освен това няма да се реализира плануваното нарастване на възнагражденията в размер на 10% за структурите в обществения бранш, които не са получили нарастване през 2022 година, както и нарастване на учителските заплати, тъй че да доближат 125% от междинната работна заплата, и др.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР