От хипотези до международни договори - как светът се ангажира да спаси климата
Тазгодишната конференция на Организация на обединените нации за климата в Глазгоу, Шотландия, е 26-ият път от 1995 година насам, когато международните водачи се събират, с цел да се опълчват на световното стопляне. Но осъзнаването, че индустриалната активност предизвиква изменението на климата, и полемиките за това какво да се прави по въпроса, стартират доста по-рано.
Ето някои основни моменти в световния диалог за климата:
Началото на 19 в. Няколко европейски учени изследват по какъв начин другите газове и пари могат да улавят топлината в земната атмосфера.
През 90-те години на 19 в. шведският академик Сванте Арениус температурния резултат от удвояването на въглеродния диоксид в атмосферата. Той демонстрира, че изгарянето на изкопаеми горива евентуално ще затопли планетата.
1938 година Чрез събиране на исторически данни за времето, английският инженер Гай Календар за първи път демонстрира, че на планетата в съвременността. Той съпоставя температурните трендове с измерените покачвания на атмосферния въглероден диоксид и предлага хипотезата, че температурната смяна е обвързвана с тях.
1958 година Американският академик Чарлз Дейвид Кийлинг стартира систематично да мери равнищата на въглероден диоксид в атмосферата над хавайската обсерватория при вулкана Мауна Лоа. Откритията му водят до " кривата на Килинг ", графика, показваща непрекъснато възходящи концентрации на CO2.
1988 година Джеймс Хансен, американски климатолог, пред Конгреса, че планетата се затопля заради породено от индивида струпване на парникови газове, и отбелязва, че това към този момент трансформира климата и времето.
1990 година На така наречен Втора международна конференция за климата на Организация на обединените нации учените акцентират рисковете от световното стопляне за природата и обществото. Британският министър председател Маргарет Тачър споделя, че са нужни обвързващи цели за излъчванията.
1992 година Страните подписват Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (UNFCCC) на Срещата на върха за Земята в Рио. Целта на UNFCCC е да управлява излъчванията за попречване на рискови промени в климата, само че също по този начин закрепва концепцията за " общи, само че диференцирани отговорности ". Това значи, че развитите страни би трябвало да създадат повече, тъй като са виновни за множеството излъчвания в хода на историята. Договорът не дефинира обвързващи цели за излъчванията.
1995 година Страните по UNFCCC се събират за първата " конференция на партиите " или COP в Берлин. Окончателният документ приканва за правнообвързващи цели за излъчванията.
1997 година На COP3 в Киото, Япония, страните се спогаждат за първия контракт, който изисква характерни понижения на излъчванията. Съгласно Протокола от Киото развитите страни са задължени да понижат излъчванията сред 2008 и 2012 година от равнищата от 1990 година, като за другите страни са избрани разнообразни ограничавания. В Съединените щати значими републикански фигури в Сената жигосват съглашението като " мъртвородено ".
© Reuters
Подготовката на диалозите в Киото.
2001 година Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш встъпва в служба и назовава Протокола от Киото " съдбовно сгрешен ". Това, че го отхвърля, е сигнал за фактическото излизане на Съединени американски щати от протокола.
2005 година Протоколът от Киото влиза в действие, откакто Русия го ратифицира и по този начин се извършва условието най-малко 55 страни, които съставляват най-малко 55% от излъчванията, да го ратифицират.
2007 година Делегатите се спогаждат на COP13 в Бали да работят по ново обвързващо съглашение, което да включва както развитите, по този начин и разрастващите се страни.
2009 година Преговорите на COP15 в Копенхаген съвсем се провалят на фона на разногласия за обвързващи задължения за приключването на Протокола от Киото. Вместо да основат нова рамка, както е препоръчано в Пътната карта от Бали, страните гласоподават да " вземат под внимание " необвързващо политическо изказване.
© NASA.gov
null
2010 година COP16 в Канкун още веднъж не съумява да дефинира нови обвързващи цели за излъчванията. Споразуменията от Канкун обаче основават Зелен фонд за климата, с цел да подкрепят разрастващите се страни за адаптиране и намаляване на последствията, и слагат за цел ограничение на световното стопляне до 2 градуса по Целзий над междинното додиндустриално равнище.
2011 година Преговорите на COP17 в Дърбан, Южна Африка се провалят. Китай, Съединените щати и Индия отхвърлят да подпишат обвързващото понижаване на излъчванията преди 2015 година Вместо това страните по UNFCCC се съгласяват да Протокола от Киото до 2017 година
2012 година Тъй като Русия, Япония и Нова Зеландия се опълчват на нови цели за излъчвания, които не обгръщат разрастващите се страни, страните се спогаждат на COP18 в Доха да удължат Протокола от Киото до 2020 година
2013 година На COP19 във Варшава представители на по-бедните страни излизат за няколко часа заради неналичието на единодушие за това по какъв начин да се оправят със загубите и вредите, свързани с климата. В последна сметка е реализирана половинчата договорка.
2015 година Глобалното стопляне надвишава 1 градус по Целзий. Екстремните метеорологични феномени, в това число наводнения, засушавания и горски пожари, не престават да стават все по-чести и по-тежки по целия свят, а страните от ден на ден се сблъскват с тези непосредствени закани от изменението на климата. 2015 година Парижкото съглашение е първият световен пакт, който изисква обещания за излъчвания както от развитите, по този начин и от разрастващите се страни. От всички тях се желае да обещаят национално избрани вноски (NDC) с възходяща упоритост на всеки пет години. Подписалите се дават обещание да се опитат да задържат световното стопляне в границите на 1.5 градуса по Целзий от междинните доиндустриални равнища.
2017 година Президентът Доналд Тръмп назовава Парижкото съглашение неприятно за стопанската система и. Това става публично през 2020 година
Donald Trump withdraws US from Paris climate deal
- DW News (@dwnews)
2018 година Тийнейджърката активистка Грета Тунберг притегля международното внимание, до момента в който стачкува пред шведския парламент и с течение на времето събира младежи по целия свят, с цел да се причислят към нейното придвижване " Петъци за бъдещето ", с цел да упорстват за дейности в региона на климата.
2019 година Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш назовава " пропусната опция " неналичието на упоритост, показана на COP25 в Мадрид.
2020 година Годишната COP се отсрочва поради коронавирусната пандемия.
Ето някои основни моменти в световния диалог за климата:
Началото на 19 в. Няколко европейски учени изследват по какъв начин другите газове и пари могат да улавят топлината в земната атмосфера.
През 90-те години на 19 в. шведският академик Сванте Арениус температурния резултат от удвояването на въглеродния диоксид в атмосферата. Той демонстрира, че изгарянето на изкопаеми горива евентуално ще затопли планетата.
1938 година Чрез събиране на исторически данни за времето, английският инженер Гай Календар за първи път демонстрира, че на планетата в съвременността. Той съпоставя температурните трендове с измерените покачвания на атмосферния въглероден диоксид и предлага хипотезата, че температурната смяна е обвързвана с тях.
1958 година Американският академик Чарлз Дейвид Кийлинг стартира систематично да мери равнищата на въглероден диоксид в атмосферата над хавайската обсерватория при вулкана Мауна Лоа. Откритията му водят до " кривата на Килинг ", графика, показваща непрекъснато възходящи концентрации на CO2.
1988 година Джеймс Хансен, американски климатолог, пред Конгреса, че планетата се затопля заради породено от индивида струпване на парникови газове, и отбелязва, че това към този момент трансформира климата и времето.
1990 година На така наречен Втора международна конференция за климата на Организация на обединените нации учените акцентират рисковете от световното стопляне за природата и обществото. Британският министър председател Маргарет Тачър споделя, че са нужни обвързващи цели за излъчванията.
1992 година Страните подписват Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (UNFCCC) на Срещата на върха за Земята в Рио. Целта на UNFCCC е да управлява излъчванията за попречване на рискови промени в климата, само че също по този начин закрепва концепцията за " общи, само че диференцирани отговорности ". Това значи, че развитите страни би трябвало да създадат повече, тъй като са виновни за множеството излъчвания в хода на историята. Договорът не дефинира обвързващи цели за излъчванията.
1995 година Страните по UNFCCC се събират за първата " конференция на партиите " или COP в Берлин. Окончателният документ приканва за правнообвързващи цели за излъчванията.
1997 година На COP3 в Киото, Япония, страните се спогаждат за първия контракт, който изисква характерни понижения на излъчванията. Съгласно Протокола от Киото развитите страни са задължени да понижат излъчванията сред 2008 и 2012 година от равнищата от 1990 година, като за другите страни са избрани разнообразни ограничавания. В Съединените щати значими републикански фигури в Сената жигосват съглашението като " мъртвородено ".
© Reuters
Подготовката на диалозите в Киото.
2001 година Президентът на Съединени американски щати Джордж Буш встъпва в служба и назовава Протокола от Киото " съдбовно сгрешен ". Това, че го отхвърля, е сигнал за фактическото излизане на Съединени американски щати от протокола.
2005 година Протоколът от Киото влиза в действие, откакто Русия го ратифицира и по този начин се извършва условието най-малко 55 страни, които съставляват най-малко 55% от излъчванията, да го ратифицират.
2007 година Делегатите се спогаждат на COP13 в Бали да работят по ново обвързващо съглашение, което да включва както развитите, по този начин и разрастващите се страни.
2009 година Преговорите на COP15 в Копенхаген съвсем се провалят на фона на разногласия за обвързващи задължения за приключването на Протокола от Киото. Вместо да основат нова рамка, както е препоръчано в Пътната карта от Бали, страните гласоподават да " вземат под внимание " необвързващо политическо изказване.
© NASA.gov
null
2010 година COP16 в Канкун още веднъж не съумява да дефинира нови обвързващи цели за излъчванията. Споразуменията от Канкун обаче основават Зелен фонд за климата, с цел да подкрепят разрастващите се страни за адаптиране и намаляване на последствията, и слагат за цел ограничение на световното стопляне до 2 градуса по Целзий над междинното додиндустриално равнище.
2011 година Преговорите на COP17 в Дърбан, Южна Африка се провалят. Китай, Съединените щати и Индия отхвърлят да подпишат обвързващото понижаване на излъчванията преди 2015 година Вместо това страните по UNFCCC се съгласяват да Протокола от Киото до 2017 година
2012 година Тъй като Русия, Япония и Нова Зеландия се опълчват на нови цели за излъчвания, които не обгръщат разрастващите се страни, страните се спогаждат на COP18 в Доха да удължат Протокола от Киото до 2020 година
2013 година На COP19 във Варшава представители на по-бедните страни излизат за няколко часа заради неналичието на единодушие за това по какъв начин да се оправят със загубите и вредите, свързани с климата. В последна сметка е реализирана половинчата договорка.
2015 година Глобалното стопляне надвишава 1 градус по Целзий. Екстремните метеорологични феномени, в това число наводнения, засушавания и горски пожари, не престават да стават все по-чести и по-тежки по целия свят, а страните от ден на ден се сблъскват с тези непосредствени закани от изменението на климата. 2015 година Парижкото съглашение е първият световен пакт, който изисква обещания за излъчвания както от развитите, по този начин и от разрастващите се страни. От всички тях се желае да обещаят национално избрани вноски (NDC) с възходяща упоритост на всеки пет години. Подписалите се дават обещание да се опитат да задържат световното стопляне в границите на 1.5 градуса по Целзий от междинните доиндустриални равнища.
2017 година Президентът Доналд Тръмп назовава Парижкото съглашение неприятно за стопанската система и. Това става публично през 2020 година
Donald Trump withdraws US from Paris climate deal
- DW News (@dwnews)
2018 година Тийнейджърката активистка Грета Тунберг притегля международното внимание, до момента в който стачкува пред шведския парламент и с течение на времето събира младежи по целия свят, с цел да се причислят към нейното придвижване " Петъци за бъдещето ", с цел да упорстват за дейности в региона на климата.
2019 година Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш назовава " пропусната опция " неналичието на упоритост, показана на COP25 в Мадрид.
2020 година Годишната COP се отсрочва поради коронавирусната пандемия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ