Магичен камък и вино за юбилея на Вежди
Телефонни позвънявания, есемеси и приветствени адреси от цялата страна по вертикала и хоризонтала одобри Вежди Рашидов за юбилея си. Международно приетият художник и учен, който навърши 70, показа, че е разчувстван от вниманието на другари и фенове от разнообразни институции и гилдии – политици, дипломати, актьори, народни представители, кметове, шефове на театри, опери и филхармонии... Президентът Румен Радев изпрати първокласно вино на рожденика, а вицепрезидентът Илияна Йотова беше измежду специфичните посетители в галерията на Вежди, в която той откри празнична галерия с авторски произведения и работи на някои от най-близките си сътрудници – ваятели, живописци, графици и фотографи. Йотова и брачният партньор й, професор доктор Андрей Йотов, са остарели другари с Вежди и жена му, доктор Снежана Бахарова. Сред десетките дарове, сред които има от артефакти до първокласни еликсири, е и магичният камък ауралит със златно сърце, чиито 23 свойства влияят благотворно върху тялото и душата. Армаганът е от кмета на Кърджали Хасан Азис, оттова са и благите думи от локалния енорийски духовник отец Петър.
Най-скъпи за Вежди, естествено, са поздравленията и целувките от внуците – прелестните девойки на сина му Вадим и момченцето на Гергана, дъщерята на доктор Бахарова. Ния, която към този момент е студентка по медицина в Инсбрук, сестра й Ая и Александър, който пристигна за откриването на експозицията дружно с майка си и татко си, обожават Рашидов. И тримата настояват, че той е най-прекрасният и обичащ дядо на света.
Самият Вежди си икономисва хипотетичните юбилейни равносметки, само че в типичния си самоироничен жанр твърди, че Господ му е отредил серия от случайности, с цел да стигне до тук, а животът в действителност е една огромна заблуда. Неслучайно възмъжава не в клуба на художниците, а в този на писателите, където споделя масите със Серафим Северняк, Васил Попов, Миряна Башева, Виктор Пасков, Христо Калчев, Гошо Трифонов, Георги Джагаров... И до момента се майтапи съществено, че неговата сензитивност на актьор от време на време е по-близо да тази на пишещите, в сравнение с до другата, на рисуващите – и до момента без проблем рецитира велики създатели от българската и международната поезия. А тогава, през 70-те, из София стартира да се приказва за него като за детето–чудо от Кърджали, под чиито пръсти се появява бюста на Големанов за театър във ВИТИЗ – играе го Георги Мамалев, с който от този момент са като братя. Вежди още в оня интервал се слави като безгрижник, който не признава стените на ателието си, а диша въздуха на можещите и надарените, с цел да се допира до изкуството им, да бъде парченце от вселената им, да се зарежда от силата им. „ Сега е разпасаност - няма спънка да наплюеш, който си искаш. А тогава се търсехме хората, които носехме тънката подигравка и съпротива. Бяхме на ръба, стъпвахме сред подводни камъни. Времената бяха сложни, беше забавно да се бориш с тях. “, споделя Вежди.
В юбилейната галерия „ Вежди и другари “ ценителите могат да видят творби на Атанас Яранов, Валентин Старчев, Георги Трифонов, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Захари Каменов, Зиятин Нуриев, Иво Хаджимишев, Крум Дамянов, Николай Янакиев, Светлин Русев, Свилен Блажев. „ Години наред сме били дружно - посредством техния гений ни е свързвало другарство. Това са хора, с които взаимно сме се обогатявали. Някои от тях нося в паметта си, с други живеем споделям творчество, разногласия и полемики – всичко това, което осмисля нашия живот. “, показа Вежди на откриването, за което пристигнаха живите създатели на платната и пластиките.
Най-скъпи за Вежди, естествено, са поздравленията и целувките от внуците – прелестните девойки на сина му Вадим и момченцето на Гергана, дъщерята на доктор Бахарова. Ния, която към този момент е студентка по медицина в Инсбрук, сестра й Ая и Александър, който пристигна за откриването на експозицията дружно с майка си и татко си, обожават Рашидов. И тримата настояват, че той е най-прекрасният и обичащ дядо на света.
Самият Вежди си икономисва хипотетичните юбилейни равносметки, само че в типичния си самоироничен жанр твърди, че Господ му е отредил серия от случайности, с цел да стигне до тук, а животът в действителност е една огромна заблуда. Неслучайно възмъжава не в клуба на художниците, а в този на писателите, където споделя масите със Серафим Северняк, Васил Попов, Миряна Башева, Виктор Пасков, Христо Калчев, Гошо Трифонов, Георги Джагаров... И до момента се майтапи съществено, че неговата сензитивност на актьор от време на време е по-близо да тази на пишещите, в сравнение с до другата, на рисуващите – и до момента без проблем рецитира велики създатели от българската и международната поезия. А тогава, през 70-те, из София стартира да се приказва за него като за детето–чудо от Кърджали, под чиито пръсти се появява бюста на Големанов за театър във ВИТИЗ – играе го Георги Мамалев, с който от този момент са като братя. Вежди още в оня интервал се слави като безгрижник, който не признава стените на ателието си, а диша въздуха на можещите и надарените, с цел да се допира до изкуството им, да бъде парченце от вселената им, да се зарежда от силата им. „ Сега е разпасаност - няма спънка да наплюеш, който си искаш. А тогава се търсехме хората, които носехме тънката подигравка и съпротива. Бяхме на ръба, стъпвахме сред подводни камъни. Времената бяха сложни, беше забавно да се бориш с тях. “, споделя Вежди.
В юбилейната галерия „ Вежди и другари “ ценителите могат да видят творби на Атанас Яранов, Валентин Старчев, Георги Трифонов, Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Захари Каменов, Зиятин Нуриев, Иво Хаджимишев, Крум Дамянов, Николай Янакиев, Светлин Русев, Свилен Блажев. „ Години наред сме били дружно - посредством техния гений ни е свързвало другарство. Това са хора, с които взаимно сме се обогатявали. Някои от тях нося в паметта си, с други живеем споделям творчество, разногласия и полемики – всичко това, което осмисля нашия живот. “, показа Вежди на откриването, за което пристигнаха живите създатели на платната и пластиките.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




