Топлината играе много по-важна роля в тектониката, отколкото смятахме досега
Тектониката на плочите е необятна одобрявана доктрина за разделянето на земната кора на няколко секции, които се движат по отношение на мантията – най-солидния пласт сред ядрото и земната кора. Как тъкмо се случва това придвижване обаче, е предмет на яростни диспути измежду учените откогато теорията добива необятно разбиране през 50-те години на 20 век.
Секциите, които назоваваме тектонични плочи, се движат с по към 2 до 5 сантиметра на година, което е скорост сходна на тази, с която порастват ноктите на човек.
Когато плочите се остъргват една друга, това трансформира границата им и може да провокира трусове.
Когато се отдалечават една от друга пък се получава отклонение на границата и на мястото може да бликне лава и да се образуват вулкани.
Понякога плочите се сблъскват фронтално и едната стартира да се издига отвесно и да образува планини, до момента в който другата бива избутвана надолу, където се топи.
От доста десетилетия учените се чудят дали плочите биват пасивно движени от мантията или самите те са дейните причинители на личното си придвижване, влачейки мантията дружно със себе си.
Ново проучване, оповестено в Science Advances, в този момент потвърждава, че спомагателна мощ, която играе роля в динамичността на плочите, е горещината от земното ядро.
Екипът изследва регион в източния Пасифик, където има насрещен конфликт на тектоничните плочи, следен на дъното на океана. По време на наблюденията екипът стига до заключението, че Източно тихоокеанското покачване не може да бъде обяснено единствено посредством раздалечаването на плочите – когато едната плочи се движи под другата – единственото пояснение било, че са намесени и други сили.
Те заключават в проучването си, че повдигането е провокирано от горещината, идваща надълбоко от земното ядро.
По тяхна оценка към 50% от тектоничното придвижване на плочите е провокирано от тази топлота. Те настояват, че горещината, която може да се мери сред ядрото и матията е към 20 теравата. Това е напълно малко повече от междинната обща консумация на сила на човечеството на Земята годишно.
„ Виждаме мощна поддръжка за тезата, че надълбоко от мантията горещината способства сензитивно за динамичността на тектоничните плочи в тихоокеанското полукълбо “, споделя професор Дейвид Роули, специалист по геофизични науки от Университета в Чикаго и участник в проучването. „ Топлината от основите на мантията способства значително за силата на потока жега вътре в мантията и дава като резултат тектониката на плочите . “
Когато мантията се нагрее, това понижава плътността на материала и той избива нагоре към земната кора. На повърхността плочите от земната кора се охлаждат и балансират резултата предизвиквайки поглъщане. Тези две противостоящи си сили имат огромно присъединяване в придвижването на плочите.
С други думи горещите елементи се издигат, а студените – потъват.
„ Въз основа на нашите модели за конвекция на мантията, мантията може да отстранява половината от общия конвекционен топлинен бюджет от ядрото “, изяснява Роули.
„ Изводът от нашата работа е, че учебниците би трябвало да бъдат пренаписани. “
