Беласица - непознатата планина на три граници
„ Тази планина е за хората, които обичат дребните чаровни неща в живота. В нея няма грандиозни забележителности като Рилския манастир и връх Мусала, само че накъдето и да тръгнете, ще срещнете нещо пленително - вълшебни гори от кестени и чинари, грохнали от напреднала възраст параклиси, секрети водопади, които като че ли съществуват единствено за вас. Някои от тези срещи са по-неочаквани от другите - тук е царство на пеперудите, само че и на мечките “, споделя Мартина Колева от фондация “Биоразнообразие ”.
Беласица е планина сред три граници - на България, Гърция и Северна Македония. Всяка от тях вижда планината по друг метод. За южните ни съседи тя е декор на един от най-важните биосферни резервати освен на района, а и на Европа - езерото Керкини. Българите знаят, че от македонска страна планината е място за земеделие и селски туризъм. В България е нейният северен скат - тук планината не наподобява на никоя друга, със своята съвсем отвесна стена, която през лятото е потънала в дълбокото зелено на " бабите ", както локалните хора назовават старите дървета.
В днешните времена на всеобщ туризъм и на свръх употреба на естествените запаси, Беласица е неповторима. Трудно е човек да си показа, че на света са останали такива недокоснати от цивилизацията места, само че допреди 15 години районът беше чужд и недосегаем даже за туристите в България. Туризъм тук не бе вероятен поради близостта на границата, а и поради неналичието на туристическа инфраструктура. Шепа отдадени на планината природозащитници обаче трансформираха това с няколкогодишни старания на напълно доброволни начала. Днес Беласица е най-младият естествен парк в България. И образец по какъв начин естественото благосъстояние може да се употребява стабилно - за туризъм, бизнес, просвета, земеделие, без да бъде унищожен от употреба.
Битката за отбраната на планината като естествен парк - по законодателството на България това е втора степен на защитеност, при която са възможни доста повече действия в сравнение с при националните паркове, каквито са планините Пирин и Рила, стартира през 2003 година фондация " Биоразнообразие ". " Виновни " за този статут са вековните кестенови гори, които са дом на невероятна комбинация от скотски типове - присъщи типове за умерените ширини, само че и характерна планинско-медитеранска фауна. Тази композиция е присъща само за тази планина, споделят от фондацията. Необичайна е и флората - компания на кестените, които сме привикнали да виждаме главно в градска среда, вършат чинари, букове, папрати, орхидеи.
През 2007 година Беласица получава статут на естествен парк в България (в Гърция е народен парк) и влиза в самодейността " Европейски Зелен пояс ". 13 години по-късно в планината са създадени 3 дълги и 9 къси маршрута за пешеходен туризъм, основани са 4 тематични маршрута - Животът на кестена, пътека " Приятели ", Пътека на мравката, Пеперудите и цветята на Беласица. Днес планината си има туристическа карта, справочник, книга " Интересните растения на Беласица ", уютни къщи за посетители, биоземеделие, именити велопоходи през три страни, интернет портал www.belasitsa.com, а скоро ще има и интерактивна карта с направления, която с изключение на GPS трак, ще предлага информация и за надморска височина, компликация на терена, къде може да се пие вода и така нататък
Беласица е едва обитаема планина, само че около туристическите направления селцата тук стартират да развиват екотуризъм. Природните дадености отлично се допълват от предприемчивостта на локалните хора, споделят водачи от района. Тук към момента локалните специалитети се извършват по фамилни предписания от възрастни дами, които не са не запомнили традициите на своите предшественици - пляска с праз и диворастящи билки, мешник, сърмички от бутима, лооне, млечник и мед от кестени са звездите на трапезата.
Казват, че Беласица е прелестна за фамилен туризъм, тъй като и най-неподготвеният екскурзиант може да хване първата пътека и тя ще го води до нещо забавно единствено пет минути по-късно. Беласица обаче се трансформира в желано място и за тийм билдинг с разнообразието от прекарвания, които предлага - планински изкачвания, засаждане на нови кестенови гори, събиране на сладки кестени, работа в зеленчуковите градини и така нататък Това са нови моди в туризма, само че животът в района в действителност значително тече както досега - доста хора все по този начин не заключват къщите си.
Климатът в района е мек, по тази причина всеки сезон е подобаващ за посещаване. Зимни изкачвания обаче наложително би трябвало да се вършат с планински лидер, защото във високата част на планината има лавиноопасни региони, споделят познавачите. Зимата обаче има неповторимо преимущество за феновете на фотографията - водопадите, поради които в България назовават Беласица планината на водопадите, замръзват в причудливи форми.
Водата тук е толкоз изобилна, че множеството водопади в никакъв случай не пресъхват. А те са толкоз доста - максимален брой на кв.м в България, че умерено човек може да открие собствен персонален водопад и да го назове със особено име.
Планината като бизнес
Много от къщите за посетители отглеждат сами зеленчуците и плодовете, които оферират на туристите. За едно семейство от огромния град обаче земеделието се трансформира в освен това.
Днес " Веселата плантация " освен отглежда всичко от чушки и фасул до дини и пъпеши в подножието на Беласица, региона на село Скрът, само че приключва цикъла и със личен завод за преправка на продукцията, която продава освен в България, само че и в чужбина.
Финансиране на планове
По предприсъединителните принадлежности за финансова поддръжка е допустимо да се търси финансиране за взаимни планове в района посредством програмата ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Северна Македония 2014-2020. Регионите, които програмата обгръща са област Кюстендил и област Благоевград на територията на България и Североизточен, Източен и Югоизточен планов район в Северна Македония. Общият бюджет на програмата е 19 461 690 евро, от които 85% в размер на 16 542 434 евро са от Европейския съюз, а15% - 2 919 256 евро, са национално съфинансиране от двете партниращи страни.
Програмата има 4 предпочитани оси, като по 3 от тях се финансират планове (инвестиционни и планове от вида “меки ограничения “): Околна среда, Туризъм и Конкурентоспособност. Бенефициенти по програмата могат да бъдат национални, районни и локални управляващи и обществени организации, което е причина за повишение на знанията и усвояването на положителни практики от българските сътрудници, за рационализиране на провежданите от тях районни и локални политики за развитиe.
Неправителствени организации от двете страни на границата към този момент имат опит в взаимни планове. Преди няколко години Клубът за рискови спортове и планинарство " Бела Екстрийм " в Петрич си партнира с планинарското и екологично сдружение " Еделвайс " в град Струмица по плана " Беласица - планината на дейните хора ". В рамките на този план се сложи традицията за трансгранични надпревари по планинско тичане, трансгранични велотурове, просветителни велосъбития за деца и така нататък
Последният план се финансира от самодейността " Ти и Lidl за по-добър живот “ завоюва и планът за интерактивна карта на района " С раница и колело в Беласица ". В момента двама специалисти правят снимане на пешеходните и велосипедни направления в планината, като упованието е в края на годината картата да може да се употребява.
За фенове на животните
Какво прави планината скъпа, в това число и за европейската мрежа от предпазени територии " Натура 2000 "? В българския сектор са открити 102 типа растения с високо консервационно значение. Ако сте фенове на дребния свят на насекомите, то би трябвало да знаете, че на билото на планината с изключение на планински типове се срещат и доста свързани с по-ниския дъбов пояс, които прелитат планината благодарение на въздушни течения. Тук неслучайно пеперудите си имат специфична пътека - в Беласица е единственото място в България, където можете да видите пеперуда от типа Cryphia petricolor, също така в случай че това е вашата пристрастеност, то тук се срещат цели 140 типа дневни пеперуди.
Животинският свят в планината към момента е релативно едва изследван, тъй че за дребните природолюбители тук има изобилен извор на завършения и откривателство. Животните имат екзотични български имена - белогръд таралеж (Erinaceus concolor), жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis/sylvaticus), ръждива (кафява) горска полевка (Clethrionomys glareolus). Най-вълнуваща обаче е срещата с мечка.
Планина за децата
Имахме непредвидена среща през 2019 година в резерват Юлен, споделя пред " Сега " Гергана Сандъкчиева от петричкия клуб " Млад алпинист ". Пред децата в гората се появява мечка. Но младите планинари не са от през вчерашния ден по горските пътеки, по тази причина всеки в групата резервира хладнокръвие. Баба меца отминава и всеки поема по своя път - децата не престават по пътеката за хижа Демяница в Пирин.
" Срещата с дивите животни постоянно е била вълнуваща и прочувствена. Ние приказваме доста с децата по тази тематика. Говорим, до момента в който всеки един осъзнае, че когато сме в планината ние сме техни посетители, това е техният дом - изяснява Гергана. - Ако при среща с животно в планината бъдем нападателни, те ще отвърнат със същото, по тази причина е значимо да почитаме и пазим всяко живо създание. Имали сме среща както с животни, които ни карат да се усмихваме, като сърнички, диви кози, по този начин и с такива, към които подхождаме с доза терзание, като усойници, пепелянки, диво прасе. "
Клуб " Млад алпинист " е отворен за деца от всяка страна на границата. " Среща с нови другари постоянно ще е прекрасен миг. Обмяната на опит, споделените страсти биха обогатили всеки един от нас. Всеки, който обича планината и има потребност да показа тази обич е добре пристигнал в редиците на " Млад алпинист ", кани смели хлапета от Северна Македония Гергана Сандъкчиева. Нейните дребни съидейници имат зад тила си неповторими достижения. Незабравимо остава изкачването на 10 планински първенци на България за 11 дни. " Такъв преход не е юридически в никакъв случай, и то от деца. През годините разнообразни туристически групи са организирали сходни начинания, само че са разделяли групите и до момента в който една част от групата изкачва едни върхове, другата изкачва други. Ние с младите планинари го направихме. 23 деца на възраст от 10 до 15-годишни в продължение на 11 дни доказваха мощ, религия, воля, насоченост, съпричастност ", споделя Гергана.
В планината децата са доста разнообразни, изясняват от клуб " Млад алпинист ". Имат почит към високата планина, дисциплината и отношението посред им е доста друго. " Истинско предизвикателство е за нас, като уредници и водачи, да намерим метод да разпалим любознанието у деца с разнообразни ползи и друга възраст, макар огромната им нужда да бъдат измежду природата. Още по-трудно е това любознание да го задържим и превърнем в обич. Но е задоволително единствено да им кажеш, че ще създадат нещо, което не е правено от други деца ", има вяра Сандъкчиева.
5 места, които би трябвало да видите
Църква " Св. Пророк Илия " в с. Беласица
Храмът е е възрожденска черква - монумент на културата, издигнат е през 1897 година и е най-старата черква в Подгорието. На Илинден там се прави курбан. (На сн. Стенописът Гостоприемството на Авраам, източник: Уикипедия)
Местността Гьолчето над с. Коларово
Най-посещаваното място над Коларово, употребява се като място за пикник (има беседка). То е единственото естествено езеро в българската част на планината, заобиколено е от кестенова гора. Над езерото има спонтанна чешма. Езерото е малко и през по-горещите години съвсем пресъхва. Очакват ви невероятните жители на кестеновата гора, в помощ ще ви бъдат таблата на тематичната пътека „ Животът на кестена ”. В региона на езерото може да наблюдавате жаби, тритони, сухоземни костенурки, орхидеи. От Коларово до Гьолчето се стига по маркирана пътека “Животът на кестена ”, синя маркировка (Тематичен маршрут „ Животът на кестена ”).
Камешнишки /Срамежлив водопад над с. Самуилово и с . Камена
Най-големият водопад в българското Подгорие (висок 21 м, индивидуален пълноводен отвесен скок) и единственият, до който се стига по укрепена екопътека. Носи името си от реката, на която се намира - Камешница, само че заради скритото си местонахождение е именуван също " Срамежливия ". От Самуилово до водопада води синя маркировка по маршрут " Тайните на водата ". Водопадът може да се доближи и от с. Камена по стръмна немаркирана пътека.
Яворнишки водопад над с . Яворница
Намира се на р. Яворнишка измежду чинарова гора. Посетителите ги чакат любопитни обстоятелства за пеперудите и цветята на Беласица, които ще научат от таблата по пътеката. От Яворница до водопада има маркирана със синьо пътека „ Пеперудите и цветята на Беласица ”.
Връх Радомир
Най-високият връх на планината Беласица (2029 метра н.в.). Има пирамидална форма с доста стръмни западни и южни скатове. Изграден е от метаморфни скали. Обрасъл е със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница сред България и Гърция. Върхът е маркиран с гранична пирамида №24. Изходни точки за нанагорнище на върха са хижите Конгур (откъм Петрич) и Лопово (откъм с. Самуилово). Споменатите хижи са преустроени някогашни гранични принуди.
Подборът направи особено за вестник " Сега " Мартина Колева, координатор " Екотуризъм " във фондация " Биоразнообразие " и координатор на плана за интерактивна карта на маршрутите в планината.
-----------------------------------
Това наличие беше квалифицирано от вестник „ Сега “ в съдействие с Института за информационни проучвания и онлайн платформата „ Начало “, като част от плана " Свържете точките: усъвършенствани политики посредством гражданско присъединяване ", финансиран от английското посолство в Скопие
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: segabg.com
Беласица е планина сред три граници - на България, Гърция и Северна Македония. Всяка от тях вижда планината по друг метод. За южните ни съседи тя е декор на един от най-важните биосферни резервати освен на района, а и на Европа - езерото Керкини. Българите знаят, че от македонска страна планината е място за земеделие и селски туризъм. В България е нейният северен скат - тук планината не наподобява на никоя друга, със своята съвсем отвесна стена, която през лятото е потънала в дълбокото зелено на " бабите ", както локалните хора назовават старите дървета.
В днешните времена на всеобщ туризъм и на свръх употреба на естествените запаси, Беласица е неповторима. Трудно е човек да си показа, че на света са останали такива недокоснати от цивилизацията места, само че допреди 15 години районът беше чужд и недосегаем даже за туристите в България. Туризъм тук не бе вероятен поради близостта на границата, а и поради неналичието на туристическа инфраструктура. Шепа отдадени на планината природозащитници обаче трансформираха това с няколкогодишни старания на напълно доброволни начала. Днес Беласица е най-младият естествен парк в България. И образец по какъв начин естественото благосъстояние може да се употребява стабилно - за туризъм, бизнес, просвета, земеделие, без да бъде унищожен от употреба.
Битката за отбраната на планината като естествен парк - по законодателството на България това е втора степен на защитеност, при която са възможни доста повече действия в сравнение с при националните паркове, каквито са планините Пирин и Рила, стартира през 2003 година фондация " Биоразнообразие ". " Виновни " за този статут са вековните кестенови гори, които са дом на невероятна комбинация от скотски типове - присъщи типове за умерените ширини, само че и характерна планинско-медитеранска фауна. Тази композиция е присъща само за тази планина, споделят от фондацията. Необичайна е и флората - компания на кестените, които сме привикнали да виждаме главно в градска среда, вършат чинари, букове, папрати, орхидеи.
През 2007 година Беласица получава статут на естествен парк в България (в Гърция е народен парк) и влиза в самодейността " Европейски Зелен пояс ". 13 години по-късно в планината са създадени 3 дълги и 9 къси маршрута за пешеходен туризъм, основани са 4 тематични маршрута - Животът на кестена, пътека " Приятели ", Пътека на мравката, Пеперудите и цветята на Беласица. Днес планината си има туристическа карта, справочник, книга " Интересните растения на Беласица ", уютни къщи за посетители, биоземеделие, именити велопоходи през три страни, интернет портал www.belasitsa.com, а скоро ще има и интерактивна карта с направления, която с изключение на GPS трак, ще предлага информация и за надморска височина, компликация на терена, къде може да се пие вода и така нататък
Беласица е едва обитаема планина, само че около туристическите направления селцата тук стартират да развиват екотуризъм. Природните дадености отлично се допълват от предприемчивостта на локалните хора, споделят водачи от района. Тук към момента локалните специалитети се извършват по фамилни предписания от възрастни дами, които не са не запомнили традициите на своите предшественици - пляска с праз и диворастящи билки, мешник, сърмички от бутима, лооне, млечник и мед от кестени са звездите на трапезата.
Казват, че Беласица е прелестна за фамилен туризъм, тъй като и най-неподготвеният екскурзиант може да хване първата пътека и тя ще го води до нещо забавно единствено пет минути по-късно. Беласица обаче се трансформира в желано място и за тийм билдинг с разнообразието от прекарвания, които предлага - планински изкачвания, засаждане на нови кестенови гори, събиране на сладки кестени, работа в зеленчуковите градини и така нататък Това са нови моди в туризма, само че животът в района в действителност значително тече както досега - доста хора все по този начин не заключват къщите си.
Климатът в района е мек, по тази причина всеки сезон е подобаващ за посещаване. Зимни изкачвания обаче наложително би трябвало да се вършат с планински лидер, защото във високата част на планината има лавиноопасни региони, споделят познавачите. Зимата обаче има неповторимо преимущество за феновете на фотографията - водопадите, поради които в България назовават Беласица планината на водопадите, замръзват в причудливи форми.
Водата тук е толкоз изобилна, че множеството водопади в никакъв случай не пресъхват. А те са толкоз доста - максимален брой на кв.м в България, че умерено човек може да открие собствен персонален водопад и да го назове със особено име.
Планината като бизнес
Много от къщите за посетители отглеждат сами зеленчуците и плодовете, които оферират на туристите. За едно семейство от огромния град обаче земеделието се трансформира в освен това.
Днес " Веселата плантация " освен отглежда всичко от чушки и фасул до дини и пъпеши в подножието на Беласица, региона на село Скрът, само че приключва цикъла и със личен завод за преправка на продукцията, която продава освен в България, само че и в чужбина.
Финансиране на планове
По предприсъединителните принадлежности за финансова поддръжка е допустимо да се търси финансиране за взаимни планове в района посредством програмата ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Северна Македония 2014-2020. Регионите, които програмата обгръща са област Кюстендил и област Благоевград на територията на България и Североизточен, Източен и Югоизточен планов район в Северна Македония. Общият бюджет на програмата е 19 461 690 евро, от които 85% в размер на 16 542 434 евро са от Европейския съюз, а15% - 2 919 256 евро, са национално съфинансиране от двете партниращи страни.
Програмата има 4 предпочитани оси, като по 3 от тях се финансират планове (инвестиционни и планове от вида “меки ограничения “): Околна среда, Туризъм и Конкурентоспособност. Бенефициенти по програмата могат да бъдат национални, районни и локални управляващи и обществени организации, което е причина за повишение на знанията и усвояването на положителни практики от българските сътрудници, за рационализиране на провежданите от тях районни и локални политики за развитиe.
Неправителствени организации от двете страни на границата към този момент имат опит в взаимни планове. Преди няколко години Клубът за рискови спортове и планинарство " Бела Екстрийм " в Петрич си партнира с планинарското и екологично сдружение " Еделвайс " в град Струмица по плана " Беласица - планината на дейните хора ". В рамките на този план се сложи традицията за трансгранични надпревари по планинско тичане, трансгранични велотурове, просветителни велосъбития за деца и така нататък
Последният план се финансира от самодейността " Ти и Lidl за по-добър живот “ завоюва и планът за интерактивна карта на района " С раница и колело в Беласица ". В момента двама специалисти правят снимане на пешеходните и велосипедни направления в планината, като упованието е в края на годината картата да може да се употребява.
За фенове на животните
Какво прави планината скъпа, в това число и за европейската мрежа от предпазени територии " Натура 2000 "? В българския сектор са открити 102 типа растения с високо консервационно значение. Ако сте фенове на дребния свят на насекомите, то би трябвало да знаете, че на билото на планината с изключение на планински типове се срещат и доста свързани с по-ниския дъбов пояс, които прелитат планината благодарение на въздушни течения. Тук неслучайно пеперудите си имат специфична пътека - в Беласица е единственото място в България, където можете да видите пеперуда от типа Cryphia petricolor, също така в случай че това е вашата пристрастеност, то тук се срещат цели 140 типа дневни пеперуди.
Животинският свят в планината към момента е релативно едва изследван, тъй че за дребните природолюбители тук има изобилен извор на завършения и откривателство. Животните имат екзотични български имена - белогръд таралеж (Erinaceus concolor), жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis/sylvaticus), ръждива (кафява) горска полевка (Clethrionomys glareolus). Най-вълнуваща обаче е срещата с мечка.
Планина за децата
Имахме непредвидена среща през 2019 година в резерват Юлен, споделя пред " Сега " Гергана Сандъкчиева от петричкия клуб " Млад алпинист ". Пред децата в гората се появява мечка. Но младите планинари не са от през вчерашния ден по горските пътеки, по тази причина всеки в групата резервира хладнокръвие. Баба меца отминава и всеки поема по своя път - децата не престават по пътеката за хижа Демяница в Пирин.
" Срещата с дивите животни постоянно е била вълнуваща и прочувствена. Ние приказваме доста с децата по тази тематика. Говорим, до момента в който всеки един осъзнае, че когато сме в планината ние сме техни посетители, това е техният дом - изяснява Гергана. - Ако при среща с животно в планината бъдем нападателни, те ще отвърнат със същото, по тази причина е значимо да почитаме и пазим всяко живо създание. Имали сме среща както с животни, които ни карат да се усмихваме, като сърнички, диви кози, по този начин и с такива, към които подхождаме с доза терзание, като усойници, пепелянки, диво прасе. "
Клуб " Млад алпинист " е отворен за деца от всяка страна на границата. " Среща с нови другари постоянно ще е прекрасен миг. Обмяната на опит, споделените страсти биха обогатили всеки един от нас. Всеки, който обича планината и има потребност да показа тази обич е добре пристигнал в редиците на " Млад алпинист ", кани смели хлапета от Северна Македония Гергана Сандъкчиева. Нейните дребни съидейници имат зад тила си неповторими достижения. Незабравимо остава изкачването на 10 планински първенци на България за 11 дни. " Такъв преход не е юридически в никакъв случай, и то от деца. През годините разнообразни туристически групи са организирали сходни начинания, само че са разделяли групите и до момента в който една част от групата изкачва едни върхове, другата изкачва други. Ние с младите планинари го направихме. 23 деца на възраст от 10 до 15-годишни в продължение на 11 дни доказваха мощ, религия, воля, насоченост, съпричастност ", споделя Гергана.
В планината децата са доста разнообразни, изясняват от клуб " Млад алпинист ". Имат почит към високата планина, дисциплината и отношението посред им е доста друго. " Истинско предизвикателство е за нас, като уредници и водачи, да намерим метод да разпалим любознанието у деца с разнообразни ползи и друга възраст, макар огромната им нужда да бъдат измежду природата. Още по-трудно е това любознание да го задържим и превърнем в обич. Но е задоволително единствено да им кажеш, че ще създадат нещо, което не е правено от други деца ", има вяра Сандъкчиева.
5 места, които би трябвало да видите
Църква " Св. Пророк Илия " в с. Беласица
Храмът е е възрожденска черква - монумент на културата, издигнат е през 1897 година и е най-старата черква в Подгорието. На Илинден там се прави курбан. (На сн. Стенописът Гостоприемството на Авраам, източник: Уикипедия)
Местността Гьолчето над с. Коларово
Най-посещаваното място над Коларово, употребява се като място за пикник (има беседка). То е единственото естествено езеро в българската част на планината, заобиколено е от кестенова гора. Над езерото има спонтанна чешма. Езерото е малко и през по-горещите години съвсем пресъхва. Очакват ви невероятните жители на кестеновата гора, в помощ ще ви бъдат таблата на тематичната пътека „ Животът на кестена ”. В региона на езерото може да наблюдавате жаби, тритони, сухоземни костенурки, орхидеи. От Коларово до Гьолчето се стига по маркирана пътека “Животът на кестена ”, синя маркировка (Тематичен маршрут „ Животът на кестена ”).
Камешнишки /Срамежлив водопад над с. Самуилово и с . Камена
Най-големият водопад в българското Подгорие (висок 21 м, индивидуален пълноводен отвесен скок) и единственият, до който се стига по укрепена екопътека. Носи името си от реката, на която се намира - Камешница, само че заради скритото си местонахождение е именуван също " Срамежливия ". От Самуилово до водопада води синя маркировка по маршрут " Тайните на водата ". Водопадът може да се доближи и от с. Камена по стръмна немаркирана пътека.
Яворнишки водопад над с . Яворница
Намира се на р. Яворнишка измежду чинарова гора. Посетителите ги чакат любопитни обстоятелства за пеперудите и цветята на Беласица, които ще научат от таблата по пътеката. От Яворница до водопада има маркирана със синьо пътека „ Пеперудите и цветята на Беласица ”.
Връх Радомир
Най-високият връх на планината Беласица (2029 метра н.в.). Има пирамидална форма с доста стръмни западни и южни скатове. Изграден е от метаморфни скали. Обрасъл е със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница сред България и Гърция. Върхът е маркиран с гранична пирамида №24. Изходни точки за нанагорнище на върха са хижите Конгур (откъм Петрич) и Лопово (откъм с. Самуилово). Споменатите хижи са преустроени някогашни гранични принуди.
Подборът направи особено за вестник " Сега " Мартина Колева, координатор " Екотуризъм " във фондация " Биоразнообразие " и координатор на плана за интерактивна карта на маршрутите в планината.
-----------------------------------
Това наличие беше квалифицирано от вестник „ Сега “ в съдействие с Института за информационни проучвания и онлайн платформата „ Начало “, като част от плана " Свържете точките: усъвършенствани политики посредством гражданско присъединяване ", финансиран от английското посолство в Скопие
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ