Квантов експеримент доказа, че обективната реалност не съществува
.td_uid_42_5c891389808d2_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_42_5c891389808d2_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Физиците от дълго време подозират, че квантовата механика дава опция на двама наблюдаващи да виждат разнообразни спорни действителности. Сега тези действителности бяха следени пробно.
През 1961 година американският физик Юджин Уигнър организира въображаем опит, с който показва един от парадоксите на квантовата механика. Той сподели, че странната природа на Вселената дава опция на два наблюдаващия – да кажем, самият Уигнър и неговия другар – да изследват разнообразни действителности. Оттогава учените употребяват мисления опит „ Приятелят на Уигнър „, с цел да ревизират опцията за съществуването на някои справедливи обстоятелства.
Мисленият опит на Уигнър стартира с един поляризиран фотон, който при премерване може да покаже както хоризонтална, по този начин и отвесна поляризация. Но съгласно законите на квантовата механика, преди измерването фотонът съществува и в двете положения по едно и също време в по този начин наречената суперпозиция, оповестява MIT Technology Review.
.td_uid_41_5c8913897c9ab_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5c8913897c9ab_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Уигнър си показал другар, който в прилежаща лаборатория мери положението на този фотон и записва резултатите, до момента в който самият Уигнър следи този развой в профил.
Хипотетичният Уигнър не разполага с данните от измерванията, направени от неговия другар, и е заставен да одобри, че фотонът и неговите измерения са в суперпозиция за всички вероятни резултати от този опит. „Уигнър“ може даже да организира опит, с цел да дефинира, дали тази суперпозиция съществува.
От позиция на „Уигнър“, съществуването на суперпозицията е реалност. И този факт демонстрира, че никакви измервания не са правени. Но от позиция на неговия другар, който в действителност е измерил поляризацията на фотона, това не е по този начин. „Приятелят“ по някое време даже може да заяви на „Уигнър“ обстоятелствата от измерването. Но до момента в който той не разкрие резултата, действителността на „Уигнър“ няма да се промени.
Получава се, че има две спорни действителности, което слага под подозрение обективността на обстоятелствата, до които са достигнали наблюдаващите.
До през днешния ден това бе единствено една доктрина. Но предходната година Часлав Брукнер от Виенския университет измисли метод да възпроизведе опита „Приятеля на Уигнър“ благодарение на няколко заплетени частици.
Тази седмица група учени от Единбург под управлението на Максимилиано Проиети организира този опит. Учените сътвориха разнообразни действителности и ги съпоставиха. Те използваха шест заплетени фотона за основаването на две различни действителности. „Приятелят на Уигнър“ измервал суперпозицията на фотона и записвал резултата. След това „Уигнър“ измервал интерференциите, с цел да дефинира, дали измерването и фотонът са в суперпозиция.
Резултатът е категоричен: и двете действителности съществуват по едно и също време, макар че се получават несъвместими резултати, тъкмо както предсказа Уигнър.
Това повдига някои прекомерно забавни въпроси, които принуждават физиците да преразгледат естеството на действителността. Натрапва се изводът, че обективната действителност не съществува. И може би концепцията за свободата на избора може и да не е вярна.
Разбира се, изцяло е допустимо да съществува някаква незабелязана по време на опита специфичност, която опровергава този извод.
.td_uid_43_5c89138984371_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5c89138984371_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Физиците от дълго време подозират, че квантовата механика дава опция на двама наблюдаващи да виждат разнообразни спорни действителности. Сега тези действителности бяха следени пробно.
През 1961 година американският физик Юджин Уигнър организира въображаем опит, с който показва един от парадоксите на квантовата механика. Той сподели, че странната природа на Вселената дава опция на два наблюдаващия – да кажем, самият Уигнър и неговия другар – да изследват разнообразни действителности. Оттогава учените употребяват мисления опит „ Приятелят на Уигнър „, с цел да ревизират опцията за съществуването на някои справедливи обстоятелства.
Мисленият опит на Уигнър стартира с един поляризиран фотон, който при премерване може да покаже както хоризонтална, по този начин и отвесна поляризация. Но съгласно законите на квантовата механика, преди измерването фотонът съществува и в двете положения по едно и също време в по този начин наречената суперпозиция, оповестява MIT Technology Review.
.td_uid_41_5c8913897c9ab_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_41_5c8913897c9ab_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Уигнър си показал другар, който в прилежаща лаборатория мери положението на този фотон и записва резултатите, до момента в който самият Уигнър следи този развой в профил.
Хипотетичният Уигнър не разполага с данните от измерванията, направени от неговия другар, и е заставен да одобри, че фотонът и неговите измерения са в суперпозиция за всички вероятни резултати от този опит. „Уигнър“ може даже да организира опит, с цел да дефинира, дали тази суперпозиция съществува.
От позиция на „Уигнър“, съществуването на суперпозицията е реалност. И този факт демонстрира, че никакви измервания не са правени. Но от позиция на неговия другар, който в действителност е измерил поляризацията на фотона, това не е по този начин. „Приятелят“ по някое време даже може да заяви на „Уигнър“ обстоятелствата от измерването. Но до момента в който той не разкрие резултата, действителността на „Уигнър“ няма да се промени.
Получава се, че има две спорни действителности, което слага под подозрение обективността на обстоятелствата, до които са достигнали наблюдаващите.
До през днешния ден това бе единствено една доктрина. Но предходната година Часлав Брукнер от Виенския университет измисли метод да възпроизведе опита „Приятеля на Уигнър“ благодарение на няколко заплетени частици.
Тази седмица група учени от Единбург под управлението на Максимилиано Проиети организира този опит. Учените сътвориха разнообразни действителности и ги съпоставиха. Те използваха шест заплетени фотона за основаването на две различни действителности. „Приятелят на Уигнър“ измервал суперпозицията на фотона и записвал резултата. След това „Уигнър“ измервал интерференциите, с цел да дефинира, дали измерването и фотонът са в суперпозиция.
Резултатът е категоричен: и двете действителности съществуват по едно и също време, макар че се получават несъвместими резултати, тъкмо както предсказа Уигнър.
Това повдига някои прекомерно забавни въпроси, които принуждават физиците да преразгледат естеството на действителността. Натрапва се изводът, че обективната действителност не съществува. И може би концепцията за свободата на избора може и да не е вярна.
Разбира се, изцяло е допустимо да съществува някаква незабелязана по време на опита специфичност, която опровергава този извод.
.td_uid_43_5c89138984371_rand.td-a-rec-img{text-align:left}.td_uid_43_5c89138984371_rand.td-a-rec-img img{margin:0 auto 0 0}
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ