Да бъда майка и да бъда себе си
Тази съвсем шекспирова алтернатива, стартира да ме изтезава с наближаването на 30-те. Една по една моите близки приятелки, познати и колежки станаха майки, някои даже по два пъти. И всички те не стопират да повтарят, какъв брой са щастливи и по какъв начин една жена се осъществя същински едвам тогава, когато роди. Прекрасни думи, в които откровено ми се желае да допускам, само че вместо това някъде в съзнанието ми светва алена лампичка. Защо ли?
Причината не е в самата фраза, а в внезапното й несъгласие с действителността. До скоро тези дами изпъкваха с ярката си характерност и безбройните си ползи, а през днешния ден са част от безлика навалица майки с колички, които се вълнуват единствено от памперси и подсечени дупета. А може би към този момент просто влагаме друг смисъл в думата себереализация?
Не ме разбирайте неправилно – аз също не си представям живота без деца. Усещам, че както във всяка жена и в мен е заложено да дам живот. За момента под прицела на майчинският ми инстинкт попадат единствено инцидентно срещнати безпомощни създания – котенца, кученца и мъже, само че рано или късно желая да бъда майка и то изключителна. Реално няма спънки да го осъществявам още в този момент – имам обичан и грижлив мъж до себе си, финансова непоклатимост, личен дом. И все пак някаква паника ме кара непрекъснато да отсрочвам и да отсрочвам.
Тук въобще не става въпрос за по този начин известната алтернатива кариерата или фамилията. Това, от което под паника се опасявам е постепенно и незабелязано да не изгубя самата себе си. Знам, че сега на раждането моите лични стремежи и метод на живот ще бъдат изместени от тези на едно друго създание. Всички майки споделят, че точно това мъжество носи възприятието на задоволство. Но въпреки и „ задоволена ” дали ще запазя своята натикана в ъгъла идентичност? Защото моите желания, ползи и безредици – това съм аз.
Тези и куп други мисли не стопират да ме тревожат. Може би, когато гушна своето малко създание, ще прозра какъв брой са неуместни. Такава е логиката на живота – би трябвало да жертваш нещо скъпо, с цел да получиш друго. Защото колкото и патетично да се разказва успяващата във всичко модерна жена, действителността е доста по-прозаична – човек има цели и първо на тях отдава напъните си – в тази ситуация детето. Енергията ни напълно не е неизчерпаема и всичко друго – фантазии, ползи, личностно развиване, остават на назад във времето. Затова не мога да потуша тайното си озлобление към мъжете – при тях въобще не може да става дума за избор сред бащинството и самореализацията.
Причината не е в самата фраза, а в внезапното й несъгласие с действителността. До скоро тези дами изпъкваха с ярката си характерност и безбройните си ползи, а през днешния ден са част от безлика навалица майки с колички, които се вълнуват единствено от памперси и подсечени дупета. А може би към този момент просто влагаме друг смисъл в думата себереализация?
Не ме разбирайте неправилно – аз също не си представям живота без деца. Усещам, че както във всяка жена и в мен е заложено да дам живот. За момента под прицела на майчинският ми инстинкт попадат единствено инцидентно срещнати безпомощни създания – котенца, кученца и мъже, само че рано или късно желая да бъда майка и то изключителна. Реално няма спънки да го осъществявам още в този момент – имам обичан и грижлив мъж до себе си, финансова непоклатимост, личен дом. И все пак някаква паника ме кара непрекъснато да отсрочвам и да отсрочвам.
Тук въобще не става въпрос за по този начин известната алтернатива кариерата или фамилията. Това, от което под паника се опасявам е постепенно и незабелязано да не изгубя самата себе си. Знам, че сега на раждането моите лични стремежи и метод на живот ще бъдат изместени от тези на едно друго създание. Всички майки споделят, че точно това мъжество носи възприятието на задоволство. Но въпреки и „ задоволена ” дали ще запазя своята натикана в ъгъла идентичност? Защото моите желания, ползи и безредици – това съм аз.
Тези и куп други мисли не стопират да ме тревожат. Може би, когато гушна своето малко създание, ще прозра какъв брой са неуместни. Такава е логиката на живота – би трябвало да жертваш нещо скъпо, с цел да получиш друго. Защото колкото и патетично да се разказва успяващата във всичко модерна жена, действителността е доста по-прозаична – човек има цели и първо на тях отдава напъните си – в тази ситуация детето. Енергията ни напълно не е неизчерпаема и всичко друго – фантазии, ползи, личностно развиване, остават на назад във времето. Затова не мога да потуша тайното си озлобление към мъжете – при тях въобще не може да става дума за избор сред бащинството и самореализацията.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ