Финансите на държавата свеят в червено към март
През първите три месеца на предходната година бюджетът беше на плюс от съвсем 300 млн. лева Разходите на страната в този момент порастват с доста по-бърз ритъм по отношение на приходите Постъпленията от Данък добавена стойност са с 13.8 % повече по отношение на първото тримесечие на 2022 г.
Постъпленията от най-големия приходоизточник на страната - Данък добавена стойност, наваксват изоставането от първия месец на годината, само че все пак минусът в държавните финанси продължава да пораства. Така към март бюджетният касов недостиг доближава 690 млн. лева или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината, демонстрират предварителните данни на Министерството на финансите.
През първите три месеца на предходната година бюджетът беше на плюс от съвсем 300 млн. лева Разходите на страната в този момент порастват с доста по-бърз ритъм по отношение на приходите Постъпленията от Данък добавена стойност са с 13.8 % повече по отношение на първото тримесечие на 2022 година
Постъпленията от най-големия приходоизточник на страната - Данък добавена стойност, наваксват изоставането от първия месец на годината, само че все пак минусът в държавните финанси продължава да пораства. Така към март бюджетният касов недостиг доближава 690 млн. лева или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината, демонстрират предварителните данни на Министерството на финансите.
Резултатът идва на фона на доста по-бърз растеж на разноските (с близо 27%) по отношение на този на приходите (18%), показват от ведомството. С сходен недостиг бяха държавните финанси към март 2021 година, само че тогава към момента имаше коронавирус талази и ограничавания, а незабавно по-късно - през април, бюджетът излезе на плюс.
В момента служебният кабинет работи с така наречен удължителен закон - той разрешава до момента в който няма признат финансов проект за тази година, страната да прави разноските, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 година, като към тях се прибавят и гласуваните нови отговорности.
Реклама
Още преди изборите служебният финансов министър, че страната би трябвало да предприеме незабавни ограничения, с цел да ограничи очертаващият се (по техни изчисления) голям недостиг през тази година - близо 7% от Брутният вътрешен продукт. Това по този начин или другояче би трябвало да е и една от първите задания на новия парламент - да гласоподава действителен бюджет за тази година.
Откъде идва минусът
През първите три месеца на предходната година бюджетът беше на плюс от съвсем 300 млн. лева, само че тогава имаше оставен буфер от над 1 милиарда лева от края на миналата година. Сега има касов минус от съвсем 700 млн. лева, което съгласно Министерството на финансите " значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 1 милиарда лв. ".
Едрите цифри демонстрират, че минусът е поради по-бърз растеж на разноските (увеличение с 3.25 милиарда лева по отношение на първо тримесечие на 2022 г.) спрямо приходите (ръст от 2.3 милиарда лева.). От финансовото ведомство изясняват, че най-голямо е нарастването на разноските за пенсии, както и за дотации, за прехрана, за личен състав.
Реклама
Все още няма детайлна разбивка към март, само че от към февруари излиза наяве, че тази година е имало 321.3 млн. лева екстра разход, който страната (през бюджета на МРРБ), е платила на строителни компании за настоящи поправки по остарели контракти.
Капиталовите разноски също са по-високи по отношение на февруари с над 111 млн. лева, като 140.5 млн. лева от тях са изплатени по бюджета на Министерство на защитата.
Данък добавена стойност наваксва, само че не е задоволително
Към март общите (консолидирани) доходи на страната се усилват с 18.2% по отношение на същия интервал на 2022 година Данъчните приходи нарастват с над 20% и доближават съвсем 11.9 милиарда лева От финансовото министерство настояват, че заявеният за внасяне Данък добавена стойност нараства с 13.8%, по отношение на първото тримесечие на миналата година. Т.е. по отношение на януари, когато постъпленията бяха даже по-малко по отношение на 2022 година, в този момент има наваксване. Ръстът обаче е по-нисък по отношение на този на потребителската инфлация, която през февруари е 16% на годишна база. А и наличните по-подорбни данни към фервуари демонстрират, че на месечна база приходите от Данък добавена стойност от импорт стартират да падат.
Постъпленията от най-големия приходоизточник на страната - Данък добавена стойност, наваксват изоставането от първия месец на годината, само че все пак минусът в държавните финанси продължава да пораства. Така към март бюджетният касов недостиг доближава 690 млн. лева или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината, демонстрират предварителните данни на Министерството на финансите.
През първите три месеца на предходната година бюджетът беше на плюс от съвсем 300 млн. лева Разходите на страната в този момент порастват с доста по-бърз ритъм по отношение на приходите Постъпленията от Данък добавена стойност са с 13.8 % повече по отношение на първото тримесечие на 2022 година
Постъпленията от най-големия приходоизточник на страната - Данък добавена стойност, наваксват изоставането от първия месец на годината, само че все пак минусът в държавните финанси продължава да пораства. Така към март бюджетният касов недостиг доближава 690 млн. лева или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за годината, демонстрират предварителните данни на Министерството на финансите.
Резултатът идва на фона на доста по-бърз растеж на разноските (с близо 27%) по отношение на този на приходите (18%), показват от ведомството. С сходен недостиг бяха държавните финанси към март 2021 година, само че тогава към момента имаше коронавирус талази и ограничавания, а незабавно по-късно - през април, бюджетът излезе на плюс.
В момента служебният кабинет работи с така наречен удължителен закон - той разрешава до момента в който няма признат финансов проект за тази година, страната да прави разноските, съответстващи на направените през съответния месец на 2022 година, като към тях се прибавят и гласуваните нови отговорности.
Реклама
Още преди изборите служебният финансов министър, че страната би трябвало да предприеме незабавни ограничения, с цел да ограничи очертаващият се (по техни изчисления) голям недостиг през тази година - близо 7% от Брутният вътрешен продукт. Това по този начин или другояче би трябвало да е и една от първите задания на новия парламент - да гласоподава действителен бюджет за тази година.
Откъде идва минусът
През първите три месеца на предходната година бюджетът беше на плюс от съвсем 300 млн. лева, само че тогава имаше оставен буфер от над 1 милиарда лева от края на миналата година. Сега има касов минус от съвсем 700 млн. лева, което съгласно Министерството на финансите " значи, че на годишна база бюджетното салдо за интервала се утежнява с към 1 милиарда лв. ".
Едрите цифри демонстрират, че минусът е поради по-бърз растеж на разноските (увеличение с 3.25 милиарда лева по отношение на първо тримесечие на 2022 г.) спрямо приходите (ръст от 2.3 милиарда лева.). От финансовото ведомство изясняват, че най-голямо е нарастването на разноските за пенсии, както и за дотации, за прехрана, за личен състав.
Реклама
Все още няма детайлна разбивка към март, само че от към февруари излиза наяве, че тази година е имало 321.3 млн. лева екстра разход, който страната (през бюджета на МРРБ), е платила на строителни компании за настоящи поправки по остарели контракти.
Капиталовите разноски също са по-високи по отношение на февруари с над 111 млн. лева, като 140.5 млн. лева от тях са изплатени по бюджета на Министерство на защитата.
Данък добавена стойност наваксва, само че не е задоволително
Към март общите (консолидирани) доходи на страната се усилват с 18.2% по отношение на същия интервал на 2022 година Данъчните приходи нарастват с над 20% и доближават съвсем 11.9 милиарда лева От финансовото министерство настояват, че заявеният за внасяне Данък добавена стойност нараства с 13.8%, по отношение на първото тримесечие на миналата година. Т.е. по отношение на януари, когато постъпленията бяха даже по-малко по отношение на 2022 година, в този момент има наваксване. Ръстът обаче е по-нисък по отношение на този на потребителската инфлация, която през февруари е 16% на годишна база. А и наличните по-подорбни данни към фервуари демонстрират, че на месечна база приходите от Данък добавена стойност от импорт стартират да падат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ