Книга вместо букет! Вили Христева събра приятели на вълшебен концерт с кауза
Талантливата пловдивчанка Вили Христева събра другари на концерт с идея. В градината на хотел " Парк и спа хотел Марково " младата пианистка показа известна клавирна и кино музика. В програмата си Вили включи „ За Елиза” на Лудвиг ван Бетовен, „ Ноктюрно оп. 9, №2” на Фредерик Шопен и „ Вариации на тематика от Паганини” на Исак Беркович, последвани от три обичани български мелодии с аранжименти на пиано – „ Я кажи ми, облаче ле бяло”, „ Йовано, Йованке” и „ Осъдени души” на Митко Щерев.
„ Тъй като за последната не съумях да намеря добър аранжимент в интернет, си го написах сама, което е значителен опит. Изцяло „ слухар” съм, композирам на ухо, само че мисля, че се получи добре”, споделя пред TrafficNews надарената пловдивчанка.
Втората част от концерта беше отдадена на европейската и американска кино музика. Включих мелодиите от „ Игра на тронове” на Рамин Джавади, „ Любовна история” на Франсис Ле, „ Списъкът на Шиндлер” на Джон Уилямс, „ Кръстникът” на Нино Рота и Танго - „ Усещане за жена” на Карлос Гардел.
„ Подредих ги по този начин, тъй като „ Осъдени души” на Митко Щерев се явява преход сред българската музика и американските и европейски кино класики”, изяснява Вили Христева.
Стотици посетители и другари почетоха събитието, на което пианистката имаше опцията да свири на страхотния бял роял YAMAHA, благосъстоятелност на " Парк и спа хотел Марково ".
Освен страстта, която подари на всички присъстващи, Вили искаше да остави и някаква материална диря. Затова бе помолила гостите си вместо цветя, да донесат детски книжки, които тя ще подари на локалното читалище и културен дом в село Марково. Идеята за тази самодейност се зародила още по време на първия ѝ независим концерт през 2018 година, когато получила десетки букети. А съидейник в идеята ѝ е и кметът на селото Десислава Терзиева.
„ Българите имаме доста хубави пословици и поговорки, събрали мъдростта в годините. „ Хвърли зад теб, с цел да намериш пред теб” – доста имам вяра в това и ми е като принцип в живота. Предпочитам след концерта, колкото и страст да подаря на публиката, да оставя нещо и за различен човек. Ще бъда щастлива, в случай че мога да вдъхновя някой да прави сходни неща или да се занимава с музика, тъй като на мен това ужасно доста ми е дало като дете. И като дисциплинираност, и като непримиримост. Според мен е значимо за всеки младеж да има досег със странични занимания – музикални, спортни”, споделя младата жена.
На 6-годишна възраст тя чува своя съседка да свири на пиано и остава омаяна от осъществяването. Започва уроци при пловдивската преподавателка Людмила Петрова, с помощта на която толкоз доста се запалила по клавирното изкуство. Въпреки това избира напълно друг професионален път. Завършва Езикова гимназия " Иван Вазов " в Пловдив с британски и съветски език, след което продължава в Нов български университет със компетентност " Маркетинг ". Магистър по Бизнес връзки е. От 2017 година работи в областта на туризма като шеф на хотел. Признава, че пианото я разтоварва и е нещо, което прави за свое лично задоволство, напълно като занимание.
„ Страст ми е след края на работния ден да седна няколко часа на пианото, доста добре ми работи, доста ме успокоява. А самата тръпка от театралната изява също е нещо, което обичам”, признава Вили.
От дребна се явява на състезания за фенове. В трети клас печели първа премия от първия си клавирен конкурс. Под управлението на госпожа Петрова има присъдени още 11 първи, 10 втори и 2 трети награди от национални и интернационалните състезания.
През 2016 година печели специфичната премия за осъществяване на пиеса от Андрей Стоянов от интернационалния конкурс за фенове " Андрей Стоянов ", а през 2018 година - първа премия от интернационалния конкурс за пианисти-непрофесионалисти VIVAPIANO - София. През 2021 година дебютира в конкурс за професионални пианисти в Осми народен научен конкурс „ Й.С.Бах и неговото съвремие”, където ѝ е присъдена трета премия. За да поддържа и надгражда равнището си, сега специализира пиано в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев” в класа на доцент доктор Велислава Карагенова.
Признава, че е имала концепция да се занимава и професионално с музика. Опасява се обаче, че професионалната реализация в нашата страна в един миг да докара до отчаяние или до упования, които е имала, а не може да реализира.
„ Затова съм доста признателна, че оставих музиката като занимание и че родителите ме поддържаха в този избор, тъй като по този начин имам даже повече предпочитание да се занимавам. Действа като нещо в допълнение и красиво, а не нещо наложително. Мотивирана съм, като се прибера у дома, 3-4 часа да изсвирвам. Би ме лимитирало да изучавам творби, които просто би трябвало да имам в репертоара си. Сега програмата ми е доста свободна и мога да включа всичко, което желая, всичките ми обичани филми, без да би трябвало да давам отговор пред институция или шеф, обвързван с музиката”, регистрира пианистката.
За идния концерт тя се приготвя всекидневно, с доста повторения. Шегува се, че наподобява на бегач, който тренира за съревнование.
„ Хората са доста впечатлени, когато чуят някой пианист да свири ужасно бързо, технично, пръстите му хвърчат, а истината е, че това се реализира с доста подготовки, с доста постепенно повторение. Старите преподаватели споделят, че в бързо движение се свири единствено на сцена. Още от първата ми учителка знам, че всяко произведение би трябвало да се повторя по 10 пъти. Колкото по-бавно е темпото, толкоз повече би трябвало да мислиш, а не го караш по инерция. И в действителност това може би е сложното. Но ти дава една централизация, която учиш всеки ден”, изяснява Христева.
Мечтата ѝ е някой ден да работи с деца. Да има своя школа или просто да изнася концерти в детски градини и читалища, с цел да ги възпламенява по музиката.
„ Тъй като за последната не съумях да намеря добър аранжимент в интернет, си го написах сама, което е значителен опит. Изцяло „ слухар” съм, композирам на ухо, само че мисля, че се получи добре”, споделя пред TrafficNews надарената пловдивчанка.
Втората част от концерта беше отдадена на европейската и американска кино музика. Включих мелодиите от „ Игра на тронове” на Рамин Джавади, „ Любовна история” на Франсис Ле, „ Списъкът на Шиндлер” на Джон Уилямс, „ Кръстникът” на Нино Рота и Танго - „ Усещане за жена” на Карлос Гардел.
„ Подредих ги по този начин, тъй като „ Осъдени души” на Митко Щерев се явява преход сред българската музика и американските и европейски кино класики”, изяснява Вили Христева.
Стотици посетители и другари почетоха събитието, на което пианистката имаше опцията да свири на страхотния бял роял YAMAHA, благосъстоятелност на " Парк и спа хотел Марково ".
Освен страстта, която подари на всички присъстващи, Вили искаше да остави и някаква материална диря. Затова бе помолила гостите си вместо цветя, да донесат детски книжки, които тя ще подари на локалното читалище и културен дом в село Марково. Идеята за тази самодейност се зародила още по време на първия ѝ независим концерт през 2018 година, когато получила десетки букети. А съидейник в идеята ѝ е и кметът на селото Десислава Терзиева.
„ Българите имаме доста хубави пословици и поговорки, събрали мъдростта в годините. „ Хвърли зад теб, с цел да намериш пред теб” – доста имам вяра в това и ми е като принцип в живота. Предпочитам след концерта, колкото и страст да подаря на публиката, да оставя нещо и за различен човек. Ще бъда щастлива, в случай че мога да вдъхновя някой да прави сходни неща или да се занимава с музика, тъй като на мен това ужасно доста ми е дало като дете. И като дисциплинираност, и като непримиримост. Според мен е значимо за всеки младеж да има досег със странични занимания – музикални, спортни”, споделя младата жена.
На 6-годишна възраст тя чува своя съседка да свири на пиано и остава омаяна от осъществяването. Започва уроци при пловдивската преподавателка Людмила Петрова, с помощта на която толкоз доста се запалила по клавирното изкуство. Въпреки това избира напълно друг професионален път. Завършва Езикова гимназия " Иван Вазов " в Пловдив с британски и съветски език, след което продължава в Нов български университет със компетентност " Маркетинг ". Магистър по Бизнес връзки е. От 2017 година работи в областта на туризма като шеф на хотел. Признава, че пианото я разтоварва и е нещо, което прави за свое лично задоволство, напълно като занимание.
„ Страст ми е след края на работния ден да седна няколко часа на пианото, доста добре ми работи, доста ме успокоява. А самата тръпка от театралната изява също е нещо, което обичам”, признава Вили.
От дребна се явява на състезания за фенове. В трети клас печели първа премия от първия си клавирен конкурс. Под управлението на госпожа Петрова има присъдени още 11 първи, 10 втори и 2 трети награди от национални и интернационалните състезания.
През 2016 година печели специфичната премия за осъществяване на пиеса от Андрей Стоянов от интернационалния конкурс за фенове " Андрей Стоянов ", а през 2018 година - първа премия от интернационалния конкурс за пианисти-непрофесионалисти VIVAPIANO - София. През 2021 година дебютира в конкурс за професионални пианисти в Осми народен научен конкурс „ Й.С.Бах и неговото съвремие”, където ѝ е присъдена трета премия. За да поддържа и надгражда равнището си, сега специализира пиано в АМТИИ „ Проф. Асен Диамандиев” в класа на доцент доктор Велислава Карагенова.
Признава, че е имала концепция да се занимава и професионално с музика. Опасява се обаче, че професионалната реализация в нашата страна в един миг да докара до отчаяние или до упования, които е имала, а не може да реализира.
„ Затова съм доста признателна, че оставих музиката като занимание и че родителите ме поддържаха в този избор, тъй като по този начин имам даже повече предпочитание да се занимавам. Действа като нещо в допълнение и красиво, а не нещо наложително. Мотивирана съм, като се прибера у дома, 3-4 часа да изсвирвам. Би ме лимитирало да изучавам творби, които просто би трябвало да имам в репертоара си. Сега програмата ми е доста свободна и мога да включа всичко, което желая, всичките ми обичани филми, без да би трябвало да давам отговор пред институция или шеф, обвързван с музиката”, регистрира пианистката.
За идния концерт тя се приготвя всекидневно, с доста повторения. Шегува се, че наподобява на бегач, който тренира за съревнование.
„ Хората са доста впечатлени, когато чуят някой пианист да свири ужасно бързо, технично, пръстите му хвърчат, а истината е, че това се реализира с доста подготовки, с доста постепенно повторение. Старите преподаватели споделят, че в бързо движение се свири единствено на сцена. Още от първата ми учителка знам, че всяко произведение би трябвало да се повторя по 10 пъти. Колкото по-бавно е темпото, толкоз повече би трябвало да мислиш, а не го караш по инерция. И в действителност това може би е сложното. Но ти дава една централизация, която учиш всеки ден”, изяснява Христева.
Мечтата ѝ е някой ден да работи с деца. Да има своя школа или просто да изнася концерти в детски градини и читалища, с цел да ги възпламенява по музиката.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ