Избирателната активност на 14 ноември – в "хартиените" секции е по-висока от "машинните"
Текстът е препубликуван от страницата Заглавието е на " Дневник ".
На изборите 2 в 1, които се състояха на 14 ноември, бяхме очевидци на рекордно ниска изборна интензивност. Според данните, оповестени от Централната изборна комисия (ЦИК), тя възлиза на 40.23% на вота за парламент. По-ниската интензивност повдига въпроси като да вземем за пример: в каква степен обществото ще има доверие в политиките, за които новото Народно заседание ще работи; ще поддържа ли или ще се опълчва гражданската сила на одобряваните в Народното събрание решения; и прочие
Още през юли, когато напълно машинно гласоподаване бе въведено във всички секции с над 300 гласоподаватели, се видя спад на гласувалите спрямо тези през април. Въпреки това нито една от институциите, виновни за организацията на изборния развой, не работи за дълбочинен разбор на аргументите за понижената изборна интензивност и на практиктика подобен не бе осъществен. Така липсва безапелационен отговор за аргументите и тяхната тежест за намалялата с съвсем 10% изборна интензивност спрямо изборите от април.
Именно сходен разбор можеше да залегне в основата на основаването и разгръщането на осведомителна акция, съобразена с потребностите на гласоподавателите, с цел да могат те да се включат интензивно в изборите на 14 ноември. Още повече имайки поради, който бе създаден и утвърден от ЦИК.
Според данните, оповестени на формалната страница на ЦИК, на изборите 2 в 1 на 14 ноември машинно гласоподаване беше извършено в 9 350 секции в страната, а хартиено - в 3 089 секции (521 от тях мобилни и една корабна). В изборния ден още 49 секции бяха оборудвани с машини, само че комисиите в тях са минали към гласоподаване с хартиени бюлетини.
Гласуването с хартиени бюлетини
Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2 567 секции в страната. От тях са изключени преносимите и корабната изборни кутии. Данните от тези секции демонстрират, че в описите им са били включени общо 326 514 гласоподаватели, а още 20 612 - дописани под линия. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 179 993 души, т.е. изборната интензивност е била 51.85%.
Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте партии и обединения, получили посланичество в 47-ото Народно заседание. Тези политически субекти са събрали общо 157 185 гласа (или 90.47% от подадените действителни гласове).
Анализът на гласовете в секциите с хартиени бюлетини сочи, че в тях изрично печели обединението ГЕРБ- Съюз на демократичните сили с 29.07%, следвана от Българска социалистическа партия за България с 16.99%. Движение за права и свободи и спечелилите изборите " Продължаваме промяната " също имат висок дял в хартиените секции. Най-малък дял от гласовете в тези секции печелят " Демократична България " и " Възраждане " - надлежно 3.2 % и 2.5%.
Точно както и през юли, измежду секциите, където най-вече гласоподаватели са дали своят вот с бюлетини, е с. Въглен (община Аксаково, област Варна). Преди дни в нея от общо 865 души по лист, 328 са упражнили правото си на глас. Продължава да седи въпросът за какво в тази секция още веднъж не е имало машина за гласоподаване , макар че вписаните в изборния лист доста надвишават прага от 300 души. В допълнение и през юли гласувалите са над 320, което беше водещ аршин за ЦИК за местата, където следва да бъдат сложени две устройства за машинно гласоподаване.
Точно както и през юли, и предходната неделя имаше секции, които не бяха оборудвани с машини, макар че гласоподавателите по лист в тях са били 300 или повече. И още веднъж, тъкмо като през юли, броят на тези секции е бил 83. Избирателите, включени в описите там, са били 27 041 или приблизително по 326 на секция. От документите, оповестени на страницата на ЦИК, не излиза наяве за какво тези секции за следващи избори не са включени в машинното гласоподаване.
Машинното гласоподаване
Машинно гласоподаване на територията на страната се организира в 9 350 секции. В техните описи беше включен главният дял от гласоподавателите в страната - общо 6 232 591 души. Допълнително, в изборния ден комисиите са дописали още 62 701 имащи право на глас. В тези секции вота си са дали 2 229 467 души, което прави изборната интензивност в тях 35.41%.
Това е спад в интензивността от съвсем 3% спрямо юли, когато в тези секции вота си дадоха 2 400 252 души, а изборната интензивност в тях е била 38.01 %.
Проверихме и по какъв начин седемте партии с депутати в сегашния парламент си разпределиха гласовете от секциите с машини. Тези обединения получиха общо 2 021 300 гласа (или 90.71% от подадените действителни гласове).
Гласуването с машини в страната
Според данните на ЦИК в 2 117 секции е имало 2 машини за гласоподаване. По техни критерии ЦИК две машини бяха сложени в секции, в които на предходните избори са дали своят вот над 320 гласоподаватели.
В секциите с машинно гласоподаване имаме систематизиране на вота, което е съвсем идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска спрямо " хартиените ".
Секцията с най-вече доказани машинни гласове в страната е в Монтана - там са дали своят вот 716 гласоподаватели (в секцията е имало 2 машини). В Самоков пък се намира секцията, в която най-вече гласоподаватели са съумели да гласоподават на едно устройство - 510 индивида. В общо 49 секции са дали своят вот повече от 500 души.
Някои въпроси
В секциите с машинно гласоподаване имаме систематизиране на вота, което е съвсем идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска спрямо " хартиените ". Причините за тази разлика може да са разнообразни. Следва да има сериозен разбор на факторите довели до по-ниското присъединяване в изборите през юли и на 14 ноември. Дали гласоподавателите са се въздържали да дадат своя избор заради въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 души по лист (каквито са множеството в страната) и дали машинното гласоподаване носи прикрит учебен ценз? Подобна теза към този момент се стартира в общественото пространство.
Защо интензивността в секциите, в които се гласоподава с хартиени бюлетини, още веднъж е доста по-висока от междинната за страната? Изигра ли роля недобрият и объркващ дизайн на бюлетината за гласоподаване с машинните устройства? Можеше ли да се направи огромна и детайлна осведомителна акция, която да таргетира другите групи гласоподаватели?
От данните не излиза наяве дали не е имало гласоподаватели, които не са съумели дадат своя избор, защото не са били осведомени с последователността на екраните на машината и решението на ЦИК да се уточни типа избор/избори още в самото начало. Но наблюдението ни на терен сподели и такива случаи.
Остава и въпросът дали натрупалата се отмалялост от изборните акции имаше роля за по-ниската интензивност? Какво беше смисъла на акциите на правоохранителните органи, които явно бяха изключително дейни? Намалиха ли техните дейности гласовете, подавани в секции в риск от следен избор?
На тези въпроси следва да бъдат потърсени съответни отговори с цифри и обстоятелства, тъй като изборната интензивност спрямо април е намаляла с над 10%.
Екипът ни смята, че точно подобен разбор ще приключи и спекулациите по отношение на рекордно ниския брой дали своят вот на парламентарните избори от 14 ноември.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
На изборите 2 в 1, които се състояха на 14 ноември, бяхме очевидци на рекордно ниска изборна интензивност. Според данните, оповестени от Централната изборна комисия (ЦИК), тя възлиза на 40.23% на вота за парламент. По-ниската интензивност повдига въпроси като да вземем за пример: в каква степен обществото ще има доверие в политиките, за които новото Народно заседание ще работи; ще поддържа ли или ще се опълчва гражданската сила на одобряваните в Народното събрание решения; и прочие
Още през юли, когато напълно машинно гласоподаване бе въведено във всички секции с над 300 гласоподаватели, се видя спад на гласувалите спрямо тези през април. Въпреки това нито една от институциите, виновни за организацията на изборния развой, не работи за дълбочинен разбор на аргументите за понижената изборна интензивност и на практиктика подобен не бе осъществен. Така липсва безапелационен отговор за аргументите и тяхната тежест за намалялата с съвсем 10% изборна интензивност спрямо изборите от април.
Именно сходен разбор можеше да залегне в основата на основаването и разгръщането на осведомителна акция, съобразена с потребностите на гласоподавателите, с цел да могат те да се включат интензивно в изборите на 14 ноември. Още повече имайки поради, който бе създаден и утвърден от ЦИК.
Според данните, оповестени на формалната страница на ЦИК, на изборите 2 в 1 на 14 ноември машинно гласоподаване беше извършено в 9 350 секции в страната, а хартиено - в 3 089 секции (521 от тях мобилни и една корабна). В изборния ден още 49 секции бяха оборудвани с машини, само че комисиите в тях са минали към гласоподаване с хартиени бюлетини.
Гласуването с хартиени бюлетини
Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2 567 секции в страната. От тях са изключени преносимите и корабната изборни кутии. Данните от тези секции демонстрират, че в описите им са били включени общо 326 514 гласоподаватели, а още 20 612 - дописани под линия. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 179 993 души, т.е. изборната интензивност е била 51.85%.
Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за седемте партии и обединения, получили посланичество в 47-ото Народно заседание. Тези политически субекти са събрали общо 157 185 гласа (или 90.47% от подадените действителни гласове).
Анализът на гласовете в секциите с хартиени бюлетини сочи, че в тях изрично печели обединението ГЕРБ- Съюз на демократичните сили с 29.07%, следвана от Българска социалистическа партия за България с 16.99%. Движение за права и свободи и спечелилите изборите " Продължаваме промяната " също имат висок дял в хартиените секции. Най-малък дял от гласовете в тези секции печелят " Демократична България " и " Възраждане " - надлежно 3.2 % и 2.5%.
Точно както и през юли, измежду секциите, където най-вече гласоподаватели са дали своят вот с бюлетини, е с. Въглен (община Аксаково, област Варна). Преди дни в нея от общо 865 души по лист, 328 са упражнили правото си на глас. Продължава да седи въпросът за какво в тази секция още веднъж не е имало машина за гласоподаване , макар че вписаните в изборния лист доста надвишават прага от 300 души. В допълнение и през юли гласувалите са над 320, което беше водещ аршин за ЦИК за местата, където следва да бъдат сложени две устройства за машинно гласоподаване.
Точно както и през юли, и предходната неделя имаше секции, които не бяха оборудвани с машини, макар че гласоподавателите по лист в тях са били 300 или повече. И още веднъж, тъкмо като през юли, броят на тези секции е бил 83. Избирателите, включени в описите там, са били 27 041 или приблизително по 326 на секция. От документите, оповестени на страницата на ЦИК, не излиза наяве за какво тези секции за следващи избори не са включени в машинното гласоподаване.
Машинното гласоподаване
Машинно гласоподаване на територията на страната се организира в 9 350 секции. В техните описи беше включен главният дял от гласоподавателите в страната - общо 6 232 591 души. Допълнително, в изборния ден комисиите са дописали още 62 701 имащи право на глас. В тези секции вота си са дали 2 229 467 души, което прави изборната интензивност в тях 35.41%.
Това е спад в интензивността от съвсем 3% спрямо юли, когато в тези секции вота си дадоха 2 400 252 души, а изборната интензивност в тях е била 38.01 %.
Проверихме и по какъв начин седемте партии с депутати в сегашния парламент си разпределиха гласовете от секциите с машини. Тези обединения получиха общо 2 021 300 гласа (или 90.71% от подадените действителни гласове).
Гласуването с машини в страната
Според данните на ЦИК в 2 117 секции е имало 2 машини за гласоподаване. По техни критерии ЦИК две машини бяха сложени в секции, в които на предходните избори са дали своят вот над 320 гласоподаватели.
В секциите с машинно гласоподаване имаме систематизиране на вота, което е съвсем идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска спрямо " хартиените ".
Секцията с най-вече доказани машинни гласове в страната е в Монтана - там са дали своят вот 716 гласоподаватели (в секцията е имало 2 машини). В Самоков пък се намира секцията, в която най-вече гласоподаватели са съумели да гласоподават на едно устройство - 510 индивида. В общо 49 секции са дали своят вот повече от 500 души.
Някои въпроси
В секциите с машинно гласоподаване имаме систематизиране на вота, което е съвсем идентично с това от крайните изборни резултати. Активността в тях обаче е по-ниска спрямо " хартиените ". Причините за тази разлика може да са разнообразни. Следва да има сериозен разбор на факторите довели до по-ниското присъединяване в изборите през юли и на 14 ноември. Дали гласоподавателите са се въздържали да дадат своя избор заради въвеждането на наложително машинно гласоподаване в секциите с над 300 души по лист (каквито са множеството в страната) и дали машинното гласоподаване носи прикрит учебен ценз? Подобна теза към този момент се стартира в общественото пространство.
Защо интензивността в секциите, в които се гласоподава с хартиени бюлетини, още веднъж е доста по-висока от междинната за страната? Изигра ли роля недобрият и объркващ дизайн на бюлетината за гласоподаване с машинните устройства? Можеше ли да се направи огромна и детайлна осведомителна акция, която да таргетира другите групи гласоподаватели?
От данните не излиза наяве дали не е имало гласоподаватели, които не са съумели дадат своя избор, защото не са били осведомени с последователността на екраните на машината и решението на ЦИК да се уточни типа избор/избори още в самото начало. Но наблюдението ни на терен сподели и такива случаи.
Остава и въпросът дали натрупалата се отмалялост от изборните акции имаше роля за по-ниската интензивност? Какво беше смисъла на акциите на правоохранителните органи, които явно бяха изключително дейни? Намалиха ли техните дейности гласовете, подавани в секции в риск от следен избор?
На тези въпроси следва да бъдат потърсени съответни отговори с цифри и обстоятелства, тъй като изборната интензивност спрямо април е намаляла с над 10%.
Екипът ни смята, че точно подобен разбор ще приключи и спекулациите по отношение на рекордно ниския брой дали своят вот на парламентарните избори от 14 ноември.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ