Търсехме дълбок, болезнено откровен и вдъхновяващ мъж да попълни момичешкия

Търсехме бездънен, мъчително прям и въодушевяващ мъж да попълни момичешкия ни лексикон. Спряхме се на Калин Терзийски като повсеместен любим и той взе, че се съгласи да си поговори с нас. В резултат се получи един равномерен диалог от лековат женски въпрос, последван от тежък мъжки отговор, слабоумен женски въпрос – тежък мъжки отговор... и по този начин да края. Забавлявайте се!

Когато бях дете ... 

Бях спокойно-неспокойно дете. От време на време бях доста избухлив и радостен, само че в по-дълги интервали бях спокоен и замислен. Даже подтиснат. Във радостните интервали тичах по градините с пръчка-сабя в ръка, предвождах децата в всякакви диви игри. В тъжните интервали четях доста книги и рисувах доста.

Ти по кое време разбра, че си интелигентен ?

Още не съм. Естествено – имам някакво вродено възприятие за предимство над всички хора – само че кое ли момче го няма? Шегувам се (но като се замислите, ще разберете какъв брой съществено звучи това). Но, още не съм решил дали съм доста интелигентен или много малоумен. Дори не мога да преценява дали съм сензитивен или по-скоро – безсърдечен. Единственото нещо, в което съм съвсем сигурен е, че единственият човек, който е аз в тоя свят, съм точно аз. Само аз съм си аз, разбирате ли? Никой различен с изключение на мен не е моето аз. Това звучи неуместно просто и всеки си фантазира, че знае това. Но в действителност – малко са хората, достигнали до това прелестно просветление. Когато схванеш това – изумяваш се и цялостен живот си учуден.

Глъч или тишина ?

Много държа на тишината. Но не потискащата тишина на цялостното уединение. Обичам тишината, която основават кротки и умни хора. Около себе си. Обичам места, където има доста хора, само че те са спокойни и възпитани.
 
Думи с обич или рецепта за антидепресанти?

И едното, и другото. Когато човек е болен – има потребност от хапчета. Да не митологизираме тия пусти антидепресанти. Те не са хапчета за благополучие. Те са чисто и просто нещо като аспирина. И твоят въпрос е нещо като „ Аспирин или думи с обич? ” Всички имат потребност от думи с обич, само че когато ги болят мускулите – и от аспирин. Съответно -  когато имат меланхолия – от антидепресанти. Не бива да се бърка - депресията не е елементарна горест. Тя е заболяване на...сложно е да се изясни, само че да речем – заболяване, провокирано от нарушавания в биохимията на мозъка.

Жената е …

Човек. От тая част от хората, която повече чете книгите ми – да речем. Хаха. И това е една от аргументите повече да поддържам връзка с дами. Харесвам дамите. Има нещо героично в тях. Харесва ми тяхната двайсет или повече вековна битка за тъждество. Харесват ми думите на Джон Ленън – дамата е негърът на света. Тоест – тя е този, който е подценяван и обиждан, а в този момент намира мястото си и отстоява правата си. Вижте каква прилика: Джими Хендрикс е чернокож, Дженис Джоплин е жена. Те са двама от най-любимите ми.  

Ако мъжете можеха да приказват, щяха да....

Някои могат. Примерно аз. Ако желаете да разберете – гледайте мене.

Светът е огромен и пъстър, а аз......

Съм дребен и сив. Искам да съм спокоен човек. 

Бих желал да мога...

Самата дума желая от много време насам ми е малко съмнителна. Всяко предпочитание води към страдалчество. Алчното и непрестанно искане на това и това води човек във безконечната клопка. Завист, завист, настъпателност, лакомия и по този начин нататък. Бягам от това. Примерно – бих желал да се науча да се удовлетворявам изцяло с това, което имам. Но и това умеене, и тази самоовладяност, разбирате ли, не я желая яростно и буйно. Искам да съм спокоен и индиферентен. Но и това не го желая буйно и трудно. На какво ви наподобява това? Дзен.

Ако всичко е срещу мен, то....

Едва ли това Всичко изобщо се интересува от мен. Въобще – единствено дечурлигата си фантазират, че някой на този свят им обръща внимание. Детето е научено от родителите си да се усеща като център на вселената. И да си мисли, да речем, че Всичко желае да го прецака. Този въпрос, самичък по себе си, демонстрира подобен метод на мислене. Вижте - никой на тоя свят не се интересува от нищо, с изключение на от себе си. Това е ясно. Но забележете – това изобщо не ни пречи да бъдем положителни хора. Човек прави добрини точно мислейки за себе си. Защото желае да бъде добър. Той, самият той - да бъде добър.
 
Когато съм най-щастлив, тогава...  

Съм най-тъжен. Защото щастието ще свърши.

Има ли изгода от мълчанието ?

Нямам визия. Сигурно има, тъй като човек тогава може да се посъбере, да намерения по-внимателно. Но аз в никакъв случай не мълча. Аз постоянно беседвам с хората в главата ми. А те са умни и много заядливи.

Ако не в този момент, по кое време?

Никога. Или на следващия ден, вдругиден, тая седмица, когато ни падне...Спокойствие!
 
Когато остарея...

Ще се мисля за млад. Ще скърбя за младостта. Ще диря щастието - както в този момент.

Какво би трябвало да оставиш да почине през днешния ден, с цел да се роди нов живот на следващия ден?

Всичко, на което му е пристигнало времето да умира. Примерно – днешният ден. Не мога да задържа днешния ден. Нека почине, дано си върви.
 
Как правиш изборите в живота си?  

Воден от възприятие за Божия промисъл.
 
Накъде пътуваш?

Към Банкя, към морето, към Пловдив, към Младост Полигона. А в преносен смисъл – към старостта.

А с кого?

С всички хора от моето време. Ако не сте забелязали – в този момент всички ние сме един тим, една промяна. Седем милиарда. Заедно ще остареем – съвсем в едно и също време. И след това почти дружно ще умрем. С няколко години разлика. И ще пристигна нова промяна. Разбирате ли – всички, които живеем в този момент, след петдесетина или най-вече седемдесет години към този момент ще сме си отишли. И на света ще има нови хора. Новата промяна в остарелия хотел Свят. И те също ще си фантазират, че са единственитe хора, които са живели на това място. После и те ще си отидат.
 
Къде е вкъщи? И какъв брой постоянно се прибираш там ?... 

Още не знам, почтено казано, къде е вкъщи. В парадайса, уповавам се.

Редник или военачалник?...

Аз, почтено казано, съм капитан от запаса. Или най-малко бях – като доктор. Но в случай че се съобразя с детската метафоричност във въпроса – избирам да съм нещо като...да, тъкмо като капитан. Тоест – нито редови войник, нито военачалник. По средата. Войскови публицист. Или художник. В гранични войски бях близо шест месеца художник- украсявах граничните принуди. Харесваше ми – беше доста необичайно и сантиментално.
 
Ще настъпи ден, когато...

Ще настъпят доста дни, в които...