(Святая Мария Египетская со сценами жития“ (икона XVIII век), Kuopio

(„ Святая Мария Египетская со сценами жития “ (икона XVIII век), Kuopio Orthodox Church Museum)

Пета неделя на Великия пост ╫ Преподобна Мария Египетска

В рeдицата тържествуващи, цялостни с очаквания седмици на Великия Пост ние през днешния ден възпоменаваме света Мария Египетска. Защо Църквата е присъединила нейния облик в тези седмици? Не по тази причина ли, че в нея виждаме тържеството на Божията мощ и тържеството на ответната човешка обич? Или, може би, ние виждаме тържеството на човешкия обезверен вик за помощ и успеха, която се дава от Бога, Неговата обич, Неговата мощ и цитадела.

За света Мария Египетска може да се каже в резюме: тя била жителка на Александрия, жена с порочен живот, срам за своите съграждани, сексапил, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, парченце от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята прегрешение, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя желала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква мощ я спирала; всякога, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в смут, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била позволена в храма. Но от храма тя не се върнала към предходния срамен живот; тя се отдръпнала в пустинята и там прекарала, в неизразим героизъм, в съвършена самотност, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно създание, само че бил в действителност живот на въплътения дух, многолюден от покаянието и благодатта.

На какво можем да се научим от този живот? Мария Египетска била блудница; само че блудството не се заключава единствено в телесния грях. Блудството се заключава в това, че човек се заблуждава; че целостта на човешката обич се раздробява и човек към този момент е некадърен с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичката си мисъл, с цялото си създание да обича индивида и Бога... Блудството, в необятния смисъл, който му придава Свещеното Писание, това е идолопоклонническа обвързаност към забележимия свят. Ние сме заслепени от това, което виждаме, ние не виждаме невидимото, тъй като нашето внимание, нашият поглед са приковани единствено към това, което е очевидно и осезаемо. Блудството се заключава в това да отдадеш своето сърце не на това, което е почтено за любов; блудството се заключава в това: вместо да насочим своята воля към едното потребно, към чистата обич към индивида, към хората, към Бога, ние я разпиляваме по този начин, че тя е разпръсната на всички страни, тъй че тя служи на всички идоли, на всички стремежи, на всички пориви. Нима всички ние не сме инфектирани от тази болест на блудството? Нима нашата воля не се колебае?

И ето ние можем да си представим себе си в облика на тази жена. Целият ни живот е сходен на нейния; и, както нея, ние желаеме да се поклоним на Живия Бог, желаеме да се доберем до Неговото животворно наличие – и какъв брой постоянно не можем да създадем това! Колко постоянно ние желаеме да се молим, само че не можем; желаеме да обичаме, само че сърцето ни е каменно; желаеме да съберем мислите си, а те се разбягват, разпиляват се; бихме желали с всичката си воля да стартираме нов живот, само че тази воля липсва – тя се е разложила на някакви съставни елементи, стремежи, фантазии, тъга…, а мощ в нея няма. Колко постоянно ние сме сходни на морските талази, които се блъскат в скалите, изхвърчат и падат още веднъж в морското лоно, нищо не достигайки. Рядко, рядко обаче ние стопираме вниманието си на това. За момент ние скърбим, за момент ни боли сърцето, за момент си мислим: Нима е затворен за мене пътя към Бога?.. Но след това се успокояваме, забравяме, засмуква ни блатото... Не по този начин се е случило с Мария Египетска: обзел я смут, и тя се хвърлила за помощ, за благосклонност, за избавление...

Ние би трябвало да се научим на това: в никакъв случай да не се отхвърляме, в случай че не сме съумели да си пробием път към Бога, да стигнем до Него. Ние би трябвало да копнеем по този начин по Бога, по този начин да си проправяме път към Него, че най-после Божията мощ и Божията благосклонност да отвърнат на нашия вик и на нашето обезсърчение, цялостно с непостижима вяра... Мария Египетска схванала това, Мария Египетска трансформирала целия си живот в с помощта на Бога. Тя схванала, че не би трябвало да живее по този начин, както е живяла по-рано. Тя си тръгнала от всичко, което било сексапил за нея, което я държало в плен, и проживяла дивно остатъка от живота си.

Такъв героизъм не е по силите ни, само че всеки от нас може да направи това, което е по силите му. Трябва да помним какво споделя ап. Павел, че за нас всичко е допустимо посредством Господ Иисус Христос, Който ни укрепява, тъй като силата Божия в отпадналост се демонстрира. Но не тази мързелива, безплодна отпадналост, от която ние страдаме, която ни изтезава и погубва, а в другата отпадналост. в тази, която се ражда в индивида от съзнанието, че не му не доближава това, за което той фантазия, единственото, към което се стреми, със своите сили, само че че посредством силата Божия той може да доближи това. И тогава Господнята мощ ще извърши нашата отпадналост, както вятърът ще издуе нежните слаби платна и ще може да докара кораба до пристана. Тази отпадналост, която се заключава в това, че към този момент не на себе си се надява и отдава себе си чинно, добродушно, в Божиите ръце, изпълнявайки Неговата воля единствено с Неговата мощ, и тогава всичко става допустимо: силата Божия в отпадналост се демонстрира...

В този ред са евангелските четива, победоносните седмици на вярата, които ни приближават до буйните дни, когато към този момент ще пристигна времето не на вярата, не на вярата, а времето на изява на Божествената обич, – какъв брой ни е нужна поддръжката на света Мария Египетска със своя облик, със своя образец! Амин.

Митрополит Антоний Сурожски

Източник:
*„ Святая Мария Египетская со сценами жития “ (икона XVIII век), Kuopio Orthodox Church Museum, ru.wikipedia.org