Боклукът, който ти, глупако, не изхвърли в кофата |
Тази история не е нищо изключително...
Около 16:00 ч. през днешния ден взех решение да ида до един магазин за облекла, наименуван " Втори късмет " от моя другар Сърмата Хари.
Един подобен огромен магазин за облекла, в който се намират и за моя благосклонност. А аз обземам аполоново тяло на преситен с мусака сумист - трансджендър, бременен с тризнаци и съкрушен от речите на Херберт декор Караянчева.
Речено - сторено. От Младост до Дружба са към 15 минути с кола, в случай че няма тапи. Да съм стигнал от нас до магазина за 20. Само че през днешния ден там е ден за зареждане и е цялостно с хора като мен. Обиколих един път, два пъти и взех решение да играя на несъмнено. Влязох в огромния паркинг на Кауфланд и стопирах колата там. После отидох до магазина, порових и не си харесах нищо. И потеглих наопаки с концепцията, че съм си изгубил времето и че по-добре да си бях останал вкъщи да чета статуси на чичо Валерката Симеонов, само че в този момент се случи нещо необичайно.
Млад мъж, на към 35-40, с тържествен спортен екип вървеше малко пред мен в средата на уличката навръх паркинга на магазина. В ръката си държеше хот дог с лютеница (в Кауфланд са доста евтини, непрекъснато има опашка за тях). Мъжът отхапа, примлясна, по-късно сви с длан омацаната торбичка и напълно умерено, без да се замисли, я хвърли в средата на уличката.
На паркинга, където има към 30 кофи за отпадък и от магазина си го подържат идеално чист, с цел да притеглят повече клиенти.
Погледнах безверен, само че индивидът, без да се замисли, продължи напред около колите, мляскайки хлебчето с кренвирш и лютеница.
Бях на 2 метра от него. Машинално, за част от секундата се замислих - какво да направя:
а) да отмина, псувайки на разум
б) да го настигна и да го накарам да се върне да си хвърли торбичката
в) да му се развикам в жанр деятел на Да 16, видял ненадейно MAFIQTA
д) да изхвърля тихомълком торбичката
Не устоях. Свих устни и извиках:
" Господине!!! ".
Да, но тоя с спортния екип продължаваше напред и въобще не ми обърна внимание.
Обаче аз съм твърд, свирил съм 20 години в пънк група, а 10 години изкарах в пианобарове и тия не на мене.
" Господине!!!! " - ревнах аз като Лий Дориан в " SCUM " на NAPALM DEATH.
И тогава индивидът с спортния екип се обърна.
" Тази торбичка, която хвърлихте, се изхвърля в кофа. Ето вижте - кофа " - рекох аз, гледайки неприятно и показвайки кофата, която бе на към половин метър - " Сега аз ще взема вашата торбичка и ще я изхвърля вместо вас ".
И какво си мислите, че стана?
Човекът ме погледна с най-телешкия взор, който можете да си визиите... Убеден съм, че с подобен взор може да те огледа единствено консерва с Русенско варено.
" Ами...добре " - сподели индивидът. После отхапа парче от хот дога си и пое с спортния екип към панелката, в която живее.
Това е краят на моята история. Аз взех торбичката и я снимах, с цел да я видите. И след това я хвърлих в кофата, полях ръцете си с дезинфектант и се качих на остарялото, само че правилно возило, с цел да се прибера към Младост 4.
С това историята ми свършва.
Ние живеем на един паркинг пред супермаркет. На този паркинг нашите коли стопират краткотрайно, до момента в който ние се наплюскаме, до момента в който се изсерем в кенефите на супермаркета, до момента в който си купим бетаблокерите и до момента в който си платим сметките на касите за заплащане на сметки.
Докато правим това сходство на живот, ние сме твърдо уверени, че с това свършват нашите отговорности като жители. И когато хапнем, изакаме се, купим нов телефон на лизинг и си платим порното от последния месец, вземаме един на ниска цена хот дог, започваме да дъвчем и хвърляме боклука си посред паркинга.
Така паркингът, на който живеем, последователно от паркинг се трансформира в бунище. А сметището последователно ражда микроорганизми, които последователно ни заразяват.
Но споко, откакто ни заразят, излиза Джуди Майковиц и пуска видео, което всеки миг ще бъде изтрито. И по този начин ние разбираме, че нищо ни няма и че има гигантска интрига против нас.
Гигантската интрига цели да ни накара да си изхвърлим боклука, с което да подпомогнем на рептили, масони и Бил Гейтс да преработят тоя отпадък в материали за чипирането ни...
Не бе, пиша нелепости.
Знаете ли, неотдавна си мислех къде сбърка моето потомство. От 1989 до 2020 вървя все по митинги и все това си мисля.
И през днешния ден, до момента в който съзерцавах тоя простак с спортния екип, внезапно се сетих.
Ние разбрахме, че е цялостно с политически отпадъци, изсипани по средата на улицата.
Събрахме ги. Локализирахме ги. Назовахме ги по име.
Но вместо да ги хвърлим в кофата и след това да ги рециклираме и да ги превърнем в тор, ние ги вдигнахме...и още веднъж ги хвърлихме. Пак в средата, но на друга улица.
Май това е, което имам да ви кажа.
Някой ден, когато нашето потомство бъде изхвърлено на улицата, тъй като от носене на вехти спортни екипи и ястие на на ниска цена хот дог ще сме се трансформирали в цялостен отпадък, някой ще ни тури в кофата, ще ни изхвърли на бунището и тогава всичко ще се подреди.
Но не и през днешния ден.
Днес нашият паркинг е отворен до 22 часа. В 22 всички ще се изнесем от него. А индивидът с спортният екип ще си легне, ще пийне Талцид за киселини, ще се оригне тихичко и ще каже на жена си:
" Днеска какъв балък видех! Язе си фрълих торбата от хот дог-о, а он я фръли у кофата. Че си го земем у нас да ми чисти! "...
...вече няколко месеца в страна има митинги...
Имам една молба.
Тоя път хвърлете боклука в кофите, простаци!!!
Около 16:00 ч. през днешния ден взех решение да ида до един магазин за облекла, наименуван " Втори късмет " от моя другар Сърмата Хари.
Един подобен огромен магазин за облекла, в който се намират и за моя благосклонност. А аз обземам аполоново тяло на преситен с мусака сумист - трансджендър, бременен с тризнаци и съкрушен от речите на Херберт декор Караянчева.
Речено - сторено. От Младост до Дружба са към 15 минути с кола, в случай че няма тапи. Да съм стигнал от нас до магазина за 20. Само че през днешния ден там е ден за зареждане и е цялостно с хора като мен. Обиколих един път, два пъти и взех решение да играя на несъмнено. Влязох в огромния паркинг на Кауфланд и стопирах колата там. После отидох до магазина, порових и не си харесах нищо. И потеглих наопаки с концепцията, че съм си изгубил времето и че по-добре да си бях останал вкъщи да чета статуси на чичо Валерката Симеонов, само че в този момент се случи нещо необичайно.
Млад мъж, на към 35-40, с тържествен спортен екип вървеше малко пред мен в средата на уличката навръх паркинга на магазина. В ръката си държеше хот дог с лютеница (в Кауфланд са доста евтини, непрекъснато има опашка за тях). Мъжът отхапа, примлясна, по-късно сви с длан омацаната торбичка и напълно умерено, без да се замисли, я хвърли в средата на уличката.
На паркинга, където има към 30 кофи за отпадък и от магазина си го подържат идеално чист, с цел да притеглят повече клиенти.
Погледнах безверен, само че индивидът, без да се замисли, продължи напред около колите, мляскайки хлебчето с кренвирш и лютеница.
Бях на 2 метра от него. Машинално, за част от секундата се замислих - какво да направя:
а) да отмина, псувайки на разум
б) да го настигна и да го накарам да се върне да си хвърли торбичката
в) да му се развикам в жанр деятел на Да 16, видял ненадейно MAFIQTA
д) да изхвърля тихомълком торбичката
Не устоях. Свих устни и извиках:
" Господине!!! ".
Да, но тоя с спортния екип продължаваше напред и въобще не ми обърна внимание.
Обаче аз съм твърд, свирил съм 20 години в пънк група, а 10 години изкарах в пианобарове и тия не на мене.
" Господине!!!! " - ревнах аз като Лий Дориан в " SCUM " на NAPALM DEATH.
И тогава индивидът с спортния екип се обърна.
" Тази торбичка, която хвърлихте, се изхвърля в кофа. Ето вижте - кофа " - рекох аз, гледайки неприятно и показвайки кофата, която бе на към половин метър - " Сега аз ще взема вашата торбичка и ще я изхвърля вместо вас ".
И какво си мислите, че стана?
Човекът ме погледна с най-телешкия взор, който можете да си визиите... Убеден съм, че с подобен взор може да те огледа единствено консерва с Русенско варено.
" Ами...добре " - сподели индивидът. После отхапа парче от хот дога си и пое с спортния екип към панелката, в която живее.
Това е краят на моята история. Аз взех торбичката и я снимах, с цел да я видите. И след това я хвърлих в кофата, полях ръцете си с дезинфектант и се качих на остарялото, само че правилно возило, с цел да се прибера към Младост 4.
С това историята ми свършва.
Ние живеем на един паркинг пред супермаркет. На този паркинг нашите коли стопират краткотрайно, до момента в който ние се наплюскаме, до момента в който се изсерем в кенефите на супермаркета, до момента в който си купим бетаблокерите и до момента в който си платим сметките на касите за заплащане на сметки.
Докато правим това сходство на живот, ние сме твърдо уверени, че с това свършват нашите отговорности като жители. И когато хапнем, изакаме се, купим нов телефон на лизинг и си платим порното от последния месец, вземаме един на ниска цена хот дог, започваме да дъвчем и хвърляме боклука си посред паркинга.
Така паркингът, на който живеем, последователно от паркинг се трансформира в бунище. А сметището последователно ражда микроорганизми, които последователно ни заразяват.
Но споко, откакто ни заразят, излиза Джуди Майковиц и пуска видео, което всеки миг ще бъде изтрито. И по този начин ние разбираме, че нищо ни няма и че има гигантска интрига против нас.
Гигантската интрига цели да ни накара да си изхвърлим боклука, с което да подпомогнем на рептили, масони и Бил Гейтс да преработят тоя отпадък в материали за чипирането ни...
Не бе, пиша нелепости.
Знаете ли, неотдавна си мислех къде сбърка моето потомство. От 1989 до 2020 вървя все по митинги и все това си мисля.
И през днешния ден, до момента в който съзерцавах тоя простак с спортния екип, внезапно се сетих.
Ние разбрахме, че е цялостно с политически отпадъци, изсипани по средата на улицата.
Събрахме ги. Локализирахме ги. Назовахме ги по име.
Но вместо да ги хвърлим в кофата и след това да ги рециклираме и да ги превърнем в тор, ние ги вдигнахме...и още веднъж ги хвърлихме. Пак в средата, но на друга улица.
Май това е, което имам да ви кажа.
Някой ден, когато нашето потомство бъде изхвърлено на улицата, тъй като от носене на вехти спортни екипи и ястие на на ниска цена хот дог ще сме се трансформирали в цялостен отпадък, някой ще ни тури в кофата, ще ни изхвърли на бунището и тогава всичко ще се подреди.
Но не и през днешния ден.
Днес нашият паркинг е отворен до 22 часа. В 22 всички ще се изнесем от него. А индивидът с спортният екип ще си легне, ще пийне Талцид за киселини, ще се оригне тихичко и ще каже на жена си:
" Днеска какъв балък видех! Язе си фрълих торбата от хот дог-о, а он я фръли у кофата. Че си го земем у нас да ми чисти! "...
...вече няколко месеца в страна има митинги...
Имам една молба.
Тоя път хвърлете боклука в кофите, простаци!!!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ