Синдромът на богаташките деца
Те получават всичко, за което единствено си помислят. Без никакво изпитание. Непознат им е копнежът по нещо, тъй като незабавно го имат. С увеличение на възрастта желанията стават все по-големи и мъчно изпълними, само че това е по-малкият проблем. Същественото е, че нищо от полученото не се цени, нито радва обсипаното с дарове дете. Онова, което ти пада от небето, без грам изпитание, просто няма стойност. Тази омагьосана серпантина за още и още, само че без изпитване на надълбоко задоволство, е в положение да роди същински нравствени уроди в крайните си форми. В по-обикновените случаи резултатът е един капризен, без полезности човек, лишен от удоволствието да има цели и да ги реализира с труд.
Макар и дефиниран като синдром на богаташките деца, съществуването му напълно не значи, че родителите би трябвало да са безусловно милионери. Всъщност хора със напълно скромни благоприятни условия постоянно са подготвени да дадат благо и драго, те самите да се лишават от съществени неща, поради детето си. Прекомерната родителска безрезервност има простичкото, само че изрично оправдание: аз като не съм имал преди време, желая в този момент моето дете да не се лишава от нищо.
Прекомерното облекчаване на всяко детско предпочитание и даже волност е нездравословно - това е ясно. Но единствено за страничния справедлив взор. Родителите елементарно губят ориентировка. До къде е безвредната граница?
Детето би трябвало да знае, че има цели и кои са те. Това са, да вземем за пример, нещата, свързани с образованието му, с духовните потребности – пазаруване на книги, посещаване на концерт или спектакъл. При по-малките – познавателни игри, приказки. Разбира се, и без фриволности не може, само че единствено от време на време. Да е наясно, че мощно мечтаните дарове се получават по съответни мотиви – Коледа, Нова година, рожден ден и други
Друг вид за образование на крепко отношение към материалната страна на живота е детето да има избран бюджет за даден интервал – най-често седмичен. Ако желае да има едно нещо, ще се лиши от друго. При по-големите съществува и друго решение – детето да съфинансира осъществяването на скъпо струващо предпочитание, като работи през ваканцията, а единствено част от сумата да получи от родителите.
Понякога родителите са склонни на пазарлък с детето – ще ти купя това нещо, в случай че направиш еди какво. Ще имаш таблет, в случай че получаваш единствено шестици. Ако всеки ден самичък почистваш стаята си, подреждаш я и си оправяш леглото, ще получиш онази подпора, която толкоз доста искаш. Това е задоволително, само че единствено ненапълно. Добре е да се знае, че сдобиването с всяка нова материална облага е обвързвано с труд и изпитание, а не пада от небето. Подобен метод може да окуражи детето, само че може и да го отчае, в случай че задачата е прекомерно мъчно постижима за него. Още по-порочно е, в случай че шестиците в учебно заведение или вършенето на съответна домакинска работа непосредствено се заплащат. По петолевка за петица по математика. Или по толкоз за измиване на съдовете. Без пари то може да откаже и преместването на една паница. Далеч по-стойностно е, когато триумфите в учебно заведение или приучаването на труд вкъщи са резултат от вътрешно разбиране. Тогава детето ще бъде същински стимулирано. Например с диалози от рода на: „ Трябва да се учиш добре, с цел да изпълниш фантазията си да станеш авиатор, служител на реда, изследовател на съкровища. За да попаднеш в средата на забавни хора; с цел да бъдеш и ти забавен за другите и скъп поради това, което си; да печелиш задоволително от специалността си… “
В последна сметка помислете – в случай че вие в детството си сте имали някакви материални неналичия, това направило ли ви е по-лоши хора? Едва ли. Вярно - всеки, съгласно поколението, към което принадлежи, помни първите си дънки, първия си касетофон или компютър, първата няколкодневна или задгранична екскурзия. Помни голямото предпочитание да има или преживее тези неща и неописуемото благополучие, когато дребното знамение се е случило. Да не лишаваме децата си от сбъднати фантазии - не тъй като сме нямащи, не тъй като сме стиснати, а тъй като единствено ценената от тях облага може същински да радва.
Макар и дефиниран като синдром на богаташките деца, съществуването му напълно не значи, че родителите би трябвало да са безусловно милионери. Всъщност хора със напълно скромни благоприятни условия постоянно са подготвени да дадат благо и драго, те самите да се лишават от съществени неща, поради детето си. Прекомерната родителска безрезервност има простичкото, само че изрично оправдание: аз като не съм имал преди време, желая в този момент моето дете да не се лишава от нищо.
Прекомерното облекчаване на всяко детско предпочитание и даже волност е нездравословно - това е ясно. Но единствено за страничния справедлив взор. Родителите елементарно губят ориентировка. До къде е безвредната граница?
Детето би трябвало да знае, че има цели и кои са те. Това са, да вземем за пример, нещата, свързани с образованието му, с духовните потребности – пазаруване на книги, посещаване на концерт или спектакъл. При по-малките – познавателни игри, приказки. Разбира се, и без фриволности не може, само че единствено от време на време. Да е наясно, че мощно мечтаните дарове се получават по съответни мотиви – Коледа, Нова година, рожден ден и други
Друг вид за образование на крепко отношение към материалната страна на живота е детето да има избран бюджет за даден интервал – най-често седмичен. Ако желае да има едно нещо, ще се лиши от друго. При по-големите съществува и друго решение – детето да съфинансира осъществяването на скъпо струващо предпочитание, като работи през ваканцията, а единствено част от сумата да получи от родителите.
Понякога родителите са склонни на пазарлък с детето – ще ти купя това нещо, в случай че направиш еди какво. Ще имаш таблет, в случай че получаваш единствено шестици. Ако всеки ден самичък почистваш стаята си, подреждаш я и си оправяш леглото, ще получиш онази подпора, която толкоз доста искаш. Това е задоволително, само че единствено ненапълно. Добре е да се знае, че сдобиването с всяка нова материална облага е обвързвано с труд и изпитание, а не пада от небето. Подобен метод може да окуражи детето, само че може и да го отчае, в случай че задачата е прекомерно мъчно постижима за него. Още по-порочно е, в случай че шестиците в учебно заведение или вършенето на съответна домакинска работа непосредствено се заплащат. По петолевка за петица по математика. Или по толкоз за измиване на съдовете. Без пари то може да откаже и преместването на една паница. Далеч по-стойностно е, когато триумфите в учебно заведение или приучаването на труд вкъщи са резултат от вътрешно разбиране. Тогава детето ще бъде същински стимулирано. Например с диалози от рода на: „ Трябва да се учиш добре, с цел да изпълниш фантазията си да станеш авиатор, служител на реда, изследовател на съкровища. За да попаднеш в средата на забавни хора; с цел да бъдеш и ти забавен за другите и скъп поради това, което си; да печелиш задоволително от специалността си… “
В последна сметка помислете – в случай че вие в детството си сте имали някакви материални неналичия, това направило ли ви е по-лоши хора? Едва ли. Вярно - всеки, съгласно поколението, към което принадлежи, помни първите си дънки, първия си касетофон или компютър, първата няколкодневна или задгранична екскурзия. Помни голямото предпочитание да има или преживее тези неща и неописуемото благополучие, когато дребното знамение се е случило. Да не лишаваме децата си от сбъднати фантазии - не тъй като сме нямащи, не тъй като сме стиснати, а тъй като единствено ценената от тях облага може същински да радва.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ