Мегалитите в Средна гора - достъпна и красива дестинация за разходка през уикенда
Тайнствения каменен свят на античните траки, обитавали региона на Сърнена Средна гора притегля от ден на ден туристи в региона на община Брезово. Предците ни са оставили безчет неповторими свидетелства за своето съществуване и битие по тези земи. Тук, измежду хълмовете на Средна гора е царството на мегалити и долмени, които до преди няколко години бяха запазена марка единствено за Странджа, Сакар и Източни Родопи. Редица проучвания обаче демонстрират, че Средна гора надалеч не остава по-назад
Прочетете още
Изследователите и локалните краеведи са свършили изключителна по размер и качество работа, която ни разрешава да посетим девет мегалита и долмена, датиращи от хиляди години и ситуирани на невероятни панорамни места. Почивните дни са подобаващи за едно премеждие, за което не се изискват специфични умения или екипировка.
TrafficNews ще ви води на 50 км от Пловдив, където се намират някои от най- забавните мегалити в региона.
Слънчевата врата
Впечатляващият мегалит е открит от краеведите от Брезово Радню Шопов и Гънчо Прасков, а през 2019 година е документиран от проф. Валерия Фол.
В две от грунтовите скали, обърнати на запад, е изсечен процеп с широчина към 54 см. Фасадата и изключително стените му са отлично изравнени. Отгоре сред двете скали е подложен камък по този начин, че образува рамката на врата с височина към 1.10 м. През отвора на вратата се вижда изравнена канара, върху която с висок релеф е завършен безоблачен диск, който също е извърнат в западна посока. Предполага се, че по време на равноденствията залязващото слънце огрява през отвора на вратата слънчевия диск.
От източната страна на скалната група, са изсечени стъпала, водещи до два трона. Ситуацията е аналогична на тази в „ Града на Мидас “ във Фригия (Малоазийска Турция) и светилището при Кокино (Република Северна Македония), твърди тракологът Валерия Фол.
Мегалитът Слънчева врата се намира на към 5 километра от село розовец, като към него водят указателни табели и маркировка. Пътят е извънредно изящен, а от площадката, върху която е ситуирано светилището, се открива невероятна панорама към Средна гора.
Кутела
На няколко километра от село Розовец, в полите на Средна гора, на метри от пътя за хижа Братан, може да се види голяма каменна каша с дръжки. Местните хора я назовават Кутела, а архелози и краеведи и до през днешния ден нямат ясна визия за произхода й. Чашата е голяма. Височината й е 1,5 метра, дълбочината 1,1. Стените й са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имала и похлупак - воденичен камък. Според хора от селото капакът и до през днешния ден е в двора на локален гражданин.
Кутела е открит от братя Шкорпил, бил строшен на 3 елементи, а по -късно през 70-те години - възобновен от археолога Христо Джамбов. Чашата е задоволително дълбока, с цел да може в нея да се събере човек, а дълго време се е ширила версията, че тя е от IX век и е била употребена за кръщенета. По-късно обаче теорията е опровергана, а историците са сигурни, че великанската чаша е основана от човешка ръка доста преди появяването на християнството.
Интересното е, че безусловно същата чаша е открита в град Угарит в Сирия. Някои считат, че въпросната чаша е завещание от траките и намират връзка сред нея и ритуални предмети, открити в местността Карасура край Чирпан. Има и по-смели теории, съгласно които въпросният артефакт е дело на друга цивилизация, защото издълбаната повърхнина е доста равна, което би се получило при машинна обработка.
Ако обаче оставим разногласията на специалистите, Кутела е отлично място за ненатоварваща разходка в планината.
Правите камъни
Розовец е насочна точка и на различен скален феномен - Побитите камъни. Мегалитът съставлява двойка успоредни отвесни каменни плочи. „ Правите камъни ” е най-популярното име измежду локалните, само че мегалитът е прочут още и като „ Братята ” и „ Изправените камъни ”. Проходът, формиран мейду двете каменни плочи, е с широчина към 100 см, дължина – към 4 м. Ориентацията му е изток-запад. По-северната каменна плоча е с височина 5 м, а по-южната е висока почти 4 м. И двете плочи са необятни в основата си към 4 м, а дебелината им е към 1 м (по-южната плоча има малко по-голяма дебелина в основата). Двете отвесни плочи се намират върху каменна площадка с приблизителни размери 6 квадратни метра.
Мегалитът се намира в елементарно налична зона на към 5 километра от селото. В подножието му има хубав язовир, край който може да си отдъхнете, да ловите риба или да си извършите пикник.
Яйцето на змеицата
Районът крие и друга скална изненада - единственото намерено непокътнато мегалитно „ яйце ” на територията на България, се намира близо до село Свежен. Голям скален пай е завършен сходно на яйце и е подложен върху особено изработен улей в едва наклонени на юг грунтови скали. До него водят изсечени в скалата стъпала, към този момент много ерозирали. Наречено е „ Яйцето на змеицата ” поради наименованията на прилежащите хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, пристигнали от дълбоката античност и останали в българския фолклор и топонимия.
До „ Яйцето на змеицата ” се стига по античен път, тук-там прелестно съхранен. Отклонението, с цел да се стъпи на античния път, се намира вляво сред втория и третия километър от асфалтовия път мейду селата Бабек и Свежен. Възвишението с мегалитите е на 1 километър след отклонението. Малко по-ниско от „ Яйцето на змеицата ”, още един голям издължен объл камък умишлено е закрепен на мястото си, наподобяващ маса. Мегалитната структура прилича голяма олтарна маса. Съхранен е и мегалит, наподобяващ врата.
Фактът, че свещеното каменно „ яйце ” е до пътя, демонстрира, че респект са отдавали освен хората от региона, а и пътуващите от изток на запад и назад по античния подбалкански път. За траките галактическото яйце е знак на живота. Вероятно мегалитната маса е мястото за слагане на блага – цветя, питки, плодове – за славене на Слънцебога и Богинята земя. Можем да допускаме, че при мегалитното „ яйце ” са осъществявани обреди в дните на зимното слънцестоене или пролетното равноденствие, когато слънцето, славено като господ, е все по-дълго на небосклона и цялата природа се ражда за нов живот.
Прочетете още
Изследователите и локалните краеведи са свършили изключителна по размер и качество работа, която ни разрешава да посетим девет мегалита и долмена, датиращи от хиляди години и ситуирани на невероятни панорамни места. Почивните дни са подобаващи за едно премеждие, за което не се изискват специфични умения или екипировка.
TrafficNews ще ви води на 50 км от Пловдив, където се намират някои от най- забавните мегалити в региона.
Слънчевата врата
Впечатляващият мегалит е открит от краеведите от Брезово Радню Шопов и Гънчо Прасков, а през 2019 година е документиран от проф. Валерия Фол.
В две от грунтовите скали, обърнати на запад, е изсечен процеп с широчина към 54 см. Фасадата и изключително стените му са отлично изравнени. Отгоре сред двете скали е подложен камък по този начин, че образува рамката на врата с височина към 1.10 м. През отвора на вратата се вижда изравнена канара, върху която с висок релеф е завършен безоблачен диск, който също е извърнат в западна посока. Предполага се, че по време на равноденствията залязващото слънце огрява през отвора на вратата слънчевия диск.
От източната страна на скалната група, са изсечени стъпала, водещи до два трона. Ситуацията е аналогична на тази в „ Града на Мидас “ във Фригия (Малоазийска Турция) и светилището при Кокино (Република Северна Македония), твърди тракологът Валерия Фол.
Мегалитът Слънчева врата се намира на към 5 километра от село розовец, като към него водят указателни табели и маркировка. Пътят е извънредно изящен, а от площадката, върху която е ситуирано светилището, се открива невероятна панорама към Средна гора.
Кутела
На няколко километра от село Розовец, в полите на Средна гора, на метри от пътя за хижа Братан, може да се види голяма каменна каша с дръжки. Местните хора я назовават Кутела, а архелози и краеведи и до през днешния ден нямат ясна визия за произхода й. Чашата е голяма. Височината й е 1,5 метра, дълбочината 1,1. Стените й са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имала и похлупак - воденичен камък. Според хора от селото капакът и до през днешния ден е в двора на локален гражданин.
Кутела е открит от братя Шкорпил, бил строшен на 3 елементи, а по -късно през 70-те години - възобновен от археолога Христо Джамбов. Чашата е задоволително дълбока, с цел да може в нея да се събере човек, а дълго време се е ширила версията, че тя е от IX век и е била употребена за кръщенета. По-късно обаче теорията е опровергана, а историците са сигурни, че великанската чаша е основана от човешка ръка доста преди появяването на християнството.
Интересното е, че безусловно същата чаша е открита в град Угарит в Сирия. Някои считат, че въпросната чаша е завещание от траките и намират връзка сред нея и ритуални предмети, открити в местността Карасура край Чирпан. Има и по-смели теории, съгласно които въпросният артефакт е дело на друга цивилизация, защото издълбаната повърхнина е доста равна, което би се получило при машинна обработка.
Ако обаче оставим разногласията на специалистите, Кутела е отлично място за ненатоварваща разходка в планината.
Правите камъни
Розовец е насочна точка и на различен скален феномен - Побитите камъни. Мегалитът съставлява двойка успоредни отвесни каменни плочи. „ Правите камъни ” е най-популярното име измежду локалните, само че мегалитът е прочут още и като „ Братята ” и „ Изправените камъни ”. Проходът, формиран мейду двете каменни плочи, е с широчина към 100 см, дължина – към 4 м. Ориентацията му е изток-запад. По-северната каменна плоча е с височина 5 м, а по-южната е висока почти 4 м. И двете плочи са необятни в основата си към 4 м, а дебелината им е към 1 м (по-южната плоча има малко по-голяма дебелина в основата). Двете отвесни плочи се намират върху каменна площадка с приблизителни размери 6 квадратни метра.
Мегалитът се намира в елементарно налична зона на към 5 километра от селото. В подножието му има хубав язовир, край който може да си отдъхнете, да ловите риба или да си извършите пикник.
Яйцето на змеицата
Районът крие и друга скална изненада - единственото намерено непокътнато мегалитно „ яйце ” на територията на България, се намира близо до село Свежен. Голям скален пай е завършен сходно на яйце и е подложен върху особено изработен улей в едва наклонени на юг грунтови скали. До него водят изсечени в скалата стъпала, към този момент много ерозирали. Наречено е „ Яйцето на змеицата ” поради наименованията на прилежащите хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, пристигнали от дълбоката античност и останали в българския фолклор и топонимия.
До „ Яйцето на змеицата ” се стига по античен път, тук-там прелестно съхранен. Отклонението, с цел да се стъпи на античния път, се намира вляво сред втория и третия километър от асфалтовия път мейду селата Бабек и Свежен. Възвишението с мегалитите е на 1 километър след отклонението. Малко по-ниско от „ Яйцето на змеицата ”, още един голям издължен объл камък умишлено е закрепен на мястото си, наподобяващ маса. Мегалитната структура прилича голяма олтарна маса. Съхранен е и мегалит, наподобяващ врата.
Фактът, че свещеното каменно „ яйце ” е до пътя, демонстрира, че респект са отдавали освен хората от региона, а и пътуващите от изток на запад и назад по античния подбалкански път. За траките галактическото яйце е знак на живота. Вероятно мегалитната маса е мястото за слагане на блага – цветя, питки, плодове – за славене на Слънцебога и Богинята земя. Можем да допускаме, че при мегалитното „ яйце ” са осъществявани обреди в дните на зимното слънцестоене или пролетното равноденствие, когато слънцето, славено като господ, е все по-дълго на небосклона и цялата природа се ражда за нов живот.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ