* Тази статия говори за самоубийства. Молим да се погрижите

...
* Тази статия говори за самоубийства. Молим да се погрижите
Коментари Харесай

Пролетта на нашето нещастие

* Тази публикация приказва за самоубийства. Молим да се погрижите за себе си, в случай че смятате, че тематиката може да ви разстрои. * Имената на цитираните събеседници са изменени, като се изключи тези на експертите.
" Нямаше смисъл да не преставам да пребивавам в тази тъга. Нещастие заран, обед, вечер и нощем. Не можех да дремя, тъй като кошмарите ме застигаха. Най-страшното беше, че бях сама " - 13 години след опита да отнеме живота си Александра Гълъбова за първи път споделя цялата си история. Подтикната е от желанието да помогне на някой различен в сходна обстановка. За да се почувства по-малко самичък, повече свестен и да види, че излаз има. Няколко седмици откакто се събудила в токсикологията, заживяла втори живот. " По някаква причина останах жива и по тази причина станах доктор, с цел да връщам жеста ", споделя Александра. Сега цени живота си, избира себе си и е подготвена да даде взор от вътрешната страна в тематиката за самоубийствата - табу в България, макар че съгласно обява на СЗО от 2021 година 700 000 души годишно умират, лишили живота си сами, което е и четвъртата водеща причина за смъртност при хората сред 15- и 19-годишна възраст.

Според данни на Евростат в България 10 на всеки 100 000 души са лишили живота си през 2019 година, само че броят е понижен двойно от 2000 година насам. Според Национален статистически институт за 2020 година 8.5 на 100 000 души са умряли заради " съзнателно самонараняване ", като 13.8 са мъже, а 3.4 дами.
Защо някой би протегнал ръка на живота си?
Трудно е да го проумеем, изключително откакто по тази тематика рядко се приказва вкъщи или в учебно заведение. В медиите самоубийството постоянно е показано като сензация (последният образец е самоубийството на " Мис Съединени американски щати 2019 " Чесли Крист), а не се употребява като мотив за създаване на по-дълбоко схващане какво се случва с човек, който взима решението да посегне на личния си живот.
Реклама
Д-р Кимон Ганев е психиатър и психотерапевт с дълготраен опит, основател и клиничен шеф на Център за психотерапия, психично и психиатрично консултиране " Динамика ". Според него аргументите, които водят до самоубийство, са разнообразни. " Например в миг на сериозна психологична комплицираност себеразрушителните ни настройки могат да преобладават изцяло ", споделя той. В други случаи сме извънредно неудовлетворени от себе си до степен, в която не виждаме никаква стойност в личното си битие и сме смазани от голям позор.

" Тогава болезнеността на прекарването ни за нас самите може да е толкоз непоносима, че самоубийството да наподобява като разумна стъпка, която да приключи страданието ", изяснява доктор Ганев. Още една причина е, когато не можем да намерим мястото си в света, усещаме се изолирани, незачетени и незначителни: " Другите са нашият пъкъл. " " А когато се усещаме безпомощни, не намираме задоволеност и смисъл в живота си, не сме приети от другите - тогава е евентуално да носим доста огромен яд в себе си. Той може да се насочи на открито или към самите нас, под формата на прочувствено и физическо самонараняване, в това число самоубийство. "

Широкоразпространено е неправилното схващане, че с цел да посегне на живота си, човек наложително страда от психологично разстройство. Националният съюз по психологично здраве на Съединени американски щати (NAMI) оборва този мит, като споделя, че доста хора, диагностицирани с психологично разстройство, нямат мисли за самоубийство. И по същия метод не всички, които протягат ръка на живота си, са повлияни от психологично разстройство. Проблемни връзки, гибелта на непосредствен, загубата на работа и дом, опустошително физическо заболяване, принуждение, проблеми със закона - това са някои от честите мотори на суицидното държание съгласно NAMI.

Относно хората с психологично разстройство проучване на Медицински университет - Плевен, оповестено през август 2021 година в научното списание Frontiers in Psychiatry, проучва данните за самоубийствата на психиатрични пациенти в България през последните 10 години.
Реклама
Проучването открива, че едвам 28% от самоубилите са имали история на психиатрично лекуване, само че от тези хора 60% са потърсили психиатрична помощ в последната година преди самоубийството. Най-обичайните диагнози, засягащи хората, лишили живота си, са разстройства на настроението (44%), най-много меланхолия, следвани от шизофрения (27%), тревожни разстройства (9%) и физиологични болести (8%). Мъжете, които не са в партньорска връзка, при които психологичното разстройство е почнало по-рано в живота, употребявали са опиати и алкохол и са по-ниско образовани, са изключително застрашени.

Тази информация е скъпа и въпреки всичко едвам 77 от 281 изследвани самоубийства са на хора с психиатрично лекуване. Няма публична информация за това през какво са минавали останалите хора, лишили живота си, дали са потърсили помощ от близки или психолог и въобще какво се е случило в живота им, с цел да вземат това извънредно решение.

Преживяванията на създалите опит за самоубийство могат да ни оказват помощ да разберем по-добре.

" Последствията от житейските решения може да се усещат като толкоз тежки, че по-добре да не си жив, в сравнение с да ги понесеш ", споделя Александра. В нейния случай се изразявали в живот под натиска на физическо и психическо принуждение. Като тийнейджърка била по отношение на доста по-възрастен сътрудник, който не ѝ разрешавал да си тръгне, да поддържа връзка с околните си, следял я даже когато отивала до магазина. Александра чувствала избора си като капан - като че ли даже да се освободи физически, не може да се откаже от връзката, тъй като това ще е неуспех.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Телекоми 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Войната в Украйна Реклама
" Бях като в затвор. Изпитвах боязън, беззащитност, позор, че не мога да изляза от тази обстановка, виновност, че съм предала и разочаровала околните си ", споделя Александра. По това време не знаела за спешните центрове за дами, жертви на принуждение, нито по какъв начин да потърси помощ. Освен това нямала достъп до информация и не осъзнавала, че е в меланхолия, че има потребност от професионална помощ и от поддръжката на околните си. " Бях доста затворена в себе си, мислех, че знам какво е най-добре за мен, и не разпознавах депресията. Напълно сама и изтощена да се боря, не намирах смисъл да не преставам да пребивавам, усещах се оскъдна ", споделя тя. Била уверена във крайното си решение и няколко седмици възнамерявала детайлно по какъв начин ще го извърши.

Кристина Христова, спортистка, която в този момент живее здравословно и е построила благополучен живот, преди години е правила три опита за самоубийство . " Винаги съм била доста борбена, душата на компанията, с огромна усмивка и със страхотна самоирония. Затова доста от хората, които ме познават, в никакъв случай не биха си помислили, че мога да посегна на живота си. Но просто изоставих себе си ", споделя тя. От дистанцията на времето повода ѝ се коства нелепа, само че по това време страданието ѝ било толкоз отвратително, че ѝ се желало да изчезне. Подобно на Александра, по-възрастният сътрудник на Кристина я тормозел и следял. Днес двамата са съумели да извървят пътя до другарството през доста работа над себе си, само че по това време той скрил от околните ѝ и изцяло отричал случилото се.

Според Националната тактика за психологично здраве на България връзката сред насилието и психологичното здраве е безспорна . " На него се пада една четвърт от тежестта на психологичните разстройства като меланхолия, тревога, хранителни разстройства, поведенчески проблеми, опити за самоубийство, самонараняване и противозаконна приложимост на опиати ", се споделя в тактиката. Освен това алкохолната корист, която постоянно също способства за насилието, е обвързвана с всеки четвърти случай на самоубийство.
Ако и вие се чувствате на ръба
Ако имате мисли за самоубийство, потърсете помощ по допустимо най-бързия метод! " Кажете на приятелите и фамилията си ", поучава Александра от вероятността на времето. " Понякога може да ти се желае да го скриеш oт тях. Ако е по този начин - професионалната помощ от психолог е най-важното и потребно в този миг ", счита тя. В Центъра за психологично здраве " Проф. Н. Шипковенски " в София има денонощен незабавен кабинет, който предлага психиатрична поддръжка . Центърът разполага и с психолози. Освен това можете да попитате персоналния си доктор за рекомендация към психолог, да потърсите експерт в своя регион и онлайн или да се възползвате от безплатните онлайн услуги на платформата за психотерапевтична помощ и прочувствена поддръжка в изискванията на ковид-19 Kabinet.bg .
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Реклама
" Aко настоящето ми Аз можеше да се обърне към тогавашното, бих си споделила, че няма нищо на света, което да наложи да лишава живота си ", споделя Кристина. Седмици след единия опит да отнеме живота си преживявала паник офанзиви по същото време от деня и съпоставя разликата сред метода, по който се усеща и живее сега, и годините, в които е направила опитите си за самоубийство, респективно с Еверест и Марианската котловина. Сега усеща, че се е справила прелестно, и споделя, че е имала потребност се погрижи същински за себе си.

" Трябваше да се хвана за нещо, което да ме измъкне, като избавителен буй, за който да се закрепя, до момента в който морето утихне. " Намерила план, в който да влага, почнала да пътува, напълно сменила токсичната си среда, почнала да се показва и да канализира силата си в танци, погрижила се за себе си посредством терапия. И от сегашната си вероятност счита, че една от най-важните ограничения е психотерапевтичната помощ.

А опитът на Александра демонстрира, че " в този миг можеш да виждаш обстановката доста изкривена и непостижимо тежка. Помага да поговориш с някого - когато изкажеш казуса си, той някак става по-малък . Може и да откриеш, че индивидът против теб е минал през нещо сходно и изцяло те схваща. Или най-малко да не си толкоз самичък и беззащитен ", поучава тя. Разбира се, значимо е да изберем деликатно и с кого споделяме.
Как да помогнем на човек в риск?
Д-р Ганев отбелязва, че когато човек прави опит за самоубийство, е подбуден от непоносими и неизразими прекарвания. " Суицидният жест е краен или финален опит да се изрази неизразимото. Това е и една от главните опори на опцията да се помогне на човек, застанал на границата да постави завършек на живота си. Да се приказва, като тук говорене значи най-вече да се слуша. Да се назове страданието. " Естествено е в подобен миг хората да изпитват боязън, че в случай че приказват с близкия си непосредствено, това ще го подтикне към суицидни дейности. В реалност съгласно доктор Ганев това, което тласка към самоубийство, е да не отразим страданието на индивида пред себе си. Тогава то става още по-непоносимо. Ако не пренебрегваме тежката действителност, другата прекаленост е незабавно да се впуснем в обезсърчаване, предложение на решения и окуражаване. " Такова говорене се пробва да затвори една част от вероятния диалог - за сложното, мъчителното, отчаянието, страховитата горест, безогледния яд ", споделя Ганев.

Затова да помогнем същински значи да дадем пространство на близкия си да показа, без да го осъждаме, притискаме, да изпадаме в суматоха или да отхвърляме прекарването му .

Кристина споделя, че и трите пъти хората, които избавили живота ѝ, се погрижили за тялото, само че не и за душeвността. " Нямах потребност да ми дават препоръки и да ми споделят, че всичко ще се оправи, а да ме изведат от средата ми и да ми оказват помощ да потърся помощ " , споделя тя. Хората, на които е разказала за случилото се, по този начин и не осъзнали сериозността на казуса. Усещането ѝ е, че я осъждат за това, което е направила, без да си дават сметка за аргументите, като подценяват страданието. Най-неуместното държание съгласно Кристина е да питаме по какъв начин тъкмо се е случил опитът. Много по-важни въпроси са " Какво ти оказа помощ " и " Какво правиш, с цел да не стигнеш още веднъж до такава степен ".

След като Александра се събудила в болничното заведение, дни наред не била на себе си и в този момент не помни съвсем нищо от този интервал. Знае, че психолог или психиатър е пристигнал да приказва с нея, само че ѝ се желае това да се беше случило, когато е била в цялостно схващане. Недоумява и за какво по-късно не е имало следене на случая ѝ. В този миг е имала потребност от поддръжка, само че прави оценка какъв брой внимателен е подобен диалог. " Голяма неточност е подобен диалог да бъде поучителен, с реплики от сорта на " О, я не мисли за нелепости! ". Важното е да уважим възприятията на другия и да го подкрепим. " В същото време счита, че не би трябвало да сме прекомерно настоятелни и да задаваме доста въпроси, тъй като това може да накара близкия ни да се отдръпне още повече.

Една от формалните рекомендации, когато се съмняваме, че някой може да направи опит за самоубийство, е да се обадим на незабавния телефонен номер 112. Но, наподобява, оттова могат да дават помощ единствено в случай че някой се самоубива тъкмо в този миг. На въпрос по какъв начин да приказваме с човек, който споделя за суицидни мисли, къде да потърсим помощ и екип от какви експерти ще изпратят при сигнал, диспечер на 112 дава отговор с вик: " Ако имате сигнал за тази, дето ще се самоубива, подавайте го, в случай че не - има интернет! " Другият номер, който интернет търсачката демонстрира, е " Телефонът на доверието ", който не действа. Така че отговорността да приказваме деликатно с близкия си в риск, да му дадем пространство да показа и да потърсим психическа помощ остава самостоятелна.
Какво се случва със фамилията?
В България, както в доста други страни, наподобява, срамът и стигмата надвиват. Кристина е забелязала, че доста хора се срамят да приказват за самоубийствата или се молят сходно нещо да не застигне фамилията им, като че ли е естествено злополучие.

Според Националния център по публично здраве и разбори една от трите водещи аргументи за гибел измежду хората на възраст 15 - 35 години е самоубийството, като всяко визира директно най-малко шестима души. " Семейството на човек, осъществил самоубийство, понася обилни психични, обществени и стопански контузии ", споделят от отдел " Психично здраве " на центъра.

Александър Андонов неотдавна научил, че негов прочут лишил живота си преди две години, без никой от приятелите му да разбере, частично тъй като фамилията скрило случилото се. " Виждам огромна самотност в това да си заминеш и по този начин да си устроил света към себе си, че две години на никой да не му се стори извънредно съмнително, че не отговаряш на известия, не вдигаш телефона, не участваш в живота на хората, които си познавал ", споделя Александър. В последните месеци няколко души от необятното му обграждане, все мъже, лишили живота си. " Изненада ме, че разбрахме за тях съвсем заедно, в къс интервал от време през есента. Все отново това би трябвало да е изключение, а не постоянна вест ", споделя Александър. Неговото пояснение е в. Статистиката също демонстрира, че мъжете са по-склонни да протягат ръка на живота си. " Получава се абсурд, при който мъжът може да пее, играе, рисува или написа за болката, само че не и да я изкаже в диалог. " Всичко това отключило измежду приятелите му по-свободни диалози за самоубийството.

През 2000 година на български е оповестено управлението " Как да образуваме група от лица, претърпели самоубийството на непосредствен човек " към СЗО. " Културалните, религиозните и обществените табута могат да създадат това прекарване още по-трудно. Шок и обезверение нормално са първите реакции на новината ", се споделя в наръчника. Нещо, което оказва помощ е околните на умрелия да си дават взаимна поддръжка, основана на разбирането, че всеки претърпява загубата по друг метод и за друго време . Членовете на фамилията могат да скриват страстите си едни от други в желанието си да предпазят, по тази причина подкрепящите другари са значим запас. Задачата им е да дадат опция на индивида, изгубил своя непосредствен, да приказва свободно за страстите си и да ги показва.
Преди да се стигне до съдбовен край
Според Кимон Ганев ключът е в " говоренето, в което се стои със страданието, с цел да може преди всичко то да бъде озвучено, да заеме място в междуличностното другарство, да бъде най-малко ненапълно разбрано ". Оценява, че такова говорене е тежко и мъчно, изключително когато културата е ориентирана напълно към триумфа и идеализираните показа за това какви би трябвало да бъдем. " Идеята, че би трябвало да бъдеш мощен, че слабостта е неприемлива. Такава среда, такова развъждане, такова другарство прави нещата по-блокирани и безизходни. В този смисъл може да се каже, че основаването на просвета на вероятното разграничение и на допустимата уязвимост е предварителна защита на самоубийствата ", споделя той.

Освен това поучава да се грижим изцяло за себе си, да поддържаме връзка пълноценно с другите, да разчитаме на взаимната си съпричастност и да построяваме схващане за себе си. Включително грижата за физическото здраве, да се вглеждаме в себе си и да изслушваме другите, без да даваме оценки или препоръки.

Александра е забелязала какъв брой ѝ е помогнало да се учи да живее със себе си без непрекъснатата потребност да бъде с някого или да прави нещо . " През целия живот ни учат по какъв начин човек би трябвало да има другари, сътрудник, деца, само че рядко се приказва за това по какъв начин да опознаваме себе си и да се усещаме удобно със себе си ", счита тя. Опитът на Кристина води към същото. Сега за нея е значимо да признава пред себе си и другите по какъв начин в действителност се усеща и да споделя " Не ". " Ако таиш страстите в себе си, те се трансформират в къртица, която дълбае тунели в теб , на фона на фасада, която може да наподобява добре ", споделя Кристина.

Друга книга на СЗО, също налична на български онлайн, е озаглавена " Профилактика на самоубийствата. Методичен материал за учители и различен учебен личен състав ". Самоубийствата са една от водещите аргументи за смъртност при младежите и предварителната защита е един от най-важните детайли. От организацията предлагат учителите и учебният личен състав да извърнат внимание първо на своето психологично здраве. Иначе мъчно биха могли да поддържат връзка качествено с учениците и да виждат, когато някое дете е в риск. Съветват също да се работи за позитивната самокритика на учениците. Ключово е те да получават поддръжка, да имат схващане за психологичното здраве и грижата за себе си, да знаят къде и по какъв начин да търсят помощ. " Децата и юношите не би трябвало да бъдат непрекъснато под напън да правят повече и да се показват по-добре " , споделят специалистите на СЗО. Добавят, че не е задоволително за едно дете да му се споделя, че е обичано - то би трябвало да се усеща обичано, а сред двете има огромна разлика. Както и " децата би трябвало да бъдат освен одобрявани, само че и ценени такива, каквито са ". Колко постоянно българските деца усещат такова отношение в учебно заведение или у дома?
С какво оказва помощ страната?
Според Александра за самоубийствата на процедура не се приказва, макар че психологичното здраве се трансформира във все по-популярна социална тематика.

В отчет, озаглавен " Национална тактика за психологично здраве на жителите на Република България 2021 - 2030 година " се отбелязва: " Продължава да съществува настройката да се омаловажават изнесените данни за самоубийствата и за качеството на психичноздравното обслужване. "

Според доцент доктор Христо Хинков, шеф на Центъра за публично здраве и разбори, България е взела участие в програмата на СЗО SUPRE за понижаване броя на самоубийствата, с стратегия през 2000 - 2006 година, когато са отпечатани и преведени управления за суицидопревенция. " След 2006 година, макар създадена и препоръчана нова стратегия за шестгодишен интервал, на процедура няма действия, които да са финансирани от Министерство на здравеопазването. Тези действия са осъществявани напълно на доброволчески принцип ", споделя Хинков. През 2013 година в незабавен порядък е призната стратегия за предварителна защита на самоубийствата поради поредност самозапалвания. " Но действителни действия по нея започнаха едвам при започване на 2015 година и това беше допустимо с финансиране (810 000 евро - бел. ред.) по Норвежкия финансов механизъм (НФС) ", прибавя Хинков. Някои от главните действия на програмата са били образования на експерти и възстановяване на събирането на информация за самоубийствата в България. От 2017 година съществува онлайн осведомителна система, която би трябвало да разреши по-подробни разбори на тематиката у нас през идващите години.

В случай че изгодите от административната активност не са достигнали до вас и околните ви, експертите и хората, претърпели опит за самоубийство, предлагат персонална консултация с психолог. Според Кимон Ганев това е от изгода за всички наранени, защото може да разшири вероятностите за събитията и решенията.

А преди този момент съгласно него " имаме отговорност пред себе си и пред околните си какви полезности ни движат и какви настройки построяваме. Нагласи на внимание към себе си и близките, вдишване на отговорност, дарба да понасяме фрустрация, да бъдем в контакт с целия диапазон на прекарванията си, да сме свързани достоверно с другите ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Тема
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР