„Tова за мен ли е? Истина ли е?“, плачеше свекърва ми от щастие…
Така се случи, че майката на брачна половинка ми по едно време се реалокира да живее с нас. Голямата й щерка Ана измами майка си при промяната на жилището. Съпругът ми и аз не можехме да оставим свекърва ми Христина на улицата.
В нашия дом обаче свекърва ми се усещаше непотребна. Беше я боязън да напусне стаята си; трябваше да я измъкваме съвсем принудително, с цел да яде. Христина Георгиева е умна, скромна жена; Аз не виждах никакви проблеми в взаимния ни живот, само че на нея й беше неловко, че живее при нас.
Тя непрестанно се опитваше да ни дава пари от така и така дребната си пенсия:
– Ето, вземи малко за наема. — един път месечно майката на брачна половинка ми ми поднасяше плик.
Аз отказвах. Мислех, че тя има повече потребност от парите. Освен това не бяхме небогати. Никога не е имало подмятания от наша страна да заплаща за наема или да купува хранителни артикули. Мисля, че е непоносимо да се вземат пари от толкоз непосредствен родственик.
Та тя въпреки всичко е отгледала брачна половинка ми и го е възпитала да бъде добър човек.
Свекърва ми обаче не можеше по този начин:
– Не ми е комфортно да седнал съм ня врата ви. И да ви тормозя. Да се занимавате с мен, вместо да сте някъде на отмора.
Докато брачният партньор ми и аз бяхме на работа, а щерка ми беше на учебно заведение, свекърва ми през целия ден чистеше и търкаше всичко. По този метод се опитваше да ни се отблагодари. Постоянно я молех да не се занимава, само че беше неефикасно.
Свекърва ми също по този начин се стесняваше да отиде до тоалетната, когато всички бяха у дома. Тя търпеше до последния миг, а на нейната възраст това е неприемливо. Разговорите и увещанията не водеха до нищо:
„ Аз съм на посетители и се държа като на посетители. Не не винете “ – споделяше тя.
Тогава с мъжа ми взехме решение да я преместим. Живеем в края на града. Наблизо имаше няколко села. В едно от тях се продаваше дребна къща – една стая, кухня, баня.
Къщурката изглеждаше сносно. Добре оборудвана, което е значимо за човек в пенсионна възраст – газ, канализация, електрическо отопление и водоснабдяване. Парцел с разнообразни насаждения.
И цената беше много рационална. След консултация със свекърва ми беше взето решението: купуваме я.
Разполагахме с част от парите, половината взехме назаем. Свекърва ми беше доста щастлива от преместването. В очите й имаше сълзи, тя попита няколко пъти:
— Това за мен ли е? Това моята къща ли е? Истина ли е – а когато казахме, че къщата е единствено нейна, сълзи бликнаха в очите й.
Тя понечи да прегърне сина си, да прегърне мен, да гушне внучката си. Дори подскочи леко от неспокойствие. Транспортирахме нещата й, свкърва ми се разноски из парцела си:
„ Тук ще има краставици, там ще засадя малини. Ще има сладко – пръстите да си оближете! “
Подредихме й движимостите. Тръгнахме си, откакто получихме още една порция благодарности и покана за посещение.
Къщата бе записана на името на брачна половинка ми.
„ Да не вземе Ана да пристигна и да желае дял. Така ще е по-добре “ – съгласи се свекървата.
Аня не разбра незабавно за преместването на майка си, а към шест месеца по-късно. И тя най-нагло отишла на посетители на майка си.
Доколкото разбрах, Ана и синът й даже в началото възнамерявали да живеят при свекървата. Но, за благополучие, размерът на къщата не разрешавал трима души да живеят удобно в нея.
Майчиното сърце е положително. Без значение какъв брой болежка предизвикват децата, ние към момента ги обичаме. Свекърва ми се радвала на визитите на щерка си, която й водела внука. Ана идвала да види майка си, до момента в който не схванала, че къщата на свекърва ми не й принадлежи.
Осъзнавайки, че няма защо да се хване, че няма да получи нищо повече от майка си, тя изчезнала толкоз бързо, колкото се появила.
А свекърва ми се хвърли стремително в градинска работа: все засаждаше нещо, копаеше нещо, изваждаше бурени. Чистият въздух й свърши работа – пенсионерката разцъфна.
В моята история няма драма или екшън. тя просто е увещание да се отнасяте с хората по този начин, както желаете те да се отнасят с вас. Моята свекърва ме одобри, през живота си не съм чула нито една неприятна дума от нея.
И когато пристигна ред на моя брачен партньор и аз да се отплатим на тази прелестна жена за нейната добрина, ние го направихме. Доколкото можахме, несъмнено.
