Тайбе Юсеин: Валентин Йорданов ми е един от първите идоли
Тайбе Юсеин, състезател №1 на България за 2018 година, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Звездата ни в женската битка има в сбирката си10 медала от международни и европейски шампионати. Миналата година тя не позволи нито една загуба и победи за първи път със международна и европейска купа в най-успешния наш спорт.
- Здравей, Тайбе! Как си на старта на новия сезон? Как мина подготовката след толкоз церемонии?
- От декември месец към този момент сме в лагерна конюнктура. Засега се усещам добре, здрава съм. Мотивира съм за още триумфи.
- На 20 декември 2018 година медиите те коронясаха за Спортист №1 на България за годината – до каква степен това промени живота ти? Усещаш ли се да стоиш крепко на земята или отлепянето е неизбежно? Как ти въздейства шумотевицата?
- Промени живота ми дотолкоз, че станах по-разпознаваема по улиците. Чувствам се крепко стъпила на земята. Надявам се да остана по този начин най-малко до олимпийските игри.
- Свикна ли с покачвания медиен интерес към теб?
- Свикнах, да. Мисля, че триумфите идват също с отговорността и с медийния интерес. Това е част от играта.
- А имаш ли доверие на хората от четвъртата власт или подхождаш внимателно като начало на битка?
- По-скоро вярвам. Поне към този момент не са ме злепоставяли.
- На връх 27-ия си рожден ден през предходната година ти разруши една поличба – в Каспийск стана за първи път златна при дамите. Преди това доближиха ли до теб „ злите езици “, че нямаш душeвност за първенец, а стигаш единствено до край и там си различен играч?
- Много прекрасен въпрос. Достигаха да, даже се е случвало и да ми го кажат в лицето – излизаш на полуфинал или на край и нямаш душeвност да спечелиш… Но гледах да се абстрахирам от тези думи. Знам, че в действителност целяха да ме стимулират, с цел да покажа какъв брой доста мога. Затова считам, че тези думи са ми помогнали.
- Реално преди Каспийск ли пристигна златната смяна у теб или в хода на шампионата се зареди със силата, с цел да си кажеш – „ задоволително със загубите на край “?
- Още по-миналата година усетих, че стартирам да работя в в действителност доста вярна посока. Макар че тогава на международното в Париж изгубих, усетих, че работя вярно и триумфът ще пристигна. Още при започване на 2018 година усещах, че това е моята година и ще направя всичко, което би трябвало, с цел да печеля златото.
- А финалът беше драма – изгасва таблото, три пъти митинги на представителката на домакините Тражукова и най-после 11:8. Владееше ли пулса на битката от самото начало или имаше и бели петна в хода на дуела?
- Бели петна нямах, само че първата част ми беше малко мъгла, още до момента в който вляза в самата среща и усетя, че мога да печеля, тъй като потеглих малко мъчно и тя ми поведе. Всъщност с изгасването на таблото и митингите разбрах, че те губят надзор и ние сме на ред.
- Големият срив в кариерата ти е олимпиадата в Рио през 2016 година Това остана отвън камерите, само че си припомням, че като слезе от тепиха след загуба от американката, легна на земята след 20-30 метра. Какво се случи тогава?
- Бях доста изморена може би поради цялото напрежение, което ненапълно сама си бях сложила върху себе си. Не устоях, както физически, по този начин и душевен на срещата. Почувствах едно голямо отчаяние, тъй като бях съвсем сигурна, че тя няма да продължи, с цел да имам късмет да се боря за бронз.
- Вярно ли е, че си мислела за отричане от елитния спорт след Рио? Ако е по този начин – кой те върна още веднъж в залата?
- Да, в действителност в един миг след такова голямо отчаяние, си мислех дали ще мога да продължа, дали имам сили да реализира освен това в битката. Човекът, който ме върна и ми даде убеденост е Петър Касабов.
- Какво ти сподели?
- Работили сме много време дружно. Каза ми, че мога и ми би трябвало напълно малко промяна в работата. Ще се получат нещата и това в действителност стана.
- Доколко ти повлия златото от Каспийск на международното в Будапеща?
- Мотивира ме, даде ми убеденост. Видях, че мога, въпреки че в хода на подготовката отново имаше подозрения дали ще съумея. Но се веселя, че на самото съревнование този детайл – дали ще съумея, го нямаше.
- На финала - 6:0 против японката Кавай първоначално, толкоз бързо против най-ярките представителки на женската битка, а имаше чисти победи над Китай, над Съединени американски щати. Много мощно състезание.
- Да, в действителност. Исках да виждам среща за среща, не мислех за идващия ми противник и това ми оказа помощ. Даже и аз малко се учудих от финалната среща, че толкоз елементарно потеглих и ми се получиха нещата. Но това е плод на доста подготовка в залата преди надпреварата.
- Япония господства в женската битка – за какво е по този начин? Имахте лагер с националния тим на тази страна – какво ти направи усещане от работата им?
- Това, че са извънредно дисциплинирани освен в залата, само че и в живота. Когато си определяхме срещи да се забележим, чакаха от нас да сме тъкмо там на часа.
- Прави ли ти усещане по какъв начин на надпреварите до една японска състезателка са 30 локални публицисти?
- Да, изключително при най-титулуваните. Даже е малко стряскащо за мен. Ако аз съм в тази обстановка, ще ми е мъчно да се съсредоточвам за идната среща.
- Какво можем да заимстваме от японската женска битка?
- Виждам, че тяхната битка е доста изчистена. Нямат някакви комплицирани хватки, доста добре са готови тактически. Имат една-две хватки с комбинации и си го преследват това през цялото състезание. Именно тъй като са събрани, е мъчно да им се разбие битката по време на среща. Това може да се заимства и от нас, и от другите съпернички. Обнадеждена съм.
- Стана дума за съперничките – Япония, Русия, Съединени американски щати, Китай, Германия. От тези страни, които са водещи генерално в спорта, ще са твоите съпернички за игрите в Токио. Пропуснах ли някои?
- Украинките също не са неприятни в Европа. Унгарките сега са в лек спад. Има и скандинавки – с шведката сме се срещали, а има и финландка, само че не знам тъкмо в коя категория ще се бори. Монголките също имат хубава школа. Конкуренцията става все по-голяма.
- Вече отворихме тематиката за олимпийските игри в Токио през 2020 година – наясно ли си, че Япония желае да направи шест трофеи от шест категории в женската битка? Съгласна ли си с тези сметки?
- Сериозно съм се настроила да им попреча най-малко в моята категория!
- Валентин Йорданов, Рахмат Сукра, Валентин Гецов, Валентин Савов – какво те свързва с тези имена?
- Всички ние сме деца на русенската школа.
- Имаше ли идоли?
- Да, Валентин Йорданов ми е един от първите идоли. Много съм му подражавала, доста съм научила от неговите срещи, гледайки ги в Интернет. Радвам се, когато по време на съревнование, съумея да направя някоя от неговите хватки.
- Говорила ли си с Валентин Йорданов, който е икона на българската битка? Какво ти споделяше, когато не успяваше да вземеш златен орден?
- Казваше ми, че малко не ми е достигнало. Да се сготвям повече, да упражнявам повече. Да акцентирам на еди-коя си хватка.
- Вярно ли е, че си почнала с бадминтон?
- Да, само че това беше едно малко премеждие.
- Сега гледаш ли бадминтон или най-малко играеш ли федербал?
- Рядко имам такива благоприятни условия, само че ми е забавно да виждам спорт като цяло.
- Откъде пристигна любовта ти към битката? Кой те възпламени?
- Като влязох в залата, усетих, че там ми е мястото. Както се споделя - влюбих се в битката. А татко ми беше другар с най-първия ми треньор Мустафа Кесман.
- Как гледаха родителите ти на това твое въодушевление?
- Майка ми по-скоро беше резервирана, тъй като се притесняваше, че ще се контузя. А татко ми постоянно споделяше – дано върви да тренира, да се раздвижва. Сега доста се радват на триумфите ми. Щастливи и горди са с постигнатото от мен.
- Като дребна се е налагало да мериш сили и с момчета на тепиха. Казват, че си ги побеждавала. Какво е възприятието да надвиеш мощния пол?
- Много съм се радвала освен, когато надвивах момчетата, а всяка една победа ми е носела огромна наслада.
- Треньорът на националния тим Петър Касабов очевидно е с безспорни заслуги за твоето завръщане и за двете ти трофеи през 2018 година Но не остава ли малко в сянка първият ти треньор Сава Семков, който работи в клуб „ Юнак Локомотив “ (Русе)? Поддържате ли връзка?
- Чуваме се преди огромно съревнование. Усещам, че постоянно е угрижен. Всеки път, когато се прибера в Русе, му звъня и се виждаме. Зад мен е и постоянно е подготвен да ми помогне, когато нуждая се.
- Как повлия явлението Станка Златева на вас, сегашните националки в женската битка?
- Вярвам, че тя проправи пътя пред нас с триумфите си. Прослави женската битка, която не беше толкоз настояща в България. Но след триумфите на Станка, към този момент се гледаше по различен метод на нас. Много съм признателна за това.
- Учиш треньорски профил в НСА – виждаш ли се като треньор в бъдеще?
- Надявам се. Мисля, че това е доста логически път на живота. Вярвам, че след такива триумфи мога да предам наученото от мен на по-малките.
- Кога реши да сменяш прическата си след всяко огромно състезание? Останаха ли ти още разновидности за смяна?
- Смяната на прически е един тип поверие. Имам още разновидности и се надявам най-фрапантната смяна да пристигна след олимпийските игри в Токио.
- Знаем, че си заинтригувана и от татусите. За благополучие не по този начин интензивно, както при прическите. Колко татуировки имаш? Има ли някакво по-специално обръщение в тях?
- Имам три. Едната е част от молитва, която да ми припомня за фамилията и от кое място съм тръгнала. Така чувствам тяхната поддръжка. Имам и един латински надпис – Съдбата обича смелите. Всеки път като се погледна в огледалото, да си напомням, че би трябвало да бъда смела. Имам и една корона, която е за мене си. Имам някакви хрумвания за нови татуси, само че към този момент заставам надалеч от студиата.
- Какви книги предпочиташ? Говори се, че по лагерите постоянно четеш…
- На интервали съм – биографии, престъпни романи, художествена литература също. Известно време чета един род, по-късно трансформирам и по този начин. Все още не съм чела „ Историята “ на Христо Стоичков, само че скоро ще бъде в графата „ прочетени “.
- Здравей, Тайбе! Как си на старта на новия сезон? Как мина подготовката след толкоз церемонии?
- От декември месец към този момент сме в лагерна конюнктура. Засега се усещам добре, здрава съм. Мотивира съм за още триумфи.
- На 20 декември 2018 година медиите те коронясаха за Спортист №1 на България за годината – до каква степен това промени живота ти? Усещаш ли се да стоиш крепко на земята или отлепянето е неизбежно? Как ти въздейства шумотевицата?
- Промени живота ми дотолкоз, че станах по-разпознаваема по улиците. Чувствам се крепко стъпила на земята. Надявам се да остана по този начин най-малко до олимпийските игри.
- Свикна ли с покачвания медиен интерес към теб?
- Свикнах, да. Мисля, че триумфите идват също с отговорността и с медийния интерес. Това е част от играта.
- А имаш ли доверие на хората от четвъртата власт или подхождаш внимателно като начало на битка?
- По-скоро вярвам. Поне към този момент не са ме злепоставяли.
- На връх 27-ия си рожден ден през предходната година ти разруши една поличба – в Каспийск стана за първи път златна при дамите. Преди това доближиха ли до теб „ злите езици “, че нямаш душeвност за първенец, а стигаш единствено до край и там си различен играч?
- Много прекрасен въпрос. Достигаха да, даже се е случвало и да ми го кажат в лицето – излизаш на полуфинал или на край и нямаш душeвност да спечелиш… Но гледах да се абстрахирам от тези думи. Знам, че в действителност целяха да ме стимулират, с цел да покажа какъв брой доста мога. Затова считам, че тези думи са ми помогнали.
- Реално преди Каспийск ли пристигна златната смяна у теб или в хода на шампионата се зареди със силата, с цел да си кажеш – „ задоволително със загубите на край “?
- Още по-миналата година усетих, че стартирам да работя в в действителност доста вярна посока. Макар че тогава на международното в Париж изгубих, усетих, че работя вярно и триумфът ще пристигна. Още при започване на 2018 година усещах, че това е моята година и ще направя всичко, което би трябвало, с цел да печеля златото.
- А финалът беше драма – изгасва таблото, три пъти митинги на представителката на домакините Тражукова и най-после 11:8. Владееше ли пулса на битката от самото начало или имаше и бели петна в хода на дуела?
- Бели петна нямах, само че първата част ми беше малко мъгла, още до момента в който вляза в самата среща и усетя, че мога да печеля, тъй като потеглих малко мъчно и тя ми поведе. Всъщност с изгасването на таблото и митингите разбрах, че те губят надзор и ние сме на ред.
- Големият срив в кариерата ти е олимпиадата в Рио през 2016 година Това остана отвън камерите, само че си припомням, че като слезе от тепиха след загуба от американката, легна на земята след 20-30 метра. Какво се случи тогава?
- Бях доста изморена може би поради цялото напрежение, което ненапълно сама си бях сложила върху себе си. Не устоях, както физически, по този начин и душевен на срещата. Почувствах едно голямо отчаяние, тъй като бях съвсем сигурна, че тя няма да продължи, с цел да имам късмет да се боря за бронз.
- Вярно ли е, че си мислела за отричане от елитния спорт след Рио? Ако е по този начин – кой те върна още веднъж в залата?
- Да, в действителност в един миг след такова голямо отчаяние, си мислех дали ще мога да продължа, дали имам сили да реализира освен това в битката. Човекът, който ме върна и ми даде убеденост е Петър Касабов.
- Какво ти сподели?
- Работили сме много време дружно. Каза ми, че мога и ми би трябвало напълно малко промяна в работата. Ще се получат нещата и това в действителност стана.
- Доколко ти повлия златото от Каспийск на международното в Будапеща?
- Мотивира ме, даде ми убеденост. Видях, че мога, въпреки че в хода на подготовката отново имаше подозрения дали ще съумея. Но се веселя, че на самото съревнование този детайл – дали ще съумея, го нямаше.
- На финала - 6:0 против японката Кавай първоначално, толкоз бързо против най-ярките представителки на женската битка, а имаше чисти победи над Китай, над Съединени американски щати. Много мощно състезание.
- Да, в действителност. Исках да виждам среща за среща, не мислех за идващия ми противник и това ми оказа помощ. Даже и аз малко се учудих от финалната среща, че толкоз елементарно потеглих и ми се получиха нещата. Но това е плод на доста подготовка в залата преди надпреварата.
- Япония господства в женската битка – за какво е по този начин? Имахте лагер с националния тим на тази страна – какво ти направи усещане от работата им?
- Това, че са извънредно дисциплинирани освен в залата, само че и в живота. Когато си определяхме срещи да се забележим, чакаха от нас да сме тъкмо там на часа.
- Прави ли ти усещане по какъв начин на надпреварите до една японска състезателка са 30 локални публицисти?
- Да, изключително при най-титулуваните. Даже е малко стряскащо за мен. Ако аз съм в тази обстановка, ще ми е мъчно да се съсредоточвам за идната среща.
- Какво можем да заимстваме от японската женска битка?
- Виждам, че тяхната битка е доста изчистена. Нямат някакви комплицирани хватки, доста добре са готови тактически. Имат една-две хватки с комбинации и си го преследват това през цялото състезание. Именно тъй като са събрани, е мъчно да им се разбие битката по време на среща. Това може да се заимства и от нас, и от другите съпернички. Обнадеждена съм.
- Стана дума за съперничките – Япония, Русия, Съединени американски щати, Китай, Германия. От тези страни, които са водещи генерално в спорта, ще са твоите съпернички за игрите в Токио. Пропуснах ли някои?
- Украинките също не са неприятни в Европа. Унгарките сега са в лек спад. Има и скандинавки – с шведката сме се срещали, а има и финландка, само че не знам тъкмо в коя категория ще се бори. Монголките също имат хубава школа. Конкуренцията става все по-голяма.
- Вече отворихме тематиката за олимпийските игри в Токио през 2020 година – наясно ли си, че Япония желае да направи шест трофеи от шест категории в женската битка? Съгласна ли си с тези сметки?
- Сериозно съм се настроила да им попреча най-малко в моята категория!
- Валентин Йорданов, Рахмат Сукра, Валентин Гецов, Валентин Савов – какво те свързва с тези имена?
- Всички ние сме деца на русенската школа.
- Имаше ли идоли?
- Да, Валентин Йорданов ми е един от първите идоли. Много съм му подражавала, доста съм научила от неговите срещи, гледайки ги в Интернет. Радвам се, когато по време на съревнование, съумея да направя някоя от неговите хватки.
- Говорила ли си с Валентин Йорданов, който е икона на българската битка? Какво ти споделяше, когато не успяваше да вземеш златен орден?
- Казваше ми, че малко не ми е достигнало. Да се сготвям повече, да упражнявам повече. Да акцентирам на еди-коя си хватка.
- Вярно ли е, че си почнала с бадминтон?
- Да, само че това беше едно малко премеждие.
- Сега гледаш ли бадминтон или най-малко играеш ли федербал?
- Рядко имам такива благоприятни условия, само че ми е забавно да виждам спорт като цяло.
- Откъде пристигна любовта ти към битката? Кой те възпламени?
- Като влязох в залата, усетих, че там ми е мястото. Както се споделя - влюбих се в битката. А татко ми беше другар с най-първия ми треньор Мустафа Кесман.
- Как гледаха родителите ти на това твое въодушевление?
- Майка ми по-скоро беше резервирана, тъй като се притесняваше, че ще се контузя. А татко ми постоянно споделяше – дано върви да тренира, да се раздвижва. Сега доста се радват на триумфите ми. Щастливи и горди са с постигнатото от мен.
- Като дребна се е налагало да мериш сили и с момчета на тепиха. Казват, че си ги побеждавала. Какво е възприятието да надвиеш мощния пол?
- Много съм се радвала освен, когато надвивах момчетата, а всяка една победа ми е носела огромна наслада.
- Треньорът на националния тим Петър Касабов очевидно е с безспорни заслуги за твоето завръщане и за двете ти трофеи през 2018 година Но не остава ли малко в сянка първият ти треньор Сава Семков, който работи в клуб „ Юнак Локомотив “ (Русе)? Поддържате ли връзка?
- Чуваме се преди огромно съревнование. Усещам, че постоянно е угрижен. Всеки път, когато се прибера в Русе, му звъня и се виждаме. Зад мен е и постоянно е подготвен да ми помогне, когато нуждая се.
- Как повлия явлението Станка Златева на вас, сегашните националки в женската битка?
- Вярвам, че тя проправи пътя пред нас с триумфите си. Прослави женската битка, която не беше толкоз настояща в България. Но след триумфите на Станка, към този момент се гледаше по различен метод на нас. Много съм признателна за това.
- Учиш треньорски профил в НСА – виждаш ли се като треньор в бъдеще?
- Надявам се. Мисля, че това е доста логически път на живота. Вярвам, че след такива триумфи мога да предам наученото от мен на по-малките.
- Кога реши да сменяш прическата си след всяко огромно състезание? Останаха ли ти още разновидности за смяна?
- Смяната на прически е един тип поверие. Имам още разновидности и се надявам най-фрапантната смяна да пристигна след олимпийските игри в Токио.
- Знаем, че си заинтригувана и от татусите. За благополучие не по този начин интензивно, както при прическите. Колко татуировки имаш? Има ли някакво по-специално обръщение в тях?
- Имам три. Едната е част от молитва, която да ми припомня за фамилията и от кое място съм тръгнала. Така чувствам тяхната поддръжка. Имам и един латински надпис – Съдбата обича смелите. Всеки път като се погледна в огледалото, да си напомням, че би трябвало да бъда смела. Имам и една корона, която е за мене си. Имам някакви хрумвания за нови татуси, само че към този момент заставам надалеч от студиата.
- Какви книги предпочиташ? Говори се, че по лагерите постоянно четеш…
- На интервали съм – биографии, престъпни романи, художествена литература също. Известно време чета един род, по-късно трансформирам и по този начин. Все още не съм чела „ Историята “ на Христо Стоичков, само че скоро ще бъде в графата „ прочетени “.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ