Мълчанието на змейовете
" Тати, и значи свети Георги умъртвил агнето и победил " . Цитат от дете, което чух през вчерашния ден да преразказва версията за своя имен ден. " Не, тати, умъртвил е змея " , опита да изясни бащата. " Е, за какво тогава на Гергьовден ядем агнешко? ".
Защо в действителност на деня на храбростта ядем агнешко, а нашите лични змейове се крият в дупките си? Май малчуганката, която може и да не видя повече, се изрече най-правилно за това, за какво в деня, в която почитаме воинската смелост, колим нежни агънца - почти колкото е и нашата храброст да променим живота си и да го вземем в свои ръце. Защото сега ние и нашите Георгиевци не убиваме змейове - за празника колим агънца и май с това се изчерпва нашата смелост. Да завъртиш чевермето или барбекюто е единственият ни триумф. Там, обяснимо, са нанизани дроб-сарма и агнешки главички /не ми се желае да върша прилика с една политическа партия/.
Но по този начин или другояче, на празника, на който свети Георги е умъртвил змея, ние зареждаме своите лични змейове, с цел да замълчат .
А ние си имаме доста змейове. И част от тях са персонални - в случаите, когато се борим с неща, които не можем да преодолеем. Другите ни змейове са публични - когато се опитваме да променим света към нас, само че на процедура чукаме на куха врата. Защото не знаем какво чакаме нито от себе си, нито от света.
За нас празникът на светията Георги е мотив да седнем на маса и да забравим за всичко останало, да позвъним на десетината или двайсет Жоровци в телефона, да сервираме дроб-сърмата по отговарящ метод и да се ядосаме, когато тя загори.
Е, на змея несъмнено му е малко кофти - толкоз пъти убиван, нанизван с копие, разстрелван, и най-после отново би трябвало да си мълчи и да стои в ъгъла. А въпреки всичко е дракон. И би трябвало най-малко да се потвърди. Ама като всички колят агнета - какво му остава, с изключение на да си мълчи.
И без това ние нашите змейове си ги познаваме, отглеждаме и отхранваме - нямаме никакво предпочитание да ги трепем.
Защо в действителност на деня на храбростта ядем агнешко, а нашите лични змейове се крият в дупките си? Май малчуганката, която може и да не видя повече, се изрече най-правилно за това, за какво в деня, в която почитаме воинската смелост, колим нежни агънца - почти колкото е и нашата храброст да променим живота си и да го вземем в свои ръце. Защото сега ние и нашите Георгиевци не убиваме змейове - за празника колим агънца и май с това се изчерпва нашата смелост. Да завъртиш чевермето или барбекюто е единственият ни триумф. Там, обяснимо, са нанизани дроб-сарма и агнешки главички /не ми се желае да върша прилика с една политическа партия/.
Но по този начин или другояче, на празника, на който свети Георги е умъртвил змея, ние зареждаме своите лични змейове, с цел да замълчат .
А ние си имаме доста змейове. И част от тях са персонални - в случаите, когато се борим с неща, които не можем да преодолеем. Другите ни змейове са публични - когато се опитваме да променим света към нас, само че на процедура чукаме на куха врата. Защото не знаем какво чакаме нито от себе си, нито от света.
За нас празникът на светията Георги е мотив да седнем на маса и да забравим за всичко останало, да позвъним на десетината или двайсет Жоровци в телефона, да сервираме дроб-сърмата по отговарящ метод и да се ядосаме, когато тя загори.
Е, на змея несъмнено му е малко кофти - толкоз пъти убиван, нанизван с копие, разстрелван, и най-после отново би трябвало да си мълчи и да стои в ъгъла. А въпреки всичко е дракон. И би трябвало най-малко да се потвърди. Ама като всички колят агнета - какво му остава, с изключение на да си мълчи.
И без това ние нашите змейове си ги познаваме, отглеждаме и отхранваме - нямаме никакво предпочитание да ги трепем.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ