Андреа Каре: Райна Кабаиванска ми даде толкова много!
Тази седмица чакаме в Родината да дойде българската оперна дива Райна Кабаиванска. На 3-и юни тя ще показа на сцената на зала „ България “ дружно със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров трима от възпитаниците на Школата Кабаиванска. В концерта „ Тенорите на Райна Кабаиванска “ ще пеят италинският тенор Андреа Каре, корейският тенор Давиде Риу и тенорът от Венецуела Рейналдо Дроз. В навечерието на огромното музикално събитие предаването за музикално-сценични изкуства „ Каста дива “ показва Андреа Каре, който към този момент реализира стремителна оперна кариера.
През последните 10 година Вие постигнахте извънредно доста! Но на първо време бих Ви помолила да се върнем към първите уроци с маестра Райна Кабаиванска и по-късно с Лучано Павароти.
„ Райна ми даде толкоз доста! Тя беше в действителност великодушна към мен още през цялото време, когато през 2005 година я срещнах на интернационалния конкурс за млади оперни артисти в Сполето. Тя беше ръководител на журито и аз бързо разбрах, че ще има значимо значение в живота и в кариерата ми. Защото тя незабавно ми уточни всички неточности, които върша, и какъв брой доста би трябвало да работя, в случай че желая да реализира несъмнено равнище като оперен артист. След това ми предложи да ме води, да работи с мен и беше изумително, че направи всичко това безплатно – нещо, което доста малко хора вършат! Тя знаеше, че произлизам от непретенциозно семейство и за мен е мъчно да заплащам уроци, да пътувам, да отсядам в хотели. Тя ми даде стипендии, провежда прослушвания и благоприятни условия да концертирам. Това, което направи за мен, тя прави и за всички останали възпитаници! Но без нея аз нямаше да стартира своята кариера!
Две години откакто бях почнал образованието си при Райна Кабаиванска и тя усъвършенстваше вокалната ми техника, един ден ми сподели: „ Винаги ще те повеждам, само че желая тенор да ти даде някои препоръки. Тя беседва с Лучано Павароти и съумя да провежда прослушване за мен през декември 2006 година Това беше магически миг! Но си припомням и нещо занимателно: Аз бях в действителност некомпетентен и не разбирах всичко, което би трябвало да направя, изправяйки се пред подобен популярен актьор! Райна пристигна да ме посрещне на гарата в Модена с едно такси и купи голям букет рози, който аз да поднеса на Павароти. Тя беше планувала, че може би няма да съм подготвил това и се беше погрижила! След това отидохме в къщата на Павароти, тя седна на пианото и ми акомпанираше ариите. Никога няма да не помни този миг! Аз бях в една стая с най-големите оперни звезди на тази ера!
Започнах да изучавам, да получавам препоръки и от двамата. Реших да се съсредоточвам единствено върху работата с тях, отказвайки всички дребни концерти. Не беше елементарно, тъй като когато произхождаш от оскъдно семейство, всяка опция да работиш и да печелиш пари те притегля! Но разбирах, че ми е даден късмет да получа нещо доста по-голямо и скъпо за цялата ми кариера!
Райна Кабаиванска ми даде доста във връзка с вярното дишане и легатото, което е основата на оперното пеене за всеки глас. А по-късно с Павароти развих доста пасажната техника, което е доста значимо за тенорите. Райна знаеше и таман по тази причина ме заведе при него. Казваше ми: „ Вярвам единствено на Лучано! Затова желая да учиш с него! “ От януари до юни 2007 работех с Павароти всеки следобяд и с Райна 2-3 пъти седмично. “
Наскоро Вие дебютирахте в Парма. Пяхте ролята на Каварадоси в операта „ Тоска “ от Пучини. Творба, в която Райна Кабаиванска прави една от коронните си функции! Как работихте с нея по тази опера?
„ Разбира се, започнахме да работим първо арията „ Е lucevan le stelle “ и по-късно първия дует. Удивителното е, че на един от първите концерти, които Райна Кабаиванска провежда за мен в Модена, ми предложи да изпеем дружно дуета. Тя организираше концерти за своите възпитаници и от време на време подаряваше щастливи мигове на публиката, като изпълняваше по нещо дружно с нас. Така че аз имах изключителната чест да пея дуета дружно с именитата Тоска! След това разработихме цялата партия на Каварадоси и аз реализирах моя дебют в нея през 2013 година в Щутгарт. “
Вече сте осъществили сполучливи дебюти в някои от най-престижните оперни театри по света. Кои бяха най-трудните, най-големите провокации?
Всеки дебют ми носи стрес, несъмнено, само че и огромно благополучие, тъй като е доста хубава всяка среща с нов спектакъл, с нова роля! Последните години бяха доста натоварени, с дебюти в разнороден репертоар. Може би множеството хора допускат, че пея най-вече Верди и Пучини. Но аз също извършвам Яначек, Ернест Рейе – един незнаен за необятната аудитория френски композитор от края на 18 век. В Женевската опера пях в една забележителна негова творба със заглавие „ Сигурт “, която припомня „ Зигфрид “ на Вагнер, само че на френски език. Пях в „ Медея “ на Керубини, която също не се слага постоянно. Обичам да провокирам самичък себе си с нов репертоар – опери, само че не са измежду най-известните и най-често изпълняваните, изключително от италиански артисти. Това е нещо забавно, което ти дава опция да се развиваш като актьор! “
Какви постановки предпочитате – типичен или модерни?
„ Зависи! Ако би трябвало да отговоря незабавно, бих споделил „ типичен “, само че също по този начин съм пял в удивителни съвременни постановки, които доста са ми харесвали! Не ми харесва, когато режисурата не е добре изведена! Например когато постановката е класическа, само че без страсти и без надълбоко нахлуване в характерите на героите, макар че сме в верните костюми и в вярната ера. Така че се случва да пея в типичен постановки, които въобще не одобрявам, тъй като са равни и скучни или тъй като са цялостни с неточности и клишета. Например да изпееш една фраза, обръщайки се към публиката. Нещо, което наподобява безсмислено в днешно време. Ние би трябвало непрестанно да се развиваме като артисти. Голямото предизвикателство е, че доста от спектаклите се снимат и излъчват по целия свят. Така че би трябвало да играем и като кино артисти. Когато играеш за публиката в театъра, всяко придвижване и гримаса би трябвало да бъдат доста пресилени и мудни. Но когато камерата те следи от близко това наподобява смешно и безумно. Сложно е! Затова от една страна считам, че е ужасно, че има такива директни предавания! Защото преди 20 година би било невероятно да видиш театър на Метрополитън да вземем за пример, в случай че нямаш пари да пътуваш до такава степен. Но в това време това пречи на оперния бизнес. Не е елементарно! “
Наскоро пяхте в „ Кармен “ на Бари Коски в Ковънт Гардън – един много друг, провокативен театър? Какво бихте споделили за него?
„ Харесах някои от концепциите, само че не и метода на работа по тази продукция. Аз нямах опция да развия облика под управлението на Бари Коски, да работя непосредствено с него, тъй като той беше ангажиран с други неща, изявленията и пътувания и остави огромна част от работата на своя помощник. Това е разбираемо, тъй като това не беше нова продукция, а показана към този момент във Франкфурт. И аз съм сигурен, че той е работил доста във Франкфурт! Но бих бил доста признателен, в случай че имах опцията да работя с него, тъй като високо го оценявам като създател с огромни, истински хрумвания. „ Кармен ” на Бари Коски е нещо ново, което не е създавано до момента и по тази причина беше доста забавно. Никой различен режисьор даже не е опитвал толкоз новаторска идея за Кармен. Но съгласно мен тя лишава от драматизма на творбата. Това е занимателен театър, динамичен, само че в последна сметка публиката се смее от самото начало. А операта Кармен не е замислена по този начин, съгласно мен. Тя е основана като покруса и финалът би трябвало да носи катарзис. Това ни кара да съпреживяваме. Разбира се, седейки в залата, ние осъждаме този мъж – Дон Хосе, който убива Кармен. Но в това време усещаме, че това би могло да се случи с всеки един от нас. Всеки естествен човек може да изгуби надзор и да извърши нещо доста неприятно в избран миг в избрана конюнктура. Аз обичам да виждам нещастия и да пострадвам с героя или да съчувствам на различен воин. Също по този начин обичам да се дръзвам на комедиите на Росини да вземем за пример. Така че Кармен на Бари Коски беше забавна, само че друга от моите разбирания! “
Кои бяха най-вълнуващите креативен срещи на сцената! Пели сте с огромната българска оперна звезда Соня Йончева...
„ Да, имах страхотния късмет да пея с нея, само че единствено в концертно осъществяване – на операта „ Ирис ” от Маскани. Тя е изключителна, тя е доста огромна певица и доста добър човек. Също по този начин и нейният брачен партньор Доминго Хиндоян е огромен диригент. Нямам самообладание да получа опцията да пея дружно със Соня Йончева в цялостен театър, тъй като тя е освен доста добра певица, само че и огромна актриса, доста пламенна! “
Имате планувани задължения до 2022 година Какви нови провокации Ви предстоят?
„ Предстои ми дебют в Манон Леско, в Селска чест, на нови подиуми като Франкфуртската опера, Операта в Лозана и Метрополитън. Следващата зима ще бъде дебютът ми във Виенската Щатсопер. Очаквам го с неспокойствие! Наистина имам планувани задължения задълго напред, само че обичам да пребивавам в сегашното, а не да мисля надалече. Хубаво е да радваме на сегашния миг! Концентрирам се върху това, което ми следва в този момент, а не през 2022 година! “
Кое е най-голямото предизвикателство пред младия артист през днешния ден? Да не бърза с репертоара ли?
„ Да. Много е комплицирано, тъй като това зависи от гласа. И в това отношение Райна Кабаиванска доста ми оказа помощ, тъй като откри, че аз имам характерен глас сред баритон и тенор. Бях на 26, когато дебютирах в Норма и в Кармен. Много хора ми споделяха: „ Не, ти би трябвало да започнеш с Моцарт! ” На доктрина – да, само че в случай че бях почнал с Моцарт, това нямаше да се отрази добре на моя глас. Грешката, която виждам в днешно време е, че всеки се пробва да изпее всичко. Докато в предишното артистите са се специализирали в избран репертоар. Случвало се е артист да натрупа богат репертоар, само че единствено в случай че изчака подобаващия за това миг. Прекрасен образец за това е американския тенор Грегъри Кунде. Той е почнал с Росини, а през днешния ден стига до Отело, Норма, Аида, трагичен репертоар. Успял е да изчака гласът да придобие друга багра, различен размер. Така че това, което аз би трябвало да направя, е да не прибързвам с доста трагичния репертоар. Много пъти са ми предложили Отело и аз съм отказвал. Защото считам, че преди този момент би трябвало да направя други функции, с цел да стигна до Отело. Както и до Манон Леско, в която ми следва дебют през 2022 година “
За какво мечтаете през днешния ден?
„ Бих желал да реализира баланс сред кариерата и персоналния живот. Защото в днешно време работата в действителност е доста тежка. Трябва да бъдеш на всички места от самото начало. Също по този начин би трябвало да отделяш време за обществените медии, в които би трябвало да бъдеш показан с изявленията и с постове. Това лишава от времето за учене, както и от персоналното време. Да, аз бих желал да се развъртвам в кариерата си и да спечелвам нова аудитория, само че в това време да имам естествен живот, доколкото е допустимо, и време за отмора. Спомням си, Павароти ми споделяше: „ Много по-трудно да имаш дълга кариера през днешния ден, в сравнение с по мое време! Когато аз започвах кариерата си, можехме да си изберем да пътуваме до Америка с транспортен съд. Така имаш един месец да си почиваш на кораба, до момента в който пристигнеш! ” Можеш да си почиваш, можеш и да учиш. А в този момент един ден си на едно място, на идващия ден пристигаш със самолета на друго място и би трябвало да пееш незабавно, преди още да си преодолял часовата разлика или температурната разлика. Не е елементарно да запазиш физическото и психическото си здраве! “
През последните 10 година Вие постигнахте извънредно доста! Но на първо време бих Ви помолила да се върнем към първите уроци с маестра Райна Кабаиванска и по-късно с Лучано Павароти.
„ Райна ми даде толкоз доста! Тя беше в действителност великодушна към мен още през цялото време, когато през 2005 година я срещнах на интернационалния конкурс за млади оперни артисти в Сполето. Тя беше ръководител на журито и аз бързо разбрах, че ще има значимо значение в живота и в кариерата ми. Защото тя незабавно ми уточни всички неточности, които върша, и какъв брой доста би трябвало да работя, в случай че желая да реализира несъмнено равнище като оперен артист. След това ми предложи да ме води, да работи с мен и беше изумително, че направи всичко това безплатно – нещо, което доста малко хора вършат! Тя знаеше, че произлизам от непретенциозно семейство и за мен е мъчно да заплащам уроци, да пътувам, да отсядам в хотели. Тя ми даде стипендии, провежда прослушвания и благоприятни условия да концертирам. Това, което направи за мен, тя прави и за всички останали възпитаници! Но без нея аз нямаше да стартира своята кариера! Две години откакто бях почнал образованието си при Райна Кабаиванска и тя усъвършенстваше вокалната ми техника, един ден ми сподели: „ Винаги ще те повеждам, само че желая тенор да ти даде някои препоръки. Тя беседва с Лучано Павароти и съумя да провежда прослушване за мен през декември 2006 година Това беше магически миг! Но си припомням и нещо занимателно: Аз бях в действителност некомпетентен и не разбирах всичко, което би трябвало да направя, изправяйки се пред подобен популярен актьор! Райна пристигна да ме посрещне на гарата в Модена с едно такси и купи голям букет рози, който аз да поднеса на Павароти. Тя беше планувала, че може би няма да съм подготвил това и се беше погрижила! След това отидохме в къщата на Павароти, тя седна на пианото и ми акомпанираше ариите. Никога няма да не помни този миг! Аз бях в една стая с най-големите оперни звезди на тази ера!
Започнах да изучавам, да получавам препоръки и от двамата. Реших да се съсредоточвам единствено върху работата с тях, отказвайки всички дребни концерти. Не беше елементарно, тъй като когато произхождаш от оскъдно семейство, всяка опция да работиш и да печелиш пари те притегля! Но разбирах, че ми е даден късмет да получа нещо доста по-голямо и скъпо за цялата ми кариера!
Райна Кабаиванска ми даде доста във връзка с вярното дишане и легатото, което е основата на оперното пеене за всеки глас. А по-късно с Павароти развих доста пасажната техника, което е доста значимо за тенорите. Райна знаеше и таман по тази причина ме заведе при него. Казваше ми: „ Вярвам единствено на Лучано! Затова желая да учиш с него! “ От януари до юни 2007 работех с Павароти всеки следобяд и с Райна 2-3 пъти седмично. “
Наскоро Вие дебютирахте в Парма. Пяхте ролята на Каварадоси в операта „ Тоска “ от Пучини. Творба, в която Райна Кабаиванска прави една от коронните си функции! Как работихте с нея по тази опера?
„ Разбира се, започнахме да работим първо арията „ Е lucevan le stelle “ и по-късно първия дует. Удивителното е, че на един от първите концерти, които Райна Кабаиванска провежда за мен в Модена, ми предложи да изпеем дружно дуета. Тя организираше концерти за своите възпитаници и от време на време подаряваше щастливи мигове на публиката, като изпълняваше по нещо дружно с нас. Така че аз имах изключителната чест да пея дуета дружно с именитата Тоска! След това разработихме цялата партия на Каварадоси и аз реализирах моя дебют в нея през 2013 година в Щутгарт. “
Вече сте осъществили сполучливи дебюти в някои от най-престижните оперни театри по света. Кои бяха най-трудните, най-големите провокации? Всеки дебют ми носи стрес, несъмнено, само че и огромно благополучие, тъй като е доста хубава всяка среща с нов спектакъл, с нова роля! Последните години бяха доста натоварени, с дебюти в разнороден репертоар. Може би множеството хора допускат, че пея най-вече Верди и Пучини. Но аз също извършвам Яначек, Ернест Рейе – един незнаен за необятната аудитория френски композитор от края на 18 век. В Женевската опера пях в една забележителна негова творба със заглавие „ Сигурт “, която припомня „ Зигфрид “ на Вагнер, само че на френски език. Пях в „ Медея “ на Керубини, която също не се слага постоянно. Обичам да провокирам самичък себе си с нов репертоар – опери, само че не са измежду най-известните и най-често изпълняваните, изключително от италиански артисти. Това е нещо забавно, което ти дава опция да се развиваш като актьор! “
Какви постановки предпочитате – типичен или модерни?
„ Зависи! Ако би трябвало да отговоря незабавно, бих споделил „ типичен “, само че също по този начин съм пял в удивителни съвременни постановки, които доста са ми харесвали! Не ми харесва, когато режисурата не е добре изведена! Например когато постановката е класическа, само че без страсти и без надълбоко нахлуване в характерите на героите, макар че сме в верните костюми и в вярната ера. Така че се случва да пея в типичен постановки, които въобще не одобрявам, тъй като са равни и скучни или тъй като са цялостни с неточности и клишета. Например да изпееш една фраза, обръщайки се към публиката. Нещо, което наподобява безсмислено в днешно време. Ние би трябвало непрестанно да се развиваме като артисти. Голямото предизвикателство е, че доста от спектаклите се снимат и излъчват по целия свят. Така че би трябвало да играем и като кино артисти. Когато играеш за публиката в театъра, всяко придвижване и гримаса би трябвало да бъдат доста пресилени и мудни. Но когато камерата те следи от близко това наподобява смешно и безумно. Сложно е! Затова от една страна считам, че е ужасно, че има такива директни предавания! Защото преди 20 година би било невероятно да видиш театър на Метрополитън да вземем за пример, в случай че нямаш пари да пътуваш до такава степен. Но в това време това пречи на оперния бизнес. Не е елементарно! “
Наскоро пяхте в „ Кармен “ на Бари Коски в Ковънт Гардън – един много друг, провокативен театър? Какво бихте споделили за него?
„ Харесах някои от концепциите, само че не и метода на работа по тази продукция. Аз нямах опция да развия облика под управлението на Бари Коски, да работя непосредствено с него, тъй като той беше ангажиран с други неща, изявленията и пътувания и остави огромна част от работата на своя помощник. Това е разбираемо, тъй като това не беше нова продукция, а показана към този момент във Франкфурт. И аз съм сигурен, че той е работил доста във Франкфурт! Но бих бил доста признателен, в случай че имах опцията да работя с него, тъй като високо го оценявам като създател с огромни, истински хрумвания. „ Кармен ” на Бари Коски е нещо ново, което не е създавано до момента и по тази причина беше доста забавно. Никой различен режисьор даже не е опитвал толкоз новаторска идея за Кармен. Но съгласно мен тя лишава от драматизма на творбата. Това е занимателен театър, динамичен, само че в последна сметка публиката се смее от самото начало. А операта Кармен не е замислена по този начин, съгласно мен. Тя е основана като покруса и финалът би трябвало да носи катарзис. Това ни кара да съпреживяваме. Разбира се, седейки в залата, ние осъждаме този мъж – Дон Хосе, който убива Кармен. Но в това време усещаме, че това би могло да се случи с всеки един от нас. Всеки естествен човек може да изгуби надзор и да извърши нещо доста неприятно в избран миг в избрана конюнктура. Аз обичам да виждам нещастия и да пострадвам с героя или да съчувствам на различен воин. Също по този начин обичам да се дръзвам на комедиите на Росини да вземем за пример. Така че Кармен на Бари Коски беше забавна, само че друга от моите разбирания! “
Кои бяха най-вълнуващите креативен срещи на сцената! Пели сте с огромната българска оперна звезда Соня Йончева...
„ Да, имах страхотния късмет да пея с нея, само че единствено в концертно осъществяване – на операта „ Ирис ” от Маскани. Тя е изключителна, тя е доста огромна певица и доста добър човек. Също по този начин и нейният брачен партньор Доминго Хиндоян е огромен диригент. Нямам самообладание да получа опцията да пея дружно със Соня Йончева в цялостен театър, тъй като тя е освен доста добра певица, само че и огромна актриса, доста пламенна! “
Имате планувани задължения до 2022 година Какви нови провокации Ви предстоят?
„ Предстои ми дебют в Манон Леско, в Селска чест, на нови подиуми като Франкфуртската опера, Операта в Лозана и Метрополитън. Следващата зима ще бъде дебютът ми във Виенската Щатсопер. Очаквам го с неспокойствие! Наистина имам планувани задължения задълго напред, само че обичам да пребивавам в сегашното, а не да мисля надалече. Хубаво е да радваме на сегашния миг! Концентрирам се върху това, което ми следва в този момент, а не през 2022 година! “
Кое е най-голямото предизвикателство пред младия артист през днешния ден? Да не бърза с репертоара ли?
„ Да. Много е комплицирано, тъй като това зависи от гласа. И в това отношение Райна Кабаиванска доста ми оказа помощ, тъй като откри, че аз имам характерен глас сред баритон и тенор. Бях на 26, когато дебютирах в Норма и в Кармен. Много хора ми споделяха: „ Не, ти би трябвало да започнеш с Моцарт! ” На доктрина – да, само че в случай че бях почнал с Моцарт, това нямаше да се отрази добре на моя глас. Грешката, която виждам в днешно време е, че всеки се пробва да изпее всичко. Докато в предишното артистите са се специализирали в избран репертоар. Случвало се е артист да натрупа богат репертоар, само че единствено в случай че изчака подобаващия за това миг. Прекрасен образец за това е американския тенор Грегъри Кунде. Той е почнал с Росини, а през днешния ден стига до Отело, Норма, Аида, трагичен репертоар. Успял е да изчака гласът да придобие друга багра, различен размер. Така че това, което аз би трябвало да направя, е да не прибързвам с доста трагичния репертоар. Много пъти са ми предложили Отело и аз съм отказвал. Защото считам, че преди този момент би трябвало да направя други функции, с цел да стигна до Отело. Както и до Манон Леско, в която ми следва дебют през 2022 година “
За какво мечтаете през днешния ден?
„ Бих желал да реализира баланс сред кариерата и персоналния живот. Защото в днешно време работата в действителност е доста тежка. Трябва да бъдеш на всички места от самото начало. Също по този начин би трябвало да отделяш време за обществените медии, в които би трябвало да бъдеш показан с изявленията и с постове. Това лишава от времето за учене, както и от персоналното време. Да, аз бих желал да се развъртвам в кариерата си и да спечелвам нова аудитория, само че в това време да имам естествен живот, доколкото е допустимо, и време за отмора. Спомням си, Павароти ми споделяше: „ Много по-трудно да имаш дълга кариера през днешния ден, в сравнение с по мое време! Когато аз започвах кариерата си, можехме да си изберем да пътуваме до Америка с транспортен съд. Така имаш един месец да си почиваш на кораба, до момента в който пристигнеш! ” Можеш да си почиваш, можеш и да учиш. А в този момент един ден си на едно място, на идващия ден пристигаш със самолета на друго място и би трябвало да пееш незабавно, преди още да си преодолял часовата разлика или температурната разлика. Не е елементарно да запазиш физическото и психическото си здраве! “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ