Татко вече от една година го няма

Татко вече го няма. Беше убит от снайперист.

" Татко към този момент от една година го няма - беше погубен от снайперист. Опитвам се да привикна - приятелите и роднините ми оказват помощ да се оправя ", споделя пред Дъждовни води деветгодишният Гера от Мариупол. Той си спомня добре началото на войната, когато съветски войски нахлуха в Украйна. " Мама сподели, че са ни бомбардирали също и през 2014 година, което е продължило само една седмица. Реших, че и в този момент ще е по този начин и не се разтревожих изключително ", споделя момчето.

Всяка заран започвала с гърмежи, изяснява Гера, които е преброил 20 попадения единствено в двора на техния блок. Мина влетяла в една от стаите и ранила Гера в крайници. " Ако спяхме в тази стая, в този момент нямаше да приказвам с вас - всички щяхме да сме мъртви. "

След следващия обстрел бащата на Гера излязъл от входа да види дали няма пожар и дали постройката не се разрушава. След това се чул изстрел. " Когато баща не се върна, мама разбра какво е станало. Уби го снайперист ", уверен е Гера. По неговите думи - съветските военни стрелят по няколко пъти, с цел да са сигурни, че задачата е изумена. А този път изстрелът бил единствено един.

Малкият Гера от Мариупол е изгубил татко си Снимка: Hanna Sokolova/DW

Най-много им липсва мирът

Гера е едно от децата, за които в Украйна провеждат специфични лагери. В тях психолози оказват помощ на сирачетата да преодолеят дълбоките контузии, породени им от войната. Инициаторката на плана Оксана Лебедева споделя пред Дъждовни води, че не всички родители и настойници схващат каква потребност имат децата от психическа помощ. " Неотдавна уговаряхме една жена в продължение на девет часа - без резултат. В тяхното семейство бащата се записал доброволец, бил пленен, малтретиран и най-после го умъртвили. Изпратили видео на децата му. Майката не ги пуска на лагер, защото не желае те да приказват за това и да се усещат още по-зле ", показва Оксана.

Тя твърди, че децата се връщат от лагера усмихнати, което при някои от тях се случва за първи път отдавна насам. " Нашата задача е да окажем поддръжка на децата ", декларира инициаторката на плана.

" Това, което най-вече ми липсва, е мирът ", споделя пред Дъждовни води осемгодишният Андрей, който е в лагера с 11-годишната си сестра Оля. Майка им е умряла преди осем години, а малко след началото на войната татко им бил погубен от снаряд пред очите им в родното им село Терни. Впоследствие били евакуирани, а в този момент живеят в Лвов - за тях в този момент се грижи семейство преселници от Донецка област. " Когато ни споделиха, че ще имаме нови родители, изначало ни беше тъжно, само че след това стана добре ", изяснява Андрей.

Психоложката Оксана Шльонска преглежда рисунките на децата от лагераСнимка: Hanna Sokolova/DW

Да преодолееш контузията и да продължиш напред

Цялото лице на 13-годишния Егор е в белези - потърпевш е от снаряд, който уцелил дома на фамилията му в село Бургунка в Херсонска област. Егор и сестра му Александра били ранени и откарани в болница, по-късно ги взела при себе си в Тернопол по-голямата им сестра Ирина. Дълго говорели на децата, че родителите им към момента са в болница - те едвам няколко месеца по-късно разбрали, че са останали без майка и татко, откакто видели в телефона на по-голямата сестра известие със съболезнования. " Плаках през целия ден. След което се изпълних с незаинтересованост - стана ми все едно ", споделя пред Дъждовни води Егор. Той е уверен, че има изгода от заниманията с психолозите в лагера - сестра му към този момент е почнала да се усмихва.

В стаята, в която са били заниманията на децата, са останали техните рисунки. Едната от тях е разграничена на три елементи: минало, настоящо и бъдеще. В предишното е нарисувано щастливо семейство, в сегашното - ракети, разрушени домове и умряли хора, а в бъдещето - завръщане вкъщи в Херсон.

Още по тематиката можете да видите тук: