Такъв си е човекът, не може “да надскочи боя си,

Такъв си е индивидът, не може “да надскочи багра си ”, споделят за някого и му поставят етикет " той е подобен и в никакъв случай няма да се промени ". С тези думи доста постоянно хората дебело зачертават концепцията, че невъзможни неща няма. И с това решително поставят още една тухла във високата стената пред себе си. Редица фантазии и смели действия са останали някъде там в визиите ни, не за друго, а единствено тъй като не сме дръзнали да пристъпим оттатък себе си. Да вършим нещо, което ни е непознато и непривично, е ужасно, кара ни да се усещаме несигурни. Това значи слагане под въпрос на устои, убеждения и предубеждения, които с изключение на решетки, постоянно служат и за опори.

Можем, само че не желаеме или се опасяваме
„ Не тъй като нещата са сложни, не дръзваме,
а тъй като не дръзваме, нещата са сложни “, Сенека

Понякога се опасяваме  да не би да изглеждаме неуместно или невежи, да не би да паднем, да не би да се изхабим от взимане на решения и непрекъснато опитване. Друг път просто не желаеме да даваме всичко от себе си, не желаем да се отдадем в името на нещо. Предпочитаме да вършим нещата по един и същи метод, да мерим хората с един критерий, в никакъв случай да не позволяваме “грешката ” да излезем отвън границите на едномерните си визии. А в случай че някой попита “Защо? ”, имаме готово опрощение - не можем да наскачаме себе си.

Наистина, една такава позиция с изключение на опрощение има и своето пояснение. Надскачането мъчно може да бъде във всичко и по доста. Да, можем да се надскачаме, само че можем и да отидем в другата прекаленост, да станем плебеи на упоритостите си. Зад отхвърли да вършим повече в сравнение с мислим, че можем стоят и разнообразни страхове. Страхът от неуспех. Страхът да не бъдем съдени. Страхът, че сбъднатите фантазии няма да са това, което сме очаквали.

И въпреки всичко какъв брой би ни коствало да излезем отвън зоната на комфорта си?

Премахването на рестриктивните мерки към нас желае мощ и религия. То е обвързвано и с усилена работа върху нас самите и върху умеенето ни да отстраняваме вътрешните си загради. От нас зависи какъв брой мощно ще си позволим да имаме вяра в нещо, което наподобява невероятно. В наши ръце също е и това до каква степен ще се поддадем на обществения напън, когато развенчаваме митовете, че всеки си има лимити и че не на всеки е обещано да реализира каквото желае. Всеки в даден миг е усещал, че на крилете на съкровените стремежи може да се отиде на всички места, стига да се потруди задоволително и да прояви неизменност. Когато същински имаме вяра в нещо, можем да надскочим освен себе си, само че даже и бодливия плет от убежденията на хората, които не имат вяра в нас.

Как да стигнем оттатък себе си?

Походът оттатък нас самите желае с изключение на воля и самообладание, също и храброст да бъркаме, да се пречупваме. Едновременно с това той е обвързван и с демонстрация на състрадание и схващане към нас самите. Научавайки се търпеливо и непрекъснато да храним същността си с неща, които имат смисъл и значение за нас, ние можем да станем по-силни в надмогването на опциите си. Когато си изясним тъкмо какво желаеме и какво сме подготвени да дадем, с цел да го реализираме, започваме да вършим неща, които не сме предполагали, че ще сме в положение да вършим.

И най-после, въпросът за надскачането на нас самите не търси проникновен отговор на това дали по принцип има невъзможни неща. Едно такова чудене е просто част от осъзнаването на това, че постоянно в живота ни има място за нещото, което желаеме да реализираме, стига единствено да не се опасяваме да скочим, с цел да си го вземем.

Всъщност има едно в действителност невероятно нещо. Знаете ли какво е то? Да се погъделичкаш самичък.