Аз оживях, а тя не: приятелка на Ане Франк разказва
Те се познават от дребни, още от годините на безгрижното им детство. Но след това животът ги разделя - и ги среща още веднъж на едно място на ужаса: концентрационния лагер Берген-Белзен. Годината е 1945-а. 16-годишната Хана Пик-Гослар ненадейно се натъква на приятелката си Ане Франк, за която мислела, че е в Швейцария при баба си и по тази причина не се тревожела за нея. Но ето, че и двете се оказват в лагера на гибелта. И към този момент не са същите, спомня си Хана Гослар: " Това не беше това безгрижно момиче, което помнех. Вече я бяха пречупили ".
" Кучетата и евреите са нежелани "
И двете са родени в Германия, на поради еврейския си генезис фамилиите им са принудени да избягат в Амстердам. В Холандия в началото се усещат сигурни и спокойни. Първата среща на Хана и Ане е през 30-те години на предишния век - тогава се и сприятеляват. През 1940 година обаче ужасът още веднъж ги застига - нацистите окупират Холандия и постановат и там антисемитските си закони.
" Трябваше да носим жълта звезда, наложи ни се да напуснем учебно заведение. И към този момент нямахме право да пътуваме нито с трамвая, нито с рейса, нито с трен или транспортен съд. Нямахме право и колело да караме, а в Амстердам напредването се извършваше главно по този метод. Не ни разрешаваха да посещаваме и басейните. Не ни бе разрешено нищо, което носи някаква наслада в живота. Дори на пейките в парка пишеше: " Кучетата и евреите са нежелани ". А германците, есесовците имам поради, изготвяха описи с живеещите в града еврейски фамилии и от ноември 1942 започнаха да ги изпращат в лагерите ", споделя Хана Гослар.
" Светът би трябвало да знае "
Семейството на Ане Франк популяризира за себе си информацията, че е на несъмнено място в Швейцария. И Хана има вяра, само че истината се оказва друга - семейство Франк се укрива в Амстердам, през лятото на 1944 обаче ги разкриват и арестуват. Самата Хана Гослар е депортирана година по-рано. От цялото ѝ семейство оцеляват единствено тя и дребната ѝ сестра - след 14 месеца в Берген-Белзен.
Впоследствие Хана Гослар отпътува за Израел, където живее и до през днешния ден. Междувременно е на 90, има доста деца и внуци. И не стопира да разказва на младежите в Израел и в Германия за ужасите на националсоциализма и за тогавашната си другарка. " Понеже аз оживях, а тя не, желая да описвам за нея. Светът би трябвало да знае какво се е случило, с цел да може да се защищити от такива нещастия. Това е моята задача. "
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
