Използване на черните дупки за завладяване на космоса
.td_uid_42_5c8e0dd07a334_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5c8e0dd07a334_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Използването на силата на черните дупки за галактически пътешествия е напълно логически път за развиването на една свръхцивилизация, в каквато може би един ден ще се трансформира човечеството.
Миналата седмица в Universe Today бяха оповестени две публикации за потреблението на гравитационната сила на черните дупки за междузвездни полети.
За първи път концепцията за потребление силата на черната дупка за галактически проучвания предложи професор Дейвид Кипинг от Колумбийския университет. Всъщност той освен предложи концепцията, само че и я обоснова в стройна научна публикация. В основата на предлагането е потреблението на обичайна „гравитационна маневра“, препоръчана от основоположниците на космонавтиката при започване на 20-ти век и необятно употребена при навигацията на летателните апарати в Слънчевата система. При полета на галактически уред покрай две галактически тела – да вземем за пример Земята и Луната или Слънцето и Юпитер, той може да получи в допълнение ускоряване от силата на въртене на тези две тела. При този развой силата на въртене на планетата нищожно понижава, само че за дребния галактически уред получената спомагателна скорост е прекомерно забележителна.
.td_uid_41_5c8e0dd07a05a_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5c8e0dd07a05a_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Колкото е по-голяма масата на галактическите тела и колкото по-бързо се въртят, толкоз повече сила може да се получи при потреблението на гравитационната маневра. През 1963 година популярният физик и футуролог Фриймън Дайсън разказва в своята книга „Междузвезден транспорт“ (Interstellar Transport) по какъв метод може да стане потреблението на гравитационната сила на две неутронни звезди. В този случай, силата на гравитационното поле и силата на въртене са няколко порядъка по-високи, спрямо планетарните системи. Според Дайсън, галактическият летателен уред напускайки сходна система ще получи спомагателна скорост, равна на удвоената скорост релативно въртенето на неутронните звезди.
Кипинг отива по-далече и предлага в качеството на „гравитационна прашка“ да се употребява система от две черни дупки. В случая с черните дупки, може да се употребява и единствено една, само че тя наложително би трябвало да се върти. Британският математик и физик Роджър Пенроуз още през 1980 година потвърди, че в случай че дадена черна дупка се върти задоволително бързо, то при избор на вярна траектория, може да се получи сила, еквивалентна на една четвърт от нейната маса. При потреблението на типична междинна дупка това подхожда на силата, която би изразходвало човечеството за трилион трилиони години, в случай че енергийните разноски остана на днешното равнище.
Според най-новите научни проучвания, в нашата вселена има към 100 милиона черни дупки. Тоест, в случай че бъдещите генерации изискат да доближат до далечните звездни системи за рационално време – да кажем две-три епохи, ще е задоволително да доближат до една от най-близките черни дупки. Останалото е въпрос на техника: вземате със себе си публикацията на Мат Уилямс и спазвате инструкциите.
Статията може да се стори на читателя всичко на всичко занимателно упражнение в жанр „физиците се шегуват“. Но да си спомним, че по безусловно същия метод изглеждаше публикацията на Ф. А. Цандер от 1925 година, в която за първи път се разказват концепциите на гравитационната маневра. И през 1959 година – единствено 34 години след написването и две години след първата обява, гравитационната маневра е употребена от автоматизираната станция Луна-3. Същият способ използваха и галактическите сонди Вояджър-1 и Вояджър-2 – първите посланици на човечеството отвън рамките на Слънчевата система.
Във втората публикация на същата тематика, излязла предходната седмица, също се разказва приспособяването на черните дупки за междузвезден превоз. Но там методът е напълно различен. Авторът предлага като източник на сила да се употребява хокинговото лъчение на неголемите черни дупки – колкото една черна дупка е по-малка, толкоз по-силно и горещо е хокинговото лъчение.
В публикацията не се разказват (а и по какъв начин биха могли) техническите детайлности за потреблението на тази сила. Но е ясно, че по принцип, това е допустимо, макар че теоретично предсказаните квантови гравитационни резултати могат да бъдат проблем. Публикацията предлага следната тематика за размисъл: в случай че това е въпреки всичко допустимо да се направи, само че ние към момента не знаем по какъв начин, то сигурно това към този момент е направено от някоя друга извънземна свръхцивилизация. За да получим технологията, на първо време би трябвало да открием тази свръхцивилизация.
Учените смятат, че надарените извънземни биха се издали посредством технологията за основаването на микроскопични черни дупки – свръхмощен гама лазер фокусиращ силата си върху обект с атомни размери. Авторът потвърждава, че част от тази сила безусловно ще се популяризира в космоса, а ние даже и през днешния ден можем да следим сходни проблясъци благодарение на в този момент съществуващите гама телескопи. Излъчването на сходен гама лазер е характерно и може да бъде намерено, тъй като в него няма типичното алено отместване, особено за естествените рентгенови източници.
Основната концепция за потреблението на микроскопичните черни дупки е, че в тях може да се подава материя, която се трансформира в сила и може да се употребява. Включително и за галактически полети. Всъщност, на процедура това е един безконечен източник на сила, който може да задвижи задоволително огромен галактически транспортен съд до релативистични скорости.
В публикацията се обръща особено внимание на обстоятелството, че астрономите към този момент са фиксирали няколко източника на сходно гама лъчение, природата на които не е ясна. Остава единствено по някакъв метод да открием, кое от тези предавания носи характерния „подпис“ на някоя свръхцивилизация.
.td_uid_43_5c8e0dd07a588_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5c8e0dd07a588_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Използването на силата на черните дупки за галактически пътешествия е напълно логически път за развиването на една свръхцивилизация, в каквато може би един ден ще се трансформира човечеството.
Миналата седмица в Universe Today бяха оповестени две публикации за потреблението на гравитационната сила на черните дупки за междузвездни полети.
За първи път концепцията за потребление силата на черната дупка за галактически проучвания предложи професор Дейвид Кипинг от Колумбийския университет. Всъщност той освен предложи концепцията, само че и я обоснова в стройна научна публикация. В основата на предлагането е потреблението на обичайна „гравитационна маневра“, препоръчана от основоположниците на космонавтиката при започване на 20-ти век и необятно употребена при навигацията на летателните апарати в Слънчевата система. При полета на галактически уред покрай две галактически тела – да вземем за пример Земята и Луната или Слънцето и Юпитер, той може да получи в допълнение ускоряване от силата на въртене на тези две тела. При този развой силата на въртене на планетата нищожно понижава, само че за дребния галактически уред получената спомагателна скорост е прекомерно забележителна.
.td_uid_41_5c8e0dd07a05a_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5c8e0dd07a05a_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Колкото е по-голяма масата на галактическите тела и колкото по-бързо се въртят, толкоз повече сила може да се получи при потреблението на гравитационната маневра. През 1963 година популярният физик и футуролог Фриймън Дайсън разказва в своята книга „Междузвезден транспорт“ (Interstellar Transport) по какъв метод може да стане потреблението на гравитационната сила на две неутронни звезди. В този случай, силата на гравитационното поле и силата на въртене са няколко порядъка по-високи, спрямо планетарните системи. Според Дайсън, галактическият летателен уред напускайки сходна система ще получи спомагателна скорост, равна на удвоената скорост релативно въртенето на неутронните звезди.
Кипинг отива по-далече и предлага в качеството на „гравитационна прашка“ да се употребява система от две черни дупки. В случая с черните дупки, може да се употребява и единствено една, само че тя наложително би трябвало да се върти. Британският математик и физик Роджър Пенроуз още през 1980 година потвърди, че в случай че дадена черна дупка се върти задоволително бързо, то при избор на вярна траектория, може да се получи сила, еквивалентна на една четвърт от нейната маса. При потреблението на типична междинна дупка това подхожда на силата, която би изразходвало човечеството за трилион трилиони години, в случай че енергийните разноски остана на днешното равнище.
Според най-новите научни проучвания, в нашата вселена има към 100 милиона черни дупки. Тоест, в случай че бъдещите генерации изискат да доближат до далечните звездни системи за рационално време – да кажем две-три епохи, ще е задоволително да доближат до една от най-близките черни дупки. Останалото е въпрос на техника: вземате със себе си публикацията на Мат Уилямс и спазвате инструкциите.
Статията може да се стори на читателя всичко на всичко занимателно упражнение в жанр „физиците се шегуват“. Но да си спомним, че по безусловно същия метод изглеждаше публикацията на Ф. А. Цандер от 1925 година, в която за първи път се разказват концепциите на гравитационната маневра. И през 1959 година – единствено 34 години след написването и две години след първата обява, гравитационната маневра е употребена от автоматизираната станция Луна-3. Същият способ използваха и галактическите сонди Вояджър-1 и Вояджър-2 – първите посланици на човечеството отвън рамките на Слънчевата система.
Във втората публикация на същата тематика, излязла предходната седмица, също се разказва приспособяването на черните дупки за междузвезден превоз. Но там методът е напълно различен. Авторът предлага като източник на сила да се употребява хокинговото лъчение на неголемите черни дупки – колкото една черна дупка е по-малка, толкоз по-силно и горещо е хокинговото лъчение.
В публикацията не се разказват (а и по какъв начин биха могли) техническите детайлности за потреблението на тази сила. Но е ясно, че по принцип, това е допустимо, макар че теоретично предсказаните квантови гравитационни резултати могат да бъдат проблем. Публикацията предлага следната тематика за размисъл: в случай че това е въпреки всичко допустимо да се направи, само че ние към момента не знаем по какъв начин, то сигурно това към този момент е направено от някоя друга извънземна свръхцивилизация. За да получим технологията, на първо време би трябвало да открием тази свръхцивилизация.
Учените смятат, че надарените извънземни биха се издали посредством технологията за основаването на микроскопични черни дупки – свръхмощен гама лазер фокусиращ силата си върху обект с атомни размери. Авторът потвърждава, че част от тази сила безусловно ще се популяризира в космоса, а ние даже и през днешния ден можем да следим сходни проблясъци благодарение на в този момент съществуващите гама телескопи. Излъчването на сходен гама лазер е характерно и може да бъде намерено, тъй като в него няма типичното алено отместване, особено за естествените рентгенови източници.
Основната концепция за потреблението на микроскопичните черни дупки е, че в тях може да се подава материя, която се трансформира в сила и може да се употребява. Включително и за галактически полети. Всъщност, на процедура това е един безконечен източник на сила, който може да задвижи задоволително огромен галактически транспортен съд до релативистични скорости.
В публикацията се обръща особено внимание на обстоятелството, че астрономите към този момент са фиксирали няколко източника на сходно гама лъчение, природата на които не е ясна. Остава единствено по някакъв метод да открием, кое от тези предавания носи характерния „подпис“ на някоя свръхцивилизация.
.td_uid_43_5c8e0dd07a588_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5c8e0dd07a588_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ