Т.нар. наклон на оста или ъгълът, сключен между оста на

Т.нар. надолнище на оста или ъгълът, подписан сред оста на въртене на дадена планета и нормалата на нейната орбитална низина, евентуално е основен фактор за появяването на комплицирани форми на живот.

Според ново проучване един сдържан надолнище на оста, какъвто е земният, спомага за по-голямото произвеждане на О2, който, както знаем, е от значително значение за живота по този начин, както го разбираме за момента, а планетите, чийто надолнище е прекомерно дребен или прекомерно огромен, евентуално не биха могли да произведат задоволително О2, с цел да разрешат на комплицираните форми на живот да процъфтяват.

„ Изводът е, че вероятността да се зародят комплицирани форми на живот на световете, които са умерено наклонени на своята ос, е по-голяма – споделя планетарният академик Стефани Олсън от университета Пърдю – Това ни разрешава да стесним търсенето на комплициран, може би даже образован живот във Вселената.

Не е изключено, несъмнено, животът да възникне и при параметри, разнообразни от земните. Бледата синя точка обаче е единственият свят, на който знаем сигурно, че съществува живот. Ето за какво е оправдано да моделираме търсенията си по отношение на него.

Когато търсим обитаеми светове в галактиката, първите неща, които ни интересуват, са следните: дали светът е релативно дребен и каменист и дали се върти към своята звезда в обитаемата зона (златният район, който не е нито прекомерно парещ, нито прекомерно леден и в който водата може да съществува в течна форма на повърхността).

Тези въпроси са резонни, спомагателните фактори, които способстват за появяването на живот, евентуално са много по-сложни.

Доста значимо е да вземем за пример планетата да разполага с магнитно поле, защото то защищава планетарната атмосфера от звездните ветрове. Не би трябвало да подценяваме и ексцентричността на орбитата, както и какви други планети съществуват в системата.

Олсън и екипът ѝ се вглеждат даже по-надълбоко: в съществуването и производството на О2 и по-конкретно – в изискванията на планетата, които биха могли да окажат влияние върху количеството на формирания от фотосинтезиращите форми на живот О2.

За да дишат, множеството организми (макар и не всички) на Земята се нуждаят от О2 – не можем да живеем без него. Въпреки това на ранната Земя е имало дребни количества О2. Чак преди към 2,4 – 2 милиарда години нашата атмосфера е станала богата на О2 – интервал, прочут като Кислородна злополука. Това събитие е настъпило поради взрив на цианобактериите, които са почнали да отделят големи количества О2 под формата на метаболитен отпадъчен артикул. Именно това е довело до възхода на многоклетъчните форми на живот.

С помощта на компютърен модел Олсън и екипът ѝ взема решение да ревизират по какъв начин са зародили изискванията, довели до взрива на цианобактерии.

„ Моделът ни разрешава да променяме неща като продължителността на деня, количеството атмосфера или разпределението на земята, с цел да забележим по какъв тъкмо метод откликват на всичко това морските среди и организмите, произвеждащи О2 “, изяснява Олсън.

Моделът им демонстрира, че няколко основни фактора евентуално са повлияли на преместването на хранителни субстанции в океаните по метод, който е съдействал за възхода на организмите, произвеждащи О2 (от вида на цианобактериите).

С течение на времето въртенето на Земята се е забавило – дните са станали по-дълги, а континентите са се образували и мигрирали. Всяка една от тези промени евентуално е съдействала за нарастването на кислорода, споделят откривателите.

След това учените взимат поради и наклона на оста. Земната ос не е напълно перпендикулярна по отношение на орбиталната ѝ низина към Слънцето, тя е наклонена под ъгъл от 23,5 градуса по отношение на перпендикуляра. Представете си глобус на Земята и няма да сгрешите.

Именно поради този надолнище имаме разнообразни сезони – той ту ни отдалечава, ту ни доближава до Слънцето. Сезонните температурни промени оказват въздействие и на океаните (образуват се течения и настъпват процеси, известни като конвективно премесване), и на наличието на питателните субстанции.

Ето за какво евентуално не е изненадващо, че наклонът на оста оказва доста въздействие върху образуването на О2.

„ В нашия модел по-големият надолнище усилва производството на О2 посредством фотосинтеза в океана частично като усилва успеваемостта, с която биологичните съставки се рециклират – изяснява планетарният академик Меган Барнет от Чикагския университет. – Ефектът е подобен с удвояването на питателните субстанции, които поддържат живота. “

Съществуват обаче известни ограничавания. Уран да вземем за пример е накривен 98 градуса по отношение на перпендикуляра. Подобен рисков надолнище ще докара до сезони, които са прекомерно рискови и при които не би могъл да се зароди живот. Прекалено дребният надолнище пък няма да докара до съществени сезонни промени, които да подтикват достъпността на подобаващите равнища на хранителни субстанции. Всичко това подсказва, че съществува златна зона и на наклона на оста – нито прекомерно рискова, нито прекомерно дребна.

Изследването е показано в границите на 2021 Goldschmidt Geochemistry Conference.

Източник: Science Alert