Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен

" Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен кулоар извън, с нашите обувки пред вратата, дебелия килим върху пода на стаята, вън дъждът вали по стъклата на прозорците, а вътре в стаята ярко, прелестно и уютно, след това мрачевина, гладките меки чаршафи и комфортното легло, и възприятието, че си се върнал вкъщи си, че не си към този момент самичък, и през нощта, когато се събудиш, намираш другия до себе си, а не отпътувал нанякъде — всичко останало ти наподобява нереално. Изморени, заспиваме и в случай че единият се разсъни, и другият също се разсънва, и не се усещаме сами. Често един мъж изпитва потребност да бъде самичък, една жена също изпитва потребност да бъде сама и в случай че се обичат, те стават ревностни, когато единият забележи това у другия, само че мога да кажа напълно откровено, че с нас двамата това в никакъв случай не се случваше. Когато бивахме дружно, от време на време се чувствахме сами, само че единствено във връзка с другите. Това възприятие изпитах единствено един път. Бил съм уединен с други дами, а това е по-лошо, в сравнение с фактически да си самичък. Но ние двамата в никакъв случай не се чувствахме самотни и в никакъв случай не се страхувахме, когато бяхме дружно. Зная, че нощта не е същата като деня, че нещата наподобяват разнообразни тогава, че това, което преживяваш през нощта, не може да се изясни на дневна светлина, тъй като тогава престава да съществува, и че нощта може да бъде страхотна за самотните, щом осъзнаят своята самотност. Но с Кетрин нямаше никаква разлика сред деня и нощта, с изключение на може би тази, че нощите бяха по-хубави от дните. Когато хората се изправят пред света с толкоз кураж, светът може да ги пречупи единствено като ги убие. И той, несъмнено, ги убива. Светът пречупва всички и у мнозина пречупеното място става по-здраво, само че ония, които не се оставят да бъдат сломени, тях светът ги убива. Той убива независимо и доста положителните, и доста кротките, и доста смелите. Ако не си сред тях, той отново ще те убие, само че без да бърза. "

Превод: Живка Драгнева

Романът " Сбогом на оръжията " (A Farewell to Arms) е филмиран през 1932 година (реж. Франк Борзаж, с Гари Купър и Хелън Хейс), през 1957 година (реж. Чарлс Видор, с Рок Хъдзън и Дженифър Джоунс) има и доста телевизионни акомодации. Филмът In Love and War от 1996 година на режисьора Ричард Атънбъроу със Сандра Бълок и Крис О'Донъл е основан на книгата Hemingway in Love and War, която разказва любовната история на Хемингуей и Агнес декор Куровски. Той е доброволец в Червения кръст по времето на Първата международна война, тя е здравна сестра. Тази обич оставя дълбока диря у младия публицист и той написва няколко творби под въздействието й, в това число " Сбогом на оръжията ".

На фотографията е младият Хемингуей и сестра Агнес декор Куровски в Милано, Италия, 1918 година.