Теди Кацарова се прибра преди броени дни от Парагвай. Затова

Теди Кацарова се прибра преди броени дни от Парагвай. Затова взехме решение да си поговорим с нея - за всичко, което я е впечатлило в тази страна, за това, което ни се случва през днешния ден и за това, което я кара да се усеща щастлива тук - в България...

Здравей, Теди, къде те намирам сега?

- У дома.

Как е настроението предпролетно?

- Ами с новините, които се случват в света, не е доста положително. Докато бях в Парагвай, видях доста хора от Германия, Швейцария, които бяха взели решението вечно да изоставен Европа и да се реалокират в Парагвай. Което ме навежда на мисълта, че от много време нещата се разместват по не изключително прелестен метод. А в полза на истината аз съм очарована от Парагвай. Чиста страна, подредена, благи хора, в никакъв случай не покачват звук. Видях доста неща, научих доста неща. Оказва се, че в най-бедните страни хората са най-мили, усмхнати, възпитани...



Какво ти направи най-силно усещане?

- Те са доста отзивчиви, атмосферата е доста мека. Говорихме си с едни германци, които разясниха, че са правили много време изследвания къде да се реалокират, поради децата си. И са се спрели на Парагвай, тъй като нравът на локалното население се оказал най-благ. Не видях намръщени хора. Териториално те са по-големи от нас, само че като население са колкото нас. Ние загубихме нашата доброта през годините. И не е единствено до парите. Там хората са небогати, а не чух някой да е неудовлетворен, работят на няколко места... Къщите са подредени, дворовете са с тревичка. Прекрасно е.



Кога се прибрахте?

- В края на февруари. Имахме доста тежко пътешестване. Преди доста обичах да пътувам, само че в този момент, около коронавирус, всичко е доста по-трудно. Закъснели самолети, отсрочени полети, хиляди инспекции, кюар кодове... Попълват се специфични документи. Но и като цяло до такава степен е доста път.

Какъв спомен си донесе?

- О, доста неща. Запознах се и с прелестни музиканти, другари на индивида, при който бяхме отседнали, фамилен другар. Участвах в събирателен албум. Очарована съм от музикалния им живот. Изключителни музиканти. Високо равнище на качеството на музиката. Свирят онлайн - джаз, пънк, боса нова.

Възхитена съм от тази част на света. И се веселя, че съм от хората авантюристи, тъй като в случай че не съм пътувала през тези години, нищо нямаше да съм видяла от света...



Да чакаме ли нещо ново в музикален проект?

- Да, записах нови песни, те ще се появят евентуално през май.



А по какъв начин върви любовта?

- Чакам го да си пристигна. Засега сме на фаза пътувания, само че мисля, че през лятото ще се откри тук. На мен ми предстоят много участия. Позабавих много издаването на новия албум, поради всичко неприятно, протичащо се в международен мащаб.

Вижда ли му се към този момент краят на коронавирус?

- Не знам... Всеки път ме побиват тръпки като чуя "махаме рестриктивните мерки ". Защото по-късно ни затварят с цялостна мощ. В интерес на истината в Парагвай разпоредбите се съблюдават супер строго. На 40 градуса хората са с маски, ръкавици... На водопадите в Бразилия би трябвало да си с маска, естествено всички ги смъкват, с цел да се снимат... Навън всички бяха с маски. Казаха обаче, че в Аржентина като ограничения обстановката била най-тежка - писиар се прави на влизане, има карантина...



Какво стана с кулинарния план?

- Действаме го. Но около пандемията той беше някак отвън времето. Сега обаче имаме нови предписания, нови епизоди... Включително една нова рецепта от Парагвай - за самун.

В навечерието на светли дати - 3 март, след това 8 март... Чувстваш ли се горда от това, че си българка? Напоследък като че ли все по-малко хора се усещат добре в българската си кожа?

- Винаги съм обичала България. И може би гоямата ми неточност бе да се пробвам да пребивавам отвън България. Това е моето място. Въпреки компликациите, на никое място и за никого не е елементарно, само че аз обичам България. Тук са околните ми, всичко, което имам. Трудно ми е да си помисля, че мога да се преместя да пребивавам вечно в друга страна. Това беше и изискването, което сложих на Ян - че не мога да пребивавам в Чехия. Щастлива съм, че той харесва България и желае да реалокира при мен.

Няма да не помни, че баба Ванга беше споделила, че България ще стане едно от най-хубавите места за живеене след години... Вижда се, че това се случва в този момент... Политически, всичко което се случва, за мен е огромен безпорядък. Много хора в Парагвай, немскоговорящите, ме питаха дали има въжможност да се купи земя и да се живее в България...

Сега става противоположното. Хората в Европа се усещат притиснати по някакъв метод. Всички, с които се срещнах в Парагвай, от Германия, Австрия, Швейцария, споделяха, че там в последно време се живее все по-трудно. Явно България се трансформира в кей. И Ванга в действителност може да се окаже права.

Какво те кара да се чувстваш жена?

- Радвам се, че съумявам да запазя своята позитивна, положителна конфигурация към света. Напоследък виждам единствено намръщени хора. Това прави една жена красива - усмихната. Разбира се, мъжът до нея я прави усмихната и красива. Уважението е доста значимо. Но това може би се осъзнава в по-късна възраст. Малките жестове на внимание. Няма да не помни последния път, в който си тръгвах от Прага, Ян ми беше приготвил сандвич - в едно пликче. Беше доста благо. Никога не съм била материална в този смисъл, няма да се впечатля от безценен подарък, ще се впечатя от жеста. Дребните неща, дребните жестове са доста по-ценни.



Как ще си обясниш, че през последните години у нас се усили броя на дамите, претърпели принуждение?

- Много е ужасно. Домашното принуждение като че ли е подбудено от невъзможността на мъжете да бъдат такива, каквито се чака от тях. Непрекъснато се парадира със скъпи движимости, интервенции... В Парагвай нямаше нито една жена с корекции. Ние имаме изкривена визия към този момент и за хубост, и за благополучие.

Какво те прави щастлива и кое е нещото, за което благодариш всеки ден?

- Благодаря за здравето. Опитвам се да се подкрепям в добра форма - с тренировки, с храна... Най-важното е да имаш другари и да си здрав.

Благодарна съм, че години наред имам работа. Предстои ми огромен концерт на 22 март с обичани реализатори и артисти - "Любов по ноти ". Всичко е сложно.

Но най-важното е да откриеш хармонията в себе си и със света към теб. Опитвам се да се изолирам от отрицателното, което ни се случва и да се запазя енергийно.