Където няма памет, няма и съвест
Татяна Злобина,
ръководител на " Обелиск "
Със наличието на в. " Новое время " се срещнах с помощта на един пенсионер - историк от Санкт Петербург, който грижливо пази този вестник, издаван преди 100 години в Русия. По това време България още не е взела участие в Първата международна война. Тя се включва във войната година по-късно, през октомври 1915 година, когато афишира война на Сърбия и води война на страната на централните страни.
А още от 1914 година офицерите и бойците на съветската войска мъжествено са се сражавали на фронта, загивали са, правили са героичен подвизи. В изискванията на войната вестниците са имали за задача да повдигат бойния дух на бойците, като печатат публикации за героите, за бойните събития, успехите и славата на съветската войска.
Нашето внимание бе привлечено от публикация, чийто създател споделя за силата и волята на съветската страна и съветската войска при освобождението на България от османско робство, за съветските воини, починали и заровени в българските земи. Нашите предшественици са защитавали ползите на Русия на бойните полета и на дипломатическото занятие. Руската войска тогава не е търсила обаче полза за личната си страна, а е воювала по съвест.
Днес активността на нашето публично съдружие " Обелиск " е подбудена от концепцията, че където няма памет, няма и съвест. На тази съществена концепция е подчинена нашата практическа активност, ориентирана към търсенето, намирането и обгрижването на забравените гробове на руските воини, заровени през есента на 1944 година в България. Особено когато със личните си очи виждаме какво се случва в днешно време. А ето защо пишат и какво са създали за запазване на историческата памет нашите предшественици преди 100 години.
В. " Новое время ", № 13894
Петроград, събота, 15 ноември 1914 година
" След свършването на Освободителната война в България през 1877-78 година съгласно волята на Император Александър Николаевич бе взето решение да се погрижат за всички гробове и приятелски могили, които са останали на обширна територия след тази война. Ангажиментът за това бе предоставен на войсковите поделения, а паричните средства бяха обезпечени от доброволните дарения от бойците и управлението на армията, а също по този начин и от наложителни избрани вноски от икономическите и стопанските капитали. В основата на тези дарения са доста огромни парични средства от самия Император, от неговия правоприемник Цесаревич и други членове на императорската фамилия, които са създали великодушни дарения от лични средства.
В резултат на това, още преди изтеглянето на съветската войска от България, били подредени и обгрижени 453 гробища и братските могили в рамките на България, Румелия, Турция и Румъния. Обаче през 1880 година при огледа бе открито, с дребни изключения, че множеството монументи и гробищни огради към този момент по натурален или злонамерен метод се разрушават заради липса на контрол. Затова Императорът разпореди на генерал-адютант граф Тотлебен благоустройство по специфичен план, съгласно който е трябвало да се съберат в 11 огромни приятелски могили тленните остатъци от околните гробища по местата на основните борби. А също по този начин са били основани 10 огромни гробища в местата на военните хоспитали и лечебни заведения.
Паметниците, във тип на 5-етажна пирамида с кована ограда, съгласно този план, били издигнати през 1881 година главно на територията на България. На лицевата страна на пирамидата има надпис с датата за борбата, а на другата - войсковата част, взела присъединяване в нея. "
По подобен метод, както се схваща от текста на публикацията, за една година
съветската страна е възстановила
11 приятелски могили, където са събрани останките на воините от 453 обособени и общи гробища. Но това не е всичко. 93 приятелски могили са останали в рамките на Турция, които не са преустроени по плана на граф Тотлебен, а тъкмо там не е имало опция за наблюдаване над гробищата, които освен са разрушавани, само че са изоравани за ниви и пасища, осквернявали са ги. Тогава в ход влиза съветската дипломация. И въпросът за увековечаване на паметта на 20 хиляди починали бойци бил решен!
Нека продължим нашия роман в днешно време - ХХт век, 2019 година, когато следва да честваме 75-годишнината от освобождението на България от фашистката Германия. Трети Украински фронт, дружно с войсковите поделения на българската войска, са извоювали тази историческа в европейски мащаб победа. Този празник за нашите страни има изключително значение, защото нашите нации са освобождавали света от фашистката чума с цената на личния си живот. И още веднъж тук са били погребвани съветски воини,
останали вечно в българските земи
Повечето от тях са умряли от раните, получени в боевете още преди прекосяването на Дунава и стъпването на българска територия, в хоспитали, лечебни заведения и полеви пунктове. Техните могили са блестящо удостоверение за бедите, които е донесъл фашизмът на българската земя.
Въпреки това днешната картина на заровените руски бойци е в цялостен прорез с действителната история. Многократно сме виждали цялостния потрес и недоумението на доста руснаци и поданици на България, когато преместваме гробища, обособени могили и монументи. Особено тъжно му става на човек, като следи положението на гробовете на руските бойци в обособени отдалечени села.
Вече две години ние - група деятели и единомишленици, нападаме бюрократичните стени на чиновническите замъци в държавните и публичните институции, които дават отговор за положението и опазването на паметниците и военните гробове. При нашите запитвания получавахме равнодушие и двуличие. В отговор на нашите многочислени обръщения високопоставени служители гордо заявяваха за " огромната работа, която са създали в това направление за увековечаване паметта на руските бойци, които са починали в битката против фашизма ".
Можем да потвърдим безразличието за положението на гробовете с доста обстоятелства. Затова за търсене и обгрижване на гробовете на руските воини на територията на цяла България - от Добруджа до северозападната граница, създадохме съдружие " Обелиск ". Нашата изследователска и аналитична работа през последните 2 години по задълбоченото изследване на обективното положение на историческите места, където са заровени съветските бойци, ни разрешава да представим решително обективната картина. Искаме да я променим!
ръководител на " Обелиск "
Със наличието на в. " Новое время " се срещнах с помощта на един пенсионер - историк от Санкт Петербург, който грижливо пази този вестник, издаван преди 100 години в Русия. По това време България още не е взела участие в Първата международна война. Тя се включва във войната година по-късно, през октомври 1915 година, когато афишира война на Сърбия и води война на страната на централните страни.
А още от 1914 година офицерите и бойците на съветската войска мъжествено са се сражавали на фронта, загивали са, правили са героичен подвизи. В изискванията на войната вестниците са имали за задача да повдигат бойния дух на бойците, като печатат публикации за героите, за бойните събития, успехите и славата на съветската войска.
Нашето внимание бе привлечено от публикация, чийто създател споделя за силата и волята на съветската страна и съветската войска при освобождението на България от османско робство, за съветските воини, починали и заровени в българските земи. Нашите предшественици са защитавали ползите на Русия на бойните полета и на дипломатическото занятие. Руската войска тогава не е търсила обаче полза за личната си страна, а е воювала по съвест.
Днес активността на нашето публично съдружие " Обелиск " е подбудена от концепцията, че където няма памет, няма и съвест. На тази съществена концепция е подчинена нашата практическа активност, ориентирана към търсенето, намирането и обгрижването на забравените гробове на руските воини, заровени през есента на 1944 година в България. Особено когато със личните си очи виждаме какво се случва в днешно време. А ето защо пишат и какво са създали за запазване на историческата памет нашите предшественици преди 100 години.
В. " Новое время ", № 13894
Петроград, събота, 15 ноември 1914 година
" След свършването на Освободителната война в България през 1877-78 година съгласно волята на Император Александър Николаевич бе взето решение да се погрижат за всички гробове и приятелски могили, които са останали на обширна територия след тази война. Ангажиментът за това бе предоставен на войсковите поделения, а паричните средства бяха обезпечени от доброволните дарения от бойците и управлението на армията, а също по този начин и от наложителни избрани вноски от икономическите и стопанските капитали. В основата на тези дарения са доста огромни парични средства от самия Император, от неговия правоприемник Цесаревич и други членове на императорската фамилия, които са създали великодушни дарения от лични средства.
В резултат на това, още преди изтеглянето на съветската войска от България, били подредени и обгрижени 453 гробища и братските могили в рамките на България, Румелия, Турция и Румъния. Обаче през 1880 година при огледа бе открито, с дребни изключения, че множеството монументи и гробищни огради към този момент по натурален или злонамерен метод се разрушават заради липса на контрол. Затова Императорът разпореди на генерал-адютант граф Тотлебен благоустройство по специфичен план, съгласно който е трябвало да се съберат в 11 огромни приятелски могили тленните остатъци от околните гробища по местата на основните борби. А също по този начин са били основани 10 огромни гробища в местата на военните хоспитали и лечебни заведения.
Паметниците, във тип на 5-етажна пирамида с кована ограда, съгласно този план, били издигнати през 1881 година главно на територията на България. На лицевата страна на пирамидата има надпис с датата за борбата, а на другата - войсковата част, взела присъединяване в нея. "
По подобен метод, както се схваща от текста на публикацията, за една година
съветската страна е възстановила
11 приятелски могили, където са събрани останките на воините от 453 обособени и общи гробища. Но това не е всичко. 93 приятелски могили са останали в рамките на Турция, които не са преустроени по плана на граф Тотлебен, а тъкмо там не е имало опция за наблюдаване над гробищата, които освен са разрушавани, само че са изоравани за ниви и пасища, осквернявали са ги. Тогава в ход влиза съветската дипломация. И въпросът за увековечаване на паметта на 20 хиляди починали бойци бил решен!
Нека продължим нашия роман в днешно време - ХХт век, 2019 година, когато следва да честваме 75-годишнината от освобождението на България от фашистката Германия. Трети Украински фронт, дружно с войсковите поделения на българската войска, са извоювали тази историческа в европейски мащаб победа. Този празник за нашите страни има изключително значение, защото нашите нации са освобождавали света от фашистката чума с цената на личния си живот. И още веднъж тук са били погребвани съветски воини,
останали вечно в българските земи
Повечето от тях са умряли от раните, получени в боевете още преди прекосяването на Дунава и стъпването на българска територия, в хоспитали, лечебни заведения и полеви пунктове. Техните могили са блестящо удостоверение за бедите, които е донесъл фашизмът на българската земя.
Въпреки това днешната картина на заровените руски бойци е в цялостен прорез с действителната история. Многократно сме виждали цялостния потрес и недоумението на доста руснаци и поданици на България, когато преместваме гробища, обособени могили и монументи. Особено тъжно му става на човек, като следи положението на гробовете на руските бойци в обособени отдалечени села.
Вече две години ние - група деятели и единомишленици, нападаме бюрократичните стени на чиновническите замъци в държавните и публичните институции, които дават отговор за положението и опазването на паметниците и военните гробове. При нашите запитвания получавахме равнодушие и двуличие. В отговор на нашите многочислени обръщения високопоставени служители гордо заявяваха за " огромната работа, която са създали в това направление за увековечаване паметта на руските бойци, които са починали в битката против фашизма ".
Можем да потвърдим безразличието за положението на гробовете с доста обстоятелства. Затова за търсене и обгрижване на гробовете на руските воини на територията на цяла България - от Добруджа до северозападната граница, създадохме съдружие " Обелиск ". Нашата изследователска и аналитична работа през последните 2 години по задълбоченото изследване на обективното положение на историческите места, където са заровени съветските бойци, ни разрешава да представим решително обективната картина. Искаме да я променим!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ