Деница Стоянова: Малките постижения ни карат да оценим големите успехи
Свободата има разнообразни измерения, които всекидневно откриваме както в дребните моменти, по този начин и в огромните крачки - когато си позволим да излезем отвън зоната си на комфорт, когато сме подготвени да преборим личните си страхове, само че и непознатите стандарти, когато се насочваме на дълго пътешестване, от време на време и към себе си, и най-много когато намираме време за нещата, които ни карат да се усещаме щастливи. Всеки ден!
Вдъхновени от кампанията #SwitchToDove - " Вдигни самоуверено ръце. Почувствай свободата с Dove " , решихме да ви срещнем с три невероятни девойки в специфичната ни графа " Свободните момиче от града ". Днес ви представяме инфлуенсъра и майка на две деца Деница Стоянова , която ни споделя по кое време най-често вдига високо ръце от благополучие, на какво я учат дъщерите й, има ли своите дребни секрети за хубост, кое е най-вълнуващото й пътешестване и дали дома в действителност е там, където е сърцето.
Кои са моментите, в които се чувстваш в действителност свободна?
Деница: Това са тези моменти, когато нямам задължения, не ми се постанова да възнамерявам нищо, мозъкът ми е чист и свободен. От друга позиция се усещам свободна, когато чувам себе си, не разрешавам да ми се налага чуждо мнение, не се въздействам от неприятни мнения и съумявам да задържа духа си в положително здраве.
А тези, в които си подготвена да вдигнеш щастливо високо ръцете си?
Деница: Когато реализира своя фантазия, цел, когато съм щастлива, когато се усещам свободна, само че най-вече обичам да подвигна ръцете си високо от насладата, когато видя някой различен човек да реализира фантазиите си.
Имаш ли своите дребни персонални победи?
Деница: Разбира се, и се научих да ги оценявам. Това са тези дребни достижения, на които, в случай че не обърнеш внимание, няма да оцениш и огромните си триумфи.
Като майка на две девойки по какъв начин успяваш да си „ откраднеш “ мигове единствено за себе си?
Деница: Това наслаждение става все по-трудно, тъй като с времето те порастват и имат потребност от от ден на ден внимание, имат повече задължения, учене, в това време аз имам своите отговорности, работа, ежедневното разчистване, готвене и така нататък
В последна сметка съумявам да открадна време за обичана терапия за лице или просто вечер, когато всички са заспали, аз съм си свършила всичката работа, оценявам тишината ни и времето, в което мога да пусна Netflix, да хапвам шоколад или да давам отговор на имейли.
На какво искаш да научиш твоите дъщери?
Деница: На самообладание. Това е най-ценното, на което моите родителите са ме научили. Ако човек е толерантен, непрекъснат, пореден и целеустремен всичко ще се случи по този начин, както желае.
А те на какво те учат?
Деница: Отново на самообладание (смее се). Шегата на страна… Голямата ми щерка ме учи на неизменност, тя е необикновено поредна и непрекъсната, когато реши, че желае да реализира нещо. Малката ми щерка всеки ден ме учи, че колкото и човек да се пробва да е спретнат, постоянно дребният безпорядък носи повече страст от перфекционизма.
Пътувала си на доста места по света. Кое е най-незабравимото и вълнуващо пътешестване?
Деница: Всичките ми пътувания са незабравими, но има няколко, които се отличават от другите. На първо място е пътуването ни до Бахами. Там всичко беше друго от това, което сме виждали и чували. Като започнеш от британския език, с който ни посрещнаха на летището и стигнеш до плуващите свине на плажа. Друга незабравима дестинация вечно ще остане Куба. Отново доста друга.
Това пътешестване ме накара да погледна на свободата с други очи и да я оценявам още повече.
Какво наложително участва в багажа ти за път?
Деница: Козметика, аксесоари, часовник, най-малко 2 чанти, които авансово съм съчетала с аутфитите, които съм приготвила.
Какво включва твоя летен капсулен дрешник?
Деница: Задължително участват белите тениски, къси дънкови панталони mom fit, бели кецове, nude обувки на приблизително висок ток вид " чехли ", ярко синя риза с пай ръкав.
Кои са козметичните артикули, които наложително участват в ежедневната ти грижа за кожата и тялото?
Деница: Грижата за лицето ми заран и вечер е друга, само че постоянно участват почистващо мляко, серум и крем. През последните години разбрах, че би трябвало по-често да ексфолирам кожата на тялото си, а хидратацията е наложителна всеки ден.
Имаш ли своите дребни секрети за хубав и пресен външен тип?
Деница: Понякога ми е доста мъчно заран, когато би трябвало да стана в 07.00 ч., да направя закуска, да се гримирам, да си оправя косата и да съм подготвена за фотоси. Опитвам се да се събудя с ободряване на лицето със студена вода, в случай че не се получи сграбчвам едно кубче лед, с което леко и деликатно минавам кожата на лицето си. Много ми оказва помощ и кафето, моята нова обич. Това е сутрин… Ако би трябвало да кажа като цяло по какъв начин се пробвам да имам пресен външен тип - наспиване, в случай че е допустимо, колкото се може повече вода, по-малко зелена салата, тъй като подува корема, придвижване, доста маски за лице и грижи за косата с подобаващи артикули. По всичко проличава, че не е елементарно да си “свежа ” майка.
Някога имала си проблеми с увереността и по какъв начин си ги преодолявала?
Деница: Разбира се. Кой не е имал? Знаете за тези детски години в учебно заведение, когато се намира някой, който да ти се подиграе за нещо, което действително не е нещо изключително, само че може да нанесе голяма контузия за в бъдеще. Е, може би и при мен имаше нещо сходно, само че с годините разбрах какъв брой нищожно нещо е било това.
Като към този момент възрастен човек също съм имала моменти, в които увереността не е била мощното ми качество. Никога не съм имала голямо самочувствие и не съм имала религия в себе си, което е било спънка за хиляди неща. С течение на времето, с помощта на хората, които имат вяра в мен, съумях да се харесам повече, да си имам вяра повече, да се модернизирам в нещата, в които считам, че не съм задоволително добра. По този метод започнах да се усещам по-уверена.
Разбрах още нещо - да бъдеш убеден е хубаво, а това да заявяваш себе си и качествата си може да ти донесе единствено дивиденти.
Налагало се е да живеете в други страни за избрани интервали. Кое място обаче можеш да наречеш собствен същински дом?
Деница: България, несъмнено. Винаги ще бъде по този начин - тук сме родени, тук сме отгледани от родителите си, тук са корените ни, околните ни. Но това не значи, че можем да се усещаме добре и “у дома си ” в друга страна. Живеем във време, в което другия завършек на света не е толкоз надалеч. Когато сме дружно с мъжа ми и децата, можем да превърнем всяко кътче на Земята в собствен дом.
С поддръжката на Dove
Вдъхновени от кампанията #SwitchToDove - " Вдигни самоуверено ръце. Почувствай свободата с Dove " , решихме да ви срещнем с три невероятни девойки в специфичната ни графа " Свободните момиче от града ". Днес ви представяме инфлуенсъра и майка на две деца Деница Стоянова , която ни споделя по кое време най-често вдига високо ръце от благополучие, на какво я учат дъщерите й, има ли своите дребни секрети за хубост, кое е най-вълнуващото й пътешестване и дали дома в действителност е там, където е сърцето.
Кои са моментите, в които се чувстваш в действителност свободна?
Деница: Това са тези моменти, когато нямам задължения, не ми се постанова да възнамерявам нищо, мозъкът ми е чист и свободен. От друга позиция се усещам свободна, когато чувам себе си, не разрешавам да ми се налага чуждо мнение, не се въздействам от неприятни мнения и съумявам да задържа духа си в положително здраве.
А тези, в които си подготвена да вдигнеш щастливо високо ръцете си?
Деница: Когато реализира своя фантазия, цел, когато съм щастлива, когато се усещам свободна, само че най-вече обичам да подвигна ръцете си високо от насладата, когато видя някой различен човек да реализира фантазиите си.
Имаш ли своите дребни персонални победи?
Деница: Разбира се, и се научих да ги оценявам. Това са тези дребни достижения, на които, в случай че не обърнеш внимание, няма да оцениш и огромните си триумфи.
Като майка на две девойки по какъв начин успяваш да си „ откраднеш “ мигове единствено за себе си?
Деница: Това наслаждение става все по-трудно, тъй като с времето те порастват и имат потребност от от ден на ден внимание, имат повече задължения, учене, в това време аз имам своите отговорности, работа, ежедневното разчистване, готвене и така нататък
В последна сметка съумявам да открадна време за обичана терапия за лице или просто вечер, когато всички са заспали, аз съм си свършила всичката работа, оценявам тишината ни и времето, в което мога да пусна Netflix, да хапвам шоколад или да давам отговор на имейли.
На какво искаш да научиш твоите дъщери?
Деница: На самообладание. Това е най-ценното, на което моите родителите са ме научили. Ако човек е толерантен, непрекъснат, пореден и целеустремен всичко ще се случи по този начин, както желае.
А те на какво те учат?
Деница: Отново на самообладание (смее се). Шегата на страна… Голямата ми щерка ме учи на неизменност, тя е необикновено поредна и непрекъсната, когато реши, че желае да реализира нещо. Малката ми щерка всеки ден ме учи, че колкото и човек да се пробва да е спретнат, постоянно дребният безпорядък носи повече страст от перфекционизма.
Пътувала си на доста места по света. Кое е най-незабравимото и вълнуващо пътешестване?
Деница: Всичките ми пътувания са незабравими, но има няколко, които се отличават от другите. На първо място е пътуването ни до Бахами. Там всичко беше друго от това, което сме виждали и чували. Като започнеш от британския език, с който ни посрещнаха на летището и стигнеш до плуващите свине на плажа. Друга незабравима дестинация вечно ще остане Куба. Отново доста друга.
Това пътешестване ме накара да погледна на свободата с други очи и да я оценявам още повече.
Какво наложително участва в багажа ти за път?
Деница: Козметика, аксесоари, часовник, най-малко 2 чанти, които авансово съм съчетала с аутфитите, които съм приготвила.
Какво включва твоя летен капсулен дрешник?
Деница: Задължително участват белите тениски, къси дънкови панталони mom fit, бели кецове, nude обувки на приблизително висок ток вид " чехли ", ярко синя риза с пай ръкав.
Кои са козметичните артикули, които наложително участват в ежедневната ти грижа за кожата и тялото?
Деница: Грижата за лицето ми заран и вечер е друга, само че постоянно участват почистващо мляко, серум и крем. През последните години разбрах, че би трябвало по-често да ексфолирам кожата на тялото си, а хидратацията е наложителна всеки ден.
Имаш ли своите дребни секрети за хубав и пресен външен тип?
Деница: Понякога ми е доста мъчно заран, когато би трябвало да стана в 07.00 ч., да направя закуска, да се гримирам, да си оправя косата и да съм подготвена за фотоси. Опитвам се да се събудя с ободряване на лицето със студена вода, в случай че не се получи сграбчвам едно кубче лед, с което леко и деликатно минавам кожата на лицето си. Много ми оказва помощ и кафето, моята нова обич. Това е сутрин… Ако би трябвало да кажа като цяло по какъв начин се пробвам да имам пресен външен тип - наспиване, в случай че е допустимо, колкото се може повече вода, по-малко зелена салата, тъй като подува корема, придвижване, доста маски за лице и грижи за косата с подобаващи артикули. По всичко проличава, че не е елементарно да си “свежа ” майка.
Някога имала си проблеми с увереността и по какъв начин си ги преодолявала?
Деница: Разбира се. Кой не е имал? Знаете за тези детски години в учебно заведение, когато се намира някой, който да ти се подиграе за нещо, което действително не е нещо изключително, само че може да нанесе голяма контузия за в бъдеще. Е, може би и при мен имаше нещо сходно, само че с годините разбрах какъв брой нищожно нещо е било това.
Като към този момент възрастен човек също съм имала моменти, в които увереността не е била мощното ми качество. Никога не съм имала голямо самочувствие и не съм имала религия в себе си, което е било спънка за хиляди неща. С течение на времето, с помощта на хората, които имат вяра в мен, съумях да се харесам повече, да си имам вяра повече, да се модернизирам в нещата, в които считам, че не съм задоволително добра. По този метод започнах да се усещам по-уверена.
Разбрах още нещо - да бъдеш убеден е хубаво, а това да заявяваш себе си и качествата си може да ти донесе единствено дивиденти.
Налагало се е да живеете в други страни за избрани интервали. Кое място обаче можеш да наречеш собствен същински дом?
Деница: България, несъмнено. Винаги ще бъде по този начин - тук сме родени, тук сме отгледани от родителите си, тук са корените ни, околните ни. Но това не значи, че можем да се усещаме добре и “у дома си ” в друга страна. Живеем във време, в което другия завършек на света не е толкоз надалеч. Когато сме дружно с мъжа ми и децата, можем да превърнем всяко кътче на Земята в собствен дом.
С поддръжката на Dove
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ