Изборите във Франция и бъдещето на цивилизацията
Тази заран Българска национална телевизия заяви, че по данни на френското вътрешно министерство на балотаж на 24 април отиват Еманюел Макрон с 27.6% и Марин льо Пен с 23.4%. Социалистът Меланшон бележи незабравим резултат - 21.95%, - само че балотажът е за двама. Спокойни от мисълта, че медиите, наши и непознати, ще ни държат в течение на всички детайлности - кой кой е, защо се бори, какъв брой %, десети и стотни е изкарал и така нататък - ние, простите жители, можем мързеливо да се отдадем на по-общочовешки въпроси. Например: накъде е потегли този свят, ще я бъде ли на следващия ден нашата цивилизация?
Като цяло изборите във Франция не демонстрират нищо ново. Не демонстрират нищо повече от битовия блян на " белия човек " (който от много време не е напълно бял, само че да се надяваме, че най-малко е останал човек), не демонстрират нищо повече от блян към добродушно вътрешно благоденствие и благополучие. Няма го дръзкия поробител, няма го смелият изобретател, няма го лудият бизнесмен със своите изобретения, няма го ренесансовият проектант, художник и музикант. Всичко е " постмодерно ", изтощено и разлигавено до безсрамие. Днес най-вълнуващите тематики на политиката () са подобряването на покупателната дарба, пенсиите и заплатите, климатът, половото принуждение, евтаназията и около тях нуклеарната енергетика и институциите. Въз основа на читателски писма Franceinfo по време на акцията сложи на претендентите 10 въпроса, най-живо интересуващи гласоподавателите. Сред тях обичан ми е въпрос № 4: " Кога ще бъде достигната минимална работна заплата от 2000 евро? ". Почти всички се интересуват от размера на приходите и съвсем никой от размера на разноските. Една инфлация може да обезсмисли номинално високата заплата. Да не забравяме, че имаше времена, когато тук, в България, всички станахме милионери, само че заплатите в действителност бяха по 4-5 $.
А най-симптоматичен е въпрос № 9: " Наясно ли сте, че ползата на французите към политиката, каквато е през днешния ден, е съвсем привършен? ". Кампанията е вяла, ползата е слаб поради ковида и войната в Украйна - ето толкоз им е на виновните " жители ", - значимите въпроси се изместват с лекост от сензациите, които нямат чак такова отношение към орисите на " жителите ". Защото ковида самичък по себе си не е значим, значимо е по какъв начин ще му се реагира, а това е в директна връзка с кой ръководи. Подобно е и за войната сред страни, измежду които вашата (нашата) не попада.
Идеалът за доволство и безметежие е фикция, тъй като доволството е релативно, нещо като заплатата от 2000 евро. Иначе от дълго време трябваше да сме се пръснали от благополучие в своите спокойни и предвидими общества, материално задоволени и презадоволени. Но не сме се пръснали. Вместо това даваме доверието си на все по-нагли и безочливи популисти, които рисуват пред потребителските ни очи все по-ярки божествен пейзажи.
За президент на Франция се явиха преобладаващо леви претенденти - те постоянно са били по-изкусни в изобразяването на райските пейзажи и на бъдещето, в което не се трудиш, а единствено се забавляваш по най-изтънчени способи, до момента в който богатствата отмерено и безспирно се сипят от горната страна ти. Това не е изненада. Повече наподобява на изненада фактът, че считаният за неоспорим любимец Макрон, на балотажа ще би трябвало същински да се пребори с Марин Льо Пен, която набра сили, смирявайки се съгласно стандартите на мейнстрийма - отхвърли се от расизма и ксенофобията и към този момент не желае да вади Франция от еврозоната и Европейския съюз (докато не стане още веднъж модерно).
Трети с ненадейно огромен резултат се класира Жан Люк Меланшон - внезапен левичар, създател на " Лява партия " и придвижването " Неподчинената Франция ", което го стартира за президент. Той споделя: " Имаме средствата да вършим нововъведения, да действаме по друг метод, да премахнем президентската монархия (...) Аз съм полюс на стабилността ". А в изявление за френския ежедневник L`Opinion споделя още: " Франция няма място в НАТО. Русия е благонадежден сътрудник, само че Съединени американски щати не са ". Долавяте ли гласа на разочарования и ядосан консуматор и обект на всевъзможни цивилен права? Меланшон прикани своите гласоподаватели да не гласоподават за Льо Пен на втори тур, само че наблюдаващите на изборите във Франция са на мнение, че този път левите гласоподаватели няма да поддържат и Макрон единствено и единствено " да създадат сечено " на Льо Пен, както на предходните избори. По традиция " умерените " партии (леви и десни популисти) вършат непоследователен фронт против всекиго като Льо Пен, тъй като за тях запазването на статуквото в духа на мейнстрийма е над всевъзможни хрумвания и идеологии, над всевъзможни политики. Много по-естествено е умерено десни да поддържат извънредно десни, в сравнение с леви. Но естественото от дълго време към този момент не е естествено.
Кои са другите левичари? Някъде четох (не помня към този момент къде), че назовават Филип Путу (1%) и Натали Арто (0.5%) - троцкисти. Путу е синдикалист и служащ. Бори се за възбрана на съкращения, понижаване на работното време до 32 часа за четири дни, възобновяване на законната пенсионна възраст до 60 години и въвеждане на шеста седмица заплатен отпуск. А пък девизът на Арто е " Никога не е имало и няма да има " добър президент " за експлоатираните в границите на капитализма ". Тоест тя се кандидатира с желанието да бъде изверг.
Фабиен Русел (2.5%) е болшевик, президент на Комунистическата партия. Бивш публицист, неговият девиз е " Фабиен Русел, Франция на щастливите дни " - малко и ясно, без непотребни увъртания. И той ще понижава работната седмица и пенсионната възраст. И той ще подвига заплатата. Яник Жадо пък е " зелен ", което не знам дали не го слага по-вляво и от комуниста. Рожба на неправителствения бранш, някогашен президент на " Грийнпийс ". Бори се за " екологична република ", желае да затвори 10 нуклеарни реактора до 2035 и да конфигурира 6000 нови вятърни турбини. Въвежда налог върху благосъстоянието в региона на климата.
Социалистка е и кметицата на Париж - Ан Идалго (2%). Тя също ще усилва заплатите, само че дружно с това ще лимитира разликите във възнагражденията, с което изоставя правилото на равенството и застава зад правилото на еднаквостта. Разбира се, в случай че тя стане президент, силата ще бъде 100% възобновима.
Сред левите претенденти е и Жан Ласале - по моему (само по моему!) окситански вманиачен, наследник на овчар. Самият той селскостопански механик, Ласале се включва рано в политиката, което приказва за удобен усет и безапелационен отвод " с пот на лицето да яде хляба си ". Обликът му е рустикален, а предишното - активистко. Гладните стачки и саботажите са в репертоара му.
На целия този декор от малко малко десните претенденти са двама (ако не броим самата Марин льо Пен) - Валери Пекрес ( " желязната лейди на Франция " ) и Никола Дюпон-Енян - суверенист, нещо като Орбан и Салвини, доколкото това се вписва в класическата формулировка за " дясно ". На предходните избори е бил номинация на Льо Пен за министър-председател. Девизът му е скучноват, само че в общи линии правилно отразява политическата му линия: " За възобновяване на свободата на французите и независимостта на Франция ". Що се отнася до " желязната лейди " Пекрес, тя е от консервативна партия " Републиканци " - тъпо че е измежду новобранците, надалеч след популистите. Тя споделя: " Днес за първи път в историята си партията на военачалник дьо Гол, Жорж Помпиду, Жак Ширак и Никола Саркози ще имат претендент на президентските избори ".
Сравнително огромен интерес в месеците преди изборите към себе си притегли Ерик Земур . Неговият лозунг е: " Реших да взема ориста си в свои ръце ". Програмата му беше съответна: нулева имиграция, връщане на задгранични пандизчии да си доизлежават присъдите в страните си, отнемане на нарушители от поданство, прекъсване на помощите за родители на неприятни възпитаници, възбрана на идеологическата агитация в учебно заведение. Тръгна с огромна вяра, само че по някакви аргументи се срина. Системата ли го изяде?
И най-после двамата, които се класират за балотаж: Марин льо Пен , която се пробва " да покаже човешко лице ", и Еманюел Макрон - типичният представител на типа " нема лево, нема десно "...
И к " во за цивилизациите? С нашата цивилизация не се случва нищо невиждано Ние просто живеем в онази нейна фаза, която може да се оприличи на ласкава по здрач. Цивилизациите са най-сладки, малко преди да залязат. Елитите им са свръхкултурни, а даже и у последните простаци се следи някаква изисканост, някаква придирчивост, паралелно с подразбиращата се декаданс. Никой не има вяра в злополуките, никой не има вяра, че светът може да върви другояче, с изключение на все напред и все нагоре. Никой не има вяра, че всичко това, против което възмутено мърморим, от което се скандализираме, един ден в действителност може да свърши. Всеки желае да промени света (защото светът е неприятен, а той, жителят с дейна позиция, е добър), само че в реалност никой нищо не желае да трансформира. Така си е добре. Само тези крави да не пърдяха толкоз, че отделят доста метан и задушават майчицата Планета!
Изборите във Франция - нищо изключително на пръв взор - рисуват тъкмо тази картина - на тихата по здрач, когато към този момент сме пробвали всичко от деня, всичко сме претърпели, откъснали сме най-сладките плодове и към този момент е време да си сипем пиво. Всички прояви на активизъм, всички симулации на паника и угриженост, всички пориви към по-добро бъдеще са единствено детайли в позлатения от последните лъчи на слънцето сценичен фон. И няма, няма цивилизацията да се върне в своята младост, нито в най-славните си дни, когато покоряваше света. Публиката може да се съдере да вика " Бис! ", само че пиесата няма да стартира изначало. В " Марсиански летописи " на Бредбъри има един епизод, в който роботизираната къща се разсънва за нов ден и прави десетките интервенции, в това число и подготвяне на закуска, за стопаните, които ги няма от епохи. Радиото самò избира кое стихотворение да прочете, то е било обичано на стопанката:
" Ще паднат тихи дъждове и аромат на земя,
и лястовици ще кръжат със трепкащи крила...
И пролетта... когато отново дойде пролетта,
не ще познае, че от нас веч няма ни диря ".
Но към този момент ние към момента сме тук и към момента не сме си допили питието. Слънцето на нашата цивилизация към момента не е паднало зад хоризонта. Ние с вас може и да не доживеем да забележим по какъв начин ще падне, а може да станем очевидци на падението му още на следващия ден. Ще има ли след нас други цивилизации след някакви полагащи се по правилник тъмни епохи? Или пък напряко ще се организира Страшният съд и ще забележим новото небе и новата земя от Апокалипсиса? Кой знае... Страхувам се единствено, че в златистата по здрач никой няма да тръгне да унищожава Картаген. Да не е вманиачен?
Като цяло изборите във Франция не демонстрират нищо ново. Не демонстрират нищо повече от битовия блян на " белия човек " (който от много време не е напълно бял, само че да се надяваме, че най-малко е останал човек), не демонстрират нищо повече от блян към добродушно вътрешно благоденствие и благополучие. Няма го дръзкия поробител, няма го смелият изобретател, няма го лудият бизнесмен със своите изобретения, няма го ренесансовият проектант, художник и музикант. Всичко е " постмодерно ", изтощено и разлигавено до безсрамие. Днес най-вълнуващите тематики на политиката () са подобряването на покупателната дарба, пенсиите и заплатите, климатът, половото принуждение, евтаназията и около тях нуклеарната енергетика и институциите. Въз основа на читателски писма Franceinfo по време на акцията сложи на претендентите 10 въпроса, най-живо интересуващи гласоподавателите. Сред тях обичан ми е въпрос № 4: " Кога ще бъде достигната минимална работна заплата от 2000 евро? ". Почти всички се интересуват от размера на приходите и съвсем никой от размера на разноските. Една инфлация може да обезсмисли номинално високата заплата. Да не забравяме, че имаше времена, когато тук, в България, всички станахме милионери, само че заплатите в действителност бяха по 4-5 $.
А най-симптоматичен е въпрос № 9: " Наясно ли сте, че ползата на французите към политиката, каквато е през днешния ден, е съвсем привършен? ". Кампанията е вяла, ползата е слаб поради ковида и войната в Украйна - ето толкоз им е на виновните " жители ", - значимите въпроси се изместват с лекост от сензациите, които нямат чак такова отношение към орисите на " жителите ". Защото ковида самичък по себе си не е значим, значимо е по какъв начин ще му се реагира, а това е в директна връзка с кой ръководи. Подобно е и за войната сред страни, измежду които вашата (нашата) не попада.
Идеалът за доволство и безметежие е фикция, тъй като доволството е релативно, нещо като заплатата от 2000 евро. Иначе от дълго време трябваше да сме се пръснали от благополучие в своите спокойни и предвидими общества, материално задоволени и презадоволени. Но не сме се пръснали. Вместо това даваме доверието си на все по-нагли и безочливи популисти, които рисуват пред потребителските ни очи все по-ярки божествен пейзажи.
За президент на Франция се явиха преобладаващо леви претенденти - те постоянно са били по-изкусни в изобразяването на райските пейзажи и на бъдещето, в което не се трудиш, а единствено се забавляваш по най-изтънчени способи, до момента в който богатствата отмерено и безспирно се сипят от горната страна ти. Това не е изненада. Повече наподобява на изненада фактът, че считаният за неоспорим любимец Макрон, на балотажа ще би трябвало същински да се пребори с Марин Льо Пен, която набра сили, смирявайки се съгласно стандартите на мейнстрийма - отхвърли се от расизма и ксенофобията и към този момент не желае да вади Франция от еврозоната и Европейския съюз (докато не стане още веднъж модерно).
Трети с ненадейно огромен резултат се класира Жан Люк Меланшон - внезапен левичар, създател на " Лява партия " и придвижването " Неподчинената Франция ", което го стартира за президент. Той споделя: " Имаме средствата да вършим нововъведения, да действаме по друг метод, да премахнем президентската монархия (...) Аз съм полюс на стабилността ". А в изявление за френския ежедневник L`Opinion споделя още: " Франция няма място в НАТО. Русия е благонадежден сътрудник, само че Съединени американски щати не са ". Долавяте ли гласа на разочарования и ядосан консуматор и обект на всевъзможни цивилен права? Меланшон прикани своите гласоподаватели да не гласоподават за Льо Пен на втори тур, само че наблюдаващите на изборите във Франция са на мнение, че този път левите гласоподаватели няма да поддържат и Макрон единствено и единствено " да създадат сечено " на Льо Пен, както на предходните избори. По традиция " умерените " партии (леви и десни популисти) вършат непоследователен фронт против всекиго като Льо Пен, тъй като за тях запазването на статуквото в духа на мейнстрийма е над всевъзможни хрумвания и идеологии, над всевъзможни политики. Много по-естествено е умерено десни да поддържат извънредно десни, в сравнение с леви. Но естественото от дълго време към този момент не е естествено.
Кои са другите левичари? Някъде четох (не помня към този момент къде), че назовават Филип Путу (1%) и Натали Арто (0.5%) - троцкисти. Путу е синдикалист и служащ. Бори се за възбрана на съкращения, понижаване на работното време до 32 часа за четири дни, възобновяване на законната пенсионна възраст до 60 години и въвеждане на шеста седмица заплатен отпуск. А пък девизът на Арто е " Никога не е имало и няма да има " добър президент " за експлоатираните в границите на капитализма ". Тоест тя се кандидатира с желанието да бъде изверг.
Фабиен Русел (2.5%) е болшевик, президент на Комунистическата партия. Бивш публицист, неговият девиз е " Фабиен Русел, Франция на щастливите дни " - малко и ясно, без непотребни увъртания. И той ще понижава работната седмица и пенсионната възраст. И той ще подвига заплатата. Яник Жадо пък е " зелен ", което не знам дали не го слага по-вляво и от комуниста. Рожба на неправителствения бранш, някогашен президент на " Грийнпийс ". Бори се за " екологична република ", желае да затвори 10 нуклеарни реактора до 2035 и да конфигурира 6000 нови вятърни турбини. Въвежда налог върху благосъстоянието в региона на климата.
Социалистка е и кметицата на Париж - Ан Идалго (2%). Тя също ще усилва заплатите, само че дружно с това ще лимитира разликите във възнагражденията, с което изоставя правилото на равенството и застава зад правилото на еднаквостта. Разбира се, в случай че тя стане президент, силата ще бъде 100% възобновима.
Сред левите претенденти е и Жан Ласале - по моему (само по моему!) окситански вманиачен, наследник на овчар. Самият той селскостопански механик, Ласале се включва рано в политиката, което приказва за удобен усет и безапелационен отвод " с пот на лицето да яде хляба си ". Обликът му е рустикален, а предишното - активистко. Гладните стачки и саботажите са в репертоара му.
На целия този декор от малко малко десните претенденти са двама (ако не броим самата Марин льо Пен) - Валери Пекрес ( " желязната лейди на Франция " ) и Никола Дюпон-Енян - суверенист, нещо като Орбан и Салвини, доколкото това се вписва в класическата формулировка за " дясно ". На предходните избори е бил номинация на Льо Пен за министър-председател. Девизът му е скучноват, само че в общи линии правилно отразява политическата му линия: " За възобновяване на свободата на французите и независимостта на Франция ". Що се отнася до " желязната лейди " Пекрес, тя е от консервативна партия " Републиканци " - тъпо че е измежду новобранците, надалеч след популистите. Тя споделя: " Днес за първи път в историята си партията на военачалник дьо Гол, Жорж Помпиду, Жак Ширак и Никола Саркози ще имат претендент на президентските избори ".
Сравнително огромен интерес в месеците преди изборите към себе си притегли Ерик Земур . Неговият лозунг е: " Реших да взема ориста си в свои ръце ". Програмата му беше съответна: нулева имиграция, връщане на задгранични пандизчии да си доизлежават присъдите в страните си, отнемане на нарушители от поданство, прекъсване на помощите за родители на неприятни възпитаници, възбрана на идеологическата агитация в учебно заведение. Тръгна с огромна вяра, само че по някакви аргументи се срина. Системата ли го изяде?
И най-после двамата, които се класират за балотаж: Марин льо Пен , която се пробва " да покаже човешко лице ", и Еманюел Макрон - типичният представител на типа " нема лево, нема десно "...
И к " во за цивилизациите? С нашата цивилизация не се случва нищо невиждано Ние просто живеем в онази нейна фаза, която може да се оприличи на ласкава по здрач. Цивилизациите са най-сладки, малко преди да залязат. Елитите им са свръхкултурни, а даже и у последните простаци се следи някаква изисканост, някаква придирчивост, паралелно с подразбиращата се декаданс. Никой не има вяра в злополуките, никой не има вяра, че светът може да върви другояче, с изключение на все напред и все нагоре. Никой не има вяра, че всичко това, против което възмутено мърморим, от което се скандализираме, един ден в действителност може да свърши. Всеки желае да промени света (защото светът е неприятен, а той, жителят с дейна позиция, е добър), само че в реалност никой нищо не желае да трансформира. Така си е добре. Само тези крави да не пърдяха толкоз, че отделят доста метан и задушават майчицата Планета!
Изборите във Франция - нищо изключително на пръв взор - рисуват тъкмо тази картина - на тихата по здрач, когато към този момент сме пробвали всичко от деня, всичко сме претърпели, откъснали сме най-сладките плодове и към този момент е време да си сипем пиво. Всички прояви на активизъм, всички симулации на паника и угриженост, всички пориви към по-добро бъдеще са единствено детайли в позлатения от последните лъчи на слънцето сценичен фон. И няма, няма цивилизацията да се върне в своята младост, нито в най-славните си дни, когато покоряваше света. Публиката може да се съдере да вика " Бис! ", само че пиесата няма да стартира изначало. В " Марсиански летописи " на Бредбъри има един епизод, в който роботизираната къща се разсънва за нов ден и прави десетките интервенции, в това число и подготвяне на закуска, за стопаните, които ги няма от епохи. Радиото самò избира кое стихотворение да прочете, то е било обичано на стопанката:
" Ще паднат тихи дъждове и аромат на земя,
и лястовици ще кръжат със трепкащи крила...
И пролетта... когато отново дойде пролетта,
не ще познае, че от нас веч няма ни диря ".
Но към този момент ние към момента сме тук и към момента не сме си допили питието. Слънцето на нашата цивилизация към момента не е паднало зад хоризонта. Ние с вас може и да не доживеем да забележим по какъв начин ще падне, а може да станем очевидци на падението му още на следващия ден. Ще има ли след нас други цивилизации след някакви полагащи се по правилник тъмни епохи? Или пък напряко ще се организира Страшният съд и ще забележим новото небе и новата земя от Апокалипсиса? Кой знае... Страхувам се единствено, че в златистата по здрач никой няма да тръгне да унищожава Картаген. Да не е вманиачен?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ