Колко арогантно сме живели!
Такова е положението, в случай че ръката ти е отрязана, само че в мисълта си ти продължаваш да я чувстваш и да я движиш, и да си служиш с нея.
Невъзможното за пояснение чувство, че времето се свършва.
И все по този начин невъзможното за изричане чувство, че по-голямата, по-познатата и по-добрата част от теб я няма.
Или това положение по време на слънчево затъмнение, когато продължава да е ден, само че светлина няма.
Или осъзнаването, че не пъкълът е мястото за наказване, а когато си изолиран от другите, когато не си с лице към тях. Когато си оставен само на себе си. Когато смяташ, че всеки е евентуален вирусопреносител, евентуален зложелател.
Като развиделяване в тъмен ден, когато не настава същинско утро.
Като окончателно озоваване в безутешна земя, непозната, несвоя, само че цялостна със закани и непознаваеми правила като в „ Сталкер “.
Като начало на скитничество в неизбродна пустиня, без да знаеш, че това бродене ще продължи 40 години.
Влаковете по метрото се движат със същата скорост, стопират на същите спирки, само че пасажери нито се качват, нито слизат, те се броят на пръсти, в най-натоварените часове вагоните са полупразни.
Улиците са същите, само че пусти, минувачите не отиват до точка Б, тъй като не излизат от точка А.
По-тихо е на всички места и тази непривична за един град смълчаност е най-прекият израз на страха. Не е тъкмо боязън, а осъзнаването на нещо, което до този миг необмислено сме пренебрегвали – че всеки един от нас е обвързван с всеки и с всичко. Както свещеникът по време на светата Литургия принася жертвения подарък „ за всички и поради всичко ”.
Всеки един от нас застава самичък пред личния си живот и осъзнава, че може да бъде затрит единствено за няколко дни в най-банални и предвидими условия – кашлица, пневмония, дефицит на О2, болница, кислороден уред, задушаване. И заключителен сепсис на кръвта.
По време на чума кожата посивявала, съвсем почернявала, по телата се появявали гнойни циреи, които мъчително се пръскали.
По време на тиф в Пеня Ронда се появявала тресчица, пулсът се забавял и отслабвал, явявали се халюцинации. „ Високата температура събуждаше в съзнанието му кошмарни облици и екзалтираше ужаса му – смут на всяко живо създание от гибелта. “
Признаците там са забележими и страшни. Тук са невидими и страшни.
Аз имам вяра, че вярата в Бога живее в по-голямо или по-малко латентно положение в сърцето на всеки човек. Казват, че тя се демонстрира най-често в рискови условия. И в случай че тази е цената на израстването ни, в този момент външни условия ни принуждават да я платим. Отдавна чакахме нещо, което ще ни сплоти.
Наложен ни е насилствен пост, с цел да се обърнем във вътрешността в себе си. Всичко в актуалния свят, в модерния живот ни обръща на открито. Постът е превръщане във вътрешността, само че множеството хора не знаят по какъв начин става това, тъй като не виждат смисъл да го вършат, а в този момент по насила ставаме по-сдържани, по-смирени, по-малко чревоугодни, по-малко плътоугодни, по-малко арогантни. Ще се презапасяваме, до момента в който не забележим безсмислието на това. Ще се гневим, до момента в който не забележим безсмислието. Ще ругаем, ще ненавиждаме, до момента в който не забележим безсмислието и на това.
Мой непосредствен другар, трийсетгодишен, през вчерашния ден с въздишка възкликна: „ Колко надменно сме живели! “. Арогантността ни последователно ще се стопява. Ще се научим, че може да се живее и без надменност – до момента в който чакаме пред магазина, ще осъзнаваме, че всеки един от опашката е като всеки различен.
Първо няма да съблюдаваме наложените ограничавания, ще се присмиваме, ще бъдем цинични, ще гледаме намръщено. Постепенно ще разберем, че спазването или неспазването на рестриктивните мерки се мери в човешки живот. Мнозина ще пускат остроумни смешки и злобни намеци, до момента в който лекарите, сестрите, санитарите и лаборантите работят непрекъснато, до безсилие. Постепенно ще разберем, че това е по-достойно. Постепенно ще се засрамваме.
Ще ни повтарят, че най-хубавата превантивна мярка против вируса е обществената изолираност, а ние в това време последователно ще осъзнаваме, че тя е форма на обществена взаимност, тъй като единствено солидарността може да оправдае и осмисли изолацията. Така последователно ще се възвръща изгубената общественост, ще се осъзнава нуждата от общественост, ще се регенерират пукнатините в обществото и в душите ни. Емпатията последователно ще демонстрира своите прерогативи пред антипатията. Светът последователно ще реанимира своята душа, която съвсем беше не запомнил, съвсем беше отрекъл.
Досега съществуваха войни сред страните, цивилен войни, които се водят по идеологически, политически или обществени аргументи, кръстоносни походи, завършилата наскоро студена война беше нещо непознато от предходните столетия. Сега виждаме нов тип хибридна война, както споделя Джорджо Агамбен: „ Днес наподобява, че е изчезнала самата опция за разграничаване на войната, която се води сред страните, от войната, която се води вътре в самата страна “. Неслучайно през 60-те години Хана Арент вкарват понятието „ международна революция “. Никоя война до момента не е съумяла да убеди човечеството в своето безсмислие. За първи път това се случи с незапочналата нуклеарна война. Дано да се случи и с тази, за която Камен Донев споделя, че не е против ковид, а против нас. Затова би трябвало да водиме война сърцато.
Първите признаци са окуражителни. Никога до момента Парламентът не е бил по този начин покъртително единомислещ. Само месец по-рано президентът се надсмиваше към предизвестията на държавното управление. Сега, въпреки със свалено доверие, към този момент води диалог с него и приканва за съблюдаване на ограничаващите ограничения. Досега не се бяха появявали бележки по входовете, с които се предлага безплатна помощ. Телевизията до момента не е предложила учебни стратегии. Не са се явявали толкоз доброволци, не са се шили благотворително защитни маски от платове с детски десени. Всичко това се случи единствено за няколко дни. Панаирът на суетата утихна единствено за няколко дни.
Всичко се случва бързо и пред очите ни. Италия пропадна в колапс за по-малко от месец. Китай съвсем се оправи със болестта за два месеца. Всичко се създава в Китай, само че и вирусът бе създаден там. След като Китай болести целия свят, в този момент чакаме дали и изцелението ще се появи оттова. Ще откриваме какъв брой дребен и какъв брой обвързван е светът. Ще осъзнаваме своето място в него и своята отговорност. COVID-19 може да бъде наш съдружник в битката против нашата надменност.
Свети Паисий Светогорец вижда актуалните координати по този начин: „ В предходни времена започвала война и човек отивал да се бори с врага, да пази Отечеството си, народа си. Сега ние влизаме в стълкновение не с цел да пазиме Отечеството си. Отиваме на пердах не с цел да възпрем варварите да подпалят домовете ни, да се погаврят със сестрите ни и да обезчестят нас самите. Водим война не за национални ползи и не за някаква идеология.
Сега се сражаваме или на страната на Христос, или на страната на дявола. Кой с кого е – разстановката на силите е пределно ясна. По време на окупацията ти си ставал воин, в случай че не си приветствал немците. Сега си воин, в случай че не приветстваш дявола “.
За Теодора Димова
Теодора Димова е измежду най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, измежду които са " Без кожа ", " Змийско мляко ", " Кучката ", " Любовници ", " Невинните " и други, играни в разнообразни театри в страната и чужбина. През последните години бяха оповестени романите ѝ " Емине ", " Майките ", " Адриана " и " Марма, Мариам ", както и повестта " Последният рожден ден ". През 2006 година " Майките " завоюва Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е оповестена на 9 езика, сред които немски, френски, съветски, полски, маджарски, словенски и други " Адриана " е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 година " Марма, Мариам " завоюва Националната премия Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният разказ " Влакът за Емаус " (2013) завоюва премията за прозаичност на портал Култура за 2014 година Най-новият ѝ разказ - " Поразените " - излезе през август 2019 година, оповестен от издателство " Сиела ".
KULTURA.BG
Невъзможното за пояснение чувство, че времето се свършва.
И все по този начин невъзможното за изричане чувство, че по-голямата, по-познатата и по-добрата част от теб я няма.
Или това положение по време на слънчево затъмнение, когато продължава да е ден, само че светлина няма.
Или осъзнаването, че не пъкълът е мястото за наказване, а когато си изолиран от другите, когато не си с лице към тях. Когато си оставен само на себе си. Когато смяташ, че всеки е евентуален вирусопреносител, евентуален зложелател.
Като развиделяване в тъмен ден, когато не настава същинско утро.
Като окончателно озоваване в безутешна земя, непозната, несвоя, само че цялостна със закани и непознаваеми правила като в „ Сталкер “.
Като начало на скитничество в неизбродна пустиня, без да знаеш, че това бродене ще продължи 40 години.
Влаковете по метрото се движат със същата скорост, стопират на същите спирки, само че пасажери нито се качват, нито слизат, те се броят на пръсти, в най-натоварените часове вагоните са полупразни.
Улиците са същите, само че пусти, минувачите не отиват до точка Б, тъй като не излизат от точка А.
По-тихо е на всички места и тази непривична за един град смълчаност е най-прекият израз на страха. Не е тъкмо боязън, а осъзнаването на нещо, което до този миг необмислено сме пренебрегвали – че всеки един от нас е обвързван с всеки и с всичко. Както свещеникът по време на светата Литургия принася жертвения подарък „ за всички и поради всичко ”.
Всеки един от нас застава самичък пред личния си живот и осъзнава, че може да бъде затрит единствено за няколко дни в най-банални и предвидими условия – кашлица, пневмония, дефицит на О2, болница, кислороден уред, задушаване. И заключителен сепсис на кръвта.
По време на чума кожата посивявала, съвсем почернявала, по телата се появявали гнойни циреи, които мъчително се пръскали.
По време на тиф в Пеня Ронда се появявала тресчица, пулсът се забавял и отслабвал, явявали се халюцинации. „ Високата температура събуждаше в съзнанието му кошмарни облици и екзалтираше ужаса му – смут на всяко живо създание от гибелта. “
Признаците там са забележими и страшни. Тук са невидими и страшни.
Аз имам вяра, че вярата в Бога живее в по-голямо или по-малко латентно положение в сърцето на всеки човек. Казват, че тя се демонстрира най-често в рискови условия. И в случай че тази е цената на израстването ни, в този момент външни условия ни принуждават да я платим. Отдавна чакахме нещо, което ще ни сплоти.
Наложен ни е насилствен пост, с цел да се обърнем във вътрешността в себе си. Всичко в актуалния свят, в модерния живот ни обръща на открито. Постът е превръщане във вътрешността, само че множеството хора не знаят по какъв начин става това, тъй като не виждат смисъл да го вършат, а в този момент по насила ставаме по-сдържани, по-смирени, по-малко чревоугодни, по-малко плътоугодни, по-малко арогантни. Ще се презапасяваме, до момента в който не забележим безсмислието на това. Ще се гневим, до момента в който не забележим безсмислието. Ще ругаем, ще ненавиждаме, до момента в който не забележим безсмислието и на това.
Мой непосредствен другар, трийсетгодишен, през вчерашния ден с въздишка възкликна: „ Колко надменно сме живели! “. Арогантността ни последователно ще се стопява. Ще се научим, че може да се живее и без надменност – до момента в който чакаме пред магазина, ще осъзнаваме, че всеки един от опашката е като всеки различен.
Първо няма да съблюдаваме наложените ограничавания, ще се присмиваме, ще бъдем цинични, ще гледаме намръщено. Постепенно ще разберем, че спазването или неспазването на рестриктивните мерки се мери в човешки живот. Мнозина ще пускат остроумни смешки и злобни намеци, до момента в който лекарите, сестрите, санитарите и лаборантите работят непрекъснато, до безсилие. Постепенно ще разберем, че това е по-достойно. Постепенно ще се засрамваме.
Ще ни повтарят, че най-хубавата превантивна мярка против вируса е обществената изолираност, а ние в това време последователно ще осъзнаваме, че тя е форма на обществена взаимност, тъй като единствено солидарността може да оправдае и осмисли изолацията. Така последователно ще се възвръща изгубената общественост, ще се осъзнава нуждата от общественост, ще се регенерират пукнатините в обществото и в душите ни. Емпатията последователно ще демонстрира своите прерогативи пред антипатията. Светът последователно ще реанимира своята душа, която съвсем беше не запомнил, съвсем беше отрекъл.
Досега съществуваха войни сред страните, цивилен войни, които се водят по идеологически, политически или обществени аргументи, кръстоносни походи, завършилата наскоро студена война беше нещо непознато от предходните столетия. Сега виждаме нов тип хибридна война, както споделя Джорджо Агамбен: „ Днес наподобява, че е изчезнала самата опция за разграничаване на войната, която се води сред страните, от войната, която се води вътре в самата страна “. Неслучайно през 60-те години Хана Арент вкарват понятието „ международна революция “. Никоя война до момента не е съумяла да убеди човечеството в своето безсмислие. За първи път това се случи с незапочналата нуклеарна война. Дано да се случи и с тази, за която Камен Донев споделя, че не е против ковид, а против нас. Затова би трябвало да водиме война сърцато.
Първите признаци са окуражителни. Никога до момента Парламентът не е бил по този начин покъртително единомислещ. Само месец по-рано президентът се надсмиваше към предизвестията на държавното управление. Сега, въпреки със свалено доверие, към този момент води диалог с него и приканва за съблюдаване на ограничаващите ограничения. Досега не се бяха появявали бележки по входовете, с които се предлага безплатна помощ. Телевизията до момента не е предложила учебни стратегии. Не са се явявали толкоз доброволци, не са се шили благотворително защитни маски от платове с детски десени. Всичко това се случи единствено за няколко дни. Панаирът на суетата утихна единствено за няколко дни.
Всичко се случва бързо и пред очите ни. Италия пропадна в колапс за по-малко от месец. Китай съвсем се оправи със болестта за два месеца. Всичко се създава в Китай, само че и вирусът бе създаден там. След като Китай болести целия свят, в този момент чакаме дали и изцелението ще се появи оттова. Ще откриваме какъв брой дребен и какъв брой обвързван е светът. Ще осъзнаваме своето място в него и своята отговорност. COVID-19 може да бъде наш съдружник в битката против нашата надменност.
Свети Паисий Светогорец вижда актуалните координати по този начин: „ В предходни времена започвала война и човек отивал да се бори с врага, да пази Отечеството си, народа си. Сега ние влизаме в стълкновение не с цел да пазиме Отечеството си. Отиваме на пердах не с цел да възпрем варварите да подпалят домовете ни, да се погаврят със сестрите ни и да обезчестят нас самите. Водим война не за национални ползи и не за някаква идеология.
Сега се сражаваме или на страната на Христос, или на страната на дявола. Кой с кого е – разстановката на силите е пределно ясна. По време на окупацията ти си ставал воин, в случай че не си приветствал немците. Сега си воин, в случай че не приветстваш дявола “.
За Теодора Димова
Теодора Димова е измежду най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, измежду които са " Без кожа ", " Змийско мляко ", " Кучката ", " Любовници ", " Невинните " и други, играни в разнообразни театри в страната и чужбина. През последните години бяха оповестени романите ѝ " Емине ", " Майките ", " Адриана " и " Марма, Мариам ", както и повестта " Последният рожден ден ". През 2006 година " Майките " завоюва Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е оповестена на 9 езика, сред които немски, френски, съветски, полски, маджарски, словенски и други " Адриана " е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 година " Марма, Мариам " завоюва Националната премия Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният разказ " Влакът за Емаус " (2013) завоюва премията за прозаичност на портал Култура за 2014 година Най-новият ѝ разказ - " Поразените " - излезе през август 2019 година, оповестен от издателство " Сиела ".
KULTURA.BG
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ