Да работиш за вечността срещу 1379 лв. Кой би пазил архива на страната след Николай, Златка или Иванка?
Те са Иванка, Николай, Златка, Михаил, Мирослав и още десетки като тях. Повечето не сте ги чували, само че те са хората, които пазят историята на страната. Правят това против заплата, за която други дори не биха си отворили компютъра. Твърдят, че след тях не идва съвсем никой. Наистина, кой би пристигнал?
Помните ли съветската черква в София?
Миналата година България изгони нейни свещеници по съмнения в шпионаж. В отговор Русия затвори църквата. Всички започнаха да се питат чия благосъстоятелност са земята и постройката, че да може тъкмо Москва да се разпорежда с тях.
Свободна Европа също зададе този въпрос. И откри, че София е преди повече от 100 години.
Никой нямаше да научи това, в случай че не се пазеха документите, които го потвърждават. Те са доста остарели - от 1882 година , а Свободна Европа ги откри благодарение на Държавната организация „ Архиви “ (ДАА).
„ Изведнъж станахме известни и се видя какъв брой значимо е да има някой, който в миналото, някъде, нещо да е съхранил “, споделя Златка Мицова , основен специалист в Държавен списък - София.
В архивите се пазят значимите документи за страната от Освобождението до през днешния ден. В тях е историята дали, за какво и по какъв начин се е случило едно събитие.
Коридорите на Централния държавен списък в София наподобяват на музей - остарели предмети са изложени зад витрини, а по стените има картини на известни художници.
Виждат се обаче и протестни плакати. Те приканват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Мицова е в инициативния комитет, който се бори за тази смяна и за идеята архивите да бъдат забележими за повече хора.
Какво вършат архивите
Ако би трябвало да опише работата на архивистите, ръководителят на ДАА доцент Михаил Груев би споделил: „ Ние работим за вечността. “
Агенцията е под шапката на Министерския съвет (МС) и разполага с над 90 хиляди архивни фонда.
Ако съберем всички документи от тях на едно място, ще получим 95 км списък.
Ако съберем всички документи от тях на едно място, ще получим 95 км списък. Толкова е пътят от Пловдив до Кърджали.
ДАА пази документи от национални и локални институции, само че и от фондове на политици, писатели, учени. Освен че се грижат свидетелствата да останат добре непокътнати, архивистите ги цифровизират.
Всеки с достъп до интернет има достъп до цифровите архиви. Свободен е да посети и читалните, където да ги прегледа в оригинал.
Пътят на един документ
Първата стъпка на документите в ДАА е регистрацията. Тази фаза е значима, тъй като дефинира дали страната ще резервира едно удостоверение, или не.
Иванка Гезенко се занимава с тази активност от 80-те години на предишния век. Казва, че доста документи са ѝ минали през ръцете - в това число картички, творби на изкуството и чиста проба злато.
Сред най-интересните е картичка, надписана от поета и бунтовник Христо Ботев . Тя е с кодиран текст за подготовката на Априлското въстание . Дълго време се е считала за изгубена.
„ Ние не спасяваме човешки животи. От моята работа не зависи електричеството “, споделя Гезенко. „ Но архивите са значими, тъй като наблюдават живота ни като страна. “
Тя ни демонстрира огромно архивно вместилище, цялостно със стелажи. Тук е целият списък на Министерски съвет от 1944 година насам.
Ние съхраняваме документите и историята на институцията, от която зависят нашите заплати.Иванка Гезенко
„ Това е най-големият абсурд. Ние съхраняваме документите и историята на институцията, от която зависят нашите заплати “, споделя Гезенко.
Свидетелствата постоянно идват развалени - хартията е чуплива и с откъснати части, книги и регистри се разпадат. Това е проблем, тъй като са единствено в един образец. Затова би трябвало да се реставрират.
„ Целта ни е да опазим положението им и да създадем положителни цифрови копия, с цел да може да се употребяват единствено те. Иначе документите изчезват “, споделя Николай Марков , който управлява тази дирекция.
„ След време ще четем в учебниците по история, че някой български държател подписал някакъв контракт. Но никой няма да може да го удостовери “, прибавя той.
Следваща стъпка е дигитализацията, а тя става постепенно поради многото документи. Отскоро архивите могат да цифровизират аудио и видео материали. Дигиталните копия се качват в на ДАА, където достъпът е свободен.
С Мирослав Коев се срещаме в дирекция „ Публичност “. Той споделя, че при комунистическия режим архивите обслужват ръководещите от Българската комунистическа партия (БКП).
„ Тогава архивистите са цензори. Малка част от архивното благосъстояние доближава до жителите “, споделя Коев.
След края на режима задачата се трансформира и задачата към този момент е архивите да са общодостъпни и да може всеки, който се интересува, да ги посети. Затова архивистите провеждат турове, вършат изложения и издават книги със непокътнатите свидетелства.
Защо са значими архивите
През 1989 година в България стартира преход от комунистически режим към народна власт. През 90-те се одобряват закони, с които хората могат да си върнат благосъстоятелност, която им е била конфискувана от режима.
Тогава пред постройката на ДАА се извиват дълги опашки. Хората чакат да получат документ, който да удостовери, че са имали къща или парче земя, с цел да ги получат назад.
Това е още един образец за миг, в който се вижда изгодата от институцията на паметта.
„ На нея би трябвало да се гледа безусловно съществено и отговорно “, споделя Иванка Гезенко.
Архивите не просто разказват обстоятелства отпреди десетилетия или епохи. Те основават обстоятелствата.Николай Марков
Колегата ѝ Николай Марков прибавя, че „ документите в архивите не просто разказват обстоятелства отпреди десетилетия и епохи. Те основават обстоятелствата. “
Защо чиновниците на организацията стачкуват
Архивистите, с които Свободна Европа се срещна, обичат работата си, само че не са удовлетворени от изискванията. Средната заплата на специалист в ДАА е 1379 лв., а на експерт - 1245 . Това е с над 500 лв. по-малко от междинната заплата в публичния бранш.
Проблематични са и изискванията им на работа и предпазване на архивите, както и остарялата техника. Често се постанова архивистите да чистят и да вършат поправки сами.
През март 2023 година те стартират да стачкуват.
Златка Мицова е част от инициативния комитет, който архивистите основават, с цел да изразят недоволството си. Те пишат писма до институциите и вземат участие в митинги на синдикатите.
Основните им претенции са:
нарастване на заплащането;по-добри условия на труд и предпазване на архивите;перспективи за развиване на чиновниците и привличане на младежи.
„ Искаме Министерският съвет да концентрира вниманието си върху нашите проблеми, с цел да се развиваме. Иначе се обезкървяваме и си отиваме “, споделя Златка и прибавя:
„ След нас няма съвсем никой. “
Бюджетът за 2024 година планува 2 млн. лв. повече за заплати на архивистите. Според доцент Груев това ще ги усили с 22 до 25% .
Мицова обаче споделя, че още не е изцяло несъмнено. Инициативният комитет желае гаранции, че парите ще са единствено за заплати. Според Мицова архивистите чакат повече и не са удовлетворени измененията да спрат дотук.
„ Не става дума аз да съм измежду първокласни мебели “, споделя Иванка Гезенко. „ Хартията изисква грижа. Текстовете умират, когато не се съхраняват добре. “
Това, което сме почнали, е един развой, който ще продължи.
Същото важи за изискванията при разчистване, реституция, сканиране и цифрова обработка на архивите.
„ Ще продължим това, което сме почнали “, споделя най-после Мицова. „ Трябва да бдим да не се нарушават правата ни. “
Защото без тези хора документите ще изчезнат. С тях ще си отиде и историята.
А архивистите не могат да си показват какво ще пристигна по-късно.
Помните ли съветската черква в София?
Миналата година България изгони нейни свещеници по съмнения в шпионаж. В отговор Русия затвори църквата. Всички започнаха да се питат чия благосъстоятелност са земята и постройката, че да може тъкмо Москва да се разпорежда с тях.
Свободна Европа също зададе този въпрос. И откри, че София е преди повече от 100 години.
Никой нямаше да научи това, в случай че не се пазеха документите, които го потвърждават. Те са доста остарели - от 1882 година , а Свободна Европа ги откри благодарение на Държавната организация „ Архиви “ (ДАА).
„ Изведнъж станахме известни и се видя какъв брой значимо е да има някой, който в миналото, някъде, нещо да е съхранил “, споделя Златка Мицова , основен специалист в Държавен списък - София.
В архивите се пазят значимите документи за страната от Освобождението до през днешния ден. В тях е историята дали, за какво и по какъв начин се е случило едно събитие.
Коридорите на Централния държавен списък в София наподобяват на музей - остарели предмети са изложени зад витрини, а по стените има картини на известни художници.
Виждат се обаче и протестни плакати. Те приканват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Мицова е в инициативния комитет, който се бори за тази смяна и за идеята архивите да бъдат забележими за повече хора.
Какво вършат архивите
Ако би трябвало да опише работата на архивистите, ръководителят на ДАА доцент Михаил Груев би споделил: „ Ние работим за вечността. “
Агенцията е под шапката на Министерския съвет (МС) и разполага с над 90 хиляди архивни фонда.
Ако съберем всички документи от тях на едно място, ще получим 95 км списък.
Ако съберем всички документи от тях на едно място, ще получим 95 км списък. Толкова е пътят от Пловдив до Кърджали.
ДАА пази документи от национални и локални институции, само че и от фондове на политици, писатели, учени. Освен че се грижат свидетелствата да останат добре непокътнати, архивистите ги цифровизират.
Всеки с достъп до интернет има достъп до цифровите архиви. Свободен е да посети и читалните, където да ги прегледа в оригинал.
Пътят на един документ
Първата стъпка на документите в ДАА е регистрацията. Тази фаза е значима, тъй като дефинира дали страната ще резервира едно удостоверение, или не.
Иванка Гезенко се занимава с тази активност от 80-те години на предишния век. Казва, че доста документи са ѝ минали през ръцете - в това число картички, творби на изкуството и чиста проба злато.
Сред най-интересните е картичка, надписана от поета и бунтовник Христо Ботев . Тя е с кодиран текст за подготовката на Априлското въстание . Дълго време се е считала за изгубена.
„ Ние не спасяваме човешки животи. От моята работа не зависи електричеството “, споделя Гезенко. „ Но архивите са значими, тъй като наблюдават живота ни като страна. “
Тя ни демонстрира огромно архивно вместилище, цялостно със стелажи. Тук е целият списък на Министерски съвет от 1944 година насам.
Ние съхраняваме документите и историята на институцията, от която зависят нашите заплати.Иванка Гезенко
„ Това е най-големият абсурд. Ние съхраняваме документите и историята на институцията, от която зависят нашите заплати “, споделя Гезенко.
Свидетелствата постоянно идват развалени - хартията е чуплива и с откъснати части, книги и регистри се разпадат. Това е проблем, тъй като са единствено в един образец. Затова би трябвало да се реставрират.
„ Целта ни е да опазим положението им и да създадем положителни цифрови копия, с цел да може да се употребяват единствено те. Иначе документите изчезват “, споделя Николай Марков , който управлява тази дирекция.
„ След време ще четем в учебниците по история, че някой български държател подписал някакъв контракт. Но никой няма да може да го удостовери “, прибавя той.
Следваща стъпка е дигитализацията, а тя става постепенно поради многото документи. Отскоро архивите могат да цифровизират аудио и видео материали. Дигиталните копия се качват в на ДАА, където достъпът е свободен.
С Мирослав Коев се срещаме в дирекция „ Публичност “. Той споделя, че при комунистическия режим архивите обслужват ръководещите от Българската комунистическа партия (БКП).
„ Тогава архивистите са цензори. Малка част от архивното благосъстояние доближава до жителите “, споделя Коев.
След края на режима задачата се трансформира и задачата към този момент е архивите да са общодостъпни и да може всеки, който се интересува, да ги посети. Затова архивистите провеждат турове, вършат изложения и издават книги със непокътнатите свидетелства.
Защо са значими архивите
През 1989 година в България стартира преход от комунистически режим към народна власт. През 90-те се одобряват закони, с които хората могат да си върнат благосъстоятелност, която им е била конфискувана от режима.
Тогава пред постройката на ДАА се извиват дълги опашки. Хората чакат да получат документ, който да удостовери, че са имали къща или парче земя, с цел да ги получат назад.
Това е още един образец за миг, в който се вижда изгодата от институцията на паметта.
„ На нея би трябвало да се гледа безусловно съществено и отговорно “, споделя Иванка Гезенко.
Архивите не просто разказват обстоятелства отпреди десетилетия или епохи. Те основават обстоятелствата.Николай Марков Колегата ѝ Николай Марков прибавя, че „ документите в архивите не просто разказват обстоятелства отпреди десетилетия и епохи. Те основават обстоятелствата. “
Защо чиновниците на организацията стачкуват
Архивистите, с които Свободна Европа се срещна, обичат работата си, само че не са удовлетворени от изискванията. Средната заплата на специалист в ДАА е 1379 лв., а на експерт - 1245 . Това е с над 500 лв. по-малко от междинната заплата в публичния бранш.
Проблематични са и изискванията им на работа и предпазване на архивите, както и остарялата техника. Често се постанова архивистите да чистят и да вършат поправки сами.
През март 2023 година те стартират да стачкуват.
Златка Мицова е част от инициативния комитет, който архивистите основават, с цел да изразят недоволството си. Те пишат писма до институциите и вземат участие в митинги на синдикатите.
Основните им претенции са:
нарастване на заплащането;по-добри условия на труд и предпазване на архивите;перспективи за развиване на чиновниците и привличане на младежи.
„ Искаме Министерският съвет да концентрира вниманието си върху нашите проблеми, с цел да се развиваме. Иначе се обезкървяваме и си отиваме “, споделя Златка и прибавя:
„ След нас няма съвсем никой. “
Бюджетът за 2024 година планува 2 млн. лв. повече за заплати на архивистите. Според доцент Груев това ще ги усили с 22 до 25% .
Мицова обаче споделя, че още не е изцяло несъмнено. Инициативният комитет желае гаранции, че парите ще са единствено за заплати. Според Мицова архивистите чакат повече и не са удовлетворени измененията да спрат дотук.
„ Не става дума аз да съм измежду първокласни мебели “, споделя Иванка Гезенко. „ Хартията изисква грижа. Текстовете умират, когато не се съхраняват добре. “
Това, което сме почнали, е един развой, който ще продължи.
Същото важи за изискванията при разчистване, реституция, сканиране и цифрова обработка на архивите.
„ Ще продължим това, което сме почнали “, споделя най-после Мицова. „ Трябва да бдим да не се нарушават правата ни. “
Защото без тези хора документите ще изчезнат. С тях ще си отиде и историята.
А архивистите не могат да си показват какво ще пристигна по-късно.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ