Жена ми си събра нещата и си отиде, оставяйки ме сам с новородената ни дъщеря
Татяна плачеше и не можеше да разбере по какъв начин стана по този начин, че 20-годишният й наследник Иван остана самичък, че и с бебе на ръце. Самата Татяна беше доста болна и на практика не можеше да помогне на сина си, което натъжи сърцето й още повече.
А беше време, когато всичко беше наред в фамилията: брачният партньор на Татяна се грижеше за тях и сина им, защитаваше ги от всички неволи. Но преди пет години той умря.
Тогава Иван към този момент пораснал и, следвайки образеца на татко си, стана опора за майка си в живота. Дори когато майка му получи сериозна диагноза, синът не се отхвърли и я гледаше най-грижливо.
Вярно е, че с цел да не брои стотинки и да купи на майка си нужните медикаменти, Иван трябваше да си откри работа рано-рано. Но момчето се оправи. Той даже съумя да уреди персоналния си живот и стартира да излиза с момиче, Полина.
Полина беше малко по-малка, учеше в колеж. Родителите й живеели надалеч на село, откъдето тя пристигнала в града, с цел да учи.
Татяна одобри Полина, макар че момичето, съгласно нея, беше прекомерно вятърничава. Но майката не желала да се меси в живота на сина си, той към този момент се бил посветил напълно на приятелката си.
Един ден Полина пристигна при Иван със сълзи на очи и безмълвно му сподели тест за бременност с позитивен резултат.
– Поли, по какъв начин е допустимо това? Каза, че пиеш противозачатъчни?
Иван се изненада. Сега не беше му беше времето за деца, само че Полина, свивайки плещи, отговори:
– Пропуснах едно…
Естествено, Иван незабавно предложи брак на Полина.
Момичето обаче не беше сгурно и даже загатна, че не желае да бърза. Тя сподели, че просто ще се отърве от това дете, а ще стане майка по-натам.
Но Иван беше срещу аборта:
– Щом по този начин се е случило, значи по този начин би трябвало да бъде!
Полина трябвала да се съгласи. Двамата сключили брак без женитба и почнали да живеят в жилището на Татяна.
И тогава майката схванала, че не е сбъркала в мнението си за снаха си. Или от младост, или от нелепост, Полина се държала като малко момиченце, постоянно и във всички обстановки.
Раждането
Когато дребната Диана се родила, грижите на момичето се нараснали. Грижата за дребната била доста сложна и изцеждала всичките й сили.
Полина станала раздразнителна, почнала да се заяжда със брачна половинка си, казвайки, че й е мъчно, че той в никакъв случай не е у дома. Иван отвръщал, че работи за богатството на фамилията, само че тя не желала да чуе нищо.
Един ден двамата се скарали толкоз доста, че момичето си събрало нещата и си тръгнало, мощно затръшвайки вратата.
Тя не се върнала на идващия ден, нито седмица по-късно, нито месец по-късно…
Чрез другари Иван схванал, че жена му е напуснала града, освен това не сама, а с някакъв юноша.
Иван не потърсил жена си, а единствено въздъхнал. Той към момента имал две от най-любимите си дами и поради тях бил подготвен да реалокира планини.
Иван почнал да тропа по вратите на държавните служби, с цел да бъде дадена неработоспособност на майка му и да й бъде назначен обществен служащ, който да й оказва помощ.
Самият той взел отпуск по бащинство, с цел да се грижи за новородената си щерка с погашение на всички нужни компенсации, и се развел със брачната половинка си, лишавайки я от спомагателни наставнически права.
Служителите на обществените служби били сюрпризирани от упоритостта на младежа. Той бил единствено на 20 години, само че като че ли имаше цялостен живот зад тила си с всичките му компликации и неволи.
Но гледайки в очите на дребната си щерка, Иван знаел, че всичко си коства!
