Балада за харизмата на Бойко Борисов
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
От деня на изборите възпяването на Бойко Борисовата харизма не секва. Всички коментатори и анализатори се регистрираха, а венец на мероприятието сложи един печално-оптимистичен, прозрял разковничето Петър Волгин: журналистът разгласи, че на социалистите им би трябвало техен, червен Бойко Борисов. Импликацията явно беше, че Корнелия Нинова няма нужната харизма.
От тази позиция централният въпрос, който тези избори сложиха, е въпросът за харизмата. Какво съставлява тя? Защо да набиеш братовчеда си е харизма, а да яхнеш козичката на баба Дора не е?
Науката спори по тези проблеми. Макс Вебер дефинира харизмата като изключително, съвсем свръхестествено качество на притежателя ѝ, което кара другите да имат вяра, че той е кадърен на велики каузи. Архитипичният образец за балкански харизматичен водач е Крали Марко. С екстраординерните си качества той и до през днешния ден в националното схващане стопира турците и брани християните. Същата харизма явно има и Бойко Борисов. Само че той стопира " комунистите ", само че пък пуска Движение за права и свободи във властта.
Когато персоналната харизма стане централно пояснение на политиката, просвещенският план за " разомагьосване " на света се изправя пред сериозен неуспех. Хората стартират още веднъж да имат вяра на мистични, вълшебен пояснения. Един се ражда с харизма - като Бойко Борисов. Друг се ражда без нея и колкото и да се пробва да я придобие, отново не му се получава. Съдба.
Свойство на личността или обществен конструкт?
Отвъд вярата в свръхестествени и изключителни качества, която идва до нас през романтическата визия за " гения ", актуалната политическа харизма в действителност е 98% обществен конструкт. За нейното основаване са виновни главно медиите, партиите и университетските престижи в едно общество.
Харизмата е непряк резултат - и нужда, провокирана от плурализма на актуалните общества: в тях всеки е свободен да има мнение, а повсеместен консенсус е мъчно изпълним. Харизматичната персона е нужна, с цел да сътвори единение там, където има огромно разминаване на ползи и полезности. Тръмп да вземем за пример извършва тази роля - той сплотява свръхбогатите опортюнисти и служащите от Илинойс, религиозните фанатици и градската междинна класа, уплашена от загубата на статус. В този смисъл харизматикът е опит да се постави завършек на обществения спор, на търсенето на изчерпателен политически компромис. Дебатът стопира, тъй като в харизматика всеки вижда това, което желае да види. И по този начин всеки си мисли, че е спечелил.
Основната причина за харизмата е умората от плурализма. За да се появи притежател на харизма, е належащо публиката да се умори, а най-добре е да се отврати от обществени диспути и конкуренция в публичната сфера. Колкото повече хората се убеждават, че политиката е кална работа и " всички са маскари ", толкоз повече нараства " историческата нужда " от харизматик. България влезе в този режим през 2001 година. И до момента не може да излезе от него.
Борисовата харизма
Борисовата харизма към този момент не е това, което беше през 2007-2009 година. И по тази причина през днешния ден тя е съвсем 100% политически конструкт. За да проработи на европейските избори, тя имаше потребност от съществени институционални патерици:
1. Най-масовите таблоиди в страната трябваше всекидневно да разгласяват истории за подвизите на героя и за козните, сплетните и нечистивия частен живот на неговите врагове. Издадоха се и книги (многотомници), в които враговете му просторно бяха " разобличени " ;
2. Наложи се националната телевизия да дава по три пъти дневно репортажи от разкриване на автомагистрали и нови фабрики. За задачата тя се снабди с уместно управление, което я преведе в режим " Орбан " с наклонност към прекосяване в режим " Путин " ;
3. Тези, които управляват най-масовите таблоиди, получиха (или най-малко съдържателно започнаха да контролират) и втората по значимост частна телевизия в страната. Нейното обръщение беше още по-героизиращо и също възпяваше изключителните лични характерности на лирическия герой;
4. Борисов се разтовари от всякаква виновност за корупционни и управнически кавги, като я стовари върху други - свои подчинени или трети лица. Те бяха неотложно отстранени и медийно остракирани. Но значимото беше, че медиите показаха тази интервенция за битка против управническите недъзи, като редовно премълчаваха приноса на Борисов за основаването на недъгава управническа система;
5. Прокурорските и проверяващите органи се концентрираха единствено и само върху изкупителните лица, без да си задават въпроси за техния шеф или да стартират каквито и да било инспекции или следствия против него;
6. Бяха отгледани партии-съюзници - " патриоти ", " националисти ", " консерватори ", чиято съществена задача е да са заряд на ръководството и да трубадурстват в интерес на харизматичния воин. Те също по този начин сътвориха нервност поради надвиснали рискове - Истанбулски конвенции, мигранти, норвежки вещици, трети полове, джендъри и прочие На фона на тяхната истеричност Борисов изпъкна като балансиран, здравомислещ и невъзмутим, само че също по този начин ефикасен герой против изброените рискове. Като цяло тези партии способстваха за увеличение на умората от плурализма.
Ключовата роля на Българска социалистическа партия
Всичко това беше реалност, само че можеше да се окаже незадоволително, в случай че не беше гигантската поддръжка, която Българска социалистическа партия оказа за конструирането на Борисовата харизма. Първо: опозицията под управлението на Корнелия Нинова повярва в гореизброените " рискове " и стартира да се състезава с " патриотите " в битката против тях. Но в това съревнование по лов на бели мишки опозицията се дискредитира, олекна и нарежда като радикал, екстремист. Това даде опция на Борисов да застане в центъра и да сплоти необединимото: про-европейците и анти-европейците; прогресистите и консерваторите и така нататък
Нинова очевидно не е схванала за какво Радев завоюва президентските избори. Заставайки по средата сред про-европейските ГЕРБ и от ден на ден радикализиращата се Българска социалистическа партия, Радев на процедура помири непримиримото - и стана харизматик. На европейските избори обаче Борисов съумя да си възвърне тази " балансираща " позиция, а Радевата " харизма " беше значително развенчана, защото заставайки до Нинова, президентът самичък замязя на радикал.
На второ място: Българска социалистическа партия се подведе, че казусът с ръководството на ГЕРБ е " личен " и че Бойко Борисов в действителност няма изключителни качества, а единствено къща в Барселона (и втора в двора си в Банкя). Впускайки се в битовизми, Българска социалистическа партия се побоя да повдигне систематични проблеми като този с банкрута на КТБ. Сигурно тъй като се разпозна като техен съпричинител.
Пробивът на " Демократична България "
Харизматичното ръководство е оптимално за страна, която не е направила своя избор. Която е разкрачена сред Изтока и Запада, сред Европа и Евразия, сред предишното и бъдещето си. То е оптимално и за апатични общества, които желаят бързо да трансферират проблемите на някого с " изключителни " качества.
Но България не е цялата такава. В нея има и един различен тип гласоподавател. Той е в множеството случаи млад, сериозно надъхан, медийно и компютърно образован, добре просветен, жител на огромните градове, който има вяра, че може да въздейства на публичните решения. Този гласоподавател не е наложително Нео, само че е задоволително образован, с цел да знае, че трети полове, мигранти и караконджули в България няма. Че страната напредва доста в Европейски Съюз, само че може да реализира още повече, в случай че се раздели със срасналите се с държавно управление, правосъдна власт и служби стопански ползи. Ако направи явен избор в интерес на Европа и преодолее носталгията и копнежа си по несъществуващите преимущества на социализма и на евразийския авторитаризъм.
Този гласоподавател е най-големият зложелател на харизматичното ръководство и по тази причина всички скачат против него. Оракулът на системата стартира да пророкува, че става дума за жълтопаветници, които бързо ще се изпокарат един с различен и за които омагьосаната провинция няма и да разбере. Булото на неведението ще се резервира, по този начин както към момента малко на брой знаят, че Крали Марко в действителност е бил турски васал.
Този гласоподавател е смъртна заплаха за всяка харизма, тъй като е кадърен да види кода на нейната обществена структура, да разбере стратегиите и логаритмите, които основават визията за " изключителни " качества. Ако този гласоподавател успее, един ден за харизмата ще се пеят балади. А баладата е род, в който лирическият воин (в случая - харизмата) постоянно най-после умира. Ако обаче този гласоподавател остане уединен, ще продължим в обичайния род с несекващото венцехваление на харизмата.
От деня на изборите възпяването на Бойко Борисовата харизма не секва. Всички коментатори и анализатори се регистрираха, а венец на мероприятието сложи един печално-оптимистичен, прозрял разковничето Петър Волгин: журналистът разгласи, че на социалистите им би трябвало техен, червен Бойко Борисов. Импликацията явно беше, че Корнелия Нинова няма нужната харизма.
От тази позиция централният въпрос, който тези избори сложиха, е въпросът за харизмата. Какво съставлява тя? Защо да набиеш братовчеда си е харизма, а да яхнеш козичката на баба Дора не е?
Науката спори по тези проблеми. Макс Вебер дефинира харизмата като изключително, съвсем свръхестествено качество на притежателя ѝ, което кара другите да имат вяра, че той е кадърен на велики каузи. Архитипичният образец за балкански харизматичен водач е Крали Марко. С екстраординерните си качества той и до през днешния ден в националното схващане стопира турците и брани християните. Същата харизма явно има и Бойко Борисов. Само че той стопира " комунистите ", само че пък пуска Движение за права и свободи във властта.
Когато персоналната харизма стане централно пояснение на политиката, просвещенският план за " разомагьосване " на света се изправя пред сериозен неуспех. Хората стартират още веднъж да имат вяра на мистични, вълшебен пояснения. Един се ражда с харизма - като Бойко Борисов. Друг се ражда без нея и колкото и да се пробва да я придобие, отново не му се получава. Съдба.
Свойство на личността или обществен конструкт?
Отвъд вярата в свръхестествени и изключителни качества, която идва до нас през романтическата визия за " гения ", актуалната политическа харизма в действителност е 98% обществен конструкт. За нейното основаване са виновни главно медиите, партиите и университетските престижи в едно общество.
Харизмата е непряк резултат - и нужда, провокирана от плурализма на актуалните общества: в тях всеки е свободен да има мнение, а повсеместен консенсус е мъчно изпълним. Харизматичната персона е нужна, с цел да сътвори единение там, където има огромно разминаване на ползи и полезности. Тръмп да вземем за пример извършва тази роля - той сплотява свръхбогатите опортюнисти и служащите от Илинойс, религиозните фанатици и градската междинна класа, уплашена от загубата на статус. В този смисъл харизматикът е опит да се постави завършек на обществения спор, на търсенето на изчерпателен политически компромис. Дебатът стопира, тъй като в харизматика всеки вижда това, което желае да види. И по този начин всеки си мисли, че е спечелил.
Основната причина за харизмата е умората от плурализма. За да се появи притежател на харизма, е належащо публиката да се умори, а най-добре е да се отврати от обществени диспути и конкуренция в публичната сфера. Колкото повече хората се убеждават, че политиката е кална работа и " всички са маскари ", толкоз повече нараства " историческата нужда " от харизматик. България влезе в този режим през 2001 година. И до момента не може да излезе от него.
Борисовата харизма
Борисовата харизма към този момент не е това, което беше през 2007-2009 година. И по тази причина през днешния ден тя е съвсем 100% политически конструкт. За да проработи на европейските избори, тя имаше потребност от съществени институционални патерици:
1. Най-масовите таблоиди в страната трябваше всекидневно да разгласяват истории за подвизите на героя и за козните, сплетните и нечистивия частен живот на неговите врагове. Издадоха се и книги (многотомници), в които враговете му просторно бяха " разобличени " ;
2. Наложи се националната телевизия да дава по три пъти дневно репортажи от разкриване на автомагистрали и нови фабрики. За задачата тя се снабди с уместно управление, което я преведе в режим " Орбан " с наклонност към прекосяване в режим " Путин " ;
3. Тези, които управляват най-масовите таблоиди, получиха (или най-малко съдържателно започнаха да контролират) и втората по значимост частна телевизия в страната. Нейното обръщение беше още по-героизиращо и също възпяваше изключителните лични характерности на лирическия герой;
4. Борисов се разтовари от всякаква виновност за корупционни и управнически кавги, като я стовари върху други - свои подчинени или трети лица. Те бяха неотложно отстранени и медийно остракирани. Но значимото беше, че медиите показаха тази интервенция за битка против управническите недъзи, като редовно премълчаваха приноса на Борисов за основаването на недъгава управническа система;
5. Прокурорските и проверяващите органи се концентрираха единствено и само върху изкупителните лица, без да си задават въпроси за техния шеф или да стартират каквито и да било инспекции или следствия против него;
6. Бяха отгледани партии-съюзници - " патриоти ", " националисти ", " консерватори ", чиято съществена задача е да са заряд на ръководството и да трубадурстват в интерес на харизматичния воин. Те също по този начин сътвориха нервност поради надвиснали рискове - Истанбулски конвенции, мигранти, норвежки вещици, трети полове, джендъри и прочие На фона на тяхната истеричност Борисов изпъкна като балансиран, здравомислещ и невъзмутим, само че също по този начин ефикасен герой против изброените рискове. Като цяло тези партии способстваха за увеличение на умората от плурализма.
Ключовата роля на Българска социалистическа партия
Всичко това беше реалност, само че можеше да се окаже незадоволително, в случай че не беше гигантската поддръжка, която Българска социалистическа партия оказа за конструирането на Борисовата харизма. Първо: опозицията под управлението на Корнелия Нинова повярва в гореизброените " рискове " и стартира да се състезава с " патриотите " в битката против тях. Но в това съревнование по лов на бели мишки опозицията се дискредитира, олекна и нарежда като радикал, екстремист. Това даде опция на Борисов да застане в центъра и да сплоти необединимото: про-европейците и анти-европейците; прогресистите и консерваторите и така нататък
Нинова очевидно не е схванала за какво Радев завоюва президентските избори. Заставайки по средата сред про-европейските ГЕРБ и от ден на ден радикализиращата се Българска социалистическа партия, Радев на процедура помири непримиримото - и стана харизматик. На европейските избори обаче Борисов съумя да си възвърне тази " балансираща " позиция, а Радевата " харизма " беше значително развенчана, защото заставайки до Нинова, президентът самичък замязя на радикал.
На второ място: Българска социалистическа партия се подведе, че казусът с ръководството на ГЕРБ е " личен " и че Бойко Борисов в действителност няма изключителни качества, а единствено къща в Барселона (и втора в двора си в Банкя). Впускайки се в битовизми, Българска социалистическа партия се побоя да повдигне систематични проблеми като този с банкрута на КТБ. Сигурно тъй като се разпозна като техен съпричинител.
Пробивът на " Демократична България "
Харизматичното ръководство е оптимално за страна, която не е направила своя избор. Която е разкрачена сред Изтока и Запада, сред Европа и Евразия, сред предишното и бъдещето си. То е оптимално и за апатични общества, които желаят бързо да трансферират проблемите на някого с " изключителни " качества.
Но България не е цялата такава. В нея има и един различен тип гласоподавател. Той е в множеството случаи млад, сериозно надъхан, медийно и компютърно образован, добре просветен, жител на огромните градове, който има вяра, че може да въздейства на публичните решения. Този гласоподавател не е наложително Нео, само че е задоволително образован, с цел да знае, че трети полове, мигранти и караконджули в България няма. Че страната напредва доста в Европейски Съюз, само че може да реализира още повече, в случай че се раздели със срасналите се с държавно управление, правосъдна власт и служби стопански ползи. Ако направи явен избор в интерес на Европа и преодолее носталгията и копнежа си по несъществуващите преимущества на социализма и на евразийския авторитаризъм.
Този гласоподавател е най-големият зложелател на харизматичното ръководство и по тази причина всички скачат против него. Оракулът на системата стартира да пророкува, че става дума за жълтопаветници, които бързо ще се изпокарат един с различен и за които омагьосаната провинция няма и да разбере. Булото на неведението ще се резервира, по този начин както към момента малко на брой знаят, че Крали Марко в действителност е бил турски васал.
Този гласоподавател е смъртна заплаха за всяка харизма, тъй като е кадърен да види кода на нейната обществена структура, да разбере стратегиите и логаритмите, които основават визията за " изключителни " качества. Ако този гласоподавател успее, един ден за харизмата ще се пеят балади. А баладата е род, в който лирическият воин (в случая - харизмата) постоянно най-после умира. Ако обаче този гласоподавател остане уединен, ще продължим в обичайния род с несекващото венцехваление на харизмата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ