Тъй като в неделя (3 декември) отбелязваме Международния ден на

Тъй като в неделя (3 декември) означаваме Международния ден на хората с увреждания, не би трябвало да забравяме, че не всички увреждания са забележими с невъоръжено око. За разлика от физическите увреждания, уврежданията на психологичното здраве е по-вероятно да останат скрити, а болката на засегнатите постоянно се обостря от обстоятелството, че техните битки може да не са забележими извън.

Преди по-малко от два месеца Израел претърпя една от най-ужасяващите терористични офанзиви на съвремието, както по своя обсег, по този начин и по своята грубост. Въпреки че към момента е прекомерно рано да се диагностицират дългосрочни/трайни увреждания на психологичното здраве като посттравматично стресово разстройство (ПТСР), самият брой на лицата, подложени на невъобразимо травматични събития, не предвещава нищо положително за бъдещето.

На 7 октомври терористичната организация Хамас проникна в Израел и опустоши цели общности: с изтезаване, обезчестяване, осакатяване, обезглавяване, пукотевица, намушкване и изгаряне на живи хора, като в последна сметка умъртви над 1200 почтени мъже, дами и деца, рани хиляди и отвлече близо 250 души в Газа.

Наред с убитите да не забравяме и оживелите, доста от които в този момент имат трайни физически увреждания, като изчезнали крака. Почти всички бяха подложени на непоносима психическа контузия: деца, видели по какъв начин терористи избиват родителите им и по-късно биват отвлечени, младежи на музикалния фестивал Nova, станали очевидци на групово обезчестяване на дами, и няколко, които са оживели единствено тъй като са се укрили измежду телата на убитите си сътрудници или другари. Макар и избегнали гибелта, тези деца и възрастни вечно ще носят отпечатъка от тези събития в сърцата и мозъците си.

За тези, които не са се възстановили от пострадванията си или към момента са заложници в Газа, нападението, почнало на 7 октомври, към момента продължава.

Травмата обаче не се лимитира единствено до директните жертви, а се популяризира доста по-далеч. Терористите от Хамас предаваха онлайн ужасяващите си нападения и ги излъчваха до милиони по целия свят. Членове на фамилиите са гледали убийството на околните си във Facebook или е трябвало да изтърпят облиците на терористи от Хамас, които парадират с жертвите по улиците на Газа.

Лицата, оказващи първа помощ, избавителните екипи, медицинският личен състав и други директно изложени, са мощно наранени от тези ужаси, които никое човешко създание в никакъв случай не би трябвало да вижда, чува или помирисва.

ЗАКА [религиозна доброволческа организация, която прибира трупове и свързани материали на загинали], дойде в разгара на нападението, с цел да събере телата и дружно с други доброволци извърши ужасната задача да почисти биологичните остатъци от местата на клането на 7 октомври. Всеки един от тези доброволци вечно ще носи със себе си незаличимите облици на обезглавени бебета, на къщи, напоени с кръвта на цели фамилии, които са били екзекутирани, и на овъглени тела, открити с вързани ръце и крайници, преди да бъдат подпалени.

Въпреки че към момента не сме осъзнали същинската дълбочина на контузията, породена от Хамас – в това число на жертвите, техните фамилии, лицата, оказващи първа помощ, и доста други доброволци и експерти, които към този момент са били в Южен Израел или са пристигнали да оказват помощ, както и на тези, които към момента се грижат за ранените – няма подозрение, че връщането обратно в спомените за ужасите от този ден е неизбежно. Мнозина може в никакъв случай да не се излекуват и ще би трябвало да се борят с нова действителност, присъединявайки се към редиците на хората със скрити увреждания.

Освен това всеки, минал през пъкъла, който Хамас аргументи на Израел този ден, в този момент още веднъж страда, защото прекалено много хора в чужбина отхвърлят, че тези ужаси в миналото са се случвали или се пробват да ги омаловажат по най-различни способи. Отричането на зверствата, осъществени против евреи, не е ново събитие, само че е повече от тъпо, че това се случва, преди всички убити да бъдат разпознати, да не приказваме да бъдат заровени, и то макар че доста други към момента са държани като заложници от терористична организация.

Травмата, която израелците претърпяха от ръцете на Хамас, се оказа двойна: първо, поради първичната офанзива и повторно, вследствие на тези, които остават безразлични или даже злорадстват пред страданията на нашия народ.

С отбелязването на Международния ден на хората с увреждания ни се припомня още един път, че има доста хора, които остават невидими или тъй като увреждането им не постоянно се демонстрира на повърхността, или тъй като има други, които избират да го пренебрегват. Отричането на повода за прочувственото и психическото страдалчество може единствено да утежни вредите и да направи скритите страдащи от проблеми с психологичното здраве изцяло невидими. /БГНЕС

------------

Наама Леви, заместник-посланик на Израел в България. Материалът е възложен на Агенция БГНЕС.