Даниела Везиева: Грешка е, че индустрията не инвестира във високи технологии
Таван на надценките у нас няма да е ефикасна мярка против инфлацията 3% недостиг в този бюджет не е вероятен Законът за поощряване на вложенията не отразява актуалните трендове Дъжници сме на земеделието, неясно е, че не развиваме всички браншове на селското стопанство, споделя Даниела Везиева, стопански специалист в Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ), някогашен министър на стопанската система във второто служебно държавно управление на Стефан Янев /септември-декември 2021/ в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Везиева, Министерство на стопанската система регистрира внезапно ограничение на инфлацията, а цените не престават да порастват. Каква е истината за икономическата обстановка в страната?
-->
- Статическите данни демонстрират понижаване на цените на енергийния пазар и понижаване на инфлацията. Също по този начин виждаме и нарастване на някои от икономическите индикатори на месечна база. Въпреки това не се регистрира резистентен спад на цените на артикули, изключително на стоките от дребната потребителска кошница. Това може да се изясни с обстоятелството, че намаляването е на месечна база и то не дава отражение върху себестойността на създадените артикули. Реална смяна може да се изследва след привършване на тримесечието.
- Адекватна мярка ли е решението за въвеждане на таван на надценките? Какво демонстрират анализите на СИНПИ за обстановката на пазара?
- Зависи защо се употребява мярката таван на надценките и таван на цените. Ако ме питате дали е съответна антиинфлационна мярка, отговорът ми е по скоро не. Такава мярка се ползва за дъмпинг на цените и то при изискване, че имаме задоволително механизми през мощни държавни предприятия да влияем на пазара. Ние не сме в тази догадка. Таванът на надценките не докара до понижаване на цените на стоките в дребната потребителска кошница и не докара до нарастване на потреблението. От началото на световната финансова рецесия допреди няколко месеца годишната инфлация у нас не е надхвърляла 5% и това някак си естествено докара до загуба на инстикт у политиците да оферират и разискват икономически политики в изискванията на висока инфлация по повод планирането на бюджета и по повод приходите на семействата и данъчната среда.
- България е изправена пред невиждана обстановка - на 10 юни изтича удълженото деяние на бюджета, до тази дата нов не може да бъде признат, тъй като няма време. Какво ще се случи с хазната, в случай че нямаме бюджет на 10 юни?
- Има ясни правила за разходване на обществените средства, даже и да няма признат нов или продължен бюджет. Министерството на финансите разгласи законовите варианти като заплащане на разноски в границите на събраните доходи, разясниха се и други благоприятни условия като потребление на средствата от бюджета на ДОО за обществени заплащания и по-късно възобновяване на средствата посредством трансфер от държавния бюджет към ДОО. Ситуацията е необикновена, само че не и трагична. Заради насъбраното напрежение е извънредно значимо да се дава задоволително информация от институциите, освен това тя да е транспарантна. Очакванията към ръководещите са огромни за решаването на натрупалите се проблеми, освен това са упования за дългосрочност и резистентност.
- Възможен ли е сега бюджет с 3% недостиг и какъв брой тъкмо би трябвало да затегнем коланите, с цел да се случи това?
- Ние сега работим с рамката на бюджета, призната от постоянното държавно управление през 2022 година Той бе продължен с деяние до юни 2023 година, като при удължаването се одобриха нови обществени разноски, само че в бюджетната рамка от 2022 година Ако ме питате дали е вероятен 3% недостиг в този бюджет, отговорът е не. За това и предлагането на служебния кабинет е с по-висок размер на недостига, тъй като те работят със остарялата бюджетна рамка от 2022 година За реализиране на друг % недостиг можем да приказваме при правенето на нов бюджет с нови политики, отговарящи на управническата стратегия на постоянен кабинет. Бюджетът е финансовият проект за осъществяването на политики от управническа стратегия. Към момента няма такава стратегия с съответни параметри и периоди за осъществяване.
- Вие сте икономическият специалист на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ). С какво тази организация Ви притегли?
- Когато господин Паргов ми описа за концепцията за основаване на неправителствена организация, първата ми асоциация беше " независимост на изразяването ". В СИНПИ участваме хора с друга експертност, с разнообразни възгледи и тъкмо това е най-ценното. Всеки от нас има своя опит, своето мнение по публичните тематики на страната ни. За съвсем една година, от както е основан институтът, ние поставихме няколко предпочитани тематики и по всяка една от тях създаваме задълбочени разбори и даваме оферти за решение. Целта ни е да бъдем сътрудници в ръководството на страната посредством отзиви, оферти, мнения. СИНПИ е един самобитен оазис, място, където се срещаш с доста интелигенти хора, изразяваш свободно мнението си, място, където можеш да научиш доста, място, където творчеството е от първостепенна значимост. Мисля, че тъкмо това ме притегли да стана част от организацията.
- Казвате, че през последните пет години структурата на стопанската система не се трансформира. С превес са услугите - 67%, 28% се падат на промишлеността и 5% на селското стопанство. Може ли да имаме стопански напредък, задоволителен за участието ни в еврозоната, в случай че тази конструкция не се промени?
- Развитите стопански системи са индустриалните стопански системи, тъй като добавената стойност, която те основават, е висока и устойчива. Висока добавена стойност значи, че се покриват разноските за произвеждане и остават средства за преразпределение в други браншове и за вложения. Това е повода страните с развита промишленост да са и страните с най-голям стандарт на живот. У нас картината е малко по-различна, ние не влагаме във високи технологии в промишлеността.
Средствата по национални и европейски стратегии би трябвало да се насочат към въвеждане на високи технологии в нискотехнологичните промишлености. Говорим за въвеждането на кръгова стопанска система и в този момент е моментът обществените средства да се насочат към развиването на промишлености, които да са водещи, в смисъл да има налични запаси - и естествени, и човешки, и те да са в центъра на кръговата стопанска система за всеки регион. Развиването на промишленост води след себе си насърчаване на нови услуги и дава опция за по-високо качество.
Смятам, че сме длъжници на земеделието, ние имаме неповторима почва и климат и някакси неясно е, че не развиваме всички браншове на селското стопанство. Субсидирането в тези браншове ще развие и преработващата индустрия и ще даде нови хоризонти. Определено считам, че смяната в структурата на стопанската система ни посредством дълготрайно обмисляне и вложение в промишленост и земеделие е пътят към развита стопанска система и страна.
За влизане в еврозоната би трябвало да осъществим съответни условия и те са свързани по-скоро със непоклатимост на индикаторите.
- Защитавате тезата, че е нужен нов Закон за вложенията, облекчение и децентрализация на общините, който да планува директно вложение в дребния и междинен бизнес през стратегии.
- Действащият Закон за поощряване на вложенията не отразява актуалните стопански трендове и тактики. Например сега не могат да се ползват насърчителни ограничения за производството на зелена сила, тъй като производството й не е включено в икономическите действия. Ако ще развиваме кръгова стопанска система и ще сътворяваме нов вид индустриални зони, то ще би трябвало да се промени и насърчаването на вложенията. Актуализираният закон ще даде опция на локалната власт да създаде съответни насърчителни ограничения за вложения, тъй че общините да могат да са по-гъвкави и съсредоточени в развиването си.
По отношение на децентрализацията, извънредно време е да преминем към идващия стадий, който ще подтиква общините посредством общински ограничения да предизвикват развиването на локалната стопанска система.
- А за превъзмогване на неравенствата сред районите?
- Данните сочат че имаме 209 обитаеми места без поданици. Тези места нарастват с всяко броене. Регионалният дисбаланс се задълбочава, голяма е разликата сред Северна и Южна България. Изостава транспортната инфраструктура, което води до отлив на вложения и източване на човешки капитал. Всеки вложител търси бърз и елементарен превоз, съществуване на запаси, транспарантна среда и предвидимост. В момента ние не използваме една изключителна транспортна артерия - река Дунав. Необходимо е дунавският район да стане народен приоритет за развиване, защото това е най-евтината и комфортна връзка с Централна Европа, а посредством канала Рейн-Мейн-Дунав - и със Западна Европа. От първостепенно значение е страната да влага в развиването на пътната инфраструктура, комфортни пътища, бърз ЖП превоз, речен и морски превоз. Бизнесът следва транспортната инфраструктура. Създаването и развиването на резистентен дребен и междинен бизнес пък е изискването за добра среда за живот на хората.
- Връзката сред бизнес и обучение съгласно Вас може да се реализира посредством гъвкави форми да дуално образование. Какви би трябвало да са те, бихте ли дала образци?
- Дуалната форма за образование е работеща в доста страни и е потвърдила опциите си. У нас имаше и има пилотни планове за образование в тази форма. Смисълът на тази форма е бизнесът да декларира и да взе участие в образованието на експерти, които да имат обезпечена реализация. Обвързаността сред бизнес и обучение е едно от решенията за развиване на стопанската система.
- Г-жо Везиева, Министерство на стопанската система регистрира внезапно ограничение на инфлацията, а цените не престават да порастват. Каква е истината за икономическата обстановка в страната?
-->
- Статическите данни демонстрират понижаване на цените на енергийния пазар и понижаване на инфлацията. Също по този начин виждаме и нарастване на някои от икономическите индикатори на месечна база. Въпреки това не се регистрира резистентен спад на цените на артикули, изключително на стоките от дребната потребителска кошница. Това може да се изясни с обстоятелството, че намаляването е на месечна база и то не дава отражение върху себестойността на създадените артикули. Реална смяна може да се изследва след привършване на тримесечието.
- Адекватна мярка ли е решението за въвеждане на таван на надценките? Какво демонстрират анализите на СИНПИ за обстановката на пазара?
- Зависи защо се употребява мярката таван на надценките и таван на цените. Ако ме питате дали е съответна антиинфлационна мярка, отговорът ми е по скоро не. Такава мярка се ползва за дъмпинг на цените и то при изискване, че имаме задоволително механизми през мощни държавни предприятия да влияем на пазара. Ние не сме в тази догадка. Таванът на надценките не докара до понижаване на цените на стоките в дребната потребителска кошница и не докара до нарастване на потреблението. От началото на световната финансова рецесия допреди няколко месеца годишната инфлация у нас не е надхвърляла 5% и това някак си естествено докара до загуба на инстикт у политиците да оферират и разискват икономически политики в изискванията на висока инфлация по повод планирането на бюджета и по повод приходите на семействата и данъчната среда.
- България е изправена пред невиждана обстановка - на 10 юни изтича удълженото деяние на бюджета, до тази дата нов не може да бъде признат, тъй като няма време. Какво ще се случи с хазната, в случай че нямаме бюджет на 10 юни?
- Има ясни правила за разходване на обществените средства, даже и да няма признат нов или продължен бюджет. Министерството на финансите разгласи законовите варианти като заплащане на разноски в границите на събраните доходи, разясниха се и други благоприятни условия като потребление на средствата от бюджета на ДОО за обществени заплащания и по-късно възобновяване на средствата посредством трансфер от държавния бюджет към ДОО. Ситуацията е необикновена, само че не и трагична. Заради насъбраното напрежение е извънредно значимо да се дава задоволително информация от институциите, освен това тя да е транспарантна. Очакванията към ръководещите са огромни за решаването на натрупалите се проблеми, освен това са упования за дългосрочност и резистентност.
- Възможен ли е сега бюджет с 3% недостиг и какъв брой тъкмо би трябвало да затегнем коланите, с цел да се случи това?
- Ние сега работим с рамката на бюджета, призната от постоянното държавно управление през 2022 година Той бе продължен с деяние до юни 2023 година, като при удължаването се одобриха нови обществени разноски, само че в бюджетната рамка от 2022 година Ако ме питате дали е вероятен 3% недостиг в този бюджет, отговорът е не. За това и предлагането на служебния кабинет е с по-висок размер на недостига, тъй като те работят със остарялата бюджетна рамка от 2022 година За реализиране на друг % недостиг можем да приказваме при правенето на нов бюджет с нови политики, отговарящи на управническата стратегия на постоянен кабинет. Бюджетът е финансовият проект за осъществяването на политики от управническа стратегия. Към момента няма такава стратегия с съответни параметри и периоди за осъществяване.
- Вие сте икономическият специалист на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ). С какво тази организация Ви притегли?
- Когато господин Паргов ми описа за концепцията за основаване на неправителствена организация, първата ми асоциация беше " независимост на изразяването ". В СИНПИ участваме хора с друга експертност, с разнообразни възгледи и тъкмо това е най-ценното. Всеки от нас има своя опит, своето мнение по публичните тематики на страната ни. За съвсем една година, от както е основан институтът, ние поставихме няколко предпочитани тематики и по всяка една от тях създаваме задълбочени разбори и даваме оферти за решение. Целта ни е да бъдем сътрудници в ръководството на страната посредством отзиви, оферти, мнения. СИНПИ е един самобитен оазис, място, където се срещаш с доста интелигенти хора, изразяваш свободно мнението си, място, където можеш да научиш доста, място, където творчеството е от първостепенна значимост. Мисля, че тъкмо това ме притегли да стана част от организацията.
- Казвате, че през последните пет години структурата на стопанската система не се трансформира. С превес са услугите - 67%, 28% се падат на промишлеността и 5% на селското стопанство. Може ли да имаме стопански напредък, задоволителен за участието ни в еврозоната, в случай че тази конструкция не се промени?
- Развитите стопански системи са индустриалните стопански системи, тъй като добавената стойност, която те основават, е висока и устойчива. Висока добавена стойност значи, че се покриват разноските за произвеждане и остават средства за преразпределение в други браншове и за вложения. Това е повода страните с развита промишленост да са и страните с най-голям стандарт на живот. У нас картината е малко по-различна, ние не влагаме във високи технологии в промишлеността.
Средствата по национални и европейски стратегии би трябвало да се насочат към въвеждане на високи технологии в нискотехнологичните промишлености. Говорим за въвеждането на кръгова стопанска система и в този момент е моментът обществените средства да се насочат към развиването на промишлености, които да са водещи, в смисъл да има налични запаси - и естествени, и човешки, и те да са в центъра на кръговата стопанска система за всеки регион. Развиването на промишленост води след себе си насърчаване на нови услуги и дава опция за по-високо качество.
Смятам, че сме длъжници на земеделието, ние имаме неповторима почва и климат и някакси неясно е, че не развиваме всички браншове на селското стопанство. Субсидирането в тези браншове ще развие и преработващата индустрия и ще даде нови хоризонти. Определено считам, че смяната в структурата на стопанската система ни посредством дълготрайно обмисляне и вложение в промишленост и земеделие е пътят към развита стопанска система и страна.
За влизане в еврозоната би трябвало да осъществим съответни условия и те са свързани по-скоро със непоклатимост на индикаторите.
- Защитавате тезата, че е нужен нов Закон за вложенията, облекчение и децентрализация на общините, който да планува директно вложение в дребния и междинен бизнес през стратегии.
- Действащият Закон за поощряване на вложенията не отразява актуалните стопански трендове и тактики. Например сега не могат да се ползват насърчителни ограничения за производството на зелена сила, тъй като производството й не е включено в икономическите действия. Ако ще развиваме кръгова стопанска система и ще сътворяваме нов вид индустриални зони, то ще би трябвало да се промени и насърчаването на вложенията. Актуализираният закон ще даде опция на локалната власт да създаде съответни насърчителни ограничения за вложения, тъй че общините да могат да са по-гъвкави и съсредоточени в развиването си.
По отношение на децентрализацията, извънредно време е да преминем към идващия стадий, който ще подтиква общините посредством общински ограничения да предизвикват развиването на локалната стопанска система.
- А за превъзмогване на неравенствата сред районите?
- Данните сочат че имаме 209 обитаеми места без поданици. Тези места нарастват с всяко броене. Регионалният дисбаланс се задълбочава, голяма е разликата сред Северна и Южна България. Изостава транспортната инфраструктура, което води до отлив на вложения и източване на човешки капитал. Всеки вложител търси бърз и елементарен превоз, съществуване на запаси, транспарантна среда и предвидимост. В момента ние не използваме една изключителна транспортна артерия - река Дунав. Необходимо е дунавският район да стане народен приоритет за развиване, защото това е най-евтината и комфортна връзка с Централна Европа, а посредством канала Рейн-Мейн-Дунав - и със Западна Европа. От първостепенно значение е страната да влага в развиването на пътната инфраструктура, комфортни пътища, бърз ЖП превоз, речен и морски превоз. Бизнесът следва транспортната инфраструктура. Създаването и развиването на резистентен дребен и междинен бизнес пък е изискването за добра среда за живот на хората.
- Връзката сред бизнес и обучение съгласно Вас може да се реализира посредством гъвкави форми да дуално образование. Какви би трябвало да са те, бихте ли дала образци?
- Дуалната форма за образование е работеща в доста страни и е потвърдила опциите си. У нас имаше и има пилотни планове за образование в тази форма. Смисълът на тази форма е бизнесът да декларира и да взе участие в образованието на експерти, които да имат обезпечена реализация. Обвързаността сред бизнес и обучение е едно от решенията за развиване на стопанската система.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ