Бъди подлец! Не бъди глупак! |
Сякаш времето, в което живеем, нашепва това. Сякаш внушава, че това е ключът към действителността. Кодът за интеграция в обществото. Тайната рецепта за успех… Надеждата за смяна след промяната на властта е и вяра за промяна на кода за персонален триумф. Във водовъртежа от неолиберален капитализъм и балкански цинизъм следва да забележим, допустимо ли е това...
Когато през 1961 година Джон Стайнбек написа последния си разказ - „ Зимата на нашето неодобрение “ , американското общество от дълго време е завъртяно от въртоп, сходен на нашия. Във всеобщата борба за материални придобивки нравствените правила се пропукват. Скрупулите падат. Стайнбек обаче не желае просто да порицае забележимата загуба на добродетелност в обществото. Поставя си надалеч по-сложна задача. В романа си изследва допустимо ли е да противостоиш. Възможно ли е да противостоиш на публичния напън, провокиран от нравствения крах. Натиск, очакващ от теб в устрема към материална полза да не робуваш на „ нравствени предубеждения “. Възможно ли е да се абстрахираш от всеобщия цинизъм - да устоиш със лична преценка за положително и зло. Да живееш друго, в случай че в безпринципността на другите осъзнаваш губеща житейска тактика. Заключението на Стайнбек е песимистично. Главният воин Итън Хоули изневерява на правилата си. Поддава на подмятанията на близки и другари. Извършва подлости. Добира се до благосъстояние, власт и популярност – всичко това, което другите са очаквали от него. Но … не и до благополучие. Неморалните ходове, които подхваща, постепенно, само че несъмнено обезсмислят живота му. Стига до решение за самоубийство.
Чест прави на Малък градски спектакъл „ Зад Канала “, че се захваща с нелекия текст на Стайнбек. Застава против обезценката на етичните ориентири в обществото. Че романът е значим, потвърждава и фактът, че Стайнбек единствено година след обявата му получава Нобелова премия за литература. Предупреждението на американския класик и у нас през днешния ден звучи повече от настоящо. От десетилетия сме очевидци на управническа непоследователност, станала норма на държание. Тя проваля страната. Цинично обезверява значително българи. Отнема вярата във опцията за различност, опцията за честност. Възможността да живееш добре - да бъдеш почитан и задоволен, без да крадеш, подкупваш, унижаваш и принуждаваш. Направи ни зли. Направи ли ни обаче по-щастливи…?
Юрий Дачев приспособява текста на Стайнбек, който в американската версия е цели 311 страници. Това напълно не е лесна работа. Спомням си по какъв начин преди 5 години в Schauspiel Frankfurt акомодацията на „ Престъпление и наказване “ на Достоевски се провали. Превърна се в протяжно четиричасово зрелище, което не след дълго бе свалено от сцена. Бина Харалампиева режисира акомодацията на Дачев в „ Зад канала “. Тя увлекателно съумява да пресъздаде посланието на Стайнбек. Прави го, като притегля някои от най-талантливите модерни артисти. Особено ме впечатли Малин Кръстев в ролята на Дани. Колкото и второстепенна да е тази роля, той я трансформира в запаметяващо се прекарване.
В рамките на два часа пиесата съумява да опише съществени моменти от романа. Действието се развива в малко американско градче. Декорите и костюмите на Свила Величкова потапят в атмосферата му. Семейството на Итън Хоули, което в предишното е било заможно, уважавано и високо образовано, губи положението си. Итън е заставен да изкарва прехраната си като продавач в магазин за хранителни артикули, към който има и бар. Помещението на магазина е било част от изгубената благосъстоятелност на фамилията. Итън е посещавал лицей. Считан е за един от най-образованите поданици на градчето. Приема метафизичен живота в недостиг, който по стичане на събитията му се постанова да води. Не счита, че благополучие без разсипничество е невероятно. Изглежда удовлетворен. Не вреди никому. Честно изкарва издръжка за себе си, жена си и двамата им тинейджъри.
Жителите на градчето обаче недоумяват. Завиждат ли на безметежното му равновесие…? Итън не се вписва в визиите им за триумф. Чудят се на честността му. Чудят се, че за него е по-важно да е почтен, в сравнение с богат. Намекват му, че е обезсърчителен добряк. Дават пошли хрумвания за бърза облага. „ Входът към всичко в живота са парите “, разсъждава приятелят му Джоуи, чиновник в локалната банка. „ Всички ние се прекланяме пред Великия Бог - парите. “ До един миг Итън нехае за подмятанията на съгражданите си. Подмятанията обаче повлияват на членовете на фамилията му. Натискът от тяхна страна върху него пораства. Пречупва се. Изоставя скрупулите. За да се снабди с благосъстояние и власт, подхваща стъпки с ясното схващане, че вреди на близки хора. Обрича на гибел най-хубавия другар от детството си, а Марульо, доверилия му се нов притежател на магазина, в който работи - на изпъждане от Съединени американски щати. Един ден узнава, че неговата порочност е заразила сина му. Тинейджърът е почнал да смята подлостта за нормалност. Вижте сами с каква невъзмутима непоследователност печели влиятелен конкурс за есе. Итън е отчаян. Отчаян. Разбира до къде се е разпростряло злото, на което е поддал. Разбира, че тръгнеш ли по пътя му, рано или късно всичко се проваля. Губи стойност. Такъв живот не му се живее. Решава да постави край. В последния миг е избавен от щерка си, която някаква щастлива вътрешен глас е опазила от всеобщата непоследователност.
След спектакъла имах удоволствието да беседвам с госпожа Бина Харалампиева - режисьор на постановката и шеф на Малък градски спектакъл „ Зад канала “. От дума на дума стигнахме до провалите от пандемията и бъдещите проекти на нейния спектакъл. Той е измежду обичаните на значително софийски театрали.
„ Пандемията “ - показа госпожа Харалампиева, „ се отрази по един доста драматичен метод на всички театрални изкуства, в това число театъра. Системата по която работят театрите, е много гъвкава. Единствено това направи допустимо оцеляването ни. След затихването на пандемията и отпадането на зеления документ театрите към този момент могат да се върнат към предходните си привички - да превключат на цялостни обороти. Преди пандемията имаше мощен вкус и бурно завръщане към театъра. Сега фенът към момента се колебае да обитава ли дълго в затворени пространства. Това е отзвук на всички сътрудници. “
„ Предизвикателството в този момент “ - продължи госпожа Харалампиева, „ е да си върнем фена с атрактивни заглавия. Току що се състоя премиерата на „ Една испанска пиеса “, която мина доста добре. Хареса се и на феновете, и на рецензията. Предстои и премиерата на „ Асансьор “ от Себастиен Тиери. Режисьор е Ивайло Христов. Участват прелестни артисти от трупата ни – Герасим Георгиев (Геро), Филип, Аврамов, Мак Маринов, Леонид Йовчев. Тези любимци на публиката сплотяват няколко миниатюри в доста забавно зрелище.
Междувременно започнаха и подготовките на Йосиф Сърчаджиев с пиесата „ Капан за уединен мъж “ от Робер Тома. Тя е с престъпен сюжет. Отдавна не сме имали такава в афиша си. Любителите на престъпния род не са малко. Ще ги заинтригуваме с млади и цялостни с сила актьори като Христо Пъдев, Жени Лечева, Луиза Григорова-Макариев, Владимир Димитров, Стоян Младенов и Емил Котев. Те са гаранция за живо и атрактивно зрелище. “
Малкият спектакъл „ Зад канала “, споделих си, очевидно има огромни проекти за бъдещето. Г-жа Харалампиева продължи със залпа от нови министър председатели:
„ Предстоят и подготовки на „ Червено и черно “ по романа на Стендал. Това е следващото заглавие по прочут разказ, с което се захващаме дружно с Юрий Дачев. С него работихме и в „ Зорба “, в „ Зимата на нашето неодобрение “, „ Тютюн “, „ Нова земя “. От години с Юрий работим по известни творби на литературата. Радват се на огромно любознание от страна на публиката. Очакваме „ Червено и черно “ да бъде посрещната със същия интерес. Юрий Дачев ще се изяви доста скоро на сцената ни и като режисьор. Заглавието за в този момент е загадка, защото към момента се прецизира “, сподели госпожа Харалампиева: „ Имаме извършени диалози и с режисьора Стайко Мурджев за взаимна работа в края на годината. Нагърбили сме се с значителен размер работа и считам, че това ще е предизвикателство и за амбициозната ни натрупа. Надявам се скоро да завърши и войната в Украйна с допустимо минимален брой жертви. Надявам се и избуялата инфлация да се поуспокои, тъй че хората да се снабдят с повече сигурност. “
Запитах Бина Харалампиева, какво съгласно нея отличава нейния спектакъл от останалите софийски подиуми. Кое е неповторимото в него.
Усмихвайки се тя ми отговори: „ Зрителите, които наблюдават афиша ни, доста добре знаят, какво ни отличава от другите. Предлагаме единствено заглавия, изправящи ни пред съществено креативно предизвикателство. „ Сериозно “ не трябва да се схваща като липса на възприятие на комизъм. Имаме несъмнено и положителни комедии “, закачливо означи Харалампиева. „ За нас е от изключително значение да имаме добра натрупа. Много деликатно сортираме актьорите за нашия състав. Грижим се те да имат забавни креативен задания, тъй че да изпитват задоволство от работата. В трупата ни са имена като Владимир Пенев, Малин Кръстев, Светлана Янчева, Василена Атанасова, Герасим Георгиев (Геро), Филип Аврамов, както и една група блестящи млади артисти като Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска. Сам виждате - трупата ни е звездна. Гостуват ни и доста известни имена като Асен Блатечки, Калин Врачански, Деян Донков, Мария Каварджикова. Това са артисти с изключителни благоприятни условия, които доразгръщат капацитета и на личната ни натрупа. Внасят в екипа изненади, заличават рутината. “
Успя да ме убеди - „ дребен спектакъл “, само че с огромни проекти и огромни възможности…
Когато през 1961 година Джон Стайнбек написа последния си разказ - „ Зимата на нашето неодобрение “ , американското общество от дълго време е завъртяно от въртоп, сходен на нашия. Във всеобщата борба за материални придобивки нравствените правила се пропукват. Скрупулите падат. Стайнбек обаче не желае просто да порицае забележимата загуба на добродетелност в обществото. Поставя си надалеч по-сложна задача. В романа си изследва допустимо ли е да противостоиш. Възможно ли е да противостоиш на публичния напън, провокиран от нравствения крах. Натиск, очакващ от теб в устрема към материална полза да не робуваш на „ нравствени предубеждения “. Възможно ли е да се абстрахираш от всеобщия цинизъм - да устоиш със лична преценка за положително и зло. Да живееш друго, в случай че в безпринципността на другите осъзнаваш губеща житейска тактика. Заключението на Стайнбек е песимистично. Главният воин Итън Хоули изневерява на правилата си. Поддава на подмятанията на близки и другари. Извършва подлости. Добира се до благосъстояние, власт и популярност – всичко това, което другите са очаквали от него. Но … не и до благополучие. Неморалните ходове, които подхваща, постепенно, само че несъмнено обезсмислят живота му. Стига до решение за самоубийство.
Чест прави на Малък градски спектакъл „ Зад Канала “, че се захваща с нелекия текст на Стайнбек. Застава против обезценката на етичните ориентири в обществото. Че романът е значим, потвърждава и фактът, че Стайнбек единствено година след обявата му получава Нобелова премия за литература. Предупреждението на американския класик и у нас през днешния ден звучи повече от настоящо. От десетилетия сме очевидци на управническа непоследователност, станала норма на държание. Тя проваля страната. Цинично обезверява значително българи. Отнема вярата във опцията за различност, опцията за честност. Възможността да живееш добре - да бъдеш почитан и задоволен, без да крадеш, подкупваш, унижаваш и принуждаваш. Направи ни зли. Направи ли ни обаче по-щастливи…?
Юрий Дачев приспособява текста на Стайнбек, който в американската версия е цели 311 страници. Това напълно не е лесна работа. Спомням си по какъв начин преди 5 години в Schauspiel Frankfurt акомодацията на „ Престъпление и наказване “ на Достоевски се провали. Превърна се в протяжно четиричасово зрелище, което не след дълго бе свалено от сцена. Бина Харалампиева режисира акомодацията на Дачев в „ Зад канала “. Тя увлекателно съумява да пресъздаде посланието на Стайнбек. Прави го, като притегля някои от най-талантливите модерни артисти. Особено ме впечатли Малин Кръстев в ролята на Дани. Колкото и второстепенна да е тази роля, той я трансформира в запаметяващо се прекарване.
В рамките на два часа пиесата съумява да опише съществени моменти от романа. Действието се развива в малко американско градче. Декорите и костюмите на Свила Величкова потапят в атмосферата му. Семейството на Итън Хоули, което в предишното е било заможно, уважавано и високо образовано, губи положението си. Итън е заставен да изкарва прехраната си като продавач в магазин за хранителни артикули, към който има и бар. Помещението на магазина е било част от изгубената благосъстоятелност на фамилията. Итън е посещавал лицей. Считан е за един от най-образованите поданици на градчето. Приема метафизичен живота в недостиг, който по стичане на събитията му се постанова да води. Не счита, че благополучие без разсипничество е невероятно. Изглежда удовлетворен. Не вреди никому. Честно изкарва издръжка за себе си, жена си и двамата им тинейджъри.
Жителите на градчето обаче недоумяват. Завиждат ли на безметежното му равновесие…? Итън не се вписва в визиите им за триумф. Чудят се на честността му. Чудят се, че за него е по-важно да е почтен, в сравнение с богат. Намекват му, че е обезсърчителен добряк. Дават пошли хрумвания за бърза облага. „ Входът към всичко в живота са парите “, разсъждава приятелят му Джоуи, чиновник в локалната банка. „ Всички ние се прекланяме пред Великия Бог - парите. “ До един миг Итън нехае за подмятанията на съгражданите си. Подмятанията обаче повлияват на членовете на фамилията му. Натискът от тяхна страна върху него пораства. Пречупва се. Изоставя скрупулите. За да се снабди с благосъстояние и власт, подхваща стъпки с ясното схващане, че вреди на близки хора. Обрича на гибел най-хубавия другар от детството си, а Марульо, доверилия му се нов притежател на магазина, в който работи - на изпъждане от Съединени американски щати. Един ден узнава, че неговата порочност е заразила сина му. Тинейджърът е почнал да смята подлостта за нормалност. Вижте сами с каква невъзмутима непоследователност печели влиятелен конкурс за есе. Итън е отчаян. Отчаян. Разбира до къде се е разпростряло злото, на което е поддал. Разбира, че тръгнеш ли по пътя му, рано или късно всичко се проваля. Губи стойност. Такъв живот не му се живее. Решава да постави край. В последния миг е избавен от щерка си, която някаква щастлива вътрешен глас е опазила от всеобщата непоследователност.
След спектакъла имах удоволствието да беседвам с госпожа Бина Харалампиева - режисьор на постановката и шеф на Малък градски спектакъл „ Зад канала “. От дума на дума стигнахме до провалите от пандемията и бъдещите проекти на нейния спектакъл. Той е измежду обичаните на значително софийски театрали.
„ Пандемията “ - показа госпожа Харалампиева, „ се отрази по един доста драматичен метод на всички театрални изкуства, в това число театъра. Системата по която работят театрите, е много гъвкава. Единствено това направи допустимо оцеляването ни. След затихването на пандемията и отпадането на зеления документ театрите към този момент могат да се върнат към предходните си привички - да превключат на цялостни обороти. Преди пандемията имаше мощен вкус и бурно завръщане към театъра. Сега фенът към момента се колебае да обитава ли дълго в затворени пространства. Това е отзвук на всички сътрудници. “
„ Предизвикателството в този момент “ - продължи госпожа Харалампиева, „ е да си върнем фена с атрактивни заглавия. Току що се състоя премиерата на „ Една испанска пиеса “, която мина доста добре. Хареса се и на феновете, и на рецензията. Предстои и премиерата на „ Асансьор “ от Себастиен Тиери. Режисьор е Ивайло Христов. Участват прелестни артисти от трупата ни – Герасим Георгиев (Геро), Филип, Аврамов, Мак Маринов, Леонид Йовчев. Тези любимци на публиката сплотяват няколко миниатюри в доста забавно зрелище.
Междувременно започнаха и подготовките на Йосиф Сърчаджиев с пиесата „ Капан за уединен мъж “ от Робер Тома. Тя е с престъпен сюжет. Отдавна не сме имали такава в афиша си. Любителите на престъпния род не са малко. Ще ги заинтригуваме с млади и цялостни с сила актьори като Христо Пъдев, Жени Лечева, Луиза Григорова-Макариев, Владимир Димитров, Стоян Младенов и Емил Котев. Те са гаранция за живо и атрактивно зрелище. “
Малкият спектакъл „ Зад канала “, споделих си, очевидно има огромни проекти за бъдещето. Г-жа Харалампиева продължи със залпа от нови министър председатели:
„ Предстоят и подготовки на „ Червено и черно “ по романа на Стендал. Това е следващото заглавие по прочут разказ, с което се захващаме дружно с Юрий Дачев. С него работихме и в „ Зорба “, в „ Зимата на нашето неодобрение “, „ Тютюн “, „ Нова земя “. От години с Юрий работим по известни творби на литературата. Радват се на огромно любознание от страна на публиката. Очакваме „ Червено и черно “ да бъде посрещната със същия интерес. Юрий Дачев ще се изяви доста скоро на сцената ни и като режисьор. Заглавието за в този момент е загадка, защото към момента се прецизира “, сподели госпожа Харалампиева: „ Имаме извършени диалози и с режисьора Стайко Мурджев за взаимна работа в края на годината. Нагърбили сме се с значителен размер работа и считам, че това ще е предизвикателство и за амбициозната ни натрупа. Надявам се скоро да завърши и войната в Украйна с допустимо минимален брой жертви. Надявам се и избуялата инфлация да се поуспокои, тъй че хората да се снабдят с повече сигурност. “
Запитах Бина Харалампиева, какво съгласно нея отличава нейния спектакъл от останалите софийски подиуми. Кое е неповторимото в него.
Усмихвайки се тя ми отговори: „ Зрителите, които наблюдават афиша ни, доста добре знаят, какво ни отличава от другите. Предлагаме единствено заглавия, изправящи ни пред съществено креативно предизвикателство. „ Сериозно “ не трябва да се схваща като липса на възприятие на комизъм. Имаме несъмнено и положителни комедии “, закачливо означи Харалампиева. „ За нас е от изключително значение да имаме добра натрупа. Много деликатно сортираме актьорите за нашия състав. Грижим се те да имат забавни креативен задания, тъй че да изпитват задоволство от работата. В трупата ни са имена като Владимир Пенев, Малин Кръстев, Светлана Янчева, Василена Атанасова, Герасим Георгиев (Геро), Филип Аврамов, както и една група блестящи млади артисти като Весела Бабинова, Владимир Зомбори, Каталин Старейшинска. Сам виждате - трупата ни е звездна. Гостуват ни и доста известни имена като Асен Блатечки, Калин Врачански, Деян Донков, Мария Каварджикова. Това са артисти с изключителни благоприятни условия, които доразгръщат капацитета и на личната ни натрупа. Внасят в екипа изненади, заличават рутината. “
Успя да ме убеди - „ дребен спектакъл “, само че с огромни проекти и огромни възможности…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ