В дигитален двойник на София се тестват градски политки, базирани на big data
Първото пространство от градски данни към института GATE си слага за цел развиване на нови бизнес модели и възстановяване на услугите в града Идеята е в шерването и използването на данни да се включат колкото може повече компании, общини, неправителствени организации, жители Цифровото копие на града разрешава разиграването на сюжети и симулации за нови управнически решения
Представете си какъв брой щеше да е друг живота ни, в случай че имахме информация, която ни оказва помощ да взимаме по-бързо и елементарно решения в всекидневието си. Понякога става въпрос за напълно базови неща - да вземем за пример, в случай че знаем каква е действителната картина на трафика в София сега (градски превоз, поправки, авто трафик, таксита), можем да избегнем тапите и да изберем най-екологичния и бърз маршрут. Ако институциите пък имат и проучват тези данни, даже могат да избавят животи - да вземем за пример, в случай че колата за спешна помощ успее да дойде една минута по-рано. Друг образец са данните от лечебните заведения: в случай че те споделят по какъв начин лекуват хора със сърдечни болести - с какви медикаменти, какви са наблюденията във времето и така нататък, то по-лесно могат да се открият взаимовръзки и да се създадат прогнози какво е най-ефективното лекуване.
Главно настоящо лице тук е изкуственият разсъдък (или по-точно machine learning), който може да обработи тези данни, да ги проучва и заключи.
Това е задачата на Институтът GATE към Софийският универсистет - българският хъб на IDSA (International Data Spaces Association), който работи в посока потребление и шерване на данни както от бизнеса, по този начин и от публично значими области. Те могат да послужат както и на бизнеси в разнообразни браншове, по този начин и на общините и страната за воденето на политики, основани на решения. Ползите за градовете пък могат да са големи - евентуално поради това първо започва и първото пространство от данни за градска среда Urban Data Space. Пилотно, София даже си има към този момент цифров двойник, с помощта на който могат да се разиграват разнообразни сюжети, с цел да се вземат решение съществени проблеми като липса тук-там в детски градини и качество на въздуха (виж по-долу).
Реклама
" На 9 ноевмри предизвикваме старта на първото пространство за данни в България. В него членуват към този момент телекомуникационната компания Yettel, Overgas, Сдружение " Данни за Добро ", Софияплан и други Те са притежатели и генератори на данни, и са отворени за нови бизнес сюжети за работа. Имаме и софтуерни компании, които имат интерес. Тоест разполагаме със набор от разнообразни организации, които имат вяра в това и се надявам, че ще има от ден на ден организации, които ще желаят да се включат. Така ще имаме доста повече и по-добри сюжети, по които да работим взаимно и да забележим изгода ", разяснява за " Капитал " проф. Силвия Илиева, шеф на GATE.
Не може да се допре, само че може да се усети
Пространството за данни е напълно виртуално - в него могат да се се включат всевъзможни организации, в това число и жителите. Всеки, който е притежател на данни, се грижи да ги съхранява и пази, а когато те са част от това пространство важат избрани правила - контракти за това кой, при какви условия, за какъв брой време би могъл да ги употребява. Ако желае, притежателят може и да отвори данните си. Така пространството комбинира отворени, само че и частни и затворени данни.
" Телекомуникационните компании са наш най-естествен сътрудник и участник, както и фирмите за комунални услуги, които оферират ток, газ, вода. Те могат да бъдат и в друга роля - един може да е притежател на данните, различен да е снабдител. Естествено, има и ползватели ", изяснява проф. Илиева. Суверенитетът на данните ще се подсигурява, като концепцията е в пространството да има данни от цяла България. Вече компании от Карлово, както и община Габрово са декларирали интерес да се включат.
Реклама Проектът " Големи данни за интелигентно общество " (GATE) се финансира с 30 млн. евро по стратегия " Хоризонт 2020 " и по Оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " 2014-2020, съфинансирана от Европейски Съюз посредством Европейския фонд за районно развиване. Дигиталният двойник на София
Институтът работи и върху " цифров двойник " на София - цифрово копие на това, което се случва в града, което включва всички процеси и феномени в него. Той разрешава разиграването на сюжети и симулации, да вземем за пример, в случай че общината желае да тества дали ще сработи обещано решение. Основен сътрудник на GATE тук е дирекция " Дигитализация и нововъведения " в общината, като зам.-кметът Генчо Керезов вкара предлагането за основаването на " цифровия двойник " в общинския съвет това лято. Фокусът е бил върху два столични казуса:
Достъпът до детските градини
Поставената цел е да се каже какъв брой от децата имат опция да посещават детска градина, която се намира в границите на 10 минути пешеходно разстояние, на база концепцията " 10-минутен град ", която общината може да вкара. Взети са данни от Националния статистически институт (НСИ), които демонстрират къде живеят деца, каква е тяхната възраст, като са " извадени " единствено тези, които са на подобаващата възраст. " Прилагаме генетичен логаритъм, т.е. изкуствен интелект, и виждаме какъв брой деца остават необхванати от детските градини, в случай че се проложи това условие за 10 минути пешеходно разстояние ", споделя проф. Илиева.
Представете си какъв брой щеше да е друг живота ни, в случай че имахме информация, която ни оказва помощ да взимаме по-бързо и елементарно решения в всекидневието си. Понякога става въпрос за напълно базови неща - да вземем за пример, в случай че знаем каква е действителната картина на трафика в София сега (градски превоз, поправки, авто трафик, таксита), можем да избегнем тапите и да изберем най-екологичния и бърз маршрут. Ако институциите пък имат и проучват тези данни, даже могат да избавят животи - да вземем за пример, в случай че колата за спешна помощ успее да дойде една минута по-рано. Друг образец са данните от лечебните заведения: в случай че те споделят по какъв начин лекуват хора със сърдечни болести - с какви медикаменти, какви са наблюденията във времето и така нататък, то по-лесно могат да се открият взаимовръзки и да се създадат прогнози какво е най-ефективното лекуване.
Главно настоящо лице тук е изкуственият разсъдък (или по-точно machine learning), който може да обработи тези данни, да ги проучва и заключи.
Това е задачата на Институтът GATE към Софийският универсистет - българският хъб на IDSA (International Data Spaces Association), който работи в посока потребление и шерване на данни както от бизнеса, по този начин и от публично значими области. Те могат да послужат както и на бизнеси в разнообразни браншове, по този начин и на общините и страната за воденето на политики, основани на решения. Ползите за градовете пък могат да са големи - евентуално поради това първо започва и първото пространство от данни за градска среда Urban Data Space. Пилотно, София даже си има към този момент цифров двойник, с помощта на който могат да се разиграват разнообразни сюжети, с цел да се вземат решение съществени проблеми като липса тук-там в детски градини и качество на въздуха (виж по-долу).
Реклама
" На 9 ноевмри предизвикваме старта на първото пространство за данни в България. В него членуват към този момент телекомуникационната компания Yettel, Overgas, Сдружение " Данни за Добро ", Софияплан и други Те са притежатели и генератори на данни, и са отворени за нови бизнес сюжети за работа. Имаме и софтуерни компании, които имат интерес. Тоест разполагаме със набор от разнообразни организации, които имат вяра в това и се надявам, че ще има от ден на ден организации, които ще желаят да се включат. Така ще имаме доста повече и по-добри сюжети, по които да работим взаимно и да забележим изгода ", разяснява за " Капитал " проф. Силвия Илиева, шеф на GATE.
Не може да се допре, само че може да се усети
Пространството за данни е напълно виртуално - в него могат да се се включат всевъзможни организации, в това число и жителите. Всеки, който е притежател на данни, се грижи да ги съхранява и пази, а когато те са част от това пространство важат избрани правила - контракти за това кой, при какви условия, за какъв брой време би могъл да ги употребява. Ако желае, притежателят може и да отвори данните си. Така пространството комбинира отворени, само че и частни и затворени данни.
" Телекомуникационните компании са наш най-естествен сътрудник и участник, както и фирмите за комунални услуги, които оферират ток, газ, вода. Те могат да бъдат и в друга роля - един може да е притежател на данните, различен да е снабдител. Естествено, има и ползватели ", изяснява проф. Илиева. Суверенитетът на данните ще се подсигурява, като концепцията е в пространството да има данни от цяла България. Вече компании от Карлово, както и община Габрово са декларирали интерес да се включат.
Реклама Проектът " Големи данни за интелигентно общество " (GATE) се финансира с 30 млн. евро по стратегия " Хоризонт 2020 " и по Оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък " 2014-2020, съфинансирана от Европейски Съюз посредством Европейския фонд за районно развиване. Дигиталният двойник на София
Институтът работи и върху " цифров двойник " на София - цифрово копие на това, което се случва в града, което включва всички процеси и феномени в него. Той разрешава разиграването на сюжети и симулации, да вземем за пример, в случай че общината желае да тества дали ще сработи обещано решение. Основен сътрудник на GATE тук е дирекция " Дигитализация и нововъведения " в общината, като зам.-кметът Генчо Керезов вкара предлагането за основаването на " цифровия двойник " в общинския съвет това лято. Фокусът е бил върху два столични казуса:
Достъпът до детските градини
Поставената цел е да се каже какъв брой от децата имат опция да посещават детска градина, която се намира в границите на 10 минути пешеходно разстояние, на база концепцията " 10-минутен град ", която общината може да вкара. Взети са данни от Националния статистически институт (НСИ), които демонстрират къде живеят деца, каква е тяхната възраст, като са " извадени " единствено тези, които са на подобаващата възраст. " Прилагаме генетичен логаритъм, т.е. изкуствен интелект, и виждаме какъв брой деца остават необхванати от детските градини, в случай че се проложи това условие за 10 минути пешеходно разстояние ", споделя проф. Илиева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ