Ердоган, Тръмп, Путин - дните им са преброени
Tе схванаха, че дните им са преброени и се втърдяват от ден на ден. Турският президент се изживява като бранител на мюсюлманите против френския секуларизъм. Американският президент заплашва да не зачете присъдата на урните и се опасява от операция на гласовете по пощата. Руският президент убива съперниците си. Националистите са в нокдаун. Те не съумяха да заменят с нищо либерализма, който оспорват. Това написа журналистът Ерик Льо Буше в разбор за френския стопански ежедневник Les Echos.
Може да се каже, че коронавирусът ще подпише смъртната присъда на популизма. Това частично е правилно. По природа популистите оспорват учените, тези " специалисти " в услуга на елита: всички те обаче закъсняха с разпознаването на пандемията и с придържането към политиките на ограничение, тъй като това щеше да усили недоволството на хората. Това пагубно ръководство на Ковид-19 в действителност беше възприето от публичното мнение и форсира техния колапс. Но посоченият неуспех е заложен доста отдалеко, още от изходната точка: национализмът не работи. В момента е съвременно да се осъжда причиняващата заболявания глобализация, да се възхвалява затварянето на границите и да се дава обещание възобновяване на санитарния и индустриалния суверенитет. Протекционистичният дискурс попива - не смеем да кажем " болест " - думата на всички партии. Либерализмът, дисквалифициран като " ултра ", се съди без съд като великия отговорник за всички несгоди. Почти никой към този момент не пази политиките за свободна търговия. А това е рисково.
Икономическият неуспех на Ердоган
Опасно е, тъй като неуспехът на популистко-националистическата политика е реалност. И в случай че Ердоган си демонстрира зъбите, то е, тъй като не е съумял да усъвършенства живота на хората, както твърдеше. Икономическата му политика беше елементарна: стопираме непопулярните промени (деиндексация на заплатите, увеличение на Данък добавена стойност, понижаване на дотациите от всевъзможен тип, облекчение на дружественото право и др.) и ги заместваме с бюджетни тласъци и с всеобща политика на заеми, предлагани от национализирани банки. Последиците: национализмът работи в доста кратковременен проект, само че - предсказуем абсурд - води до засилена взаимозависимост извън (туристи и инвеститори). Тази политика е " неустойчива ", споделя непретенциозно МВФ. Турската лира отслабва, цената й се срутва, турците натрупат скрито евро и долари. Ердоган предлага външна политика вид " димна завеса ", построена върху имперското минало на Велика Турция. Всъщност във всекидневния живот се случва тъкмо противоположното на величието: страната зависи доста повече от другите и уеднаквяването на виталния стандарт с този на европейците е нарушено.
Нефинансираните обещания на Тръмп
" Америка още веднъж велика ". Доналд Тръмп водеше сходна въодушевена икономическа политика: стопира обществените промени на Барак Обама, прави небюджетни налози и дава обещание да се реиндустриализира посредством затваряне на границите. Резултатът? Нулев. След месеци на вирната глава против Китай, Тръмп подписва договорка, която принуждава " Поднебесната империя " да купи американски артикули на стойност 200 милиарда $. Той крещи победа. Цифрата през септември обаче едвам доближи 60 милиарда. По-подробно казано, политиката му на закани, повишение на митата и предоговаряне на съглашения, не е оказала резултат върху американския търговски недостиг, а в противен случай: последният се е вдигнал от 750 милиарда през 2016 година на 864 милиарда през предходната година. Обещаните премествания на заводи към момента не са се случили, с дребни изключения. Оттук и разочарованието на служащите в централните щати, които още веднъж би трябвало да гласоподават за демократ. Общият резултат от национализма на Тръмп е, че затвърди волята на китайците да влагат във високи технологии, че заздрави европейската структура и че хвърли сянка на подозрение върху силата на $. Икономиката на Съединени американски щати остава мощна, само че не с помощта на Тръмп.
Путин не може да диверсифицира ресурсите на страната си
Русия на Путин, чиято мощност датира от повече от двадесет години, е основният образец за безсмислието на националистическото говорене. Неспособен да диверсифицира стопанската система на своята страна, съветският президент още веднъж и още веднъж я прави напълно подвластна от цената на петрола - и затова от другите.
Глобализацията би трябвало да бъде преосмислена; патриотизмът може да бъде добър в стопанската система, само че национализмът е заблуда. Обещанията за " суверенитет " и " пренасочване " не би трябвало да се отхвърлят без разглеждане. Но се пазете от шовинистични дрейфове. Силата на една стопанска система се основава на конкурентната атака, в никакъв случай на внимателната защита. Ковид-19 не би трябвало да ни тласка в неверната посока: ще бъде надвит единствено от интернационално съдействие, от свободна търговия и тъкмо в тези зимни времена - от отворени прозорци.
Може да се каже, че коронавирусът ще подпише смъртната присъда на популизма. Това частично е правилно. По природа популистите оспорват учените, тези " специалисти " в услуга на елита: всички те обаче закъсняха с разпознаването на пандемията и с придържането към политиките на ограничение, тъй като това щеше да усили недоволството на хората. Това пагубно ръководство на Ковид-19 в действителност беше възприето от публичното мнение и форсира техния колапс. Но посоченият неуспех е заложен доста отдалеко, още от изходната точка: национализмът не работи. В момента е съвременно да се осъжда причиняващата заболявания глобализация, да се възхвалява затварянето на границите и да се дава обещание възобновяване на санитарния и индустриалния суверенитет. Протекционистичният дискурс попива - не смеем да кажем " болест " - думата на всички партии. Либерализмът, дисквалифициран като " ултра ", се съди без съд като великия отговорник за всички несгоди. Почти никой към този момент не пази политиките за свободна търговия. А това е рисково.
Икономическият неуспех на Ердоган
Опасно е, тъй като неуспехът на популистко-националистическата политика е реалност. И в случай че Ердоган си демонстрира зъбите, то е, тъй като не е съумял да усъвършенства живота на хората, както твърдеше. Икономическата му политика беше елементарна: стопираме непопулярните промени (деиндексация на заплатите, увеличение на Данък добавена стойност, понижаване на дотациите от всевъзможен тип, облекчение на дружественото право и др.) и ги заместваме с бюджетни тласъци и с всеобща политика на заеми, предлагани от национализирани банки. Последиците: национализмът работи в доста кратковременен проект, само че - предсказуем абсурд - води до засилена взаимозависимост извън (туристи и инвеститори). Тази политика е " неустойчива ", споделя непретенциозно МВФ. Турската лира отслабва, цената й се срутва, турците натрупат скрито евро и долари. Ердоган предлага външна политика вид " димна завеса ", построена върху имперското минало на Велика Турция. Всъщност във всекидневния живот се случва тъкмо противоположното на величието: страната зависи доста повече от другите и уеднаквяването на виталния стандарт с този на европейците е нарушено.
Нефинансираните обещания на Тръмп
" Америка още веднъж велика ". Доналд Тръмп водеше сходна въодушевена икономическа политика: стопира обществените промени на Барак Обама, прави небюджетни налози и дава обещание да се реиндустриализира посредством затваряне на границите. Резултатът? Нулев. След месеци на вирната глава против Китай, Тръмп подписва договорка, която принуждава " Поднебесната империя " да купи американски артикули на стойност 200 милиарда $. Той крещи победа. Цифрата през септември обаче едвам доближи 60 милиарда. По-подробно казано, политиката му на закани, повишение на митата и предоговаряне на съглашения, не е оказала резултат върху американския търговски недостиг, а в противен случай: последният се е вдигнал от 750 милиарда през 2016 година на 864 милиарда през предходната година. Обещаните премествания на заводи към момента не са се случили, с дребни изключения. Оттук и разочарованието на служащите в централните щати, които още веднъж би трябвало да гласоподават за демократ. Общият резултат от национализма на Тръмп е, че затвърди волята на китайците да влагат във високи технологии, че заздрави европейската структура и че хвърли сянка на подозрение върху силата на $. Икономиката на Съединени американски щати остава мощна, само че не с помощта на Тръмп.
Путин не може да диверсифицира ресурсите на страната си
Русия на Путин, чиято мощност датира от повече от двадесет години, е основният образец за безсмислието на националистическото говорене. Неспособен да диверсифицира стопанската система на своята страна, съветският президент още веднъж и още веднъж я прави напълно подвластна от цената на петрола - и затова от другите.
Глобализацията би трябвало да бъде преосмислена; патриотизмът може да бъде добър в стопанската система, само че национализмът е заблуда. Обещанията за " суверенитет " и " пренасочване " не би трябвало да се отхвърлят без разглеждане. Но се пазете от шовинистични дрейфове. Силата на една стопанска система се основава на конкурентната атака, в никакъв случай на внимателната защита. Ковид-19 не би трябвало да ни тласка в неверната посока: ще бъде надвит единствено от интернационално съдействие, от свободна търговия и тъкмо в тези зимни времена - от отворени прозорци.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ