Проф. Ивайло Дичев безпощаден. Политиците продават омраза
Тежки думи за неналичието на народен блян и национално единение насочи именитият ни културен антрополог проф. Ивайло Дичев в Деня на Съединението.
" Проблемът през днешния ден е до каква степен можем да приказваме за национално единение, за общи цели и общи идеали. В момента България е по-разделена от всеки път. Съединението и последвалата Сръбско-българска война демонстрират, че страната може да се брани, може да отстоява своите идеали ", разяснява проф. Дичев пред БНР.
По думите му политическите събития от последната година демонстрират, че нацията не може да излъчи своите политически водачи.
" Не може да даде доверието си на хора, които са безспорни. Вижте, че даже към момента нямаме претенденти за президентската конкуренция, тъй като не може да се откри неоспорим човек, който да е престиж. Това значи, че ние сме подкопали всички престижи - и политически, и журналистически, и научни - няма безспорни персонажи. Една от аргументите евентуално са обществените мрежи, които дават опция всеки да написа както си желае, само че по този начин, че най-регресивните отзиви да бъдат най-чувани ", сподели още професорът.
Проф. Дичев уточни, че последното разделяне на нацията ни е " за " и " срещу " имунизациите против Covid-19: " У нас антиваксърите са повече от половината от популацията, в другите европейски страни не е по този начин. Това е културна война, която сега е ръководена от най-голямата партия в Народното събрание. Върнете се по-назад и ще видите друга още по-абсурдна история с Истанбулската спогодба.... Около това се разгоря една неуместна война и започнаха едни хора да се активизират и да споделят, че тук Европа ще ни сменя половете и какви ли не нелепости. Периодически безсъвестни политици ни вкарват в някакви борби, с цел да имат какво да кажат и да имат позиции, които да пазят ".
Според него един от резултатите на това разделяне на нацията е загърбване на националните цели и идеали.
" Нека да кажа и още една тематика, директно обвързвана със Съединението, тематиката за Северна Македония. Там живеят хора, които са доста близки до нас етнически, назоваваме ги братя, братовчеди. Какво ли не направихме през последните 3 години, с цел да се скараме с тях. В момента 50% от македонците считат, че ние сме най-големия им зложелател, тъй като някакви политици - крайнодесните, Вътрешна македонска революционна организация най-много, само че и Българска социалистическа партия, в действителност всички - взеха решение да играят на тази струна за историята, гордостта. Резултатът какъв е - разделяне. Вместо да хвърляме мостове, с цел да се приближим към тези хора, да възстановим връзките на този културен ареал тук, ние направихме всичко допустимо да се скараме освен със Северна Македония, само че и с Албания и с задачите Балкани в близост.... Трябва да бъдем доста сериозни към тези подправени тематики, с които ни активизират и гъделичкат страстите ни политиците през днешния ден ", разяснява още проф. Дичев.
Той бе безапелационен, че " политиците ни продават ненавист, тъй като тя се харчи най-добре, изключително в цифровите мрежи ".
" Трябва да търсим престижите в обществото, които не са политически нападателни, а които са градивни ", предложи ученият.
" Проблемът през днешния ден е до каква степен можем да приказваме за национално единение, за общи цели и общи идеали. В момента България е по-разделена от всеки път. Съединението и последвалата Сръбско-българска война демонстрират, че страната може да се брани, може да отстоява своите идеали ", разяснява проф. Дичев пред БНР.
По думите му политическите събития от последната година демонстрират, че нацията не може да излъчи своите политически водачи.
" Не може да даде доверието си на хора, които са безспорни. Вижте, че даже към момента нямаме претенденти за президентската конкуренция, тъй като не може да се откри неоспорим човек, който да е престиж. Това значи, че ние сме подкопали всички престижи - и политически, и журналистически, и научни - няма безспорни персонажи. Една от аргументите евентуално са обществените мрежи, които дават опция всеки да написа както си желае, само че по този начин, че най-регресивните отзиви да бъдат най-чувани ", сподели още професорът.
Проф. Дичев уточни, че последното разделяне на нацията ни е " за " и " срещу " имунизациите против Covid-19: " У нас антиваксърите са повече от половината от популацията, в другите европейски страни не е по този начин. Това е културна война, която сега е ръководена от най-голямата партия в Народното събрание. Върнете се по-назад и ще видите друга още по-абсурдна история с Истанбулската спогодба.... Около това се разгоря една неуместна война и започнаха едни хора да се активизират и да споделят, че тук Европа ще ни сменя половете и какви ли не нелепости. Периодически безсъвестни политици ни вкарват в някакви борби, с цел да имат какво да кажат и да имат позиции, които да пазят ".
Според него един от резултатите на това разделяне на нацията е загърбване на националните цели и идеали.
" Нека да кажа и още една тематика, директно обвързвана със Съединението, тематиката за Северна Македония. Там живеят хора, които са доста близки до нас етнически, назоваваме ги братя, братовчеди. Какво ли не направихме през последните 3 години, с цел да се скараме с тях. В момента 50% от македонците считат, че ние сме най-големия им зложелател, тъй като някакви политици - крайнодесните, Вътрешна македонска революционна организация най-много, само че и Българска социалистическа партия, в действителност всички - взеха решение да играят на тази струна за историята, гордостта. Резултатът какъв е - разделяне. Вместо да хвърляме мостове, с цел да се приближим към тези хора, да възстановим връзките на този културен ареал тук, ние направихме всичко допустимо да се скараме освен със Северна Македония, само че и с Албания и с задачите Балкани в близост.... Трябва да бъдем доста сериозни към тези подправени тематики, с които ни активизират и гъделичкат страстите ни политиците през днешния ден ", разяснява още проф. Дичев.
Той бе безапелационен, че " политиците ни продават ненавист, тъй като тя се харчи най-добре, изключително в цифровите мрежи ".
" Трябва да търсим престижите в обществото, които не са политически нападателни, а които са градивни ", предложи ученият.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ