Артьом Пономаревски: От шока през страданието до решението "да унищожим тези окупатори"
Тази седмица в Латвия се роди самодейността за осведомителна акция, ориентирана към хората в Русия, които живеят в изискванията на разрастваща се цензура. Идеята е живеещите в чужбина руснаци да осведомят през обществените медии родственици и другари за войната в Украйна , откакто закон запуши устата и на дребното останали самостоятелни съветски медии.
В прилежаща Литва един украински публицист прави това, което може най-добре - написа публикации за англоезични медии, с цел да споделя за войната, за синдрома на сирените , за шока при първия ракетен удар и за това, по какъв начин украинците се трансформират с всеки минал ден от войната. Неговото име е Артьом Пономаревски. В изявление за предаването " Събота 150 " той показа:
" В първите дни на войната всички бяха в потрес. Мнозина имаха този синдром на сирената - чули един път сирените за въздушна паника, след това тя непрестанно звучи в главата им, даже и да не вие сега. Беше цялостен безпорядък. Пътищата бяха разрушени, не знаеха от кое място да си набират вода, не знаеха по какъв начин да живеят без ток. В идващите дни хората станаха доста проведени, започнаха да си оказват помощ, появиха се доброволци, само че към момента имаше доста страдалчество . В Суми, да вземем за пример, в североизточната част на Украйна, нарекоха протичащото се " нещастието на века ". Милиони останаха без храна, без вода, без филантропична помощ. Все още цареше суматоха. А в този момент, в последните дни, хората не изпитват горест или съмнение, нито пък обезсърчение. Хората са спокойни и мислят единствено за едно - би трябвало да унищожим тези окупатори и всеки би трябвало да направи каквото може на място, всеки би трябвало да работи търпеливо, без непотребна страст - просто за победа. За успеха на Украйна - нямаме различен избор, няма ход обратно ".
Семейството Ви къде е в Украйна?
Родителите ми живеят в Чернигив, в северната част. В контакт сме всеки ден.
В Чернигив има сражения и въздушни удари? Какво Ви описват?
Да, непрекъснато има въздушни удари, детонации, артилерийски обстрел, ракети.... Всички военни обекти в града са изумени. Слава Богу, къщата на родителите ми и кварталът, в който живеят не са разрушени. Но малко по на север, където са многоетажните блокове, всичко е изцяло смазано от артилерията, блоковете там са съпоставени със земята.
Защо не дойдат при Вас във Вилнюс?
Всеки ден се пробвам да ги убедя да бягат, в случай че не при мен, то най-малко в централна Украйна или пък в южната част на региона - там живее баба ми и е малко по-спокойно. Но отхвърлят - споделят, че са здрави хора, нямат дребни деца като майките, които бягат, и че могат да оказват помощ на по-възрастните хора - да им носят вода, храна. Може би при доста славянски фамилии е по този начин - като кажа на татко ми, че е рационално да изоставен - той дава отговор: " Никога няма да си оставя къщата, в никакъв случай няма да напусна родното си място ".
Какво си казвате, когато се чувате по телефона всеки ден?
Питам ги къде са детонациите, дали къщата ни не е ударена, чуват ли гърмежи наоколо. Имат ли отопление, ток. От време на време нямат ток и парно, стопират водата. Преди няколко дни видях в една от групите във фейсбук, че във Вилнюс се събира филантропична помощ и че беше последният ден, в който колата очакваше да събере помощи и да отпътува за Чернигив, там където живеят родителите ми. Много бързо хукнах към близкия супермаркет, започнах да закупувам каквото ми попадна пред очите - храна, тоалетна хартия, каквото видя по рафтовете. И тичах към колата, с цел да изпратя, каквото мога.
Сами ли се чувствате украинците в тази борба?
И да, и не, тъй като доста хора са признателни за филантропичната помощ и за оръжията, които някои страни дават на Украйна, без които би било невероятно да устоим. Много хора мислят, изключително тези, които имат родственици в армията, че европейците и американците не схващат, че това не е война просто сред две страни, че това не е местен спор. Това е война сред буквата Зет, новата свастика, новата фракция, която желае: " Един водач, един народ, една страна ". Това е същото, както по времето на Втората международна война - удрят лечебни заведения, детски градини, учебни заведения и даже не изпитват страдание. Нищо не изпитват. Няма защита, която може да защищити цялата страна от всички ракети. Затова във военно отношение се усещаме сами в тази война сред демокрацията и Четвъртия райх, нацисткия режим, Руската нацистка федерация.
Украйна и Русия имат доста комплицирани исторически връзки. Към кого е ориентиран гневът на украинците - към Владимир Путин и съветските ръководещи или към целия съветски народ?
Ако в предишното сме имали проруски политици и проруски настроени сънародници, които желаеха да бъдем по-умерени, да създадем компромис с Крим, в този момент те са едвам 1% от популацията и множеството са маргинализирани. Не единствено Путин и хората към него бомбардират нашите градове, бойците бомбардират даже и когато елементарни цивилни с голи ръце се изправят против военните колони, блокират пътищата, лягат на улицата, с цел да спрат съветските войски. Руснаците не вършат нищо. Да протестираш с един афиш, на който написа - " Не на войната! " не ни оказва помощ. Това не е задоволително! Русия има 140 милиона души население и те не могат да смъкват от власт този нов Хитлер. Стига! Какво става тук - това нация ли е или какво! Според последните изследвания 68% - може да не съм доста прецизен с %, само че почти толкоз поддържат нашествието на Русия против Украйна. За какво приказваме?! Интернет не е спрян - толкоз ли е мъчно да провериш информацията, да видиш в какво са превърнати градовете ни, цели села към този момент не съществуват след ракетните удари. Не разбирам това държание и доста хора няма да го схванат. В Русия живеят разнообразни етноси и народи. Тези етнически групи биха могли да споделят със света своята просвета и еднаквост. Но не им е разрешено да приказват езика си, не им е разрешено да живеят културата си, да имат глас на международната сцена. Имаме единствено един московски етнос, който се смята за най-хубавият на света и би трябвало да ръководи света. Ако мислете, че всичко това ще спре в Украйна - не, няма да спре! Искам да се обърна към българския народ, изключително към евроскептиците. Видяхте ли, какво стана? Как макар православната ви религия, кирилицата и славянските ви корени можехте вие да бъдете ударени от Русия? Ако не бяхте избрали европейския път, щяхте вие да сте под шапката на тази идеология - един водач, един народ, една страна.
В прилежаща Литва един украински публицист прави това, което може най-добре - написа публикации за англоезични медии, с цел да споделя за войната, за синдрома на сирените , за шока при първия ракетен удар и за това, по какъв начин украинците се трансформират с всеки минал ден от войната. Неговото име е Артьом Пономаревски. В изявление за предаването " Събота 150 " той показа:
" В първите дни на войната всички бяха в потрес. Мнозина имаха този синдром на сирената - чули един път сирените за въздушна паника, след това тя непрестанно звучи в главата им, даже и да не вие сега. Беше цялостен безпорядък. Пътищата бяха разрушени, не знаеха от кое място да си набират вода, не знаеха по какъв начин да живеят без ток. В идващите дни хората станаха доста проведени, започнаха да си оказват помощ, появиха се доброволци, само че към момента имаше доста страдалчество . В Суми, да вземем за пример, в североизточната част на Украйна, нарекоха протичащото се " нещастието на века ". Милиони останаха без храна, без вода, без филантропична помощ. Все още цареше суматоха. А в този момент, в последните дни, хората не изпитват горест или съмнение, нито пък обезсърчение. Хората са спокойни и мислят единствено за едно - би трябвало да унищожим тези окупатори и всеки би трябвало да направи каквото може на място, всеки би трябвало да работи търпеливо, без непотребна страст - просто за победа. За успеха на Украйна - нямаме различен избор, няма ход обратно ".
Семейството Ви къде е в Украйна?
Родителите ми живеят в Чернигив, в северната част. В контакт сме всеки ден.
В Чернигив има сражения и въздушни удари? Какво Ви описват?
Да, непрекъснато има въздушни удари, детонации, артилерийски обстрел, ракети.... Всички военни обекти в града са изумени. Слава Богу, къщата на родителите ми и кварталът, в който живеят не са разрушени. Но малко по на север, където са многоетажните блокове, всичко е изцяло смазано от артилерията, блоковете там са съпоставени със земята.
Защо не дойдат при Вас във Вилнюс?
Всеки ден се пробвам да ги убедя да бягат, в случай че не при мен, то най-малко в централна Украйна или пък в южната част на региона - там живее баба ми и е малко по-спокойно. Но отхвърлят - споделят, че са здрави хора, нямат дребни деца като майките, които бягат, и че могат да оказват помощ на по-възрастните хора - да им носят вода, храна. Може би при доста славянски фамилии е по този начин - като кажа на татко ми, че е рационално да изоставен - той дава отговор: " Никога няма да си оставя къщата, в никакъв случай няма да напусна родното си място ".
Какво си казвате, когато се чувате по телефона всеки ден?
Питам ги къде са детонациите, дали къщата ни не е ударена, чуват ли гърмежи наоколо. Имат ли отопление, ток. От време на време нямат ток и парно, стопират водата. Преди няколко дни видях в една от групите във фейсбук, че във Вилнюс се събира филантропична помощ и че беше последният ден, в който колата очакваше да събере помощи и да отпътува за Чернигив, там където живеят родителите ми. Много бързо хукнах към близкия супермаркет, започнах да закупувам каквото ми попадна пред очите - храна, тоалетна хартия, каквото видя по рафтовете. И тичах към колата, с цел да изпратя, каквото мога.
Сами ли се чувствате украинците в тази борба?
И да, и не, тъй като доста хора са признателни за филантропичната помощ и за оръжията, които някои страни дават на Украйна, без които би било невероятно да устоим. Много хора мислят, изключително тези, които имат родственици в армията, че европейците и американците не схващат, че това не е война просто сред две страни, че това не е местен спор. Това е война сред буквата Зет, новата свастика, новата фракция, която желае: " Един водач, един народ, една страна ". Това е същото, както по времето на Втората международна война - удрят лечебни заведения, детски градини, учебни заведения и даже не изпитват страдание. Нищо не изпитват. Няма защита, която може да защищити цялата страна от всички ракети. Затова във военно отношение се усещаме сами в тази война сред демокрацията и Четвъртия райх, нацисткия режим, Руската нацистка федерация.
Украйна и Русия имат доста комплицирани исторически връзки. Към кого е ориентиран гневът на украинците - към Владимир Путин и съветските ръководещи или към целия съветски народ?
Ако в предишното сме имали проруски политици и проруски настроени сънародници, които желаеха да бъдем по-умерени, да създадем компромис с Крим, в този момент те са едвам 1% от популацията и множеството са маргинализирани. Не единствено Путин и хората към него бомбардират нашите градове, бойците бомбардират даже и когато елементарни цивилни с голи ръце се изправят против военните колони, блокират пътищата, лягат на улицата, с цел да спрат съветските войски. Руснаците не вършат нищо. Да протестираш с един афиш, на който написа - " Не на войната! " не ни оказва помощ. Това не е задоволително! Русия има 140 милиона души население и те не могат да смъкват от власт този нов Хитлер. Стига! Какво става тук - това нация ли е или какво! Според последните изследвания 68% - може да не съм доста прецизен с %, само че почти толкоз поддържат нашествието на Русия против Украйна. За какво приказваме?! Интернет не е спрян - толкоз ли е мъчно да провериш информацията, да видиш в какво са превърнати градовете ни, цели села към този момент не съществуват след ракетните удари. Не разбирам това държание и доста хора няма да го схванат. В Русия живеят разнообразни етноси и народи. Тези етнически групи биха могли да споделят със света своята просвета и еднаквост. Но не им е разрешено да приказват езика си, не им е разрешено да живеят културата си, да имат глас на международната сцена. Имаме единствено един московски етнос, който се смята за най-хубавият на света и би трябвало да ръководи света. Ако мислете, че всичко това ще спре в Украйна - не, няма да спре! Искам да се обърна към българския народ, изключително към евроскептиците. Видяхте ли, какво стана? Как макар православната ви религия, кирилицата и славянските ви корени можехте вие да бъдете ударени от Русия? Ако не бяхте избрали европейския път, щяхте вие да сте под шапката на тази идеология - един водач, един народ, една страна.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ