Търговище, Благоевград, Плевен, Монтана и Варна - с най-много купен или контролиран вот
Търговище, Благоевград, Плевен, Монтана и Варна са многомандатните изборни региони първенци по резултати в рискови секции на последните парламентарни избори.
Това демонстрира анализът на (АКФ) с създатели политолога Марио Русинов от АКФ и доктор Никола Тулечки от съдружие „ Данни за положително “.
Анализът изследва какво се е случило в 1738 стабилно рискови секции, разпознати от специалистите на АКФ след статистически разбор на резултатите от всички избори в интервала 2013 – 2021. Той показва и кои са новите секции в риск, показват от АКФ.
Какво се случи в рисковите секции през април 2023?
В секциите с стабилно рисково държание се следи растеж на интензивността по отношение на последните избори от октомври 2022 година: от 212 хиляди гласувалите нарастват на 218 хиляди в този момент. Въпреки това покачване и тези резултати затвърждават наклонността на дълготраен спад в интензивността в рисковите секции в интервала от юли 2021 до момента, спрямо изборите от 2017 година и април 2021 година
Гласове, подадени в рискови секции на парламентарните избори през: май 2013 година, през октомври 2014 година, през март 2017 година, през април 2021 година, през юли 2021 година, през ноември 2021 година и през октомври 2022 година, през април 2023 година
Гласове, подадени в рискови секции на ПИ май 2013, ПИ октомври 2014, ПИ март 2017, ПИ април 2021, ПИ юли 2021, ПИ ноември 2021 и ПИ октомври 2022, ПИ април 2023. Източник АКФ
" Резултатите от тези избори могат да се поясняват като понижен интерес на политическите играчи да употребяват механизмите на платен избор в променливата политическа конюнктура и на фона на идните локални избори. Последните са основни за обезпечаването на клиентела и непоклатимост в резултатите за парламент “, коментира Марио Русинов.
Друг значим извод, е че активността в рисковите секции е асиметрична. В секциите с висока електорална волатилност – внезапни промени в желанията на гласоподавателите към една или друга партия – където е по–вероятно да става дума за класическо пазаруване на гласове, на тези избори е имало ниска интензивност.
В секциите с различен вид рисков избор, при който резултатите на спечелилия са извънредно по-високи спрямо резултатите му в останалите секции в дадена община, интензивността и на тези избори се резервира на приблизително или по-високо от общинското равнище. Тази асиметрия може да се изясни с действието на разнообразни форми на следен избор, при които съществуването на финансов запас не е водещо.
Къде се рисковите гласове в страната?
Най-сериозен проблем с следен и платен вот на парламентарните избори от април 2023, се следи в МИР Търговище, където са съсредоточени 8,01% от рисковите гласове в страната, следван от МИР Благоевград (7,75%), МИР Плевен (6,17%), МИР Монтана (5,97%) и МИР Варна (5,67%).
В някои от изборните региони, в това число Пловдив, Пазарджик и Видин, в които е имало осезаем скок на рискови гласове по време на октомврийските избори 2022 година, в този момент резервират тези повишените равнища на интензивност, или регистрират спомагателен растеж.
Особено съществени проблеми на тези избори се следят в общините Омуртаг, където 79,34% от всички дали своят вот са дали своят вот в секции в риск, както и общините Якимово (40,90%), Завет (39,48%), Бойчиновци (38,93%), Вълчедръм (33,97%) и Якоруда (33,54%). Прави усещане и натрупването на рискови секции в Северна България, се показва в разбора.
За кого гласоподаваха секциите с стабилно рисково държание през април 2023?
През април 2023 г. най-много гласове в риск още веднъж са отишли при Движението за права и свободи – 82 449 гласа или с към 6 хиляди гласа по–малко по отношение на октомври 2022. Това са 37,85% от гласове в риск в страната.
ГЕРБ-СДС отбелязва растеж с над 5 хиляди гласа в рисковите секции по отношение на октомври 2022 година, получавайки 54 000 гласа или 24,83% от гласовете в риск.
Коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “ получава 10,39% от гласовете в риск, или 22 635 гласа. Този резултат е сравним с каузи на " Демократична България – обединяване " (ДА България, ДСБ, Зелено движение) – 2,89% и " Продължаваме промяната " – 9.3% – на предходните избори.
За Българска социалистическа партия се регистрират 18 269 от подадените гласове в риск, или 8,22% от всички гласове в риск. Това е нарастване от към 1200 гласа спрямо октомври 2022.
„ Възраждане “ получава 4,02%, или 13 217 гласа в риск на изборите през април 2023, на фона на 9128 гласа през октомври 2022 година (близо 30% растеж в рисковите секции). Трябва да се означи, че това се случва на фона на 40% нарастване на резултатите на „ Възраждане “ в страната и в този смисъл, подобряването на резултатите им наподобява органично.
„ Български напредък “ получава 4588 гласа, или 2,11% от гласовете в секциите с стабилно рисково държание.
„ ИТН “ регистрира 3964 гласа в такива секции през април 2023 или 1,82%, спрямо 4166 през октомври 2022 година
Рисков избор в преференциите
В 167 секции се наблюдава необичайно огромна централизация на преференции – над 85% от всички подадени гласове за дадена политическа мощ се насочват като преференциален избор към съответен неин претендент. По този знак за рисков избор се разпознават общо 14 991 преференции.
За следващ път лидер по този индикатор е община Симитли. Отклонения се следят в общините Якоруда и общините Раковски и Любимец.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това демонстрира анализът на (АКФ) с създатели политолога Марио Русинов от АКФ и доктор Никола Тулечки от съдружие „ Данни за положително “.
Анализът изследва какво се е случило в 1738 стабилно рискови секции, разпознати от специалистите на АКФ след статистически разбор на резултатите от всички избори в интервала 2013 – 2021. Той показва и кои са новите секции в риск, показват от АКФ.
Какво се случи в рисковите секции през април 2023?
В секциите с стабилно рисково държание се следи растеж на интензивността по отношение на последните избори от октомври 2022 година: от 212 хиляди гласувалите нарастват на 218 хиляди в този момент. Въпреки това покачване и тези резултати затвърждават наклонността на дълготраен спад в интензивността в рисковите секции в интервала от юли 2021 до момента, спрямо изборите от 2017 година и април 2021 година
Гласове, подадени в рискови секции на парламентарните избори през: май 2013 година, през октомври 2014 година, през март 2017 година, през април 2021 година, през юли 2021 година, през ноември 2021 година и през октомври 2022 година, през април 2023 година
Гласове, подадени в рискови секции на ПИ май 2013, ПИ октомври 2014, ПИ март 2017, ПИ април 2021, ПИ юли 2021, ПИ ноември 2021 и ПИ октомври 2022, ПИ април 2023. Източник АКФ " Резултатите от тези избори могат да се поясняват като понижен интерес на политическите играчи да употребяват механизмите на платен избор в променливата политическа конюнктура и на фона на идните локални избори. Последните са основни за обезпечаването на клиентела и непоклатимост в резултатите за парламент “, коментира Марио Русинов.
Друг значим извод, е че активността в рисковите секции е асиметрична. В секциите с висока електорална волатилност – внезапни промени в желанията на гласоподавателите към една или друга партия – където е по–вероятно да става дума за класическо пазаруване на гласове, на тези избори е имало ниска интензивност.
В секциите с различен вид рисков избор, при който резултатите на спечелилия са извънредно по-високи спрямо резултатите му в останалите секции в дадена община, интензивността и на тези избори се резервира на приблизително или по-високо от общинското равнище. Тази асиметрия може да се изясни с действието на разнообразни форми на следен избор, при които съществуването на финансов запас не е водещо.
Къде се рисковите гласове в страната?
Най-сериозен проблем с следен и платен вот на парламентарните избори от април 2023, се следи в МИР Търговище, където са съсредоточени 8,01% от рисковите гласове в страната, следван от МИР Благоевград (7,75%), МИР Плевен (6,17%), МИР Монтана (5,97%) и МИР Варна (5,67%).
В някои от изборните региони, в това число Пловдив, Пазарджик и Видин, в които е имало осезаем скок на рискови гласове по време на октомврийските избори 2022 година, в този момент резервират тези повишените равнища на интензивност, или регистрират спомагателен растеж.
Особено съществени проблеми на тези избори се следят в общините Омуртаг, където 79,34% от всички дали своят вот са дали своят вот в секции в риск, както и общините Якимово (40,90%), Завет (39,48%), Бойчиновци (38,93%), Вълчедръм (33,97%) и Якоруда (33,54%). Прави усещане и натрупването на рискови секции в Северна България, се показва в разбора.
За кого гласоподаваха секциите с стабилно рисково държание през април 2023?
През април 2023 г. най-много гласове в риск още веднъж са отишли при Движението за права и свободи – 82 449 гласа или с към 6 хиляди гласа по–малко по отношение на октомври 2022. Това са 37,85% от гласове в риск в страната.
ГЕРБ-СДС отбелязва растеж с над 5 хиляди гласа в рисковите секции по отношение на октомври 2022 година, получавайки 54 000 гласа или 24,83% от гласовете в риск.
Коалиция „ Продължаваме промяната – Демократична България “ получава 10,39% от гласовете в риск, или 22 635 гласа. Този резултат е сравним с каузи на " Демократична България – обединяване " (ДА България, ДСБ, Зелено движение) – 2,89% и " Продължаваме промяната " – 9.3% – на предходните избори.
За Българска социалистическа партия се регистрират 18 269 от подадените гласове в риск, или 8,22% от всички гласове в риск. Това е нарастване от към 1200 гласа спрямо октомври 2022.
„ Възраждане “ получава 4,02%, или 13 217 гласа в риск на изборите през април 2023, на фона на 9128 гласа през октомври 2022 година (близо 30% растеж в рисковите секции). Трябва да се означи, че това се случва на фона на 40% нарастване на резултатите на „ Възраждане “ в страната и в този смисъл, подобряването на резултатите им наподобява органично.
„ Български напредък “ получава 4588 гласа, или 2,11% от гласовете в секциите с стабилно рисково държание.
„ ИТН “ регистрира 3964 гласа в такива секции през април 2023 или 1,82%, спрямо 4166 през октомври 2022 година
Рисков избор в преференциите
В 167 секции се наблюдава необичайно огромна централизация на преференции – над 85% от всички подадени гласове за дадена политическа мощ се насочват като преференциален избор към съответен неин претендент. По този знак за рисков избор се разпознават общо 14 991 преференции.
За следващ път лидер по този индикатор е община Симитли. Отклонения се следят в общините Якоруда и общините Раковски и Любимец.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ