ЧЕЗ и песента на тишината
Сянката на Атанас Тилев изплува зад продажбата на най-голямото ЕРП у нас Дойчебанк и Номура финансират договорката, японците се връщат в играта 20 година по-късно
Чувам песента на тишината, само че също слушам суетата на тълпата. Хитовото парче на Безвремие стана доста настоящо това лято. Оказа се, че приоритет за сезона не е тишината по курортите, а мълчанието по договорката за ЧЕЗ. Защото след едно от първите изявления на депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев, че продажбата на най-голямото ЕРП е обгърната в корупционна тишина, всеки гледа да е надалеч от електрическото табло. За да не получи токов удар.
Чехия още преди година дръпна шалтера на ЧЕЗ- България, в опит да се освободи от активите. Затова, надали някой е очаквал, че повторният опит за продажбата няма да мине през „ иглени уши ”, изключително след гръмналия бушон Гинка Върбакова. Всяка дума по тематиката в този момент е обект на високо напрежение.
Първа се опари Корнелия Нинова. Опитвайки се да се върне в политическата игра като опозиционен водач още час след формалното известие за договорка в Прага тя би камбаната:
Втора Гинка взема ЧЕЗ. Да сравняваш пазарджишката новоизлюпена компания Инерком с мастития Еврохолд, в който миноритарен акционер е Атанас Тилев, е меко казано необичайно. Особено в случай че си водач на партията, която грижливо го е отгледала, а след това обилно го е възнаградила по време на целия преход. Може би по тази причина във фейсбук към този момент върви шегата, че
в случай че договорката се реализира, Българска социалистическа партия няма да има проблем със дотациите.
Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно. След конфузната обстановка с госпожа Върбакова, 18 месеца по-късно, претърпяваме дежа вю. И тогава, и в този момент осъмнахме с определен покупател, определен в Чехия, който и дума и не е обелил в България за какво купува най-голямото ни ЕРП и какви са проектите му отсега нататък. Още повече, че и двете компании са цялостни новобранци в региона на енергетиката. Но пък и едната, и другата си имат здрави контакти с властта, основани още преди години. Амбициозната Гинка не скри, че е фамилна другарка от едно време с енергийния министър Теменужка Петкова. Богатият Асен Христов пък се оказа един от първите работодатели на парламентарната шефка Цвета Караянчева. Нещо повече, той даже призна, че холдингът е изключително горделив, че е първия, оценил качествата на Караянчева да стане шеф на завода в Кърджали. Признанието му обаче, че като вицепрезидент на Федерацията по лека атлетика е доста добър другар и с Цветанов като нееднократно е тичал корс с него, единствено затвърди съмненията, че сивият кардинал на договорката е не различен, а някогашният втори в ГЕРБ. Пети ден
форумите са цялостни с въпроса – Цветан Цветанов ли купи ЧЕЗ?
Отговорът на премиера не закъсня. С думите: Цветанов е отвън ГЕРБ! Борисов непосредствено скъса партийната му брошура седмица преди конгреса, на който се очакваше милостиво да го остави редови член в партия.
И в случай че отношението на премиера към „ доскорошното му семейство ” е еднопосочно, то позицията му за договорката остава обхваната в тишина. Както той самичък изясни – до момента в който се произнесат регулаторните органи. Първото решето е в през днешния ден, 28 юни. Комисията за финансов контрол се чака да се произнесе има ли Еврохолд задоволително финансов запас, с цел да купи ЧЕЗ и да влага по 80 милиона годишно в електропреносната система. Според Асен Христов, парите са подсигурени, а финансовото здраве на холдинга – обезпечено. Над 300 милиона евро ще дойдат от заем от две реномирани интернационалните банки, а 80 милиона се чакат от увеличение на капитала.
Емисията бе оповестена на борсата още преди повече от месец, като особеността й е, че се пускат акции, които не носят право на глас, а единствено дял. Така тази емисия няма да промени акционерното присъединяване в холдинга. Но прави Еврохолд най-заинтересован от тишината по договорката. Всяка непотребна дума може да промени цената на акциите и крайната сума. И да откаже двете интернационалните банки да дадат заемните средства. Любопитен факт е кои са те –Дойчебанк и японската Номура. И в случай че немската финансова институция е добре известна още от времето, когато изкупи книжата по външния ни дълг, сега когато обявихме мораториум, Номура звучи екзотично. Но и носталгично. И връща спомените за първата продажба на Пощенска банка през 90-те, когато
съперник на японската банка бе точно Евробанк, в която началник е бил Христов
Днес обаче той гледа в бъдещето, а не в предишното. И се гордее с положителните финансови индикатори на Еврохолд. Те в действителност са впечатляващи - активи за 1,4 милиарда лв. и толкоз облага за предходната година. Но бе неоснователен за какво едно авторитетно застрахователно сдружение се хвърля в непознатите води на енергетиката. Особено откакто в последните 5 години е насочил напъните си напълно в пазаруване на сдружения на западни компании, напускащи района. Не е загадка, че част от новите придобивки изкараха на повърхността съществени финансови проблеми. Като да вземем за пример, сдружението в Румъния, където регулаторните органи регистрираха огромна ликвидна дупка, постановиха двегодишна оздравителна стратегия и пожелаха стабилизиране на компанията с увеличение на капитала. Още по-драматично се оказа придобиването на гръцкото дружеството
Креди Агрикол, което по този начин и не влезе в порфейла на Еврохолд
поради подозрения на управляващите по отношение на финансовата непоклатимост на купувача. А преди този момент проблеми се появиха и у нас с придобиването на HDI и договорката едвам получи зелена светлина от Комисията за финансов контрол.
Не беше гръмък Асен Христов по въпросите за акционерите в холдинга. Той разгласи, че главен дял държи дружествотото “Старком ”, само че не се назова притежател и дума не обели за миноритарния миноритарния дял, който е в ръцете на спецагента на Държавна сигурност, обвързван с банкрутиралите БЗК и Добруджанска банка - Атанас Тилев.
Документи в организация ПИК сочат, че скандалният банкер влиза в Еврохолд през 2015 година посредством компанията “Дар финанс ”, като в сдружението вземат участие както компании от Лихтенщайн, по този начин и самият Атанас Тилев, който от дълго време е финландски жител. Случайно или не, експанзията на Еврохолд през последните години стартира малко преди вписването надружеството на Тилев и малко откакто финландският фонд KJK Capital Oy стъпи в България, с цел да налее в началото 8 млн. евро за нови планове.
За разлика от обраната социална известност на Асен Христов, който стартира с научна кариера за проучване на теорията на твърдото ядро, минава през управлението на “Старком ” и Евробанк, а от 13 години ръководи Еврохолд и сдруженията му,
в биографията на партнора му се оглежда целия преход, както и огромните му кукловоди.
Тилев е роден в Стара Загора в фамилията на окръжния прокурор и зам- ръководител на градския комитет на Българска комунистическа партия. Завършва с лекост ВИИ Карл Маркс и едвам на 24 години получава първия житейски подарък. Историята с влюбената в него щерка на финландския министър, който след това става и министър председател, приключва със женитба и звезден живот в Хелзинки, където бързо се издига като началник на компанията “Тампела ”, търгуваща с метали и селскостопански машини за Съюз на съветските социалистически републики. От нея стартира и взаимната им история със Симеон Сакскобурготски, който получава заплата като консултант във компанията.
Десетилелетия по късно, някогашният цар, към този момент като министър ръководител ще разгласи, че има и дял в друго сдружение на Тилев - “Витоша ”, а неговите правилни юпита - Николай Василев и Никола Янков през 2010 година ще станат съдружници с обвинявания в източване на две банки банкер. Първоначално те купуват от негово име контролния пакет акции в първото сертифицирано по европейските стандарти месопредприятие “Меком ”, а по-късно му продават стабилен пакет от капиталовата си компания “Експат капитал ” и одобряват за изпълнителен шеф Тилев младши.
17 години по-рано, през 1993 година, Тилев е част от новите банкови господари на пазарната ни стопанска система като член в управата на Банката за аграрни заем, позната като Банката на Луканов и в печално известната Добруджанска банка. Битката на аленото завещание на убития някогашен министър председател
усилва персоналните му банкови сметки, само че затворя трезорите му и го трансформира в кредитен милионер
с повдигнато обвиняване. За разлика от сътрудниците си по орис, той съумява да избяга от България, а 16 години по-късно е изцяло оправдан заради давностен период.
Макар да е един от огромните очаквания на партията, със солидно досие на специфичен сътрудник на Първо основно ръководство и нещатен помощник на Разузнавателно управление на Министерството на нар, отношението на Българска социалистическа партия към Тилев въобще не е еднопосочно.
Участието му в покупката на ЧЕЗ връща столетницата в най-мрачните мемоари и носи ново разделяне в партията. Защото за едни, като Бриго Аспарухов, той е приятелят, на който би трябвало да се оказва помощ да се отърве от досието, а след това и от пандиза. Но, за други, като Кирил Добрев, той е “боклук ”, който починалият Николай Добрев желал да накаже с арест.
Към старите червени страхове през днешния ден обаче се прибавят и нови публични терзания дали Еврохолд, която има явен недостиг като опит в енергетиката, само че разполага с неоспорим остатък във връзка с ДС- фрагменти, може да й се повери ръководството на тока на една трета от българите.
Опит за завръщане. Това беше заглавието на книгата на Атанас Тилев, която той написа в разгара на банковата рецесия в края на 90-те. Сега, 20-години по-късно той явно прави нов опит. Този път с гръм и тропот.
Чувам песента на тишината, само че също слушам суетата на тълпата. Хитовото парче на Безвремие стана доста настоящо това лято. Оказа се, че приоритет за сезона не е тишината по курортите, а мълчанието по договорката за ЧЕЗ. Защото след едно от първите изявления на депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев, че продажбата на най-голямото ЕРП е обгърната в корупционна тишина, всеки гледа да е надалеч от електрическото табло. За да не получи токов удар.
Чехия още преди година дръпна шалтера на ЧЕЗ- България, в опит да се освободи от активите. Затова, надали някой е очаквал, че повторният опит за продажбата няма да мине през „ иглени уши ”, изключително след гръмналия бушон Гинка Върбакова. Всяка дума по тематиката в този момент е обект на високо напрежение.
Първа се опари Корнелия Нинова. Опитвайки се да се върне в политическата игра като опозиционен водач още час след формалното известие за договорка в Прага тя би камбаната:
Втора Гинка взема ЧЕЗ. Да сравняваш пазарджишката новоизлюпена компания Инерком с мастития Еврохолд, в който миноритарен акционер е Атанас Тилев, е меко казано необичайно. Особено в случай че си водач на партията, която грижливо го е отгледала, а след това обилно го е възнаградила по време на целия преход. Може би по тази причина във фейсбук към този момент върви шегата, че
в случай че договорката се реализира, Българска социалистическа партия няма да има проблем със дотациите.
Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно. След конфузната обстановка с госпожа Върбакова, 18 месеца по-късно, претърпяваме дежа вю. И тогава, и в този момент осъмнахме с определен покупател, определен в Чехия, който и дума и не е обелил в България за какво купува най-голямото ни ЕРП и какви са проектите му отсега нататък. Още повече, че и двете компании са цялостни новобранци в региона на енергетиката. Но пък и едната, и другата си имат здрави контакти с властта, основани още преди години. Амбициозната Гинка не скри, че е фамилна другарка от едно време с енергийния министър Теменужка Петкова. Богатият Асен Христов пък се оказа един от първите работодатели на парламентарната шефка Цвета Караянчева. Нещо повече, той даже призна, че холдингът е изключително горделив, че е първия, оценил качествата на Караянчева да стане шеф на завода в Кърджали. Признанието му обаче, че като вицепрезидент на Федерацията по лека атлетика е доста добър другар и с Цветанов като нееднократно е тичал корс с него, единствено затвърди съмненията, че сивият кардинал на договорката е не различен, а някогашният втори в ГЕРБ. Пети ден
форумите са цялостни с въпроса – Цветан Цветанов ли купи ЧЕЗ?
Отговорът на премиера не закъсня. С думите: Цветанов е отвън ГЕРБ! Борисов непосредствено скъса партийната му брошура седмица преди конгреса, на който се очакваше милостиво да го остави редови член в партия.
И в случай че отношението на премиера към „ доскорошното му семейство ” е еднопосочно, то позицията му за договорката остава обхваната в тишина. Както той самичък изясни – до момента в който се произнесат регулаторните органи. Първото решето е в през днешния ден, 28 юни. Комисията за финансов контрол се чака да се произнесе има ли Еврохолд задоволително финансов запас, с цел да купи ЧЕЗ и да влага по 80 милиона годишно в електропреносната система. Според Асен Христов, парите са подсигурени, а финансовото здраве на холдинга – обезпечено. Над 300 милиона евро ще дойдат от заем от две реномирани интернационалните банки, а 80 милиона се чакат от увеличение на капитала.
Емисията бе оповестена на борсата още преди повече от месец, като особеността й е, че се пускат акции, които не носят право на глас, а единствено дял. Така тази емисия няма да промени акционерното присъединяване в холдинга. Но прави Еврохолд най-заинтересован от тишината по договорката. Всяка непотребна дума може да промени цената на акциите и крайната сума. И да откаже двете интернационалните банки да дадат заемните средства. Любопитен факт е кои са те –Дойчебанк и японската Номура. И в случай че немската финансова институция е добре известна още от времето, когато изкупи книжата по външния ни дълг, сега когато обявихме мораториум, Номура звучи екзотично. Но и носталгично. И връща спомените за първата продажба на Пощенска банка през 90-те, когато
съперник на японската банка бе точно Евробанк, в която началник е бил Христов
Днес обаче той гледа в бъдещето, а не в предишното. И се гордее с положителните финансови индикатори на Еврохолд. Те в действителност са впечатляващи - активи за 1,4 милиарда лв. и толкоз облага за предходната година. Но бе неоснователен за какво едно авторитетно застрахователно сдружение се хвърля в непознатите води на енергетиката. Особено откакто в последните 5 години е насочил напъните си напълно в пазаруване на сдружения на западни компании, напускащи района. Не е загадка, че част от новите придобивки изкараха на повърхността съществени финансови проблеми. Като да вземем за пример, сдружението в Румъния, където регулаторните органи регистрираха огромна ликвидна дупка, постановиха двегодишна оздравителна стратегия и пожелаха стабилизиране на компанията с увеличение на капитала. Още по-драматично се оказа придобиването на гръцкото дружеството
Креди Агрикол, което по този начин и не влезе в порфейла на Еврохолд
поради подозрения на управляващите по отношение на финансовата непоклатимост на купувача. А преди този момент проблеми се появиха и у нас с придобиването на HDI и договорката едвам получи зелена светлина от Комисията за финансов контрол.
Не беше гръмък Асен Христов по въпросите за акционерите в холдинга. Той разгласи, че главен дял държи дружествотото “Старком ”, само че не се назова притежател и дума не обели за миноритарния миноритарния дял, който е в ръцете на спецагента на Държавна сигурност, обвързван с банкрутиралите БЗК и Добруджанска банка - Атанас Тилев.
Документи в организация ПИК сочат, че скандалният банкер влиза в Еврохолд през 2015 година посредством компанията “Дар финанс ”, като в сдружението вземат участие както компании от Лихтенщайн, по този начин и самият Атанас Тилев, който от дълго време е финландски жител. Случайно или не, експанзията на Еврохолд през последните години стартира малко преди вписването надружеството на Тилев и малко откакто финландският фонд KJK Capital Oy стъпи в България, с цел да налее в началото 8 млн. евро за нови планове.
За разлика от обраната социална известност на Асен Христов, който стартира с научна кариера за проучване на теорията на твърдото ядро, минава през управлението на “Старком ” и Евробанк, а от 13 години ръководи Еврохолд и сдруженията му,
в биографията на партнора му се оглежда целия преход, както и огромните му кукловоди.
Тилев е роден в Стара Загора в фамилията на окръжния прокурор и зам- ръководител на градския комитет на Българска комунистическа партия. Завършва с лекост ВИИ Карл Маркс и едвам на 24 години получава първия житейски подарък. Историята с влюбената в него щерка на финландския министър, който след това става и министър председател, приключва със женитба и звезден живот в Хелзинки, където бързо се издига като началник на компанията “Тампела ”, търгуваща с метали и селскостопански машини за Съюз на съветските социалистически републики. От нея стартира и взаимната им история със Симеон Сакскобурготски, който получава заплата като консултант във компанията.
Десетилелетия по късно, някогашният цар, към този момент като министър ръководител ще разгласи, че има и дял в друго сдружение на Тилев - “Витоша ”, а неговите правилни юпита - Николай Василев и Никола Янков през 2010 година ще станат съдружници с обвинявания в източване на две банки банкер. Първоначално те купуват от негово име контролния пакет акции в първото сертифицирано по европейските стандарти месопредприятие “Меком ”, а по-късно му продават стабилен пакет от капиталовата си компания “Експат капитал ” и одобряват за изпълнителен шеф Тилев младши.
17 години по-рано, през 1993 година, Тилев е част от новите банкови господари на пазарната ни стопанска система като член в управата на Банката за аграрни заем, позната като Банката на Луканов и в печално известната Добруджанска банка. Битката на аленото завещание на убития някогашен министър председател
усилва персоналните му банкови сметки, само че затворя трезорите му и го трансформира в кредитен милионер
с повдигнато обвиняване. За разлика от сътрудниците си по орис, той съумява да избяга от България, а 16 години по-късно е изцяло оправдан заради давностен период.
Макар да е един от огромните очаквания на партията, със солидно досие на специфичен сътрудник на Първо основно ръководство и нещатен помощник на Разузнавателно управление на Министерството на нар, отношението на Българска социалистическа партия към Тилев въобще не е еднопосочно.
Участието му в покупката на ЧЕЗ връща столетницата в най-мрачните мемоари и носи ново разделяне в партията. Защото за едни, като Бриго Аспарухов, той е приятелят, на който би трябвало да се оказва помощ да се отърве от досието, а след това и от пандиза. Но, за други, като Кирил Добрев, той е “боклук ”, който починалият Николай Добрев желал да накаже с арест.
Към старите червени страхове през днешния ден обаче се прибавят и нови публични терзания дали Еврохолд, която има явен недостиг като опит в енергетиката, само че разполага с неоспорим остатък във връзка с ДС- фрагменти, може да й се повери ръководството на тока на една трета от българите.
Опит за завръщане. Това беше заглавието на книгата на Атанас Тилев, която той написа в разгара на банковата рецесия в края на 90-те. Сега, 20-години по-късно той явно прави нов опит. Този път с гръм и тропот.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ