За постъпката на един истински баща, макар да не бил такъв по кръв
Тази сърцераздирателна история е за мой другар, който се разведе със брачната половинка си преди към 10 години.
През това време те взаимно гледаха 14-годишния си наследник. Всеки живееше личния си живот, само че един път посредством познати моят другар научи, че някогашната му брачна половинка и синът му са били изгонени от вкъщи на нейния нов другар си и в този момент живеят при сестра й.
Когато той настоя да се срещне с нея, някогашната му брачна половинка даде обещание, че скоро ще вземе сина си оттова. Моят приятелй съобщи, че сега печели положителни пари и счита, че в такава обстановка детето би трябвало да живее при татко си, а не при вуйна си!
Няколко месеца по-късно се случи нещо ненадейно.
Жена му му прати мейл, в който му споделяше, че действително той не е татко на детето. Приятелят ми в началото онемя, само че по-късно се опомни и стартира да чете по-нататък.
Към писмото бе прибавен ДНК тест, който ясно съдържаше информация за същинския татко на момчето – някогашен неин сътрудник, с който някогашната брачна половинка е имала връзка преди 15 години.
Жената толкоз упорствала той да получи същинската информация, че даже изпрати истинските документи по елементарната поща.
След като научи, че не е татко на момчето, моят другар. не знаеше какво да прави. Не знаеше какво да мисли, откакто през всичките тези 14 години, въпреки и 10 в които не са живели дружно, той не е отглеждал личния си наследник!
Няма да излъжа, че стартира да се пропива. И то единствено какъв брой пиеше! Но след това се съвзе, взе се в ръце и реши да потърси сина си.
Това, което моят другар сподели на момчето, беше напълно, напълно ненадейно:
— Здравей сине, по какъв начин си? Вероятно знаеш, че аз не съм същинският ти татко, само че както и да е, това са единствено листове хартия и за мен ти си най-ценното нещо, останало на света. Ти си МОЯТ наследник, а аз съм ТВОЯТ баща!!!
И както и да се развият нещата в живота, аз постоянно ще бъда до теб и постоянно ще те обичам, ще те възпитавам и ще ти оказвам помощ! – след тези думи моят другар изригна в сълзи.
Отсреща се чу:
— Добре, тате, благодаря ти. Аз даже не се надявах, че откакто научиш новината, ще искаш да чуеш за мен…
Ето такива трогателни и човечни неща се случват от време на време в живота.
