Защо сигурността по света зависи от Тайван
Тайванският вицепрезидент Уилям Лай е на посещаване в Ню Йорк, което вбесява Китай. Китайската комунистическа партия се пробва да изолира дребната островна страна и да накара държавните управления и бизнеса да не работят с Тайпе. Но за разлика от Китай либерален Тайван се радва на известност в интернационалната общественост. По време на пандемията от ковид страната освен показва по какъв начин може да се излезе от кризата, само че и доставяше с маски тези места по света, където те не доближиха.
Пекин под ръководството на Си Дзинпин имаше задоволително време, с цел да се опита да изолира Тайван от Световната здравна организация, която обезверено търсеше информация както за експлоадирането на пандемията, по този начин и за опциите за нейното преодоляване. Пекин и до през днешния ден не е предоставил съответната информация, което подхранва подозренията, че комунистическото водачество на страната има какво да крие.
Светът е в сигурност, когато Тайван е в сигурност
Си Дзинпин, който се закле да завладее Тайван и да го причисли към своята Народна република, въоръжава армията си, която вече предприема нападателни ходове в Тайванския пролив и в Западния Тих океан като цяло. Пекин заплашва мира в района, преследвайки задачата си да господства световния превоз на артикули. Над 50% от него минава точно през Тайванския пролив.
С оглед на безкрайните провокации против Тайван, Уилям Лай бе прав, когато акцентира в Ню Йорк, че светът е в сигурност, единствено когато Тайван е в сигурност. Защото е пределно ясно, че в случай че Си Дзинпин завладее Тайван, ще насочи погледа си към териториите на Филипините, Япония, Корейския полуостров и Индия. Китайският флот се пробва да разшири позициите си даже край крайбрежията на Австралия, с цел да сплаши Канбера.
Пекин твърди, че Тайван е част от Китай. Но това не е правилно - дребният остров в никакъв случай не е бил част от Народната република, той е последната останала територия на Република Китай. Тайван и до през днешния ден разполага с държавност, тъкмо както Република Китай. Затова тайванските паспорти и валута се одобряват на всички места по света. Сближаването сред двете страни се управлява от " политиката на обединен Китай ", която гласи, че доближаването сред двете страни може да се реализира без принуждение и на равни начала.
Уилям Лай съобщи в Ню Йорк, че е отворен към тази концепция. Но Народната република от години не е предложила друга алтернатива с изключение на експанзията. Примерът с Хонконг демонстрира на света, че Пекин не възприема концепцията за договаряния на равни начала, партньорство и спазване на интернационалните задължения. Сигурният кей на свободния свят в този спор е Тайван.
Международната общественост би трябвало да акцентира пред Пекин, че в Общото заседание на Организация на обединените нации може да вземат участие " два Китая ", тъкмо както преди участваха " две Германии ". Нормализирането на връзките, като се означи и военният напън, под който Пекин слага Тайпе, би трябвало да бъде дипломатическа цел, даже и сега тя да не наподобява постижима.
Съединени американски щати би трябвало да привлекат още сътрудници
Съединени американски щати и техните сътрудници би трябвало да привлекат на своя страна всички страни от Азия и Африка, които са политически и стопански подвластни от Пекин. Те би трябвало да ги накарат да схванат, че ориста на Тайван може да бъде и тяхната, в случай че в един миг решат да не се прекланят абсолютно пред китайския водач Си Дзинпин. Колкото по-бързо се сглоби сходен съюз, толкоз по-голям е шансът да бъде предотвратена инвазия на острова от страна на китайската войска.
Уилям Лай прави добре, като припомня на света за експанзията на Китай и пропагандира в поддръжка на свободен и либерален Тайван.
Александър Гьорлах е старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос в интернационалните връзки " Карнеги " и теоретичен помощник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.
