.td_uid_42_5c90c6cbf0b97_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5c90c6cbf0b97_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}IT корпорациите се стремят към технологична

...
.td_uid_42_5c90c6cbf0b97_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5c90c6cbf0b97_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}IT корпорациите се стремят към технологична
Коментари Харесай

Al Jazeera: Вече сме в епохата на цифровия колониализъм

.td_uid_42_5c90c6cbf0b97_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5c90c6cbf0b97_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
IT корпорациите се стремят към софтуерна надмощие в разрастващите се страни и получават своето. Гугъл, Uber и Фейсбук работят тъкмо като колонизатори, единствено че вместо материални запаси те изпомпват данни.
Експлоататори в наши дни
Гигантите от Силициевата котловина се трансфораха в ново потомство колонизатори и експлоататори, смята социологът Майкъл Кует (Michael Kwet). В своята публикация в Al Jazeera откривателят напомня на всички класическите способи на колониализма – отчуждаване на хората от земите им, употребата на труда и завземането на основните обекти на инфраструктурата.

Според учения, в наши дни IT корпорациите работят по напълно същия сюжет. Само че в този момент вместо железопътни линии и естествени запаси се употребява затворен сорс код, корпоративни облачни системи и централизирани онлайн услуги за следене на потребителите.
.td_uid_41_5c90c6cbf0853_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5c90c6cbf0853_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Кует упреква огромните IT компании в обогатяване за сметка на разрастващите се страни.

„Технологичните корпорации извличат данни и облага от целия свят, а цялата цифрова мощност и осведомителни запаси се концентрират в една страна – в Съединени американски щати. Но Китай напълно скоро ще се включи в тази надпревара“ – съобщи социологът.

Изследователят дава няколко образеца за цифровия колониализъм. В ЮАР, Гугъл и Фейсбук преобладават на пазара на онлайн рекламата и лишават локалните медии от каквито и да било вероятности. А компанията на Зукърбърг разпространява в разрастващите се страни своя план за безвъзмезден интернет Free Basics, който нарушава правилата на мрежовия неутралитет.

Uber подкопава пазара на автомобилните транспорти, като таксиметровите водачи в ЮАР и Кения водят война със чиновниците на тази услуга.

„Бедните страни ненадейно се сблъскаха с лавина от нови и налични онлайн услуги и технологии, като съвсем никоя от тях не може да да основава лични артикули от сходен жанр и не могат да се конкурират с софтуерните колоси. Също по този начин, те не могат да защитят своите поданици от цифровата експлоатация“ – означи Кует.
Единствено отворен код
Социологът смята, че софтуерът със затворен код слага потребителите в уязвимо състояние. Той цитира думите на Ричард Столман, който още през 80-те години съобщи, че всяка стратегия със затворен код и без свободен достъп се трансформира в инструмент за налагането на несправедлива власт.

„Ако Microsoft нямаше всички права на операционната система Windows, то деятелите биха проникнали в нея и биха я усъвършенствали по подобен метод, че да не следи потребителите“ – смята Кует.

Другият проблем са огромните облачни системи, през които минават нашите данни. С тяхна помощ корпорациите упражняват своите ИИ логаритми и нарастват своята софтуерна мощност. Тези компании имат нужните финансови и политически запаси, с цел да постановат своите правила по целия свят.

Жителите от разрастващите се страни нямат сходна власт и са принудени да живеят по разпоредбите на Силициевата котловина, наложени от различен континент.

Към сегашен ден корпорациите са от употребява на обществото. Фейсбук да вземем за пример дава опция на хората да се свързват, без значение къде се намират. Но да не забравяме, че колонизаторите също строяха железопътни линии, които свързваха другите райони.

Интересно е, че някогашният началник на Гугъл Ерик Шмидт смята, че напълно скоро уеб пространството ще се раздели на два лагера – американски и китайски. При това преобладаващата роля ще играе Китай, който освен ще стартира още повече да предлага своите артикули и услуги, само че и да постанова своите правила.
.td_uid_43_5c90c6cbf0dcc_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5c90c6cbf0dcc_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР