Телевизионният театър представя на 11 май 2020 година Три сестри“

Телевизионният спектакъл показва на 11 май 2020 година „ Три сестри “ на професор Крикор Азарян, по Антон Павлович Чехов – в чест на 160 години от рождението на великия публицист. ТВ версията на постановката, която ще се излъчи от 20:55 часа по Българска национална телевизия, е от 2012-a и е режисирана от Дамян Петров, оператор Димитър Гочев. 

В функциите гледаме Станка Калчева – Олга; Койна Русева – Маша; Яна Титова – Ирина; Малин Кръстев – Вершинин; Николай Урумов – Чебутихин; Вежен Велчовски – Тузенбах; Силвия Лулчева – Наталия; Владимир Люцканов – Кулигин.

„ В дребния губернски град живеят 100 000 души и нито един, който да е друг от другите. Нито един маниак, нито един академик, нито един художник, нито една забележителна персона. А Москва остава толкоз надалеч и по какъв начин да се продължи да се живее? Как да се одобри неприемливостта на живота, по какъв начин да се украси провалянето, с цел да може да се преглътне. А животът си отива и в никакъв случай няма да се върне, в никакъв случай! Толкова надалеч остана фантазията за благополучие, само че няма по какъв начин – би трябвало да се живее… “

Из „ Три сестри “, Антон Павлович Чехов

През декември 2009-a българският спектакъл и цялата културна общественост се сбогуваха с именития сценичен режисьор Крикор Азарян. В негова памет Българската Национална Телевизия снима за Телевизионния спектакъл „ Чайка “, „ Три сестри “ и „ Вишнева градина “.

Телевизионната версия на „ Три сестри “ се играе на сцената на Младежкия спектакъл „ Николай Бинев “ през 2012-a. Превъзходна актьорска игра и един впечатляващ, жив свят, сътворен в пространството сред декора на театралната сцена и действителното историческо време на архивните фрагменти от времената на царска Русия, в края на 19 век. В действието се включват и неповторими моменти от подготовките на „ Три сестри “: „ ТИ! В тази пиеса какво искаш? “, провокира Коко Азарян актьорите си. „ Просто загивам от скука… “, „ Не мога да претърпявам повече… “, „ Аз просто падам духом… “, „ Аз обичам… “, „ Аз си отивам… “, „ Аз оставам… “. „ Точно това играйте! “, възкликва той. И те играят. Играят Чехов за Коко.

Антон Павлович Чехов е един от колосите в драматургия и една от най-влиятелните персони в международната просвета. Неговата пристрастеност са човешката душа и въпросите, които нямат отговор. И до през днешния ден положението на героите му, паузите сред фразите, недоизказаното, премълчаното, разстройването на духа, скиталчеството на душата, необяснимото, „ подводният живот на текста “ - остават мистерия за интерпретаторите му, давайки шир за всевъзможни опити. Не е необятно известно, че с приходите си от писането, Чехов развива дейна социална активност и работи през целия си живот като доктор - оказва помощ на потърпевшите от глада и холерата в Русия, ангажира се с реформиране на пандизите, провежда три учебни заведения, обществена библиотека, пожарна и пощенско-телеграфна работа, прокарва пътища, напълно със свои средства открива болница; лекува гратис селяните на километри надалеч от вкъщи си, купува им медикаменти и коне. Пиесите му слагат основите на авангардния спектакъл на 20 век и получават заслуженото си самопризнание на сцената на Московския живописен спектакъл в постановките на Немирович-Данченко и Станиславски – също като Чехов, колоси в история на международното изкуство.