Може ли да имаме имунна защита при остър стрес
Сякаш като от тотото, тази година Голямата премия „ Питагор “ за млад академик на Министерството на образованието и науката с изключение на неоспорим теоретичен гений уцели и две области от висок публичен интерес – имунологията и Северна Македония. Носител на тази влиятелна научна премия е специализанта по клинична имунология гл. ас. доктор Мария Ивановска от „ Медицински университет - Пловдив “, родом от Северна Македония.
Родена е през 1987 година в гр. Куманово, в северната част на Северна Македония. Единствено дете е в фамилията на родители, които нямат общо с медицината и с науката. Завършва локалната гимназия „ Гоце Делчев” в математическо направление, с акцент върху химия, физика и биология. Майка ѝ Нада над 30 години работи във верига търговски магазини, като в свободното си време се занимава със сладкарство, след това се пенсионира, само че напълно за малко. През януари тази година е покосена от подлия дребноклетъчен рак на белия дроб. Баща ѝ Владо, също доста трудолюбив човек, страда от вродена сърдечна особеност и си отива от този свят преди 10 години.
Тъкмо това подтиква Мария да следва медицина – с цел да помогне на татко си. Уви, не съумява. „ Цялата си обич и сили насочих към майка ми, бяхме си поддръжка една на друга от самото начало. Тя ми даваше сили да не преставам напред “, споделя Мария.
Пътят към Пловдив
През 2006 година взема решение да кандидатства в Академията по изобразително изкуство в Скопие. Рисуването с маслени бои ѝ е занимание. Искала е също да стане преподавател. Но поради болестта на татко ѝ, както и че е учила толкоз години в гимназията направление, което приготвя за кандидатстване по медицина, една вечер отива в интернет кафе и ревизира по какъв начин може да учи медицина в Скопие и в България. Изпитите на двете места са на разнообразни дати. Успоредно се приготвя както по химия и биология, по този начин и по история на България и български език и литература. Приета е в държавна поръчка и на двете места, избира България, тъй като още тогава е в Европейския съюз. София в никакъв случай не ѝ е харесвала, има опция да избира сред Варна и Пловдив, и избира Медицинския университет в Пловдив. Получава държавна стипендия за доста добър триумф и финансова поддръжка от чичо си Борис. Признателна е на родителите и роднините си, че без тях нямаше да се развие като сполучлив студент и академик, написа bglobal.
В трети курс един учебен срок учи клинична имунология при доста добър учител – проф. доктор Мариана Мурджева. „ Тази компетентност ми стана обичана. Много неразгадани неща има в нея и е доста комплицирана дисциплинираност, интегративна просвета “, споделя Мария Ивановска.
По-късно, през 2013-а пита преподавателката си от студентските години проф. Мурджева има ли места за специализация или асистентско място по клинична имунология при нея. Има, само че за научна кариера е нужна по-висока просветителна степен. Мария се приготвя за изпит за постоянна докторантура, финансирана от МОН, и през 2014-а с по-висок триумф надделява конкуренцията и става постоянен докторант по клинична имунология. После е назначена като помощник по клинична имунология и откривател към Научноизследователския институт на Медицинския университет – Пловдив. След отбраната на дисертацията става основен помощник.
Дисертацията с думи съвсем елементарни
Самата дисертация е мъчно да се опише просто и да се изясни какъв е научният принос. За показаното в нея проучване с клинично приложение в диагностиката на изострен продължителен стрес и измененията, които той отключва в имунната система, е и премията „ Питагор “. Ето по какъв начин показва доктората си самата доктор Ивановска:
Основната цел на дисертационния труд бе да се изследва имунологичната реактивност на разнообразни групи клинично здрави хора, подложени на изострен и продължителен стрес. Изследването включи контролна група от хора, практикуващи йога – 29 души, 25 студенти в положение на изострен стрес по време на изпит по микробиология и 27 лекари, работещи в условия на продължителен стрес (в неотложна и незабавна помощ и в интензивни клиники). Въведено бе осведомено единодушие и въпросник, оценяващ възприетия стрес (Perceived stress scale на Cohen /PSS-14/). Изследвани бяха: безспорен брой и % на имунни кафези (Т, В и NK-клетки), хуморални имунни фактори (IgG, IgM, IgA), антинуклеарни антитела (ANA), характерни антивирусни антитела (EBV, CMV), серумен кортизол, плазмен адреналин, плазмен норадреналин, маркер на оксидативен стрес - 8-хидрокси-2‘-дезоксигуанозин (8-OHdG) и полиморфизъм на гена, кодиращ GABRA6. Въведен бе и пробен модел на лек продължителен стрес на плъхове.
При изследването „ Имунологична реактивност при изострен и продължителен стрес” се откриват следните резултати и приноси:
– Резултатите от комплексното изследване на механизмите на стрес и резултата им върху имунната система при разнообразни обществени и професионални групи в България демонстрират, че имунната функционалност е потисната при продължителен стрес (както е открито в предходни изследвания), само че тя може да бъде подтиквана (повишена) при изострен стрес и да има имунозащитен ефект;
– Установено е, че най-ниски стойности на клетъчния имунитет се следят при лекарите с продължителен стрес, междинни стойности при студентите, до момента в който най-високи са при хората, практикуващи йога;
– Задълбоченият разбор на напрежението включва и изследване на оксидативния стрес и серумните концентрации на стрес хормоните. Резултатите сочат, че оксидативният стрес се усилва с продължителното подлагане на стрес. Макар че оценката е осъществена единствено по един индикатор, тези данни са в подтекст на наблюденията, че хроничният психичен стрес форсира биологичното стареене, а оксидативните увреждания са значим евентуален медиатор на този процес;
– Интересен резултат е доста по-високата плазмена централизация на норадреналина в групата на лекарите с продължителен стрес, което демонстрира хиперакивност на хипоталамо-хипофизоадреналната ос. В резултат на тези промени биологичните системи могат да компенсират напрежението или да се доближи до болестни състояния;
– Теоретичните приноси, свързани с комплексното изследване (включващо невроендокринни посредници и оксидативен стрес) на другите механизми на стрес и резултата им върху имунната система при разнообразни обществени и професионални групи в България;
– Приноси в рутинната процедура, свързани с прелюдия пробен модел на лек продължителен стрес на плъхове, който може да служи като благонадежден способ за проучване на субстанции с евентуален антидепресивен, антистресов и адаптогенен резултат, използвани при лекуване на стрес-индуцираните разстройства в клинични условия;
– Описаните резултати в оферти лабораторен имунологичен логаритъм за скриниране и оценка на имунологични индикатори при разнообразни обществени и професионални групи с изострен или продължителен стрес може да послужат за надграждане и създаване на нови имунобазирани логаритми за стрес.
Д-р Ивановска признава, че трябваше да се случи такова нещо като ковид-пандемия, с цел да стартират да се интересуват хората от научната дисциплинираност имунология. Да, това, наподобява, е добър интервал за разпространение на имунологията, само че тя е безапелационна, че би трябвало единствено същински експерти да приказват по тематиката, а не всеки втори, застанал пред медиите, въобще да не схваща от проблематиката.
Учената към този момент се е насочила към постдокторски проучвания. Ще се посвети на проучване на функционалността на глимфатична система в мозъка, стрес-индуцирани разстройства, психобиотици, адаптогенни и определяне на способи за справяне със стрес и промени в имунната система. Но не си е сложила за цел да отиде в по-големи научни центрове отвън Пловдив или в чужбина. Като учител доста постоянно се възползва от програмата „ Еразъм+ “ и посредством нея е работила във Франция, Белгия, Нидерландия, Австрия, Германия, Русия и други „ Посещавам водещи институции в чужбина, изучавам се там, вземам участие в планове и се връщам и ползвам знанията в МУ – Пловдив. На този стадий съм си доста добре тук, в Пловдив. Това е моето място “, безапелационна е доктор Ивановска.
Какво ѝ липсва на науката
Ако я попитате по какъв начин могат повече надарени младежи да бъдат привлечени да се занимават с просвета, ще отговори като разбиращо се от единствено себе си – с по-голям финансов тласък. Или най-малко, че би трябвало да се опита. Защото знае, че даже МОН признава, че повода за „ приключване на мозъци “ в чужбина е таман неналичието на финансов тласък.
Липсва и постоянна връзка бизнес – университети – просвета, която, дружно с любовта към науката, несъмнено, би предиздвикала сътрудниците ѝ да остават тук. Бизнесът би могъл да обезпечи повече благоприятни условия на учените за открития и патенти. Но към този момент има единствено връзка просвета – страна, което не е зле. „ Държавата ни разрешава да аплайваме по доста европейски планове и по този начин да получаваме финансиране. Без тази връзка няма по какъв начин да съществува науката в България “, споделя учената.
Мария се усеща добре освен в своя университет, само че и в града Пловдив. Никога не е почувствала неприятно отношение към себе си поради влошените ни връзки с Република Северна Македония.
Колкото до професионалната ѝ фантазия – тя е да успее да вкара своя логаритъм на всички места, където има потребност от способ на държание за справяне със стрес. И по този начин да предотврати измененията в имунната система, водещи до ужасните, провокирани от стрес, разстройства.
Мечтае повече хора да научат какво е това психоневроендокриноимунология, или така наречен имунопсихиатрия. „ Да стана експерт по клинична имунология – това е, което желая “, скромна е доктор Ивановска. И също толкоз земна в персонален проект – „ млада майка съм и се надявам да съм най-хубавата мама на моето момче Леон “. Пожелава от сърце здраве на всички – със своето изстрадало и борбено сърце.
Родена е през 1987 година в гр. Куманово, в северната част на Северна Македония. Единствено дете е в фамилията на родители, които нямат общо с медицината и с науката. Завършва локалната гимназия „ Гоце Делчев” в математическо направление, с акцент върху химия, физика и биология. Майка ѝ Нада над 30 години работи във верига търговски магазини, като в свободното си време се занимава със сладкарство, след това се пенсионира, само че напълно за малко. През януари тази година е покосена от подлия дребноклетъчен рак на белия дроб. Баща ѝ Владо, също доста трудолюбив човек, страда от вродена сърдечна особеност и си отива от този свят преди 10 години.
Тъкмо това подтиква Мария да следва медицина – с цел да помогне на татко си. Уви, не съумява. „ Цялата си обич и сили насочих към майка ми, бяхме си поддръжка една на друга от самото начало. Тя ми даваше сили да не преставам напред “, споделя Мария.
Пътят към Пловдив
През 2006 година взема решение да кандидатства в Академията по изобразително изкуство в Скопие. Рисуването с маслени бои ѝ е занимание. Искала е също да стане преподавател. Но поради болестта на татко ѝ, както и че е учила толкоз години в гимназията направление, което приготвя за кандидатстване по медицина, една вечер отива в интернет кафе и ревизира по какъв начин може да учи медицина в Скопие и в България. Изпитите на двете места са на разнообразни дати. Успоредно се приготвя както по химия и биология, по този начин и по история на България и български език и литература. Приета е в държавна поръчка и на двете места, избира България, тъй като още тогава е в Европейския съюз. София в никакъв случай не ѝ е харесвала, има опция да избира сред Варна и Пловдив, и избира Медицинския университет в Пловдив. Получава държавна стипендия за доста добър триумф и финансова поддръжка от чичо си Борис. Признателна е на родителите и роднините си, че без тях нямаше да се развие като сполучлив студент и академик, написа bglobal.
В трети курс един учебен срок учи клинична имунология при доста добър учител – проф. доктор Мариана Мурджева. „ Тази компетентност ми стана обичана. Много неразгадани неща има в нея и е доста комплицирана дисциплинираност, интегративна просвета “, споделя Мария Ивановска.
По-късно, през 2013-а пита преподавателката си от студентските години проф. Мурджева има ли места за специализация или асистентско място по клинична имунология при нея. Има, само че за научна кариера е нужна по-висока просветителна степен. Мария се приготвя за изпит за постоянна докторантура, финансирана от МОН, и през 2014-а с по-висок триумф надделява конкуренцията и става постоянен докторант по клинична имунология. После е назначена като помощник по клинична имунология и откривател към Научноизследователския институт на Медицинския университет – Пловдив. След отбраната на дисертацията става основен помощник.
Дисертацията с думи съвсем елементарни
Самата дисертация е мъчно да се опише просто и да се изясни какъв е научният принос. За показаното в нея проучване с клинично приложение в диагностиката на изострен продължителен стрес и измененията, които той отключва в имунната система, е и премията „ Питагор “. Ето по какъв начин показва доктората си самата доктор Ивановска:
Основната цел на дисертационния труд бе да се изследва имунологичната реактивност на разнообразни групи клинично здрави хора, подложени на изострен и продължителен стрес. Изследването включи контролна група от хора, практикуващи йога – 29 души, 25 студенти в положение на изострен стрес по време на изпит по микробиология и 27 лекари, работещи в условия на продължителен стрес (в неотложна и незабавна помощ и в интензивни клиники). Въведено бе осведомено единодушие и въпросник, оценяващ възприетия стрес (Perceived stress scale на Cohen /PSS-14/). Изследвани бяха: безспорен брой и % на имунни кафези (Т, В и NK-клетки), хуморални имунни фактори (IgG, IgM, IgA), антинуклеарни антитела (ANA), характерни антивирусни антитела (EBV, CMV), серумен кортизол, плазмен адреналин, плазмен норадреналин, маркер на оксидативен стрес - 8-хидрокси-2‘-дезоксигуанозин (8-OHdG) и полиморфизъм на гена, кодиращ GABRA6. Въведен бе и пробен модел на лек продължителен стрес на плъхове.
При изследването „ Имунологична реактивност при изострен и продължителен стрес” се откриват следните резултати и приноси:
– Резултатите от комплексното изследване на механизмите на стрес и резултата им върху имунната система при разнообразни обществени и професионални групи в България демонстрират, че имунната функционалност е потисната при продължителен стрес (както е открито в предходни изследвания), само че тя може да бъде подтиквана (повишена) при изострен стрес и да има имунозащитен ефект;
– Установено е, че най-ниски стойности на клетъчния имунитет се следят при лекарите с продължителен стрес, междинни стойности при студентите, до момента в който най-високи са при хората, практикуващи йога;
– Задълбоченият разбор на напрежението включва и изследване на оксидативния стрес и серумните концентрации на стрес хормоните. Резултатите сочат, че оксидативният стрес се усилва с продължителното подлагане на стрес. Макар че оценката е осъществена единствено по един индикатор, тези данни са в подтекст на наблюденията, че хроничният психичен стрес форсира биологичното стареене, а оксидативните увреждания са значим евентуален медиатор на този процес;
– Интересен резултат е доста по-високата плазмена централизация на норадреналина в групата на лекарите с продължителен стрес, което демонстрира хиперакивност на хипоталамо-хипофизоадреналната ос. В резултат на тези промени биологичните системи могат да компенсират напрежението или да се доближи до болестни състояния;
– Теоретичните приноси, свързани с комплексното изследване (включващо невроендокринни посредници и оксидативен стрес) на другите механизми на стрес и резултата им върху имунната система при разнообразни обществени и професионални групи в България;
– Приноси в рутинната процедура, свързани с прелюдия пробен модел на лек продължителен стрес на плъхове, който може да служи като благонадежден способ за проучване на субстанции с евентуален антидепресивен, антистресов и адаптогенен резултат, използвани при лекуване на стрес-индуцираните разстройства в клинични условия;
– Описаните резултати в оферти лабораторен имунологичен логаритъм за скриниране и оценка на имунологични индикатори при разнообразни обществени и професионални групи с изострен или продължителен стрес може да послужат за надграждане и създаване на нови имунобазирани логаритми за стрес.
Д-р Ивановска признава, че трябваше да се случи такова нещо като ковид-пандемия, с цел да стартират да се интересуват хората от научната дисциплинираност имунология. Да, това, наподобява, е добър интервал за разпространение на имунологията, само че тя е безапелационна, че би трябвало единствено същински експерти да приказват по тематиката, а не всеки втори, застанал пред медиите, въобще да не схваща от проблематиката.
Учената към този момент се е насочила към постдокторски проучвания. Ще се посвети на проучване на функционалността на глимфатична система в мозъка, стрес-индуцирани разстройства, психобиотици, адаптогенни и определяне на способи за справяне със стрес и промени в имунната система. Но не си е сложила за цел да отиде в по-големи научни центрове отвън Пловдив или в чужбина. Като учител доста постоянно се възползва от програмата „ Еразъм+ “ и посредством нея е работила във Франция, Белгия, Нидерландия, Австрия, Германия, Русия и други „ Посещавам водещи институции в чужбина, изучавам се там, вземам участие в планове и се връщам и ползвам знанията в МУ – Пловдив. На този стадий съм си доста добре тук, в Пловдив. Това е моето място “, безапелационна е доктор Ивановска.
Какво ѝ липсва на науката
Ако я попитате по какъв начин могат повече надарени младежи да бъдат привлечени да се занимават с просвета, ще отговори като разбиращо се от единствено себе си – с по-голям финансов тласък. Или най-малко, че би трябвало да се опита. Защото знае, че даже МОН признава, че повода за „ приключване на мозъци “ в чужбина е таман неналичието на финансов тласък.
Липсва и постоянна връзка бизнес – университети – просвета, която, дружно с любовта към науката, несъмнено, би предиздвикала сътрудниците ѝ да остават тук. Бизнесът би могъл да обезпечи повече благоприятни условия на учените за открития и патенти. Но към този момент има единствено връзка просвета – страна, което не е зле. „ Държавата ни разрешава да аплайваме по доста европейски планове и по този начин да получаваме финансиране. Без тази връзка няма по какъв начин да съществува науката в България “, споделя учената.
Мария се усеща добре освен в своя университет, само че и в града Пловдив. Никога не е почувствала неприятно отношение към себе си поради влошените ни връзки с Република Северна Македония.
Колкото до професионалната ѝ фантазия – тя е да успее да вкара своя логаритъм на всички места, където има потребност от способ на държание за справяне със стрес. И по този начин да предотврати измененията в имунната система, водещи до ужасните, провокирани от стрес, разстройства.
Мечтае повече хора да научат какво е това психоневроендокриноимунология, или така наречен имунопсихиатрия. „ Да стана експерт по клинична имунология – това е, което желая “, скромна е доктор Ивановска. И също толкоз земна в персонален проект – „ млада майка съм и се надявам да съм най-хубавата мама на моето момче Леон “. Пожелава от сърце здраве на всички – със своето изстрадало и борбено сърце.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ