Прага, моя любов...
Така, да изясним едно нещо: градът на Любовта не е Париж, нито Рим, за Лондон и дума да не става. И да, градът на любовта несъмнено не е Слънчев бряг (това – за тези, дето са уверени, че там ще я намерят).
Градът на любовта, уважаеми, е Прага!
Обяснявам в резюме: романтика, ред и помпозност. Трудно е да си ги представиш на едно място, и то полети с бира. Но крайният резултат е впечатляващ.Озовах се в Прага след няколко месеца очакване. Дори не помня по какъв начин това пътешестване се беше трансформирало във фикс-идея за мен и половинката ми (вече с гордо звание “съпруг ”). Но сигурно заслужи първата страница на фамилния албум.
Достатъчно информация има за историята и архитектурата на града. Няма да ги разказвам отново за следващ път. Това, което мъчно се разказва обаче, е по какъв начин градът диша, по какъв начин ти доверява всеки собствен спомен, всяка своя фантазия.
Очарование и удивление – това изпитваш. И не можеш да ги скриеш. Даже в противен случай, желае ти се да ги кажеш, да ги снимаш, да ги извикаш на Вселената. Храдчани те замайва, Карловият мост те кара да се влюбиш, Старе место те зашеметява.
Прага е безконечна и космополитна. И сантиментална. И златна. Прага е Европа.
За Алфонс Муха:
Ако има подходящо допълнение към вълшебството на този град, то е точно този ексцентричен живописец. Ефир и деликатност, поръсени с разкош. Работите му са на всички места. Буквално на всички места. И на всички места блестят като брилянти измежду усърдно подредени речни камъчета.
За бирата:
Значи... Ако при нас ракията си е национално изкуство, то там бирата е фетиш! Речниковият ми ресурс е безпаричен, с цел да опиша усета й, само че, почтена дума, мнооооого е добра! И се пие на всички места, най-вече и по доста. Но в случай че пиенето на доста бира свързвах с пияни младежи по паркове и градинки или чичковци по пейките пред блока, то в този момент нещата седят иначе. Чешката бира се трансформира в достойната за пиянство бира и въжделена фантазия при всеки жаден момент.
Какво остава:
(Освен магичните мемоари.) Остава ми едно возене на корабче по Вълтава, съпроводено с вечеря и джаз онлайн – атракцион, от който не можахме да се възползваме и който ще оставя на въображението. Засега...
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Градът на любовта, уважаеми, е Прага!
Обяснявам в резюме: романтика, ред и помпозност. Трудно е да си ги представиш на едно място, и то полети с бира. Но крайният резултат е впечатляващ.Озовах се в Прага след няколко месеца очакване. Дори не помня по какъв начин това пътешестване се беше трансформирало във фикс-идея за мен и половинката ми (вече с гордо звание “съпруг ”). Но сигурно заслужи първата страница на фамилния албум.
Достатъчно информация има за историята и архитектурата на града. Няма да ги разказвам отново за следващ път. Това, което мъчно се разказва обаче, е по какъв начин градът диша, по какъв начин ти доверява всеки собствен спомен, всяка своя фантазия.
Очарование и удивление – това изпитваш. И не можеш да ги скриеш. Даже в противен случай, желае ти се да ги кажеш, да ги снимаш, да ги извикаш на Вселената. Храдчани те замайва, Карловият мост те кара да се влюбиш, Старе место те зашеметява.
Прага е безконечна и космополитна. И сантиментална. И златна. Прага е Европа.
За Алфонс Муха:
Ако има подходящо допълнение към вълшебството на този град, то е точно този ексцентричен живописец. Ефир и деликатност, поръсени с разкош. Работите му са на всички места. Буквално на всички места. И на всички места блестят като брилянти измежду усърдно подредени речни камъчета.
За бирата:
Значи... Ако при нас ракията си е национално изкуство, то там бирата е фетиш! Речниковият ми ресурс е безпаричен, с цел да опиша усета й, само че, почтена дума, мнооооого е добра! И се пие на всички места, най-вече и по доста. Но в случай че пиенето на доста бира свързвах с пияни младежи по паркове и градинки или чичковци по пейките пред блока, то в този момент нещата седят иначе. Чешката бира се трансформира в достойната за пиянство бира и въжделена фантазия при всеки жаден момент.
Какво остава:
(Освен магичните мемоари.) Остава ми едно возене на корабче по Вълтава, съпроводено с вечеря и джаз онлайн – атракцион, от който не можахме да се възползваме и който ще оставя на въображението. Засега...
Весела Учкунова-Даскалова
Весела Учкунова-Даскалова е основателка на блога “Кафето, виното и кифлите... ”. На 26 година е, инженер по обучение, има близначки на 1 година и 4 месеца. Семейството й е най-ценният подарък, който е получила от живота. Иначе е най-обикновено момиче, заобиколено от зрели, съществени индивиди, които се занимават със зрели, съществени неща. Обича мощно кафе, хубаво вино и ванилов сладолед. Много мечтае, малко написа, въпреки и още от ученическите си години. Първоначално – в един огромен кожен бележник, прикрит от света. След като ражда момиченцата си, взема решение, че е време наличието на бележника да стигне най-малко до близки и другари, а някой ден и до дъщерите й. Така се появява блогът.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ